Yakimovo
ОБЩИНА ЯКИМОВО
Якимово, ул. Европа 8 097422323, 097422377 qkimovo@net-surf.net http://www.iakimovo.org |
Община Якимово е разположена в северозападната част на Република България и е част от административната структура на Област Монтана. Общината граничи: на север с община Лом, на изток с община Вълчедръм, на юг с община Бойчиновци и община Монтана, а на запад – с община Медковец. Общината има 4 населени места с общо население 4 889 жители.
През територията на общината преминава второкласен път ІІ – 81 София – Монтана – Лом, железопътната линия София – Видин – Лом и третокласен път ІІІ-818 – Долно Церовене – Долни Цибър. Територията на общината е 221 958 дка., от които над 93.3% за заети със земеделски земи, 4,2 % са населените места и зони, 2,3 % – горски площи, а 0,9 % – водните площи.
От 05. 12. 1977 год. се формира селищна система Якимово, която по – късно, по силата на новото законодателство, става Община, съставена от четири населени места. Административен център на общината е с. Якимово, а кметствата са: Долно Церовене, Дългоделци и Комощица. На територията на общината няма предприятия от основните отрасли на икономиката.
Има потенциал за развитието на хранително – вкусовата промишленост и селското стопанство, тъй като общината е разположена изцяло в селски район и има възможности за развитието на земеделското производство. Наличието на подходящи климатични условия, достатъчно суровини, работна ръка и отсъствието на индустриални замърсители позволява развитие на екологосъобразно селско стопанство.
В Общината съществуват две фурни за производство на хляб и две мелници за преработка на пшеница – едната в с. Якимово ,с персонал от 3 човека и ЕООД Петромел в с. Комощица, в която работят 26 човека. Функционира и една маслобойна за преработка на слънчогледово семе в с. Якимово. Основният поминък на населението е предимно земеделие и животновъдство.
Средната годишна продукция, която се реализира от земеделието е 54,4 % , и от животновъдството – 33,7 % , 88,1 % от реализираната средногодишна продукция. Тъй като община Якимово е типичен представител на селскостопанските общини в България, то съвсем закономерно е първата основна насока за развитие на общината да бъде земеделието със своите два подотрасъла: животновъдство и растениевъдство.
Селското стопанство е отрасълът, който има най – значителен потенциал за развитие на територията на общината. Това се обуславя от наличието на земеделска земя и животни, опита и традициите в областта на растениевъдството и животновъдството, както и благоприятните климатични условия. Селскостопанския фонд в общината е 203 994 дка. Над 60 % от земята се обработва от кооперации, които на територията на общината са 4 на брой, арендатори и дребни селскостопански производители. Има и много пустееща земеделска земя.
На територията на общината има 4 основни училища – по едно във всяко населено място, с общо 406 ученика, 2 детски градини, 1 център за работа с деца. Обучението е обезпечено с отговарящи на изискванията педагогически кадри, преобладаващата част от които са пътуващи от Монтана и Лом.
В общината няма болници и общински здравни заведения. Болничното обслужване на населението се извършва в Монтана и Лом. В общината има разкрити 5 общопрактикуващи лекарски практики за доболнично лечение – 2 в Якимово и по една в останалите населени места на общината, които в общи линии задоволяват здравните нужди на населението. Недостатъчни са стоматологичните практики.
На територията на общината има 4 читалища – по едно във всяко населено място в общината. Към тях има сформирани общо шест художествени колектива – танцови групи, група за народни песни, за стари градски песни и за кратки сценични прояви. Всички читалища разполагат с библиотечен фонд, възлизащ на около 47 000 тома литература: художествена, енциклопедична, детска, справочна, научна. От 1983 год. в с. Якимово съществува музей, който разполага със 781 инвентаризирани експонати – археологически и етнографски, както и експонати от неолит.
През 1972 г. край Якимово е открито сребърно съкровище. Състои се от 4 конични купи, кантарос, 2 масивни гривни с краища змийски глави и 2 апликации. Всички предмети са изработени от сребро, чрез съчетание на местни и елински техники. Съкровището датира от 3 – 1 век преди Христа.