Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
vratsa
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВРАЦА
 |
 Враца, пл. Христо Ботев 2 092620373, 092624457, 092620220 vratsamuseum@mail.bg https://vratsamuseum.com |
МУЗЕЙНОТО ДЕЛО ВЪВ ВРАЦА
Началото на музейното дело във Враца е сложено в зората на Българското Възраждане. Свързва се с ръкополагането на Св. Софроний за епископ Врачански и с неговата мисия на духовен и политически пастир сред населението из северозападните български земи. Създател на първата колекция от старини във Враца, достигнала обема на общественозначима музейна сбирка, е богатият врачански търговец хаджи Тошо Ценов. Несъмнено тя е обогатявана и от сина му Димитраки Хаджитошев – изявен борец за църковна и национална независимост. Своя разцвет обаче колекцията постига при наследника му Тодораки Хаджийски, а за значимостта й говори с възхита унгарският пътешественик Феликс Каниц. През 1894 г. същата е предадена на Народната библиотека и Народния музей в София.
Идеята за създаване на музей се подема в средата на 20-те години на ХХ в. През 1925 г. се полагат основите на музейна сбирка във врачанската мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”. Малко след нея припламва опитът за създаването на музейна сбирка в Ученолюбивото дружество „Развитие”. През 1939-1940 г., при построяването на новата сграда на дружеството, двете сбирки са обединени, но англоамериканската бомбардировка на 24 януари 1944 г. засяга сградата и музейната зала, унищожавайки част от експонатите.
След Деветосептемврийската политическа промяна музеят е преместен в ремонтираната и пригодена за експозиция Кула на Мешчиите. В резултат на 1608 ПМС от 1951 г., през 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей. Три години по-късно в Кула на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия. Постепенно – до края на 60-те и началото на 70-те години – се доизгражда и оформя музейната структура с разкриването на почти всички негови отдели и с практически стъпки за осигуряване на достатъчно работни помещения за нарастналата колегия.
По повод 100-годишнината на Ботевата чета, през 1976 г. е завършен и открит Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” във Враца. През 70-те години уредниците създават редица музейни сбирки в читалищата, училищата и домове на известни личности. По брой на сбирките Врачански окръг се нарежда на едно от първите места в страната. В 1977 г. към музея е създадена и научна група.
На следващата година, в изпълнение решенията на Втория конгрес на културата, на основата на Окръжния исторически музей е структурирана Дирекция „Културно-историческо наследство”, която административно обединява и ръководи музея, художествената галерия, мероприятието „Ботев път”, историческия музей в гр. Оряхово, художествената галерия в гр. Мездра, музейните сбирки в окръга, всички звена, които имат пряко отношение към културно-историческото наследство в региона. Водещата роля в дирекцията естествено поема музеят.
През 1980 г. са завършени и открити новите експозиции в новата музейна сграда, явяваща се обособена част от комплекса Дворец на културата в гр. Враца. Тази сграда е едно от малкото здания в страната (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите и в унисон с представата за един модерен, съвременен музей.
През 1987 г. Окръжният исторически музей увеличава сградния си фонд с още един квартал – открит е за посещение Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански”, включващ в себе си Възнесенското училище, Хаджийската къща, къщата „Иван Замбин”, къщата „Григорий Найденов”, църквата „Св. Възнесение”, шапрона с транспортните средства, занаятчийските работилници и един навес за земеделска техника.
По повод завръщането на Рогозенското съкровище във Враца, през 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана за целта зала. Закупени са витрини от Германия, специална техника от Канада. В залата е установен температурен и влажностен режим според последните изисквания на науката.
През следващата година пространствено се оформя и обособява дългоочакваният Лапидариум. Това позволи ценни експонати, като мозайката от с. Галатин, надгробни стели, посветителни ари, колони и други архитектурни детайли, каменна пластика и епиграфски паметници да бъдат организирани и показани в експозиция на открито, която е приобщена и органически свързана с останалите експозиции в централната сграда на музея.
През 2000 г. Историческият музей с художествена галерия е превърнат в Регионален исторически музей. Присвоеното ново качество е висока оценка не само за институцията, а и за града, за поколенията музейни специалисти, събирали и популяризирали културно-историческото наследство на Врачанския край, дали свой принос за израстването и развитието на музея и галерията, защитавали навсякъде нейния престиж, за общината и гражданството, изградили чудесната материална база и пристрастно защитавали я от всякакъв род посегателства.
Експозиции
Експозиции в Централна сграда
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Експозиции в ЕВК „Св. С. Врачански“
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Експозиции в ЕВК „Никола Войводов“
|
|
|
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВРАЦА
 |
 Враца, бул. Демокрация 1 092661429 obl-vr@vratsa.government.bg http://vratsa.bg |
Малина Николова Областен управител на област Враца
Откриване на 71-ти НТП Козлодуй – Околчица
Откриване на информационна кампания за 10-та годишнина от членството на България в ЕС и Председатеството на България на Съвета на ЕС
ОБЩ ПРОФИЛ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН
Северозападният район е част от района от ниво 1, NUTS 1 „Северна и Югоизточна България”. Формира се от областите Видин, Враца Монтана, Ловеч и Плевен (ниво NUTS 3). В района има 51 общини.
Площта на района е 19 070 кв.км, съставляваща 17,18% от територията на страната.
Районът граничи на север с Република Румъния и на запад с Република Сърбия, на изток със Северен централен район и на юг с Южен централен и Югозападен район.
АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Административен център на Област Враца е гр. Враца. Област Враца е разположена в Северозападната част на България. Заема около 3% от територията на страната. Съседни областти са Монтана, Ловеч, Плевен и София. Северната граница е река Дунав след което е Румъния. Територията на областта обхваща част от Дунавската равнина и части на Стара планина. През региона минават реките Огоста, Скат и Искър. Международната магистрала от Централна Европа-Крайова-Видин-София-Кулата-Солун преминава и презОбласт Враца. Искърският пролом свързва областта с населените места, разположени на юг от Стара планина. Първата атомна електроцентрала на Балканите е построена на брега на река Дунав край град Козлодуй.
В днешните си граници и територия Област Враца е създадена с Указ № 1 от 05.01.1999 г. на Президента на Република България. Разположена е в Северозападната част на страната и в нейните административни граници попадат десет общини – Враца, Борован, Мездра, Криводол, Хайредин, Мизия, Бяла Слатина, Оряхово, Роман и Козлодуй с общо 123 населени места.
В региона съществуват множество археологически и исторически паметници, като са открити особено ценни съкровища – шедьоври на тракийското изкуство като:
– Врачанското съкровище (от 4-ти век пр. н. е., открито на Могиланската могила край Враца). Близо до село – – Рогозенското съкровище – открито 1986 г край село Рогозен и датиращо към 4-5-ти век пр. н. е.. То е принадлежало на знатно тракийско семейство и е най-голямото намирано досега. Съкровището включва 165 предмета, изработени от масивно сребро и злато.
На хълма край Борован са открити останки от древна тракийска крепост. Манастирите в областта предлагат уникална атмосфера на тишина и спокойствие – Черепишкия манастир, Струпешкия манастир, манастирът „Архангел Михаил“ край село Долна Бешовица и др. Друга уникална забележителност е Мемориалният комплекс „Ботев Път“.
На територията на област Враца има 45 недвижими културни ценности /паметници на културата и църкви/ с категория „национално значение” и множество с категория „местно значение”/войнишки паметници и паметници свързани с борбата за национално освобождение в Област Враца/.
В област Враца работят 115 публични библиотеки с щатен библиотекар – от тях една регионална, 97 читалищни, 14 училищни, 2 вузовски и 1 специална.
На територията на областта има 103 читалища.
От 1953 година в град Враца съществува Регионален исторически музей. Към музея има и голяма Художествена галерия. Част от него са и етнографско-възрожденските комплекси „Св. Софроний Врачански“ и „Никола Войводов“. Исторически музей има и в град Оряхово. Към него е къщата-музей „Дико Илиев“. Националният музей “Параход Радецки” е закотвен край град Козлодуй, а в село Челопек, община Враца, се намира къща-музей „Баба Илийца.“ Само за миналата година през нея са минали около 5 000 посетители. Къщата е и един от стоте национални туристически обекта.
Драматично-куклен театър – създаден през 1938 година. Големият му салон е със 748 места, камерната зала – със 120 места, куклената зала – с 80 места и балетната зала – с 80 места. Държавна филхармония – Враца е основана през 1973 година. От 2011 година тя е преобразувана в Симфониета. Филхармонията е популярна и в България, и извън граница. Носител е на десетки отличия и награди от международни изяви.
Дом на енергетика в град Козлодуй и Дом на Железничаря в град Мездра са други две културни институции в областта.
Художествени галерии има в град Враца – Художествена галерия в РИМ, град Бяла Слатина, град Мездра, град Мизия, град Оряхово, град Криводол. През 2008 година художествена галерия е открита в село Борован.
Последните находки от разкопките край село Оходен доказаха, че първите европейци са живели във Врачанско. Най-древната цивилизация, заселила по-късно континента Европа, е имала свои градове в региона. Тук е кипяла търговия и са се произвеждали стоки за бита още в 8-7 век преди новата ера. В последните няколко години екипи, ръководени от археолози, правят проучвания в местността „Валога”, село Оходен, община Враца, и местността „Езерото” край село Борован, община Борован. По времето, когато Северна Европа още е била скована от ледове, тук е процъфтявала първата европейска земеделска цивилизация.
В манастира “Иван Пусти” е живял Иван Рилски, а на килийна тераса над тихите води на Искър е творил Иван Вазов.
През региона преминава и 120-километровият “Път на Ботевата чета” от дунавския бряг на Козлодуй до Врачанския балкан. Връх Околчица всяка година с воя на сирени припомня на България подвига и славата на хилядите българи, загинали за свободата на Отечеството. Това е само малка част от културно-историческото наследство, което прави уникална област Враца.
ОБЩИНИ И КАРТА НА ОБЛАСТТА
