obshtina
ОБЩИНА РОДОПИ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Родопи е разположена върху Тракийско-Странджанската природогеографска област и съответно – Горнотракийската подобласт. Тя е административна единица в състава на Пловдивска област, която от своя страна е териториална част от Южен Централен Район.Община „Родопи“ има територия от 524 кв.км и заема около 10% от площа на Пловдивска област. Има благоприятно природно и климатично разположение: юг-югозапад от град Пловдив; в подножието на северните склонове на планина „Родопи“, където заема площ от около 300 кв.км, от Родопските гори между Асеновград, Михалково и Кричим.
На север, североизток Община Родопи, граничи с общините „Куклен“, „Чепеларе“ и „Девин“. На изток – с община „Асеновград“, а на запад с община „Стамболийски“.Административно, Община „Родопи“ е представена от 21 селища – кметства, кметски наместничества и населени места, 7 от които са планински. Селищата, които формират облика на Община „Родопи“са: Белащица, Бойково, Брани поле, Брестник, Брестовица, Дедево, Злати трап, Извор, Кадиево, Крумово, Лилково, Марково, Оризари, Първенец, Ситово, Скобелево, Устина, Храбрино, Цалапица, Чурен, Ягодово.Природните и климатични дадености на Община „Родопи“ и нейното географско разположение я представят като естествена крайградска зона на гр.Пловдив, с висок потенциален стопански, културен и туристически ресурс. Съществуващата инфраструктура създава значими потенциални възможности за развитие на Община „Родопи“ като зона за активно влияние в Пловдивска област и Южен централен район.
Общината обхваща 21 села, всяко от които е съхранило спомени от далечното минало под формата на ценни археологически находки и паметници, предания и легенди, пазени и предавани от човек на човек за да останат живи и до днес. Голяма част от селата, които са в Община „Родопи” са с интересна, богата и вековна история. Някои от тях са отпреди османското нашествие, от годините на Второто българско царство.
В землищата на Общината са открити и следи от праисторически селища и следи от древни тракийски племена.Всяко селце по-малко или по-голямо, е успяло по свой начин да допринесе за съхраняването и оцеляването на нацията през годините. В някои от селата, населението произхожда от различни етнографски области, поради което и битовата им култура носи изключително разнообразие.
Културното наследство на Община „Родопи“ е свързано главно със старите римски пътища от които най – известен е Траяновия път. Археологическите и историческите забележетелности, многобройните параклиси, манастири – съчетани с природните дадености на местностите „Момина скала“, „Трите Чучура“, „Челевишката пещера“, връх „Модър“, Върховръх, Местността „Равнища“, Чуренския дол са защитени територии и реална основа за развитие на алтернативен туризъм.
Малките китни балкански селца на община „Родопи” са любимо място на много туристи за отдих и почивка. Близоста им до големия град, удобната инфраструктура, свежия въздух и традиционната кухня привличат жителите и гостите на град Пловдив през почивните дни.
Селският туризъм, като почивка в селска местност не е само мода, а необходимост предвид замърсяването на природната среда, динамичния и напрегнат ритъм на живот в градовете, което естествено подтиква хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста природна среда и по- усамотени места.В рeдица развити западноевропейски страни като Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Германия, Испания и др. практикуването на селския туризъм се стимулира на национално равнище. Туристическите пътувания към села и селски местности заемат вече второ място след ваканциите на море.
Църкви и музеи
Територията на община „Родопи” е обсипана със свети места, построени параклиси църкви и манастири.
1.Белащица:
– Манастира „СВ.Георги” построен през 1920г., изграден от Византийския военоначалник Никифор Скифии – управител на Пловдивска област.
– Църквата Св.”Дамян и Кузма”
2.Бойково:
– Параклис „Божии врач”, „Св. Петър”, „Св.Тодор”, „Св.Рангел”, „Св.Мина”, „Св.Неделя”, „Св.Георги”, „Св.Спас”, „Св.Вяра,Надежда, Любов”, „Св.Илия”, „Св.Петка”, „Св.Дух”, „Св.Николай”, „Св.Покров Богородичен”.
– Църквата „Св.Богородица” е храм паметник построен през 1935г.-1938г.
– Музеи – В Народно Читалище „Здравец -1911г.” се намира музейна сбирка, в която са изложени експонати от миналото на селото.
3.Браниполе:
– Православна църква „Св.Св Константин и Елена” – построена 1927-1928г.
4.Брестник:
– Православен храм „Св.Николай Чудотворец” построен през 1861г. издигната от населението.
5.Брестовица:
– Църква „Св.Тодор”, изградена през 1851г.
6. Дедево:
– Единственото родопско село с две църкви и параклис. С доброволният труд на населението, през 1838г е издигната първата църква в южните Родопи „Св.Атанасии”. Освен тази църквата в селото има още една църква на гробищния парк.
7. Златитрап:
– „Св.Великомъченица Марина”
8. Извор:
– Църква „Св.Илия” – построена през 1929г.
– Параклис „Св.Архангел Михаил”
9.Кадиево:
– Църквата „Възнесение Господне”- построена през1936г. от населението с доброволен труд. Иконите в нея са дарение от по-будни и заможни хора в селото.
10. Крумово:
– Църквата „Св.Архангел Михаил” е посроена 1856-1861г.
11. Лилково:
– Православна църква „Св.Архангел Михаил” построена през 1907г.
– Църква „Св.Св. Константин и Елена”
– Параклис „Възнесение Господне”
12. Марково:
– Каменна църква „Св.Неделя” запазена и до днес
– Църквата „Св.Троица” е една от най- забележителните църкви в района.Построена от 1871-1876г., реставрирана, изографисана с позлатен иконостас.
13.Първенец:
– Православен храм „Св.св. Константин и Елена” – строежът е започнат през 1876г и църквата е осветена през 1879г. от Пловдивския митрополит Панарет.
– Реставрирана църква „Св.Фотиния”
14. Ситово:
– Източно православна църква „Св.Петка”
– Църквата „Св.Богородица”
– Около селото има параклиси на много светци
15. Устина:
– „Св.св.Кирил и Методий”
16. Храбрино:
– Църквата „Св.Харалампий” построена през 1852г.
17. Цалапица:
– „Св.Харалампии” изгардена през 1848г.
18.Ягодово:
– Параклис „Св.св Петър и Павел”
-Православен храм „Света Богородица”
Транспорт
Транспортните комуникации на територията на Общината се осъществяват предимно с автобусен превоз, извършван от “Хеброс БУС” ООД и “Родопи авто 2007” ООД.
Чрез осъществяване на строг контрол при изпълнение на договорните задължения и непрекъснато повишаване изискванията към фирмите превозвачи Общината се стреми да осигури качествено обслужване на населението.
През периода не са постъпвали жалби и оплаквания от граждани по отношение на обслужването от страна на превозвачите.
Онлайн услуги
Забележка: Тук може да видите разяснения за проверката на документ
Проверка на задължения за местни данъци и такси
Забележка: За проверката на задължения е нужен ПИН код, който можете да вземете лично от Данъчна служба „Родопи“ – Пловдив.
>Вижте по-голяма карта
ОБЩИНА ДРАГОМАН
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Град Драгоман и местността Бурел са все още „terra incognita“. Малко се знае за събитията, които са ставали В района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.
Почти навсякъде в района се намират парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън. В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и от нашите деди по време на османското робство.
Възникването и развитието на Драгоман е свързано с „Виа милитарис“ (Военен път) или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони“, които обозначават разстоянията между отделните градове. Следи от този период има на много места в района, където са открити камъни с латински надписи. При управлението на император Клавдий Драгоман с Пирот и София образуват една стратегия.
Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 е. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман черкви от този период са „Св, св. Петър и Павел“ 8 с. Беренде, „Св. Николай“ — с. Калотина, „Св. Георги“ — с. Чепърлянци, „Св, св. Петър и ПавелМаломаловският и Разбоищкият манастир. Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като живописни шедьоври. Монументалната живопис от XIII и XIV век е съкровищница от живописното наследство на нашия народ. Черквите са изписани от неизвестни майстори на четката, но в палитрата им трепкат всички цветове на природата, които карат творбите им да излъчват земна жизненост.
С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век.
Самото име Драгоман крие свидно тайната си, но терминът „драгоманин“, което означава водач, преводач, ни дава основание да предположим, че името на нашето селище е произлезло по следния начин, както разказва легендата:
„В планинските села, където няма много полска работа, няколко десетки моми и момци, всяка пролет се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу в полето, където обработват имотите на богатите чорбаджии. Всяка група си избира „драгоманин“ /водач/ , който спазарява работата със собственика на имота, следи за нейното изпълнение, получава заплатата и я разпределя между членовете на групата, в зависимост от положения труд и квалификацията на всеки гурбетчия.
Един такъв „драгоманин“ се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка малко по – надолу от развалините на старото българско село. С течение на годините около неговата къща построяват къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина“, „Драгоманска махала“, а от там и Драгоманско село или село Драгоман.
През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски“ е уникална с каменните си релефи.
Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти.
Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На втори, трети и четвърти ноември сръбската армия овладява височините Три уши и Чуката. На пети, шести и седми ноември се водят решаващите боеве на сливнишката позиция. Три уши и Чепън. На десети ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България, донасяйки предпоставки за спокоен и мирен живот.
Икономика
На територията на общината съществуват следните предприятия:
• “Драгоман – ЕЛ” ЕООД за производство на електромери
• Мина “Бели брег” в село Габер за добив на въглища
• “Минна компания” ЕООД в село Габер за преработка на стари автомобилни гуми.
• „Контактни елементи“ АД е фирма за производство на електроконтакти и сребърни припои, ПОК-40, ПОК-60, калаени и цинкови аноди.
Чуждестранни инвеститори
“ДФ България” – В началото на 2005 г. в Драгоман отвори врати “ДФ България” – предприятие за производство и преработка на перфорирана ламарина до комплексни модули и готови за монтаж компоненти. То е 100 %-ово дъщерно дружество на Dillinger Fabrik gelochter Bleche GmbH, Германия. Производствените възможности на предприятието обхващат: пресоване, изтегляне, щанцоване, рязане с вибрационни ножици, валцуване, изправяне, огъване, рязане, кантоване, обрязване на израстъци, заваряване (WIG, MIG, MAG, поточково и непрекъснато), галванична повърхностна обработка, прахово покритие. Главната цел на предприятието в гр. Драгоман е да предлага на своите клиенти от Източна Европа висококачествени продукти на изгодни цени.
„РУББЪРТЕК“ ЕООД – Немско предприятие за производство на гумени изделия за автомобили – филиал Драгоман. Работници – 60, предимно жени, двусменен режим на работа с перспектива за откриване на нови работни места и разширяване на производството.
“Хилгруп” – На територията на град Драгоман се изгражда “Цех за крайна обработка, монтаж и опаковка на мебелен обков и други стоки за бита” – с инвеститор – Джузепе Мотта-Италия.
Финанси
На територията на община Драгоман функционира клон на “Банка ДСК” ЕАД. В него са съсредоточени дейности по разплащане и обслужване на депозити на граждани и фирми. Широко застъпена е кредитната дейност, като се прердлагат различни по срок и видове кредити за граждани и частни земеделски производители.