Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

municipality

ОБЩИНА ИСПЕРИХ

 Исперих, ул. Дунав 2
084312006
isperih@isperih.bg
 http://www.isperih.bg

 

 

 

 

 

 

Община Исперих е разположена в южните склонове на Лудогорското плато. Релефът е равнинно-хълмист, със средна надморска височина 250-300 метра. Дълголетните карстови процеси са довели до създаването на характерен и уникален за района комплекс от карстови форми – пещери, скални ниши, дупки и др., представляващи интерес за палеонтолози, спелеолози и археолози, както и за развитието на специфични форми на туристическа дейност.

Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен – октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Исперих свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и излужените черноземи / оподзолените / черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61%/ са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.

Почвено-климатичната характеристика на общината създава възможност за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района на Община Исперих са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др.

Водата в Община Исперих сега е изобилна, понеже се доставя от големи каптирани извори при заличеното с. Сборяново (Демир Баба Текке) и долината на север от него – главно р. Крапинец, която според археолозите в периода IV-III в. пр.н.е. е била плавателна и е достигала до р. Дунав. Най-голямата група кладенци се намирала на юг от града, над сегашната гара Исперих, дълбочината им е 19 м. и имат бистра вода. Съществува каптиране на извора при с. Драгомъж, откъдето се водоснабдява гр. Исперих и с. Яким Груево. На територията на общината съществуват множество малки водоеми, които са богати на риба.

Водоизточниците в общината са общо 57 броя, като от тях използваеми за питейни цели са 34 броя. Останалите са кладенци с дълбочина между 15 и 19 метра, които притежават бистра, но с лош вкус вода. Максималният дебит на използваните източници е 568 л/сек. Степента на задоволеност с вода на населените места в общината е сравнително добра. Няма достатъчно водни ресурси за промишлени нужди и поливане.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 бр. тревни растителни видове. Средногодишното залесяване възлиза на над 900 декара главно с местни устойчиви широколистни дървесни видове, каквито са: цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас каквито са: червен американски дъб, унгарска акация и различни клонове хибридни тополи.

 

В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и дива коза.

През последните години (след 1990г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем на фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност – „Божурите“, намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват „Сборяново“.

Горите, които съставляват 20% от територията на община Исперих са едно от големите й богатства. Общата залесена площ възлиза на 10 912, 7 хектара, а общият дървесен запас се оценява на 1 028 475 куб.м. Средногодишният добив на дървесина възлиза на 37 000 куб.м. Средногодишното залесяване възлиза на 900 дка. Прави се главно с местни, устойчиви широколистни видове – цер, дъб, сребриста липа, ясен, явор, дива череша и др.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк. На територията на общината се намират и ловните резервати: ”Воден”, ”Ири Хисар”, ”Паламара” както и природната забележителност “Божурите”, разположена до село Печеница.

Седиментните скали, които се разкриват са от етажите на долната креда хотрив и барем. Скалните формации по долината на реката образуват типични скални венци и скални корнизи. Дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на един твърде характерен и уникален за района комплекс от карстови форми като пещери, скални ниши, дупки и др. В района са регистрирани 14 пещери.

Кватернетната покривка е представена от характерното плейоценско льосово навяване, което заедно с лежащите под него седиментни варовикови маси дренира повърхностно течащите води и обуславя безводието в Западното лудогорско плато. Своеобразието от характерни земеповърхностни форми, специфична геоложка структура и динамика на хидроложкия режим са създали условия за формирането на интересен и уникален генофонд.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ЯКИМОВО

 

Якимово, ул. Европа 8
097422323, 097422377
qkimovo@net-surf.net
http://www.iakimovo.org

 

 

 

 

 

 

 

Община Якимово е разположена в северозападната част на Република България и е част от административната структура на Област Монтана. Общината граничи: на север с община Лом, на изток с община Вълчедръм, на юг с община Бойчиновци и община Монтана, а на запад – с община Медковец. Общината има 4 населени места с общо население 4 889 жители.

През територията на общината преминава второкласен път ІІ – 81 София – Монтана – Лом, железопътната линия София – Видин – Лом и третокласен път ІІІ-818 – Долно Церовене – Долни Цибър. Територията на общината е 221 958 дка., от които над 93.3% за заети със земеделски земи, 4,2 % са населените места и зони, 2,3 % – горски площи, а 0,9 % – водните площи.

От 05. 12. 1977 год. се формира селищна система Якимово, която по – късно, по силата на новото законодателство, става Община, съставена от четири населени места. Административен център на общината е с. Якимово, а кметствата са: Долно Церовене, Дългоделци и Комощица. На територията на общината няма предприятия от основните отрасли на икономиката.

ScreenHunter_7698 May. 15 23.04

 

Има потенциал за развитието на хранително – вкусовата промишленост и селското стопанство, тъй като общината е разположена изцяло в селски район и има възможности за развитието на земеделското производство. Наличието на подходящи климатични условия, достатъчно суровини, работна ръка и отсъствието на индустриални замърсители позволява развитие на екологосъобразно селско стопанство.

В Общината съществуват две фурни за производство на хляб и две мелници за преработка на пшеница – едната в с. Якимово ,с персонал от 3 човека и ЕООД Петромел в с. Комощица, в която работят 26 човека. Функционира и една маслобойна за преработка на слънчогледово семе в с. Якимово. Основният поминък на населението е предимно земеделие и животновъдство.

Средната годишна продукция, която се реализира от земеделието е 54,4 % , и от животновъдството – 33,7 % , 88,1 % от реализираната средногодишна продукция. Тъй като община Якимово е типичен представител на селскостопанските общини в България, то съвсем закономерно е първата основна насока за развитие на общината да бъде земеделието със своите два подотрасъла: животновъдство и растениевъдство.

Селското стопанство е отрасълът, който има най – значителен потенциал за развитие на територията на общината. Това се обуславя от наличието на земеделска земя и животни, опита и традициите в областта на растениевъдството и животновъдството, както и благоприятните климатични условия. Селскостопанския фонд в общината е 203 994 дка. Над 60 % от земята се обработва от кооперации, които на територията на общината са 4 на брой, арендатори и дребни селскостопански производители. Има и много пустееща земеделска земя.

ScreenHunter_7702 May. 15 23.07

 

На територията на общината има 4 основни училища – по едно във всяко населено място, с общо 406 ученика, 2 детски градини, 1 център за работа с деца. Обучението е обезпечено с отговарящи на изискванията педагогически кадри, преобладаващата част от които са пътуващи от Монтана и Лом.

В общината няма болници и общински здравни заведения. Болничното обслужване на населението се извършва в Монтана и Лом. В общината има разкрити 5 общопрактикуващи лекарски практики за доболнично лечение – 2 в Якимово и по една в останалите населени места на общината, които в общи линии задоволяват здравните нужди на населението. Недостатъчни са стоматологичните практики.

На територията на общината има 4 читалища – по едно във всяко населено място в общината. Към тях има сформирани общо шест художествени колектива – танцови групи, група за народни песни, за стари градски песни и за кратки сценични прояви. Всички читалища разполагат с библиотечен фонд, възлизащ на около 47 000 тома литература: художествена, енциклопедична, детска, справочна, научна. От 1983 год. в с. Якимово съществува музей, който разполага със 781 инвентаризирани експонати – археологически и етнографски, както и експонати от неолит.

През 1972 г. край Якимово е открито сребърно съкровище. Състои се от 4 конични купи, кантарос, 2 масивни гривни с краища змийски глави и 2 апликации. Всички предмети са изработени от сребро, чрез съчетание на местни и елински техники. Съкровището датира от 3 – 1 век преди Христа.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО

Георги Дамяново, ул. Единадесета №2
095512220, 095512340
gd3470@mail.bg
 http://www.georgidamyanovo.com

 

 

 

 

 

 

 

КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО

Община Георги Дамяново заема площ от 298 кв.км. и обхваща 13 населени места (селата Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел, Еловица, Камена Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш). По – голяма част от територията й се намира в пресечен планински район, със средна надморска височина 600 м.

gdНа северозапад общината граничи с община Чипровци, на югозапад с Република Сръбска, на югоизток с община Берковица, а на североизток с община Монтана. Седалище на общината е село Георги Дамяново /Лопушна/, което отстои на 20 км. от областния цeнтър гр. Монтана и на 136 км. от гр. София.

 

Предградията на Берковските планини – пише Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни …

Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина.

За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище.

Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.

 

От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с. Дълги Дел, един детски танцов състав в с. Копиловци, група за буфонада в с. Дълги Дел, две групи стари градски песни – с. Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с. Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.

В сферата на образованието функционират 8 учебно – възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.

Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.

Култура

На територията на община Георги Дамяново има осем регистрирани читалища. Основната дейност на читалищата е свързана с библиотечна дейност и художествена самодейност.

1. Народно читалище “Трудолюбие” с. Георги Дамяново, създадено 1899г.

2. Народно читалище “Цеко Тодоров” с. Гаврил Геново, създадено 1899г.

3. Народно читалище ”Просвета” с. Камена Рикса

4. Народно читалище “Климент Охридски” с. Копиловци

5. Народно читалище “Пробуда” с. Говежда, създадено 1927г.

6. Народно читалище “Напредък” с. Дълги Дел, създадено 1929г.

7. Народно читалище “23-ти Септември” с. Дива Слатина

8. Народно читалище “Христо Ботев” с. Меляне

От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с.Дълги Дел, един детски танцов състав в с.Копиловци, група за буфонада в с.Дълги Дел, две групи стари градски песни – с.Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с.Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.

Образование

В сферата на образованието функционират 8 учебно-възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Всички училища са снабдени с компютри и Интернет връзка.

01. ОУ ”Отец Паисий” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 288; 414

02. Прогимназия V-VII клас “Отец Паисий” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 381

03. НУ “Христо Смирненски” с. Говежда – Телефон: 09556/ 377

04. Професионална гимназия по селско стопанство “Марко Марков” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 311; 312

05. Дом за възпитание на деца лишени от родителски грижи “Звънче” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 277; 241

06. ЦДГ “Детелина” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 241

07. ЦДГ ”Славейче” с. Говежда – Телефон: 09556/ 275

08. ЦДГ ”Здравец” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 367

Спорт

Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

 Гоце Делчев, ул. Царица Йоанна 2
 0888006080
oba@gocenet.net
 http://www.gotsedelchev.bg

 

 

 

 

 

 

gdeПоради благоприятния климат Гоцеделчевската котловина и нископланинските хълмисти места са били населени още в дълбока древност.

Многобройни са останките от материалната култура на праисторическия човек през новокаменната и каменно-медната епоха, на траките – през I хил. пр.н.е., от периода на римското владичество и късната античност, на славяните…

Районът е присъединен към българската държава през 837 г. По време на османското владичество, особено през ХVI и ХVII в., в резултат от асимилаторската политика на завоевателя част от gdoнаселението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит.

Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията.

Град Неврокоп (днешният Гоце Делчев) се прославя като голям и единствен производител на прочутите неврокопски чанове (звънци). Сръчни дюлгери строят жилищни и обществени сгради със забележителни архитектурни достойнства, градът и селата се обновяват, благоустрояват и разширяват.

gocedИзносът на стоки се насочва на юг – към Сяр, Драма, Кавала и Солун, и на запад – към Сърбия и Австро-Унгария. От голямо значение за стопанския живот на района е и провежданият всяка година голям Неврокопски панаир.

През Възраждането българското население води продължителни и драматични борби за новобългарска просвета и българска църква, взема активно участие в борбите за национално освобождение.

Община Гоце Делчев е разположена в Югозападна България, по поречието на река Места. Районът е предимно планински и граничи с общините Хаджидимово, Гърмен, Банско и Сандански. Включва град Гоце Делчев и 10 села: Мосомище, Делчево, Буково, Борово, Корница, Лъжница, Брезница, Господинци, Баничан и Добротино.

gocedelОбщата територия е 315.8 кв.км. Общинският център отстои на 105 км от областния център Благоевград и на 203 км от столицата София. Най-близкото морско пристанище е град Кавала (Гърция) и отстои на 95 км. Връзката между община Гоце Делчев и съседните гръцки общини се осъществява чрез ГКПП Илинден – Ексохи.

Град Гоце Делчев е разположен в Гоцеделчевската котловина, в югоизточното подножие на Среден Пирин, по двата бряга на Неврокопска река (Градска река), приток на река Места, която тече на 3 км източно от града.

Населението на общината при последното преброяване е 32 784 ogdжители, от тях 50.5% са жени. Гъстотата на населението в общината е 103.8 души на кв.км., което е доста над средното за страната /71,8 души на кв.м./.

От общия брой на населението 20 533 души живеят в гр. Гоце Делчев. В селата живеят 12 251 жители, което прави 37% от общото население.

През последните години се забелязва тенденция за намаляване броя на населението, свързано преди всичко с изселванията в съседна Турция. Това се отнася преди всичко за селата.

В същото време се наблюдава тенденция за увеличаване броя на населението в гр. Гоце Делчев, дължащо се на приток на хора от селата.


Вижте по-голяма карта