Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
bulgaria
СДРУЖЕНИЕ ИНИЦИАТИВА ЗА РАЗВИТИЕ – КЪРДЖАЛИ
 |
 гр. Кърджали, бул. България 82, вх. В, ет. 2 036124976, 036165033, 0887001950 aid_kd@abv.bg http://aid-kd.mreja.org/ |
“Сдружение инициатива за развитие – Кърджали решава” е учредено на 04.12.2002 година и вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Решение 1283 от 29.12.2002 година от Кърджалийския окръжен съд, като сдружение с обществено полезна дейност. Учредено е от 19 учредителя – представители на различни институции, организации и хора с различни професии. Нашето сдружение възникна в резултат на инициативата “Планиране на обществени дейности”, осъществена в област Кърджали от Института за устойчиви общности по Програма демократична мрежа, финансирана от Американската агенция за международно развитие.
Всички членове на сдружението участваха в осъществяването на тази инициатива, по която се разработиха и реализираха 4 конкретни проекта (всеки на стойност между 10 000 и 12 000 лева) – два в областта на образованието и два в социалната сфера: „Клуб – Мело Кино Мания“, “Компютърната грамотност – достъпна за всички”, “За един по-достоен начин на живот”, “Здравна информация за родители на деца от 0 до 14 годишна възраст” . Проектите бяха осъществени с партньорството на: Община Кърджали, ХЕИ – Кърджали, Бюро по труда – Кърджали, Център на неправителствените организации – Кърджали, Общински детски комплекс – Кърджали, ОУ “П. К. Яворов” и ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – Кърджали, СОУ “П. Р. Славейков”.
Имаме достатъчно натрупан практически опит в логистиката и провеждането на семинари, работни срещи, фокус групи, фасилитиране на работни срещи, провеждането на анкети, планирането, подготовката и провеждането на обществени форуми, провеждането на обучения, прилагане на интерактивни методи в обучението, работа с групи в неравностойно социално положение, работа с деца в риск.
Основните цели на нашата организация са:
Да развива и утвърждава духовните ценности, гражданското общество и демократичните принципи;
Да създава условия за широко обществено обсъждане на проблеми свързани с икономическото развитие, демократичното укрепване, образованието, социалната сигурност и опазването на околната среда с цел разширяване на участието на гражданите при взимането на решения и при разрешаването на проблемите;
Да инициира и подпомага взаимодействието между граждани, организации и институции за съвместна работа по планиране и осъществяване на проекти, насочени към задоволяване на конкретни нужди на населението.
ПРИНЦИПИ НА РАБОТА приети на учредителното събрание на 04.12.2002 година
• Членовете на сдружението са партньори, а не конкуренти.
• Всеки член е свободен да участва в програми и проекти на други организации и получава подкрепа от сдружението при реализиране на такива, които са в посока целите на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право да получава и дава информация относно целите, Реализиращите се проекти и резултатите от работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право на лично мнение и оценка за работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението спазва договорените ангажименти свързани с работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението се стреми да избягва нападки срещу личността на другия.
• При възникнали конфликти между членове на сдружението, въпросът се разглежда на неформална среща на Общото събрание.
• Всеки има право да прави конструктивни предложения по организацията и начина на работа на сдружението.
• Всички членове на сдружението са равноправни.
• Дневният ред на Общото събрание се оформя на базата на предложения, направени от всички членове на Сдружението.
ОБЩИНА РУДОЗЕМ
 |
Рудозем, бул. България 15 03063159, 0898798679 obrud@abv.bg http://www.rudozem.info |
Община Рудозем е разположена в Рило-Родопския масив, често наричан още “Зеленото сърце на Европа” и заема най-югоизточните части на Западните Родопи по долината на р. Арда, р. Чепинска и р. Елховска. Територията й заема площ от 191,3 кв.км. Граничи с общините Смолян, Мадан, Златоград, а на юг с Република Гърция.
Град Рудозем се намира на 23 км. югоизточно от областния център Смолян, на 35 км от Пампорово, 292 км от София и 122 км от Пловдив. Населението на общината възлиза на 11336 души. По-голямата част от тях живеят в селата. Град Рудозем наброява 4600 жители.
Средновековна крепост Козник:
Тази интересна крепост е разположена на скала над град Рудозем. До нея се стига по екопътеката “Кечи Кая” – “Козник”. По време на турското робство крепостта е наричана от местното население “Ерим папа”, а от турците – “Кечи кая” (Кози камък, Козя скала). Крепостта е елемент от цяла крепостна система, която в миналото е служела за отбрана на Родопите. С подобно предназначение са били и крепостите Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, момчиловата крепост Подвис, крепостта “Цепина” край Велинград и Асенова крепост. До момента от крепостта “Козник” е разкопан около 50 м. зид с дебелина от 1.5 до 2 м. На места височината му достига също 2 м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани. Открито е и древно римско светилище.
Древен храм под връх Циганско Градище:
Легендата за името на това място е родопски вариант на историята за Вавилонската кула. Събрали се цигани от околността и решили да съградят кула, с която да стигнат Бог. Започнали да градят, но нещо не се разбрали и кулата се срутила. Името обаче останало и се запазило еднакво на всички езици – “Циганско градище” (на български), “Ченгене хисар” (на турски), “Гифтокастро” (на гръцки). До тази историческа забележителност се стига по екопътеката “Циганско градище” – “Съдилището”.
В общината са открити 20 обекта с различен характер от предримската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. Това са селища, некрополи, руини от църкви, крепости и древни пътища. При проучването на керамичния материал е установено, че този край е бил населен още през ранножелязната епоха – 1200-600 г. пр. н.е. Особен интерес представлява обектът в местността ”Селище”. Той се намира на юг от село Поляна. Останките от зидове са с височина до 70 см. Използвани са два начина на градеж – суха зидария с ломени камъни и дялани камъни, споени с хоросан. Част от намерената керамика е сходна с керамиката от крепостта “Цепина” (край Велинград).
В околността е намерен тръбопровод от дъбови тръби, който е служил за поливане и датира от ІV-ІІІ-ти век пр.н.е. Открит е също глинен тръбопровод от същото време. При прокарването на пътя в местността “Ровището“ е разкрита ранна тракийска могила. В засегнатия от пътя участък са открити керамични фрагменти и каменна брадвичка от каменно-медната епоха, което ни кара да смятаме, че селището е съществувало през енеолита. То е било обитавано през ранния период на старожелязната епоха (ІХ век пр.н.е.) до началото на новожелязната епоха (VІІ-VІ век пр.н.е.).
В местността “Вълчан камък”– най-високата точка на рида, са открити следи от ранножелязната епоха. Селището е обитавано до края на V век пр.н.е. На повърхността изобилстват фрагменти от разнородна керамика, изработена на леко грънчарско колело. Местността “Черквището” заема височина североизточно от село Чепинци. По повърхността на платото е открита керамика от ІІІ век пр. н.е. В местностите “Енекишино”, “Левището” и “Поляната” са намерени буци шлака показващи, че рудодобивът и металолеенето са познати в района от дълбока древност, и че в този район е кипял активен стопански живот.
Съхранени са в повече или по-малко запазен вид редица църкви и манастири – манастир “Света Елена” (в миналото известен като „Света Ирина”) над село Пловдивци; църкви „Света Богородица” и „Свети Тодор” над село Равнината. Всички те са еднокорабни и се отнасят към епохата на късното Средновековие.
ОБЩИНА ИВАНОВО
 |
Иваново, ул. Олимпийска 75 081162253, 0886460102, 0886841689 obshtina@ivanovo.bg http://www.ivanovo.bg |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ИВАНОВО
Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка /над 17 % от Област Русе/.
Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г.
Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
В община Иваново функционират 5 бр. основни училища и 1 целодневна детска градина с 5 филиала.
Типично селска територия в непосредствена близост до град Русе: Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка/над 17 % от Област Русе/. Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
Забележителности:
Кръстопътно положение: до северната врата на България – Дунавски речен път; международни ЖП коридор (№4) и европейските коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзката на централна и източна Европа с Черноморието и Азия. През територията на общината преминават важни пътища от републиканската пътна мрежа Русе-София и Русе-Варна.
Субалпийски релеф и ландшафти – Каньонът на Русенски Лом (Природен парк „Русенски Лом“ с безброй миандри, оазис на дивата природа, обитаван от редки грабливи птици и изключителен растителен свят), силно залесен Дунавски бряг – рай за водоплаващи пернати, с уникално скално образувание Стълпище.
http://www.ecoart2000.org/
Богато културно-историческо наследство: археологически резервати „Скален манастир при с. Иваново“, в списъка на ЮНЕСКО и „Средновековен град Червен“, манастири, църкви и некрополи край Нисово, Красен, Щръклево.
Нови културни изяви: Международен пленер на художници „Русенски Лом – Дунав“, Национален литературен конкурс „Светлоструй“, детски екопразник „Дар на природата – да го съхраним“ – продължение на делото на средновековни зографи и граматици.
Съвременен бизнес: прецизно електрозаварени тръби, месопреработка, гъбопроизводство, пепиниерство и т.н.
Община Иваново – минало и съвремие с природни кътове с космическо излъчване, където човек забравя земната суета, вслушва се в шепота на вековете, черпи енергия и става по-добър.
Община Иваново – привлекателен център за любители на алтернативния туризъм (селски, екологичен, познавателен и т.н.)
Скалният манастир край село Иваново:
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).
Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Градът е бил една от най-значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България.
Природен парк Русенски Лом:
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и други.
КУЛТУРА:
Читалища
На територията на община Иваново функционират 13 читалища, които традиционно са самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Художествената самодейност е една от основните дейности в работата на читалищата. В тях работят 64 самодейни колектива, клубове и школи.
Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници- „Коледуване“, „Лазаруване“, „Къпане на царя“, „Иванов ден“, Бабин ден“ и т.н.
Все повече нараства положителната тенденция към изяви извън рамките на общината: Балкан фолк-гр.В.Търново, Златната гъдулка-гр.Русе и др.
Към читалището в с.Щръклево е открита музейна сбирка „Светлоструй“, свързана с творчеството на Димитър Добрев-писател и журналист, издател на първия извънстоличен литературен вестник „Светлоструй“.
Особен интерес предизвиква обичаят „Джамал“ интерпретиран от самодейна група на читалището в с.Кошов.
Неоспорим факт е, че самодейните състави са търсен и желан партньор, разкриващи самобитността на местния фолклор.
Към всички читалища работят и библиотеки, които разполагат 133 668 бр. книги.
Разбира се този фонд е доста остарял, а самите читалища, като сграден фонд са в недобро състояние.
Само две от читалищата /в с.Иваново и с.Щръклево/ разполагат със съвременна техника-компютър, принтер, скенер.
Здравеопазване
Здравеопазването на населението от Община Иваново се осъществява от личните лекари и стоматолози, разкрили лекарски практики в по-големите населени места.
След промените, които настъпиха в здравеопазването, голяма част от населението на общината е лишено от спешна и неотложна медицинска помощ.
На територията на общината няма здравни заведения. Лечението се осъществява преди всичко в областния център гр. Русе.
Това разбира се е проблем за цялата страна и най-вече в малките общини.
В основните училища и целодневните детски градини работят здравни кабинети.
За облекчаване работата на медицинските специалисти от Общинския съвет са приети преференциални условия за наемане на лекарските кабинети (бившите здравни служби).
Забележителности
Скалният манастир край село Иваново
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371). Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.
Природен парк Русенски Лом.
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/
ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО
 |
Георги Дамяново, ул. Единадесета №2 095512220, 095512340 gd3470@mail.bg http://www.georgidamyanovo.com |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО
Община Георги Дамяново заема площ от 298 кв.км. и обхваща 13 населени места (селата Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел, Еловица, Камена Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш). По – голяма част от територията й се намира в пресечен планински район, със средна надморска височина 600 м.
На северозапад общината граничи с община Чипровци, на югозапад с Република Сръбска, на югоизток с община Берковица, а на североизток с община Монтана. Седалище на общината е село Георги Дамяново /Лопушна/, което отстои на 20 км. от областния цeнтър гр. Монтана и на 136 км. от гр. София.
Предградията на Берковските планини – пише Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни …
Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина.
За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище.
Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.
От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с. Дълги Дел, един детски танцов състав в с. Копиловци, група за буфонада в с. Дълги Дел, две групи стари градски песни – с. Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с. Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.
В сферата на образованието функционират 8 учебно – възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.
Култура
На територията на община Георги Дамяново има осем регистрирани читалища. Основната дейност на читалищата е свързана с библиотечна дейност и художествена самодейност.
1. Народно читалище “Трудолюбие” с. Георги Дамяново, създадено 1899г.
2. Народно читалище “Цеко Тодоров” с. Гаврил Геново, създадено 1899г.
3. Народно читалище ”Просвета” с. Камена Рикса
4. Народно читалище “Климент Охридски” с. Копиловци
5. Народно читалище “Пробуда” с. Говежда, създадено 1927г.
6. Народно читалище “Напредък” с. Дълги Дел, създадено 1929г.
7. Народно читалище “23-ти Септември” с. Дива Слатина
8. Народно читалище “Христо Ботев” с. Меляне
От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с.Дълги Дел, един детски танцов състав в с.Копиловци, група за буфонада в с.Дълги Дел, две групи стари градски песни – с.Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с.Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.
Образование
В сферата на образованието функционират 8 учебно-възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Всички училища са снабдени с компютри и Интернет връзка.
01. ОУ ”Отец Паисий” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 288; 414
02. Прогимназия V-VII клас “Отец Паисий” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 381
03. НУ “Христо Смирненски” с. Говежда – Телефон: 09556/ 377
04. Професионална гимназия по селско стопанство “Марко Марков” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 311; 312
05. Дом за възпитание на деца лишени от родителски грижи “Звънче” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 277; 241
06. ЦДГ “Детелина” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 241
07. ЦДГ ”Славейче” с. Говежда – Телефон: 09556/ 275
08. ЦДГ ”Здравец” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 367
Спорт
Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.