Якоруда, ул. Васил Левски № 1 074422328, 074422628 oba_yda@abv.bg www.yakoruda-municipality.bg

Община Якоруда е разположена в североизточната част на област Благоевград върху площ от 339,3 кв. км. Граничи с общините Самоков и Костенец от Софийска област, Белово и Велинград от област Пазарджик и община Белица. Общината е съставена от осем населени места – общинският център гр. Якоруда и седем села, разположени в югоизточната част на общината (с. Аврамово, с. Бел камен, с. Бунцево, с. Конарско, с. Смолево, с. Черна Места, с. Юруково и гр. Якоруда).Броят на населението към 15.06.2017 г. е 10 907 жители: с. Аврамово – 737, с. Бел камен – 574, с. Бунцево – 539, с. Конарско – 963, с. Смолево – 557, с. Черна Места – 415, с. Юруково – 1 191 и гр. Якоруда – 5 931

Територията на община Якоруда се характеризира с планински и полупланински релеф, обхващащ части от Рила и Западните Родопи, както и тясната долина в горното течение на р.Места. Средната надморска височина е 1603м., а средният наклон на терена е 11,1%, което влияе неблагоприятно върху общоикономическото и инфраструктурното развитие на общината, както и върху развитието на селищната мрежа.

Климатът е умереноконтинентален със слабоизразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на р. Места, средната годишна температура е 80С. Зимите са студени, като средната януарска температура е -20С. Снежната покривка се задържа около 150 дни в годината. Лятото е кратко и прохладно със средна температура през м. юли 180С.

Водните ресурси на общината се формират от реките Черна и Бела Места, както и от няколко малки реки (Джебре, Чесна, Якорущица, Гниле и Лязарец). Река Места се образува от сливането на реките Бяла и Черна Места над гр. Якоруда. За условно начало е приет изворът на десния ѝ приток Бяла Места на 2240 м. надморска височина. Намира се над езерото Грънчар в Източна Рила и има координати 42°07°10° северна ширина и 23°35°10° източна дължина. Водите от извора и тези, изтичащи от езерото Грънчар се сливат в река Грънчарница (14,9 км дължина и 49,3 кв. км водосборен басейн), която преди да се влее в Бяла Места приема няколко притока. Левите са малките рекички Ропалица, Янчова река и Джеенем дере, а десен приток е река Баненска. Река Черна Места води началото си от 2620 м. надморска височина и извира от Източна Рила под имената Раждавица и Софан (Софаница). Изобилните валежи, продължителното снегозадържане и наличните горски ресурси обуславят пълноводието на реките.

На територията на община Якоруда са разположени пет високопланински естествени езера – Гранчар, Сухо езеро, Рибно – на което е изградена ВЕЦ “Якоруда”, Мъртво и Синьо езеро и част от язовир Белмекен. Езерата представляват неизползван ресурс за туристическо предлагане. На р. Бела Места са създадени пъстървови ферми, такива ферми се изграждат и на други водоеми.В землището на гр. Якоруда, в месността Баните, има находище на термални води с местно значение.

Още в началото на ХХ век Якоруда има построена собствена електрическа централа, водопровод от Рила, голямо читалище и ново училище, популярна банка и трудовопроизводителна кооперация. В периода след Първата световна война процъфтяват търговията с дървен материал и скотовъдството. Тогава предприемчиви фамилии и общинари си подават ръка и правят от Якоруда средище на търговията и занаятите. През втората половина на миналия век Якоруда преживява втори възход с развитие на машиностроенето, пътното и жилищното строителство, образованието и културата.

Днес община Якоруда продължава да е център на дърводобивна и дървопреработвателна промишленост. Природните дадености са потенциал за развитие на алтернативен (екологичен, селски и културен) туризъм и дават надежда за превръщане на региона в атрактивен център за български и чуждестранни инвестиции. Възможности за ускоряване на икономическото развитие предоставя и традиционното за общината селско стопанство.
Членството на България в Европейския съюз поставя нови предизвикателства и възможности пред местната власт в Якоруда. Общината реализира редица проекти за подобряване на техническата инфраструктура. В процес на изпълнение са инициативи за повишаване на професионалната квалификация като условие за създаване на нови и по-добри работни места. Усилията на местните власти целят превръщане на община Якоруда в привлекателно място за живот и за привличане на нови инвестиции.

Културни дейности

Културните дейности на територията на общината се организират в 3 читалища- в гр. Якоруда,  и в селата Конарско и Юруково, всяко от които разполага с библиотека, киносалон, читални и компютърни зали. Народно читалище „Светлина- 1907“   е  рожба  на  бурния  стремеж  на  народа  ни  към  просвета, култура и независимост. В  градове  и  села само  в една  стая  са  събирали  книги, а  вечер  до  късно  мъждукащо  пламъче   осветявало  лицата  на  жадни  за  знания  младежи. Те  с  гордост  наричат  себе  си  членове  на  читалището. Няма  такава  институция  в друга  държава. В  дългата  огърлица  на  хилядите  читалищни  светлини  заема  своето  достойно  място  и  якорудското  читалище.

Хората  от  малкото ни  градче  могат  да  се  гордеят  с  това, че  с  много  усилия,  труд  и  толерантност  са  успели  да  изградят  и  развият този  дом  на  културата. През  дългото  време  на  своето  съществуване читалището  е  привличало  хора от различни възрасти,  за  да даде  на  всеки  по  зрънце  духовност, от  която  човек  има  нужда.

То е създадено като  клуб  за  турците  по  инициатива  на  учителя  Иван Попкостов  Рашков  и  Минко  Хаджипетров. Това  става през  1907 г. За  председател  на  читалището  е  избран  Иван  Попкостов.  Така  читалището  съществува  до  1912 г. Войните  попречили  за  понататъшното  му  развитие  и  то  замира.

През  1937 г.  започва  изграждането  на  читалищна  сграда, която на  следващата  година  е  вече  готова. На  01.01.1938 г. якорудчани вече  са  имали  прекрасни  условия  за  разгръщане  на  културно- масова  дейност.

Якоруда  е  сред  малкото  селища  в  страната, които  десетилетия наред  имат  свой  духов  оркестър. На  20.09.1939 г. в  читалището пристигат  35 новозакупени  инструмента  за  създаване  на  ученическа  музика. По  това  време  учител  в  Якоруда  е  Стефан  Чернев, който  е  с  висше  музикално  образование  и  именно  той  е  създател и  дългогодишен  диригент  на  детския  духов  оркестър. И  днес  този оркестър  радва  жителите  и  гостите  на  град  Якоруда.

И  в  днешното  динамично, наситено  с  медийни  изяви  време  самодейността  се  развива. В момента към читалището функционират: Женска певческа група за народни и стари градски песни, Мъжка  фолклорна група, МФГ „Якорудски мерак“, ДТС „Детелини“, Детска фолклорна група, Детски състав за модерни танци,  Детски състав за народни танци,  Клуб „Приятели на книгата”, Клуб „Изкуство” и  др. Всички групи имат отличия от участието на различни фестивали и събори. Тези  групи  и  състави  дават  облик  и  определят  високо  ниво  на всеки  празник  в  града.

С  цел  съхраняване  на  автентичния  фолклор  са  заснети  интересни  клипове  с  паметници  на  културата  от  различни  християнски  и мохамедански  традиции, извадени  от  различни  етнографски  проучвания. Реализиран  е  проектът  на  читалището  за  заснемане  на   “Сватбите  в  Якоруда“. Така  можем  да  сме  сигурни, че  родовата  памет  ще  се  запази  и  ще се  предава  на  поколенията.

Важна  част  от  работата  на  читалището  е  библиотеката.  Тя  разполага  с  над  41 хил. тома   художествена  и  научно – популярна  литература, която  може  да  се  ползва  не  само  от  населението  на  града, но  и  от  жителите  на  цялата община.       Към читалището функционира и музейна сбирка, която съдържа над 1050 експонати като  по тематичен обхват основният фонд е разделен на следните колекции: Археология; Етнография; богат снимков материал, ръкописни документи и монети. Снимковият материал датира от 1876 г. до наши дни и отразява революционните борби на Якоруда.

Образование

На територията на община Якоруда действат шест училища: Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ , Професионална гимназия „П.Р. Славейков“, три обединени училища в селата Юруково, Конарско и Смолево, както и едно основно училище   в село Бел Камен.

В общината има и обединено детско заведение с основна сграда в град Якоруда и филиали в селата Аврамово, Бунцево, Бел Камен, Конарско, Юруково и Черна Места.

 Туризъм

  Община Якоруда има сравнително благоприятно туристико – географско положение. Удивителната природа, местоположението и забележителностите дават възможност в Общината да развиват почти всички видове туризъм- екотуризъм, селски, планински, културен, алтернативен и исторически туризъм, хобитуризъм. Част от общината формира парков участък “ Якоруда“ от Национален парк „Рила“. Якоруда е важен изходен пункт за излети из цяла Рила планина и Родопите, както и междинен пункт при преходи между Пирин и Рила.

Курортната местност „Трещеник“, 14 км. северно  от град Якоруда и Национална спортна база „Белмекен“, намиращ се на 46 км.  от град Якоруда, са удобни изходни бази за множество  туристичеси маршрути.

Основните са до х. „Грънчар“ и х. „Заврачица“. Настанителната база се състои от хотели, хижи, вили и къщи за гости, които са с потенциал за развитие на балнеология предвид наличието  на минерални извори – общинска собственост. В местността Трещеник  се намират туристически комплекс „Трещеник“, туристическа хижа „Трещеник“, малки ведомствени почивни бази и частни вили.

Вижте по-голяма карта

Костенец, ул. Иван Вазов 2 071422308, 071423234 kostenetz_adm@yahoo.com  http://www.kostenetz.com

Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област.

Разположена е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив.

Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември.

През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП – линия София – Пловдив – Свиленград.

Общината се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини.

Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф.

Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.

Общината включва 8 населени места:

– гр. Костенец – административен център /вкл. курорт Момин проход/,

– с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/,

– с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/,

– с. Очуша,

– с. Горна Василица,

– с. Долна Василица,

– с. Голак,

– с. Подгорие.

В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства:

– Кметство с. Костенец (най-голямото в общината),

– Кметство с. Горна Василица

– Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.

Климатът е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.

Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви.

Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.

Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.

Заетост

Официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12% което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост.

Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания.

В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни – на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години.

По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец.

Регистрираните безработни вишисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните.

Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените.

Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%.

Икономическа информация:

Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината
Основните икономически отрасли развити на територията на общината са:
1. Целулозно-хартиена промишленост
2. Хранително-вкусова промишленост
3. Търговия
4. Туризъм
5. Транспорт
6. Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.)
7. Дървообработване
8. Мебелно производство
9. Шивашка промишленост
10. Химическа промишленост
11. Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки . Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център.
Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.

Вижте по-голяма карта