Габрово, ул. Чардафон 1  066808857  dppbulgarka@abv.bg   http://www.ppbulgarka.net/

Природните паркове са защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Основна цел при управлението им е опазването и поддържането на биологичното разнообразие в тях, осигуряване на условия за развитие на туризъм и запазване на традиционните форми за поминък и самобитни занаяти. В Р. България има единадесет Природни парка, като ПП”Българка е един от най-младите членове на тяхното семейство.

Паркът е обявен със заповед №РД-775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района. Обхваща обща площ от 21772,2 ха. Разположен е върху билните части и северните скатове на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част. Паркът обхваща населени места, разположени в границите на общините Габрово, Трявна и Мъглиж. В площта му попада и язовир “Хр. Смирненски”.

В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула – 1511м), билната част на Тревненска планина с местността ”Извора” (с най-висока част връх Бедек -1488м), ”Студен кладенец”-“Конарското”, северна част на Шипченска планина и част от Габровския предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския предбалкан. Средната надморска височина на природен парк “Българка” е 940 м, а денивелацията – 1120м.

Съществуват данни, че територията на парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата “Килиите” ( с.Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени съдове с шнурова украса от времето на траките. В момента се извършва археологически сондаж. Територията се пресича от много пътни артерии използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Верейският друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др. При Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърждава Второто Българско царство.

Територията на парка е свързана и с драматични събития по време на Руско – Турската война (1877-1878) – Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските войни и българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на войната, довела до подписването на Сан – Стефанския мирен договор и признаването на независимостта на България.

Още от създаването си град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на открито “Етъра”. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния календар. Пресъздаването на обичаите, с техните обреди и символики, е съпроводено и с богата фолклорна програма. Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на парка. В параклиса са запазени икони рисувани от Захари Зограф. В двора на манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте й чушнара и днес струи студена балканска вода.

Живописните природни картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти : самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство, мутафчийство, гайтанжийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско – голяма част от тях са шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и Славейковото школо.

Флора

Богатата петрографска структура, разнообразните почвено-климатични условия и голямата денивелация са предпоставка за наличието на много растителни и животински видове. Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място (60%) заема букът. Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества като бук-светлика, бук-лазаркиня, бук-офика, бук-лавровишня, бук-черна боровинка, бук-воден габър и няколко уникални хабитата: бук-тис-лавровишня, бук-джел-мъх, бук-дървовидна леска. От растенията, които фигурират в Червената книга на Р.България на територията на парка се срещат планински явор(жешля), джел, тис, нейчев зановец, лечебна пищялка, лудо биле(беладона), нейчево великденче, родопски силивряк, различни представители на семейство Салепови и др. Територията на парка е и изключително богата на лекарствени растения. .

Фауна

При зоогеографското райониране територията на парка попада в зоната на Европейската фауна-Старопланинския район. Горите и субалпийските пасища са обитавани от голям брой безгръбначни и гръбначни животни. От птиците се срещат: скален орел, малък креслив орел, горски бекас, гълъб-хралупар, черен кълвач, южен белогръб кълвач, видове фигуриращи в Червената книга на Р.България. Старите букови гори са обитавани от златки, вълци и мечки. От едрите бозайници се срещат: благороден елен, сърна, дива свиня, язовец, чакал, лисица и др.

Местообитания

Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място заема бука (около 60%). Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества, представляващи интерес както за родната природозащита, така и за общоевропейската екологична мрежа – Натура 2000.
Такива местообитания са:
– Алпийски и бореални ерикоидни съобщества с код по НАТУРА 2000 – 4060 Подтип – 31.46 Съобщества на Bruckenthalia spiculifolia
– Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик – Festuco-Brometalia (важни местообитания за орхидеи) с код 6210
– Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс – код 6430 – Извори с твърда вода и туфести формации – Cratoneurion – с код 7220
– Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове – код 8210
– Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове – код 8220
– Букови гори от типа Luzulo – Fagetum с код – 9110.
– Букови гори от типа Asperulo – Fagetum – с код 9130
– Термофилни букови гори – Cephalanthero – Fagion – с код 9150
– Дъбово – габарови гори от типа Galium – carpenetum – код 9170
– Смесени гори от съюза Tilio – Acerion върху сипеи и стръмни склонове – код 9180
– Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior – код 91E0
– Мизийски букови гори – код 91W0
Както и бук-дървовидна леска; бук-воден габър; бук-черна боровинка; бук-джел и уникалния триетажен хабитат: бук-тис-лавровишна с единични дървета естествена ела и планински явор.