Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Шумен
СДРУЖЕНИЕ ИНСОМНИА
 |
 гр. Шумен, бул.Симеон Велики 2А 0898744852  |
СДРУЖЕНИЕ ИНСОМНИА е сдружение регистрирано в град Шумен.
Дейността на сдружението е да :
– участие в инициативи за утвърждаване и развитие на спортния и любителски риболов,
– зарибяване и борба с бракониерството,
– създаване на интерес във всички възрастови групи към спортния и любителски риболов.
Средства за постигане на целите са:
– организиране и провеждане на семинари, конкурси, конференции, кръгли маси, симпозиуми и други обществено приети форми на общуване и контакти, свързани с риболова;
– организиране на школи и курсове по риболов;
ЦПЛР СРЕДНОШКОЛСКО ОБЩЕЖИТИЕ 2 – ГР. ШУМЕН
 |
гр. Шумен, ул. Александър Пушкин 5, бл. 5 054832048, 0879404446so2_shumen@abv.bg http://www.so-shumen.eu/ |
Средношколско общежитие №2 се намира в студентски комплекс в гр. Шумен. В него живеят 177 ученика от средните училища в града.
Общежитието разполага с материално-техническа база от хотелски тип. Стаите са с 2 и 3 легла-отделно във всяка с баня и тоалетна.
В общежитието работят възпитатели специалисти по всички основни дисциплини преподавани в училищата-български език и литература, математика, химия, физика и други.
В общежитието има безплатен безжичен интернет и два интернет кабинета.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГР. ШУМЕН
 |
гр. Шумен, бул. Славянски 17
|
Родоначалник на музейното дело в Шумен е известният възрожденски учител Сава Доброплодни. През 1857 година, заедно със свои ученици, той провежда първата експедиция до руините на Велики Преслав, а със събраните материали е подредена малка сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище. Повишеният интерес към българската история в епохата на Националното възраждане има своето логично обяснение, както е логично, този интерес да се появи в район – център на Първото българско царство. Починът на Сава Доброплодни се подема в следващите години от негови ученици, от шуменски учители и общественици. Събирането и съхраняването на старини продължава през целия доосвобожденски период. След Освобождението проучванията в региона продължават.
Карел Шкорпил открива останките на първата българска столица Плиска, а Рафаил Попов стига до идеята, в Шумен да се създаде Археологическо дружество, което да уреди археологическа сбирка. Дружеството е учредено през 1902 г. Благодарение на усилията, които полага Рафаил Попов и с финансовата подкрепа на Шуменската община, на 29 юни 1904 г. в културния център на града (днес ул. „Цар Освободител”), тържествено е открит Окръжен музей.
През 2000 година с Постановление на Министерски съвет е преобразуван в Регионален, като изпълнява методически функции на територията на област Шумен.
Вече повече от сто години, поколения музейни специалисти издирват, съхраняват и експонират безценни реликви. Днес музеят е културен и научен институт, с обособена научна група, собствено научно издание – „Известия на исторически музей – Шумен”, от което са публикувани седемнадесет тома, друго музейно издание „Библиотека Шумен”, библиотека с над 25 000 т. научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета.
Шуменският музей притежава едни от най-големите и най-стойностни колекции в страната, в това число колекции въоръжение, накити, нумизматична и сфрагистична, старопечатни книги, икони и църковна утвар, етнографски колекции, колекция филмови афиши и т.н.
Помещавала се на различни места в града, сега експозицията на музея е в специално построена за целта сграда, която е открита през 1981 г., във връзка с тържествата по случай 1300 годишнината от създаването на Аспарухова България. Тематично подредена в осем зали и две зали за временни изложби, тя представя времето от V-то хилядолетие пр. Хр. до ХХ век.
Обекти от структурата на Регионален исторически музей – Шумен са Националните историко-археологически резервати „Плиска” и „Мадара”, историко-археологическия резерват „Шуменска крепост”, мемориалните къщите музей „Добри Войников”, „Лайош Кошут”, „Панайот Волов”, музеен комплекс „Панчо Владигеров”, временна експозиция „Градски бит – крея на ХІХ – 30-те години на ХХ век” в комплекс „Авшарян”, а също така Късно антична крепост при село Войвода и Тракийски гробничен комплекс при село Ивански.
Основната цел на Регионален исторически музей – Шумен е чрез издиреното, съхранено и популяризирано културно-историческо наследство на Шуменски регион да се превърне в медия за обществото, която информира, образова и отговаря на потребностите на българските и чуждестранни посетители. По този начин запазва българската идентичност за следващите поколения, но и показва пред света културните достижения на българския народ.
Тази цел се постига чрез успешната комбинация на класически експозиции с възможностите, предоставени от съвременните технологии, които правят тяхното възприемане по-лесно и по-близо до посетителите. Реализирането на поставените цели се доказва от постигнатите резултати – постоянно увеличаващ се брой на посещенията в обектите и установяване на силно взаимодействие между организацията и нейните гости, особено децата и учениците. Нещо повече – музеят като структура е ключов фактор за развитието на културен туризъм не само в региона, но и в цяла Североизточна България.
ЕКСПОЗИЦИИ:
Временни (собствени и гостуващи)
КОЛЕКЦИИ:
Въоръжение І хилядолетие пр. Христа
Работно време
ЛЯТНО РАБОТНО ВРЕМЕ
НА ОБЕКТИТЕ ОТ СТРУКТУРАТА НА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМЕН
(АПРИЛ – ОКТОМВРИ)
Централна експозиция:
От 10.00 до 18.00 часа, без почивен ден.
Къщи музеи „Добри Войников”, „Лайош Кошут”, „Панайот Волов” , Музеен комплекс „Панчо Владигеров” и Временна експозиция „Градски бит – края на ХІХ – 30-те години на ХХ в.” в комплекс “Авшарян”:
От 9.00 до 12.00 и от 13.00 до 18.00 часа, почивни дни неделя и понеделник.
ИАР „Шуменска крепост”:
От 9.00 до 19.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Мадара”:
От 8.30 до 20.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Плиска”:
От 8.30 до 19.00 часа, без почивен ден.
Антична крепост „Войвода” и Гробничен комплекс при с. Ивански:
От 9.00 до 17.00 часа, с предварителна заявка
ЗИМНО РАБОТНО ВРЕМЕ
НА ОБЕКТИТЕ ОТ СТРУКТУРАТА НА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМАН
(НОЕМВРИ – МАРТ)
Експозиция:
От 9.00 до 17.00 часа, почивни дни неделя и понеделник.
Къщи музеи „Добри Войников”, „ЛайошКошут”, „Панайот Волов”, Музеен комплекс „Панчо Владигеров” и Временна експозиция „Градски бит – края на ХІХ – 30-те години на ХХ в.” в комплекс “Авшарян”:
От 9.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя.
ИАР „Шуменска крепост”:
От 9.00 до 17.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Мадара”:
От 8.30 до 17.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Плиска”:
От 8.30 до 17.00 часа, без почивен ден
Антична крепост „Войвода” и Гробничен комплекс при с. Ивански:
От 9.00 до 17.00 часа, с предварителна заявка.
Всички посещения в почивните дни на експозициите са по предварителна заявка и за групи не по-малки от 10 души!
ОБЩИНА НОВИ ПАЗАР
 |
Нови Пазар, ул. Васил Левски 3 053795166, 053723311 npazar@icon.bg https://novipazar.bg/ |
НОВИНИ от ОБЩИНА НОВИ ПАЗАР: виж тук!
СЪОБЩЕНИЯ
Обява относно третиране на тревни площи
Съобщение за планови прекъсвания на доставката на електроенергия -Нови пазар
Информация за преценяване извършване необходимостта от ОВОС за инвестиционно предложение
Община Нови Пазар се намира в Североизточна България и заема източната част на Шуменска област.
Разположена е в живописен район между Лудогорското и Провадийското плато. Отстои на 25 км. от областния център Шумен и на около 60км. от град Варна. Разположена е на 318 000 кв.м. площ.
Граничи с общините Никола Козлево, Шумен, Каолиново, Хитрино, Каспичан, Ветрино, Вълчи дол. Тук се срещат равнинният терен на Добруджа и силно начупената повръхнина на Предбалкана.
Най-високата точка е местността Станата, намираща се на изток от общинския център. През летния сезон тя има климатичните дадености на град Сандански и е подходяща за еко и балнео туризъм.
През община Нови пазар минава автомагистралата София-Варна, а северните Черноморски курорти са на 60 км от града. Разстоянието до пристанище Русе е 140 км. Това интересно географско разположение, както и непосредствената близост на Плиска и Мадара, които отстоят само на 5км., е предпоставка за инвеститорски интерес. Включва селищата: Стоян Михайловски, Мировци, З. Ореше, Енево, Сечище, Правенци, Жилино, Избул, Тръница, Стан, Беджене, Писарево, Преселка, Войвода, Памукчи.
В общината има 57.4 км. общинска пътна мрежа. Нейното състояние и поддържане зависи от възможностите на общинския бюджет. Акумулираните средства в него се разпределят предимно в образованието, здравеопазването, социалната среда.
Реализирането на мащабни инфраструктурни проекти е възможно единствено чрез финансиране от различните предприсъединителни програми. Нови пазар е газифициран и на територията му няма замърсяващи околната среда производства.
Районът е екологично чист. Почвено-климатичните условия са особено подходящи за развитие на овощарство и лозарство. От полезните изкопаеми най-ефективно се използват пясъкът, преработван в качествено стъкло, и каолинът, който достига до пазарите на България и света като красив порцелан.
Ландшафтът на новопазарския район – удобни пътища и равнини, пресечени с малки реки и гори, са привличали хора от най-дълбока древност. /виж история/ Днес населението на община Нови пазар според последните преброителни данни е 23 828, а броят на домакинствата 7 102. Демографската му стуктура е: българи – 66.77% , турско етническо население – 23.90%, ромско население – 8.63% и друго- 0,7%. Регистрираните безработни трайно намаляват.
Водният проблем в общината е решен чрез направените в 1990г. дълбоки сондажи и воден режим не съществува. На територията й има 8 язовира, 5 от които са общински. Водопроводната мрежа е изградена на 98%. Нови пазар е канализиран 88%. В селата няма изградена канализационна система. Приключен е ремонтът и подмяната на осветителната система с енергоикономисващи лампи. Постигната е 100% осветеност на улиците в общината. Основния поминък в селата на земеделието и животновъдството. Селскостопанският фонд е 231 904,6 дка., от които: ниви- 163 135,8 дка. мери и пасища – 26 603,5 дка. трайни насаждения – 10 036,7дка. естествени ливади – 1 321дка. необработваема земя – 19 903,4 дка.
Култура
На територията на Община Нови пазар функционират 17 културни института – 14 читалища, една картинна галерия и два музея. Има 29 самодейни състава, които активно се включват в регионални и национални конкурси и често печелят призови места. Осем от тях са към читалище „Хр.Ботев“-гр.Нови Пазар. В обединената школа по изкуствата към него има клас пиано, акордеон, електронни инструменти, кавал, гайда, балет и спортни танци. Нови пазар е домакин на 3 национални конкурса: Литературен конкурс „Калина Малина“ за детско-юношеска литература. Провежда се веднъж на три години от 1984г. до сега. Лауреати на конкурса са Николай Зидаров, Асен Босев, Иван Цанев, Георги Струмски, Недялко Йорданов, Валери Петров и Леда Милева. Национален конкурс за акордеонисти „Танцуващи клавиши“. Провежда се ежегодно от 29.04. до 02.05.
През 2004г. на поредното трето издание в него се включват 102 индивидуални и 21 камерни състава от 24 града. Тук си дават среща най-талантливите изпълнители от музикалните училища, паралелки, школи, както и от Музикалната академия. Конкурсът е трамплин за по-нататъшната изява на много млади хора. Национален конкурс за гайдари и инструментални камерни състави „Вълшебни ритми“. Провежда се всяка година от 14 до 16 май. През 2004г. в него са се представили 54 индивидуални изпълнителя и 20 камерни състава. Художествената галерия „П.Персениев“ е създадена през 1974 год. по идея на първооснователите – художниците Петър Персениев, Петко Цанчов и Георги Градев. Сбирката е набрана изключително от дарения. Сред многото изявени творци – дарители се открояват имената на Васил Стоилов, Стоян Венев, Ненчо Балкански, Илия Бешков, Светлин Русев. Притежание на галерията са около 900 платна и пластични творби.
Здравеопазване
Здравното обслужване на населението на територията на община Нови пазар е организирано от добре изградена и структурирана мрежа от здравни заведения.
Към настоящия момент на територията на общината има регистрирани 9 практики на общопрактикуващи лекари. Регистрираните дентални лекари са 10, специализираната извънболнична медицинска помощ е представена от 12 специалиста и 1 Медицински център. Медико диагностична лаборатория -1, Медико техническа лаборатория -3, аптеки обслужващи населението са общо 5, 2-ма здравни медиатори. Филиал ЦСМП град Нови пазар, оказва медицинска помощ на заболели и пострадали лица в Центъра, дома, на местопроизшествието и транспортиране до евентуалната им хоспитализация живещи на територията на общините Нови пазар, Каспичан, Никола Козлево. За училищното и детското здравеопазване се грижат 10 медицински специалисти в училища и детски градини.
Общината има осигуреност с болнични легла в МБАЛ „Д-р Д. Беров” ЕООД, а материално-техническата база е в добро състояние.
Днес болницата оказва болнично лечение с адрес гр. Нови пазар, ул. „Христо Ботев” №22 със следните структури: нервно отделение, вътрешно отделение, детско отделение, хирургично отделение и отделение за физикална и рехабилитационна медицина с 56 легла. Болницата разполага с Приемно-консултативни кабинети по основните медицински специалности, Медико-диагностична лаборатория, Микробиологична лаборатория, Отделение за функционална и образна диагностика. В сградата се помещават болнична аптека, ТЕЛК ІІ състав към „МБАЛ- Шумен” АД и Административно стопански блок.
ИСТОРИЯ
По тези места е кипял живот още от дълбока древност. Свидетелства за това са представени в музейната сбирка, която е експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Основният фонд съдържа 434 експоната, а допълнителният около два пъти повече. Представена е културата на племената и народите населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Земите тук винаги са били гъсто населени.
За това свидетелстват множество селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство. Измежду най-интересните находки са тези от трако-римската епоха. Тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близост до гр. Нови пазар. Специалистите оценяват най-високо двата бронзови балсамарии и двата стола, открити при разкопки край с. Избул.
Периодът от късната античност е представен от битови предмети, въоръжения, накити и др. Сбирката разполага и с експонати от епохата на българското средновековие – предмети от бита, ритуални предмети, коланни апликации от воинско снаражение, конска амуниция, накити и др. На площ от 40 дка източно от град Нови пазар има късно антична крепост от периода IV-VI век. Изградена е върху висок рид на Стана плато. До с.Войвода археологическите проучвания идентифицираха и града-крепост Динея, чиято двойна стена е голяма рядкост за този вид строежи. Точно от тук е монавал оживен римски път, който свързвал Черно море с Дръстър/Силистра/ и Абритус/Разград/. Нови пазар също е възникнал от руините на антична крепост.
Първите писмени сведения за него датират от 1444 год. В тях се споменава „Йени пазар“ /Нови пазар/ като укрепеното селище, край което се е състояла първата голяма битка на полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело-Варненчик срещу турците. В следващите десетилетия и векове Нови пазар е „касаба“, т.е. градец. Това свидетелстват пътешествениците, преминаващи през него – Георг Март Рагузиум, Евлия Челеби, Руджер Божкович. През ХIХ век животът тук е белязан от възрожденски дух. През 1840г. е изградена къща за бъдещия даскал – Илия Вълчев от Кортен.
Голямата одая в нея е първата класна стая на къщата-училище. Видният гражданин на „Йени пазар“ Иван К. Радов оглавява местните борби за самостоятелна църква и народна просвета, които са овенчани със създаването през 1972г. на читалището в града. Тук е бил организиран таен революционен комитет, а сред новопазарчани е имало и хайдути, и опълченци. Градът е освободен на Св. Марина – 17 юли 1978г. С княжески указ №1071 от декември 1883 год. Александър І Батенберг обявява Нови пазар за град.
От тогава насетне тук израстват няколко поколения просветени българи, след които има известни дейци на науката, изкуството, спорта.Сред тях са проф. Жеко Радев – един от първите български географи, цигуларят проф. Леон Суружон и сестра му – художничката Султана Суружон, писателката Калина Малина,историкът проф. Петър Тифчев, първият “ д-р хонорис кауза“ на Спортната академия – треньорът Иван Абаджиев, актьорът Марио Скуркински и др. На територията на общината днес са съхранени и останките от една светиня за цялото православно християнство – катедралната църква в Плиска, наричана още Голямата базилика.
До нея е бил изграден Дворецът на първия архиепископ на България и голям манастир. Тук именно княз Борис Покръстител поканил най-изявените последователи на първоучителите Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Археологическите проучвания недвусмислено подсказват, че на това място е поставена солидната основа на православното просветителство, на духовния живот в княжеския двор и държавата. Към манастира на българския архиепископ било открито и първото училище. Тогавашните ученици пишели върху навосъчени дървени таблички с метални писала. /
Схематична реконструкция на Манастира при Голямата базилика по Павел Георгиев/ Тук започнало процъфтяването на старобългарската литература и огромното й влияние върху средновековната култура в Сърбия, Русия и Румъния. Архитектурата на храма има класическо за този период решение: през тържествен вход богомолците влизат в огромен вътрешен двор – атриум, с колонада отстрани и кладенец в средата. През двора те попадат в предверието на храма, наричано притвор-нартекс, а оттам – в същинската част, наричана кораб – наос.
Всъщност корабите са три, защото два надлъжни реда колони и зидани стълбове разчленяват симетрично пространството. Покривът на средния кораб бил повдигнат така, че колонадата но и горе от юг и север редица прозорци. В средата се намира амвон, а в дъното е устроен олтарът.
ОБЩИНА ШУМЕН
 |
 Шумен, бул. Славянски 17 054800890 web@shumen.bg http://www.shumen.bg |
От дълбока древност земите на шуменския край се намират на исторически кръстопът. Много племена и народи минават оттук и оставят своята материална и духовна култура като трайна следа.
Най-ранното поселение в Шуменско е от епохата на неолита (втората половина на VІ хил. пр. Хр.) и се намира близо до днешното с. Ловец. По-късно, през халколита (V хил. пр. Хр.), районът е изключително гъсто населен. Проучени са селищата при Голямата и Малката пещера в с. Мадара, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир и Смядово. Материалите, открити в могилата Коджадермен край Шумен, притежават характерните белези на една от най-богатите археологически култури в югоизточна Европа от V хил. пр. Хр., влязла в българската и в световната историческа наука с името „Култура Коджадермен”.
От бронзовата епоха (ІІІ хил. пр. Хр. – ХІІ в. пр. Хр.) в Шуменско са проучени селищата и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод и др.
Учени от световна величина признават, че в Шумен и прилежащия му район са съсредоточени останки от богата духовна и материална тракийска култура. Проучените десетки селища и крепости, стотиците надгробни могили дават уникални находки. На територията на шуменския регион са регистрирани над 600 надгробни могили, издигнати през различни исторически времена. Някои от тях достигат до 21 м височина и диаметър от 80 до 120 м.
Проучени са над 60 могили, включително и такива с гробнични съоръжения.
В Шуменско се намират и най-значимите паметници, свързани с образуването на Дунавска България, създаването на българската народност, култура и книжнина. Тук са първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, aулът на хан Омуртаг и Шуменската крепост.
Предшественик на днешния град, Шуменската крепост е естествено защитена от три страни и оцелява във времето повече от 3200 години. Мястото е заселено още през XII в пр. Хр., през V – II в. пр. Хр. там има укрепено тракийско селище, а по-късно крепости са издигали римляните и византийците. През Ранното средновековие укреплението отново добива своите стратегически функции, докато през XII – XIV в. се превръща в един от най-важните градски центрове с функции, близки до тези на столица.
Силно развити били занаятите и търговията, а откритите старобългарски надписи доказват, че градът е бил и важно културно средище.
Каменен надпис описва посещението в града на цар Иван Шишман непосредствено преди турското нашествие. Това е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното име на града.
През 1388 г. Шумен е завладян от Али паша и тук е настанен малък турски гарнизон. По-късно, по време на Втория кръстоносен поход от 1444 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета от войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След неуспешния край на похода турците се връщат в града и постепенно го превръщат във военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.
В епохата на Възраждането градът е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с над двадесет еснафски сдружения и градско самоуправление. Продукция на шуменските занаятчии е предлагана по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея. В Шумен стоки се внасят от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена, Будапеща и т.н.
След Освобождението градът запазва място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. Въвежда се фабрично производство, през 1882 г. тук е основана първата в България пивоварна фабрика – „Шуменско пиво”. И днес Шумен е сред лидерите на пазара на кехлибарената напитка. Развиват се кожухарската, мебелната и химическата промишленост. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. През 1914 г. е сформиран първият в страната оперетен театър.
Приносът на града в Българското духовно възраждане е безспорен. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи „училищно изпитание” (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е Устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия.
През 1813 г. е организирано първото гражданско честване на празника на Св. Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи „театро”. През 1856 г. е поставена комедията на Сава Доброплодни „Михал”, която историците на българския театър все още смятат за негово начало. През 1856 г. е открито едно от първите читалища – „Архангел Михаил”. През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за „европейска” музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменци са авторите на първата оригинална българска драма (Д. Войников „Стоян войвода”) и на първата българска повест (В. Друмев „Нещастна фамилия”).
Шумен взема участие в Първата световна война – на 17 септември 1915 г. оттук тържествено е изпратен Седми пехотен Преславски полк,сражавал се на фронта в Южна Добруджа.
През двайсетте години се въвеждат и някои технологични новости –през 1921 г. безжичната станция в Шумен започва да приема радиотелеграми за печата от Москва, Лион и други телеграфни агенции, а през 1927 г. е извършена първата проба на електрическо осветление по цялата улична градска мрежа.
От 1950 до 1966 г. Шумен носи името Коларовград (на името народения тук министър-председател на България в шестдесет и петото и шестдесет и шестото правителство на страната – Васил Коларов), след което отново е върнато старото. Развива се леката промишленост. Градът остава важен административен център – областен и общински, какъвто е и до днес.
Площ
Съвременната община Шумен е разположена в централната част на Североизточна България на площ от 630 кв.км (средната българска община е с територия около 436 кв.км). Община Шумен се намира в Североизточния район за планиране. Общината е в средата на област Шумен – на юг граничи с общини Велики Преслав и Смядово, а на север – с общини Каспичан и Хитрино. На изток община Шумен граничи с община Провадия от област Варна, а на запад – с община Лозница от област Разград и община Търговище от област Търговище.
В рамките на общината влизат град Шумен и 26 села – Белокопитово, Благово, Васил Друмев, Велино, Ветрище, Вехтово, Градище, Дибич, Друмево, Ивански, Илия Блъсково, Кладенец, Коньовец, Костена река, Лозево, Мадара, Мараш, Новосел, Овчарово, Панайот Волово, Радко Димитриево, Салманово, Средня, Струйно, Царев брод, Черенча. Общата площ на населените места в общината е 36 027 дка, което представлява 5.84 на сто от общата територия. Земеделският фонд е 449 807 дка, в т.ч. обработваема земя – 349 560 дка или 77.7 на сто от общия земеделски фонд. Горският фонд на общината е 114 935 дка. Пътищата и железопътните линия представляват 2.57 на сто или 15 860 дка от територията на общината. Площта на гр.Шумен е 17 700 дка, от които жилищната зона заема 11 140 дка, а зоната за селищно стопанство 6 560 дка. Общата площ на 25-те села от общината е 18 327 дка.
Пътна мрежа
Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната ж.п. линия София-Варна и връзката в посока Шумен Комунари- Южна България. Общата дължина на ж.п.линиите преминаващи през територията на Общината e 30.16 км., като всички са електрифицирани. Удвоените ж.п.линии са 12.31 км. На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе- Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище- Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен- Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км. от автомагистрала Хемус /София-Варна/. При ритмично осигуряване на средства този участък може да бъде изграден в срок до 2006 г. Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226.09 км. Първокласните пътища са 45.455 км., а второкласните – 16.848 км. Пътищата трети клас са 37.200 км., а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130.420 км. Асфалтираните пътища представляват 68.4% или 154.62 км. от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км. градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90% са асфалтирани и 10% павирани.
Население
Към 01.02.2011 г. населението в област Шумен наброява 180 528 души. Населението в община Шумен е 93 649 души. В град Шумен живеят 80 855 души, а общото население на 26-те села възлиза на 12 794 души. В община Шумен е концентрирано повече от половината от населението на 10-те общини, съставляващи област Шумен.