читалище
КМЕТСТВО КУЛИНА ВОДА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Село Кулина вода се намира на 13 км от общинския център – град Белене.
Жителите на село Кулина вода са 205 (по постоянен адрес – 157 и по настоящ – 48).
Едната легенда за произхода на името на селото се носела от уста на уста. Преди няколко стотици години в местността „Глава”, намираща се на 3-4 км западно от селото, били построени големи римски кули. Там е имало много вода. Днес кулите са заличени, но водата все още се ползва за нуждите на жителите на селото. Някогашните кули и вода са дали името на селото – Кулина вода.
Втората легенда е свързана с местоположението на селото. Някога то се е намирало в Йоргов трап (горен и долен). От набезите на турците в него се заселили част от хората, преминаващи от село Деков през Дълга шума за Плевен. Те идвали в тази местност с готова вода (от латинската дума кулинарство или кулинария). Оттам и името на селището – Кулина вода.
ЧИТАЛИЩЕ
Народно читалище „Изгрев-1927” – с. Кулина вода е единствената културна институция в селото. Създадено е през 1927 година. Разполага с добре уредена библиотека и читалня. Организира празници и чествания. Към него функционира Група за народни песни „Китка”, която участва в провежданите от читалището празници и представя селото в различни фестивали в страната.
ЦЪРКВА
Православната църква „Свети Димитър” се намира в центъра на село Кулина вода. В нея се отслужват литургии на Великден и на Димитровден.
ПРАЗНИК НА СЕЛОТО
Празникът на село Кулина вода в миналото и днес се отбелязва на 8 ноември (по стар стил Димитровден).
ТРАДИЦИОННИ КУЛИНАРНИ РЕЦЕПТИ
Характерни кулинарни рецепти от село Кулина вода са Сухи пълнени чушки и Кулиноводска халва.
ЧИТАЛИЩЕ СВЕТЛИНА – ЦАРЕВЕЦ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
НЧ „Светлина – Царевец 1927“ е създадено от група ентусиасти начело с Александър Баронов в далечната 1927 година. В самото начало развива само библиотечна дейност. През 1958 година е построена сграда на читалището в центъра на селото. Създава се театрална трупа, народен и естраден оркестър, танцови състави.
След демократичните промени през 1989 година дейността на читалището намалява като проявите са спорадични. През 2000 година се слага ново начало в развитието на библиотечната дейност и художествена самодейност. Постепенно се създават детски и младежки танцови състави „Царевска китка”, оркестър, група за народни песни „ Изгрев”, група за изворен фолклор и група за стари градски песни „Чар”.
През следващите години групите участват в различни фестивали на местно и национално ниво като на редица от тях заемат призови позиции.
Читалището в новата си история работи усилено по редица културни и социални проекти с цел да развива културния живот на селото и материалната си база.
Читалището е един от основните организатори на Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор”. Фестивалът се провежда в летния театър, част от читалищната сграда, който беше основно ремонтиран през 2010 година, със средства на местната земеделска кооперация ППОК „Изгрев 93“.
На 15 март 2012 година НЧ „Светлина – Царевец 1927” печели националния конкурс за инициатива на годината на Платформа АГОРА. Сред петдесет участвали и десет номинирани, читалището бе отличено като категоричен победител за инициативата си създаване на етнографска сбирка и провеждане на Първи Национален фолклорен фестивал „ Фолклорен извор”.
На церемонията по награждаване читалището бе отличено и с още една значима награда а именно грамота на Министерство на културата за принос в развитието на читалищното дело в България.
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА – С. Катунец
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
През 1956 г. в село Катунец е построена читалищна сграда с киносалон и библиотека – НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА.
Катунец е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч
Библиотеката към читалището през 1985 г. е разполагала с повече от 8000 тома научна и художествена литература. В началото на 50-те години на 20 век селото е радиофицирано.
През 1956 г. е завършена новата сграда на здравната служба с амбулатория и родилно отделение. Същата година се откриват и сградите на кметството и пощата.
През 2007 г. в селото е учреден Клуб на творците „Стоян Каменски“, който обединява 32 автори на литературни произведения, четирима професионални художници и журналисти.
До сега са издадени:
-„Катунец, малка енциклопедия“ – автори Въцо Маринов и Петър Мотков;
-„Листата капят, дървото живее“ – литературно-художествен сборник за творчеството на 32 местни автори, съставител Петър Мотков, член на -Съюза на независимите български писатели;
-„Какво не знае папата“ – сборник публицистични разкази – автор Петър Мотков;
-„СЕКСЪТ И СВЕТЪТ“ – автор Петър Мотков (2011 г.);
-„И това е живот“ – автор Петър мотков (2013 г.);
-Стихосбирка „Сърцето примира“ – автор Петър Мотков (2015 г.);
-Дарования“ – автор Георги Георгиев; четири стихосбирки на Станчо Сираков, две стихосбирки на Стефан Стефанов и две на Петър Мотков;
-„100 години читалище „ПРОСВЕТА“ – автор Димитрина Пенкова.
През 2008 г. е учреден клуб „Родознание и краеведство“.
КМЕТСТВО ШИПКОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Село Шипково е част от Троянска община. Дълго е около 4 км. Средната му надморска височина е 640 м. Има стъпаловидно разположение. Местното население условно го поделя на две части: Долно и Горно Шипково, като двете части са разделени от обработваеми земеделски площи.
Броят на постоянно живеещото население в селото и курорта е около 800 души. Етническият състав на населението е представен само от българи. Инфраструктурата на селото се допълва административно от кметство, поща, читалище, църква, училище, детска градина, здравна служба, няколко производствени фирми и т. н.
През 2006 г. пътят от Бели Осъм до селото беше преасфалтиран, което улесни пътуването по този маршрут. Чрез третокласния път ІІІ-358 се осъществяват връзката на селото с общинския център Троян. Като обществените транспортни връзки се осъществяват по утвърдена ежедневна схема.
В селото и Курорта има покритие в момента на два GSM оператора – МТL, Globul; Vivatel – частичен.
Основният приоритет, свързан с бъдещото развитие на селото и Курорта, е развитието на туризма с цел превръщането на Курорта Шипковски Минерални бани в предпочитана целогодишна туристическа дестинация.
Курортът Шипковски Минерални Бани е един от най-старите и известни курорти в България. Обявен е за курорт през 1946 г. Намира се на 2 км от центъра на село Шипково в западна посока. Средната му надморска височина е 700 м.
Благоприятните климатични условия в съчетание с лековитите минерални води, природните дадености, липсата на излишна оживеност, богатото културно-историческо наследство, различните видове туризъм, които могат да се практикуват, превръщат Курорта в един от най-предпочитаните и посещавани курорти в ТРОЯНСКИЯ БАЛКАН. Всички тези и други предпоставки го правят най-често избирано място за релаксация през цялата година.
В Курорта се намират три минерални извора и няколко сондажа. Минералната вода е от групата на сулфатно-калциево-магнезиевите, с варираща температура от 180 С до 350 С. Лечението с минерална вода се извършва чрез пиене и балнеолечение. Химичният й състав я прави подходяща за лечение на няколко групи заболявания.
Съвременният облик на Курорта се допълва от своеобразния му център, минералната баня, поликлиниката, двата обществени басейна, заведенията за развлечение, няколкото хотела, почивни станции и множеството частни вили. Повечето от изброените обекти, работят сезонно.