Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Черно море
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВАРНА
 |
 Варна, ул. Преслав 26 052688222 governor@vn.government.bg http://www.vn.government.bg/ |
БИОГРАФИЯ
Марио Смърков е роден през 1969 година в гр. Варна.
Женен. Баща на две деца.
През 1999 г. завършва висше образование с образователно-квалификационна степен магистър, специалност „Право“.
От 1999 г. до 2017 година заема различни длъжности в Национална служба „Сигурност“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Награждаван е многократно от директора на НСС, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР.
През 2017 година напуска системата на МВР и до заемането на поста областен управител работи в частния сектор, по направления – фирмената сигурност и подбор на персонал.
Ползва английски и руски език.
Исторически бележки
Първите следи от цивилизация във Варна и областта се отнасят към третото хилядолетие преди Новата ера. Най-старото златно съкровище на човешката цивилизация е открито във Варна през 1972 г. То е изработено около 4000 г. пр. н. е.
Херодот пише, че гръцките преселници са били привлечени от спокойните води в залива и са се заселили по тези земи преди около 2600 г. Те са заварили тракийско поселище, носещо името Одесос, което славяните са нарекли Варна през VII в. от н.е. През римско време градът запазва своето икономическо и културно значение. Термите, най-големият обществен архитектурен комплекс от античността открит в България, е и сред най-големите в Европа от този период. Запазените до наше време стени на сградите свидетелстват за размери, надхвърлящи 7000 кв. м.
Прабългарите, които идват от север през пролетта на 681 г. от н.е., разбиват армията на византийския император Константин IV Погонат при устието на Дунав. Със сключения след това във Варна мирен договор официално е признато съществуването на българската държава.
Варна се отбелязва в историческите източници и с битката през 1444 г. Със загубата на крал Владислав III Ягело от войските на Отоманските турци България окончателно попада под османско владичество, което продължава около пет столетия.
566 години от битката при Варна
Варна е последният град, освободен от руските войски. Това става на 27 юли 1878г., а градът е окончателно предаден на руските и българските власти на 23 октомври 1878г. Временното руско управление трябвало за кратко време да изгради административен апарат. Премахвайки турската административна власт, русите използват в основни линии старото административно деление на страната – вилаети, санджаци и каази, т.е. области, окръзи, околии и общини.
Руските власти възприемат като най-голяма административна единица губернията. Варна е определен за център на губерния и за пръв губернатор е назначен генерал маьор Иван Кишелски – българин на руска служба. От октомври 1878г. той е сменен от камер юнкер Н.Баумгартен. Следващият губернатор е видният български политик Драган Цанков, четвърти е д-р Панайот Минчович, сменен на 20 декември 1880г. от Васил Стоянов (един от основателите на българското книжовно дружество), който остава до приемането на Закона за закриване на губерниите.
Във Варненска губерния влизат Варненски, Балчишки, Манкалянски, Хаджиоглу Пазарджишки (Добрички), Провадийски и Шуменски окръг. По-късно Шуменски и Манкалянски окръзи отпадат. При административното деление след 1880г. Варна е определена за седалище на окръг, обхващащ Варненска, Провадийска, Новоселска (Дългополска), Балчишка, Добричка и Куртбонарска (Тервелска) околии.
След Освобождението през 1878 г. градът се развива бързо. Издигнати са множество модерни сгради – оттогава са и 150-те архитектурни паметника, които съществуват днес. Първата предачна фабрика за памук се открива през 1892 г. През същата година се основава и организацията на морските търговци. Първите корабостроителни докове са построени през 1907 г., а през 1912 г. започва да функционира фарът на нос Галата. През 1926 г. са построени морските бани. Тогава пристигат и първите 1100 организирани туристи.
От 1913г. Балчишка, Добричка и Куртбонарска отпадат от територията на окръга. При административната реорганизаия от 1934г., когато се премахват окръзите и се образуват области, Варна влиза в състава на Шуменска област. През този период окръжни управители са били такива видни участници в освободителните борби, политически дейци и общественици, като Иван Драсов, Тодор Пеев, Господин Иванов, Жеко Ив.Жеков и др.
След 9 септември 1944г. Варна е определен за център на област и за областен директор е назначен Георги Трайков. Със Закон за разпределяне територията на Републиката на окръзи от 1949г. Варна става център на окръг, в който влизат Варненска, Провадийска, Добричка, Балчишка, Генералтошевска и Тервелска околии. На 18 август 1987г. деветото Обикновено народно събрание приема Закон за ново административно деление на страната, съгласно който се ликвидират окръзите и се създават области. Първоначално Варненска област обхваща териториите на бившите Варненски, Добрички и Шуменски окръзи, но по-късно и трите се обособяват като самостоятелни области.
Културно-исторически забележителности
Варна е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки и активната читалищна мрежа, редица международни културни прояви.
Някои от забележителностите на област Варна:
ОБЩИНА ВАРНА
Аквариум
Аладжа манастир
Археологически музей
Аспарухов мост
Военно-морски музей
Градският часовник
Дворецът “Евксиноград”
Дворец на културата и спорта
Делфинариум
Драматичен театър – Филиал
Държавен Куклен театър
Еврейска синагога
Етнографски музей
Катедралата „Успение Пресвятия Богородици“
Летен театър
Малки терми (IV и V в. сл. Хр.)
Морска градина
Музей за история на Варна
Музей на Възраждането
Мюсюлманска джамия
Оперно Филхармонично дружество – Варна
Парк-музей “Владислав Варненчик”
Планетариум
Побити камъни
Прабългарско селище
Природонаучен музей
Раннохристиянска базилика Джанавар тепе (VI в.)
Римски терми
Терариум „Екзотик Зоо“
Фестивален и конгресен център
Християнски храмове
ОБЩИНА АВРЕН
Биосферен резерват /под егидата на ЮНЕСКО/
Късноантичната и средновековна крепост “Петрич кале”
Средновековният скален манастир
ОБЩИНА АКСАКОВО
Местността “Батова” край с.Долище
Местността “Побити камъни” край с.Слънчево
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
Природната забележителност “Ятата”
ОБЩИНА ДЕВНЯ
Местност „Вълшебен извор“
Музей на мозайките
ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК
Етнографски музей
ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ
Архитектурно-етнографски комлекс
Исторически музей
ОБЩИНА ПРОВАДИЯ
Етнографски колекции в селата Манастир и Добрина
Етнографски комплекс “Ламбова къща”
Историческа крепост “Овеч”
ОБЩИНА СУВОРОВО
Градски исторически музей
Джамия – третата по големина в североизточна България
Международни културни прояви, провеждани в град Варна
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ПОП-ИЗПЪЛНИТЕЛИ „ОТКРИТИЕ“- ежегоден; провежда се през месец април.
МЕЖДУНАРОДЕН МАЙСКИ ХОРОВ КОНКУРС „ПРОФ. Г. ДИМИТРОВ“ -провежда се на всеки две години през м. май; последно издание през 2003г.
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ГРАДСКА ПЕСЕН „МОРЕ И СПОМЕНИ“- ежегоден, провежда се през месец май.
МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА ГРАФИКАТА- провежда се на всеки две години през месец май; последно издание през 2003г.
МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ -ежегоден; провежда се от 1 до 11 юни.
МЕЖДУНАРОДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ – ежегоден; провежда се през втората половина на м. юни и продължава до края на м. юли.
МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТНИ НАУЧНИ СРЕЩИ – ежегодни; провеждат се в края на месец юни в рамките на МЕЖДУНАРОДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“
МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС- провежда се на всеки две години в края на месец юли; последно издание през 2002 г.
МЕЖДУНАРОДНА ЛЯТНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ – ежегодна; провежда се през м. юли в рамките на Музикалния фестивал.
МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в началото на м. август.
МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в средата на месец август.
МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“-ежегоден, провежда се в края на месец август.
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА КУКЛЕНО ИЗКУСТВО „ЗЛАТНИЯТ ДЕЛФИН“ – провежда се на всеки три години в началото на месец октомври; последно издание през 2002г.
Инфраструктура
Пристанище Варна ЕАД- http://www.port-varna.bg/
Пресечна точка на няколко Европейски транспортни коридора. Неговото кръстопътно положение, на западния бряг на Черно море и отлични транспортни връзки го правят удобен логистичен мост между Европа, Русия, Украйна, страните от Кавказкия регион, Близкия и Далечен Изток.
В структурата на Пристанище Варна ЕАД влизат 3 съставни пристанища: Варна-Изток, Варна-Запад и Балчик.
Обработват се всички видове товари, вкл. и течни, но типични са зърното, контейнерите, химическите продукти и генералните товари. През 2001 г. Варна е №1 в обработката на сухи товари в страната.
Единственият в Черноморския регион жп. фериботен терминал с възможност за смяна на жп. талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.
2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна- Изток и Варна-Запад
Брой кейови места: 34
Обща дължина на кея: 5765м
Открита складова площ: 240 100 кв. м
Закрита складова площ: 77 400 кв. м
Терминали: 10
Горе
Пристанище “ЛЕСПОРТ” ЕАД
Пристанището е разположено на северния бряг на Варненското езеро между с. Казашко и с. Езерово. Обработва всички видове товари.
Пристанището разполага с три товарни места с дължини 90, 220 и 110 m.
Обща дължина на кея – 420 м.; открита складова площ – 50 000 кв.м.; закрита складова площ – 1 000 кв.м.
Горе
Пристанище “ФЕРИБОТ”
Пристанището е разположено на южния бряг на Белославското езеро. Специализирано да обработва вагони и автомобили от фериботите по линията Варна – Иличовск и Грузия.
Пристанището разполага с две товарни места с дължини по 200 m. Съоръжено с подемно-преходен мост и пункт за смяна на талигите на вагоните.
Горе
Пристанище “ТЕЦ – ВАРНА”
Разположено е в северозападния край на Варненското езеро, непосредствено пред ТЕЦ Варна. Специализирано за обработка на въглища, предназначени за ТЕЦ- Варна.
Обща дължина на кея – 611 м.; разполага с три кейови места, оборудвани с конвенционални грайферни кранове.
Горе
Пристанище “ПЕТРОЛ”
Разположено на южния бряг на стария канал море-езеро. Предназначено е за обработка на нефтопродукти и други наливни товари. Обща дължина на кея – 500 м.; три корабни места; резервоари за съхранение на 56 000 куб.м. нефтопродукти и други наливни товари.
Горе
Международно летище Варна – http://www.varna-airport.bg/
Въздушна врата на цялото Северно крайбрежие на България. Аеропортът е втори по големина в страната.
Годишно обслужва над един милион пътници. Осъществява връзка с около 100 направления в над 30 държави в Европа и Азия.
Работи с близо 100 български и чужди авиокомпании по редовни и чартърни полети. Чартърните програми на авиокомпаниите, превозващи туристи, започват от ранна пролет и продължават до късна есен.
Разполага с модерни терминали, автоматизирана система за обработка на пътници и багажи.
Предлага голяма складова база, възможности за обслужване на карго полети, малка авиация.
Инвестициите са насочени към обновление, разширяване и модернизиране на терминалите, информационните системи и системите за обработка на пътници и багажи, системите за сигурност и безопастност на полетите.
Горе
Телекомуникации
Най-добрата телекомуникационна мрежа в България
Една от най-високите степени на цифровизация в страната: град Варна 44.4%, Варненски регион 36%, средно за страната 21%.
Плътността на телефонни линии на 1000 граждани е 481
Степента на дигитализация на Варненската телекомуникационна мрежа е три пъти повече от средната за страната. Дигитални телефонни центрове Siemens и Ericsson
300 км фиброоптични кабели; MAN – ATM/STM
Варна е един от основните възли на два международни подводни оптични кабела: KAFOS – свързващ Варна, Истанбул (Турция) и Мангалия (Румъния) и свързващ телекомуникационните инфрастуктури на България и европейските държави; BSFOCS (Black Sea Fiber Optic Cable System) – оптичен кабел свързващ Варна, Одеса (Украйна) и Новоросийск (Русия).
Горе
Водоснабдителна мрежа
Достатъчен наличен воден ресурс за водоснабдяване на населените места.
Дял на водоснабденото население – 100 %
С изградени канализационни мрежи са 67,5% от населените места /с население над 10 000 жители/, като за градовете Варна и Девня този процент е над 90% , а в останалите градове изградеността на мрежата е 30-60%.
„ВиК“ АД – Варна включва ??? от Варна и Шумен. Водят се предварителни разговори със Световната банка за условията за концесиониране
Интерес от 5 чуждестранни компании – консорциум Bywater-Главболгарстрой, Vivendi, Thames Water, International Water и Ondeo.
Горе
Електроснабдителна мрежа
Варненска област се електроснабдява от:
ТЕЦ“Варна“ – 6х220 МW
ПС“Добруджа“ /гр.Суворово/ – 2х220 МW
Магистрални електропороводи : два х 220 kV от ТЕЦ „Варна “ до ПС „Добруджа“; 40 х 110 kV за обслужване на селищната мрежа извън агломерацията Варна- Девня.
Подстанции : две големи подстаниции ПС“Варна“ и ПС“Добруджа“ ; 18 подстанции 110/20 kV; производствени подстанции и тягови подстанции собственост на търговски дружества.
Преносната мрежа 110 kV, 220 kV и 440 kV е доста плътна и успешно изпълнява функциите на електрозахранване на региона.
Горе
Топлоснабдяване
Централизираното топлоснабдяване на /училища, детски градини, жилища и др. обекти еквивалентни на 14 000 апартамента – 38 000 души население/ община Варна се осъществява от “ Топлофикация“ ЕАД- Варна. Системата за централно топлоснабдяване има отоплителна централа , 426 абонатни станции и 28 км. топлопреносна мрежа.
Горе
Газоснабдителна мрежа
Газопроводна мрежа в региона с високо налягане – 55 бар., с диаметър 700 мм., собственост на „Булгаргаз“ ЕАД.
Цената на газ – метан от 27.03.2003 е 287,19 лв. за 1000 куб.м. от дистрибутора „Булгаргаз“ ЕАД. Калоричността на метан газ, продаван в мрежата на „Булгаргаз“ ЕАД е 8 000 Kkal/ m3 при 20o C.
Находище на метан газ в шелфа на Черно море, нос „Галата“. Предстои оборудване на мината през 2004 г. паралелно с изгражането на необходимите газопроводи.
Очаква се находището на природен газ „Галата“ да осигурява около 1,42 млн. м3 газ на ден или около 10% от потребностите на българския пазар от природен газ. Запасите от природен газ се оценяват между 1,5 млрд и 2,0 млрд куб.м.
От 1998 г. Петреко, дъщерна фирма на британската Melrose Resources развива стратегия за ефективното разработване на газово находище „Галата“ и присъединяването му към българския пазар на природен газ. До този момент в проекта са инвестирани 45 млн. долара, като общата инвестиция до финализирането му се предвижда да бъде около 70 млн. долара – една от петте най-големи “инвестиции на зелено” в България. Разработването на газовото находище включва изграждането на добивна платформа и построяването на 83 км. газопровод от находището до гр. Провадия.
Горе
Железопътен транспорт
Железопътната мрежа във Варненска област е с обща дължина от 307.12 km без да се отчита дължината на коловозното развитие в гаровите райони.
Основните ж.п.линии са 2-ра и 3-та Републикански ЖП линии:
2-ра ЖП линия София – Варна е с дължина на железния път 121.111km и чрез нея се осъществява връзка с всички направления за Северна България. През територията на Варненска област линията чрез обвързването й с направление Русе играе изключително важно значение за осъществяването на товаропреносната дейност от Русе към „Пристанище Варна“.
3-та Републиканска ЖП линия „Карнобат-Синдел“ осъществява връзките на Североизточна България с Южна България и по същество се явява елемент на трансевропейския транспортен коридор VIII в аспекта на неговата железопътна инфраструктура.
Горе
Пътна мрежа
Варненска област се характеризира със средна гъстота на пътната мрежа от 328.99 km / km2 и обща дължина от 1256.60km (1337.2km., от които 80.60 km са без настилка – в проект).
С най-голямо значение за развитието на републиканската пътна мрежа на територията на Варненска област са автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“, които представляват и съставна част от пан-европейската пътна мрежа и в частност от коридор №№7; 8 . Привеждането в съответствие с европейските стандарти на тези две автомагистрали с общонационално значение има ключово значение за осъществяването на транспортните връзки на областта с останалата част на страната, с потенциалните пазари в Централна и Западна Европа както и със страните от ЧИС.
Стратегическо значение има и път Е-70 Русе- Шумен – Варна.
ОБЩИНА ПРИМОРСКО
 |
 Приморско, ул. Трети март № 56 055033000, 055032373 obshtina@primorsko.bg http://www.primorsko.bg |
В ПОМОЩ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ УКРАЙНА
Уважаеми жители и собственици на имоти на територията на Община Приморско,
В Общинска администрация Приморско постъпи писмо от Секретаря на Почетния Консул на Украйна в гр. Бургас – г-н Димитър Караненов, с молба при готовност, да им бъде предоставена информация и предложения за настаняване на украински бежанци, във връзка с извънредната ситуация в Украйна.
В тази връзка, съобщаваме, че всеки който има възможност и желание за настаняване на бежанци от Украйна или оказване на някаква друга по вид помощ, може да заяви това на телефон 0550/3-36-10 Калиопа Трендафилова- Гл. експерт КОСХД Община Приморско.
Също така ви информираме, че е обявена и национална кампания на БЧК за подпомагане на пострадалите от конфликта в Украйна, с нея може да се запознаете ТУК
Община Приморско е първата община – рожба на демокрацията в Бургаска област. Тя е създадена доброволно по волята на хората от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево през 1997 година (Указ № 258 от 18.07.1997 година на Президента на Република България). Впоследствие, към общината доброволно се присъединяват: Китен (април 2001 г.) и село Веселие (април 2002 г.).
Община Приморско се намира в югоизточната част на Република България. На изток граничи с Черно море, на запад и на север с община Созопол и на юг с общините Царево и Малко Търново.
Общата площ на община Приморско е 350,7 квадратни километра, която е 4,61% от територията на Бургаска област и 0,32% от територията на Република България.
Територията на общината обхваща шест землища: на град Приморско и на селата Китен, Ново Паничарево, Ясна поляна, Веселие и Писменово.
Център на общината е град Приморско. Градът се намира на 450 километра от столицата София и на 50 километра от град Бургас – четвъртият по големина град в България.
Транспортно – географското разположение на общината е много добро. През нея преминава път Е87 от Бургас за Малко Търново. В непосредствена близост до територията на общината преминава път 98, който е свързан с град Приморско чрез отсечката: път 98 – Ново Паничарево – Ясна поляна – Приморско.
За по – нататъшното развитие на транспортните връзки на общината с останалите градове от България и Европа допринася изградената автогара (транспортен терминал) в град Приморско, предстоящото пускане в експлоатация на модерна автогара в село Китен и на летище за малки самолети и чартърни полети в землището на общината.big 53 image-1
Най-голямата придобивка и предимство на община Приморско е, че тя граничи с Черно море и че плажната ивица на общината е най-дългата и най-широката от всички общини на Южното Черноморие.
Най – ранните исторически сведения за територията на общината са получени от потъналите селища при устието на река Ропотамо – III то хилядолетие преди Новата ера. При археологически разкопки през 1922 година около кладенчето “Качъка” са открити също останки от праисторическо езерно селище.
Наличието на “Долмените” – мегалитни паметници на материалната култура на древните траки, на североизток от “Качъка”, в околностите на “Ченгер”, също са доказателство, че тук са живеели различни племена.
От времето на Траките са останките на внушителна крепост, намираща се западно от връх “Китка”, на десния бряг на река Ропотамо.
По време на римското владичество (I – IV век след Новата ера) в днешните земи на общината е съществувало римско селище, доказателство за което е намерения хромел от бял варовиков шуплест морски камък.
От времето на гръцката колонизация са намерените каменни останки при устието на река Ропотамо, известни като “Вълчановото кале”, които се индефицират с мястото на късното антично селище Ранули и съществувалата до XIV век крепост с име Ропотамо.
При завладяването на Българското царство от османците, крепостта Урдовиза попада в отделната привилегирована област “Хасекията” – част от свещенните имоти на султан Мехмед I. Тази област се намирала югозападно от днешно Приморско и включвало териториите на10-15 села, сред които са Китен, Ясна Поляна, Писменово и др.
Руско – турската война (1877 – 1878) не донася така желаната свобода на хората от Странжанския край “Хасекията”. Съгласно решенията на Берлинския договор, много български села остават в пределите на Турция. До 1912 година границата с Турция е минавала на 4 километра от село Кюприя (Приморско) през залива Атлиман, а в село Алан Кайряк (днес Ясна Поляна) е имало граничен контролно пропусквателен пункт.
Хиляди жители на Странжанския край напускат селата си и се заселват не само в днешните земи на общината, но и във вътрешността на България.
Те са и първите които се включват в подготовката и провеждането на Илинденско – Преображенското въстание (1903 г.).
Днес от камбанарията на изминалото време, можем да направим извода, че странжанските заселници, със своя бит, култура, трудови навици и поведение придават окончателно облика на съществуващите села или в новосъздадените от тях села в района Нещо повече,много от тези селища имат обща историческа съдба, обща култура и родствени връзки.
На 15 май 1879 година на полуостров Кюпрюбурун (гръцко име Зонарита) е създадено селището Кюприя от четирима души заселници от странджанските села Заберново и Ургури (Българи). На 25.01.1910 година се провеждат първите общински избори и за кмет на село Кюприя е избран Станчо Костадинов (1844 – 1956) изиграл съдбовна роля за развитието на селото.
При подмяната на имената на селищата в България от чужд произход през1934 година, село Кюприя е преименувано в село Приморско (Указ на Н.В.Цар Борис III, “Държавен Вестник”, 1934 година).
През 1939 година в село Приморско е построено пристанище. Чрез него местните хора са търгували с Турция и Гърция, изнасяйки въглища, дърва, минни подпори и траверси. От 1922 година до 1944 година – района на село Приморско и село Китен е бил традиционен износител на траверси за БДЖ.
Важно събитие за живота на хората не само от село Приморско, но и за цялата страна е изграждането на Международния Младежки Център – Приморско (Разпореждане на Президиума на Народното Събрание № III 5052 от 02.07.1955 година и Писмо на Министерския Съвет №49 от 21.03.1956 година). Строителството започва през пролетта на 1957 година.
По случай 1300 години България с Указ №2190 от 16.10.1981 година на Държавния съвет на НРБ, село Приморско е обявен за град.
Историята на Китен е вървяла паралелно с тази на град Приморско, но носи в себе си своето специфично обаяние, което обогатява региона.
През 1931 година на полуостров Урдовиза пристигат заселници от Източна Тракия и построяват 14 малко къщи “тип шаронски” по програмата на французина Рене Шарон. Погледнати отдалеч къщичките наподобявали китка и от 1932 година селището носи името Китен (красив, прекрасен).
През 1962 година Китен получава статут на национален курорт.
Интересна е и съдбата на най-голямото странджанско село Ново Паничарево. То е основано през XIV век при голямото преселение на българи от родопския край. Първото му наименование е Чинакчи (Паница) и се е намирало в местността Юртя. По-късно поради икономически причини се премества в местността :Старото село” и приема името Паничарево. След Освобождението, през1881 година се установява на трето място, където се намира и сега с наименованието Ново Паничарево. Тогава в селото идват и много заселници от Странджанския край.
Най-старото писмено сведение за село Ясна поляна (Алан Кайряк) е намерено в данъчния регистър от 1488 година. От него личи, че село Ясна поляна има само българско население. Такова то се е запазило през цялото петвековно османско робство.
След Освобождението в селото идват преселници – българи от Източна Тракия.
Основание да бъде преименувано село Алан Кайряк в село Ясна поляна дава едно уникално събитие, случило се в селото през 1906 година – създаването на толстоистка колония.
През 60-те години на миналия век при обработка на оригинални данъчни регистри в Ориенталския отдел на народната библиотека “Кирил и Методий” – София е открито сведение за село Саръ Муса (днес село Веселие). От него става ясно, че през 1731 година в селото е имало 30 български къщи с 150 души, всичките българи, от които са събирани данъци. Предполага се, че селото е носело името на някой си турчин Саръ Муса (саръ значи жълт, а Муса е името на турчина), който е основал селото.
След Освобождението в село Веселие (Саръ Муса) идват няколко български семейства от селата Ченгер и Силяхляр, намиращи се близо до село Кюприя (днес Приморско).
През 1889 година в селото идват и едно две семейства от Молдавия.
След разгрома на въстанието в село Веселие (Саръ Муса) пристигат бежанци от Визица, Граматиково, Заберново и Българе.
През 1932 година населението взема решение на общо събрание да се смени турското име на селото. Приема се предложението на един от най-възрастните жители Стоян Георгиев Тричков, селото да носи името – Веселие.
През 1913 година заселници от селата Граматиково, Малко Търново, Кондолово и Заберново създават село Писменово (Гарван). Наричат го така, за да подчертаят, че те са наследници на граматиците, умните и културни хора от село Граматиково и околните странджански села, които са се отличавали с високата си образованост. Около селото има 16 извора, чиято вода се счита за целебна, а самото село и параклисите около него се определят като “Боже място”.
Дълги години, от Съединението на България (1885 г.) до средата на 20-я век, поминъкът на хората от селата, включени в днешната община Приморско се е характеризирал с дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа и добив на дървени въглища.
По-късно през 50-те години на миналия век условията на живот и работа на хората се променят. Наложеното от държавата коопериране на земята и стадата, макар, че не се приема еднозначно от всички хора, дава възможност да се внедри механизираното обработване на земята и събиране на реколтата и да с уедрят стадата.
За първи път се създават и огромни овощни масиви и започва научна експлоатация и обновяване на горите.
Несправедливата система на заплащане на труда на кооператорите, лошата дисциплина, породена от липса на лична заинтересованост, кражбите на готовата продукция, не позволяват да се утвърдят принципите на кооперативната система.
Ето защо населението от град Приморско и останалите селища, които по-късно формират община Приморско, посреща с надежда промените в политическия, стопански и културен живот на 10.XI.1989 година.
Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 година от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево и доброволното присъединяване към тях на селата Китен (2001 г.) и Веселие (2002 г.).
Благодарение на реалните възможности на местното самоуправление, на широкото участие на хората в обсъждането, приемането на решения и на тяхното изпълнение и поощряване инициативата на частния бизнес, през годините 1997 – 2003 година, който период с основание може да бъде наречен “Златна ера” за община Приморско, се наблюдава възходяща тенденция в развитието на общината.
Синтезирана, макар и твърде обобщена представа за условията на живот и човешко развитие дава индексът на човешко развитие. Индексът включва три основни компонента: доход, измерен чрез брутния вътрешен продукт на 1 жител в паралел с покупателната способност, продължителност на живота и образованост – (комбиниран индекс за грамотността на възрастното население и коефициентите на записване в различната степен на образование). Предимствата на този индекс са, че той интегрира различни измерения на развитието и осигурява възможност за сравнение на различни териториални равнища.
Според Националния доклад за развитието на човека през 2003 година в България, издание на ООН, община Приморско се намира на 18 място по общински индекс на човешкото развитие сред 269 общини на България и на 70 място по брутен вътрешен продукт.
По стойностите на индекса на човешко развитие община Приморско е на 2 място сред малките общини в България, на 2 място сред всички общини от Югоизточния планов регион и на 2 място сред общините – членки на Асоциацията на Българските Черноморски Общини.
По индекс на очакваната продължителност на живот (0.764) – общината се нарежда на трето място в област Бургас. По индекс на грамотност (0.982) – общината е на второ място в област Бургас.
По комбиниран образователен индекс (0.921) е на второ място в областта.
По индекс на разполагаемия доход (0.698) е на първо място в област Бургас. Впрочем, този индекс на разполагаем доход е един от най-високите в страната
Тези данни показват, че е налице умело балансиране на различните измерения на човешкото развитие в община Приморско, което я нарежда на челни позиции сред общините в Република България.
ОБЩИНА ХИТРИНО
 |
Хитрино, ул. Възраждане 45 053412130, 053412250, 053412120 kmet@hitrino.org http://www.hitrino.org |
Административни услуги – виж тук!
Община Хитрино е разположена в североизточната част на Лудогорието и заема важно географско местоположение. Тя е еднакво отдалечена от р. Дунав и Черно море, намира се на главен път Силистра – Шумен (І – 7), близо е до областния център (20 км.), а общинският център е железопътна гара на главната жп линия Варна – Русе.
На север граничи с община Каолиново, на изток с общините Каспичан и Нови пазар, на юг с община Шумен, на запад с община Лозница и на северозапад и запад с община Самуил. В Общината се намират 21 населени места – 2 големи села, 7 средни, 11 малки и едно много малко. Площта й е 280 кв.км. Преобладаващият релеф е равниннохълмист и платовиден.
Надморската височина е между 100 и 300м. Обширно пространство заемат плоските вододели. Общината е разположена върху мизийската плоча, основата на която е изградена от палеозойски скали. Специфична скала е льосът. Климатът е умереноконтинентален. Хидрогеоложките особености се обуславят и от варовиковите скали и льосовата покривка, които формират дълбоко разположени карстови водни басейни.
Климатът е мек, с по – ярко изразени контитентални черти поради влиянието на Черно море. Средногодишната температура се движи между 21 – 25 градуса по Целзий, относителната влажност на въздуха е 51 – 70%. Характерни са умерените ветрове със скорост 1,5 до 3м/сек. Почвите са представени от всички подтипове на черноземите.
Основни почви са излужените черноземи, както и тъмносивите и ливадни почви. Изградените полезащитни горски пояси донякъде смекчават негативното влияние на суховеите върху селскостопанската дейност. Растителност – Преобладават церови, габърови гори, масиви от сребролистна липа, както и гори от дъб на места примесен с габър.
Земеделските земи на територията на общината са 228 100 дка. Пшеницата, царевицата и слънчогледът заемат около 59.91% от посевната площ. Много добре са представени дините и пъпешите – 0,5 %, просо 2.73 %, лозовите насаждения – 0.6%, незасята земя – 9.5 %. Животновъдството е добре развито. Спрямо растениевъдството няма преимуществен характер.
– Отглеждане на прасета;
– Отглеждане на крави;
– Отглеждане на овце;
– Отглеждане на кози;
– Пчеларство;
– Птицевъдство.
Здравеопазване:
4 училищни здравни кабинета;
5 индивидуални медицински практики;
5 индивидуални стоматологични практики.
Община Хитрино е екологично чист район. На територията й няма големи замърсители на околната среда. Налице е богато биологично разнообразие и територии с природна значимост.
Промишленост
„Aгросток“ АД София
„Зърнобаза“ клон с.Хитрино
ул. „Симеон Велики“ No.7
тел/факс: 05341 / 20 76
e-mail: agrostokshitrino@abv.bg
управител: Мустафа Ахмед
РПК „Лудогорие“ с. Хитрино
ул.“Възраждане“ 49
Тел.: 05341/21-87
GSМ: 0898428963
Търговия и промишленост
Венелин Десподов Тодоров
НЕВЗАТ АХМЕД ЕТ
тел: 053412181
Магазини – Хранителни стоки
СЪЕДИНЕНИЕ ООД
тел: 053412047
Зърнопреработка
ЕТ „Ферхан Ахмедов Феро“
Снек бар „7-те тополи“
с. Развигорово, общ. Хитрино
управител: Ферхан Ахмедов
Тел.: 0889 650920; 0888 842000
АХМЕТ-А.ИЛИЕВ ЕТ
Тел: 053412160; 053412160
Търговия на едро с домакински съдове и принадлежности
„БАРС Комерс“ ООД
с. Хитрино, ул. „Възраждане“ 75А
Производител на метли за битови и промишлени нужди
Тел.: 05341 /2160;
Факс: 05341 / 2244;
е-mail: barsrooms@аbv.bg
управител: Андрей Младенов
„ВИРЖИНИЯ ТРЕНДАФИЛОВА“ ЕТ
Тел.: 053412181 Бензиностанция
„КОРЕКТ 98″ АД
с. Хитрино, ул. „Ивайло“ 1
Производство на дървена дограма
Тел.: 05341 / 2223; 2371
Факс: 05341 / 2276
е-mail: korekt@icon.bg
изпълнителен директор: инж. Хилми Басри
ЕТ „Нида Раим Силиври“
управител: Нида Ахмед Раим
с. Развигорово, общ. Хитрино
Тел./факс: 05345 / 580
GSМ: 0888 823597; 0888 841957
Цех за бродерия на всякакви модели, над 15 000 вида
ЛИНЕЙНО КАБЕЛНО СТОПАНСТВО
Тел.: 053412370; 053412370 Строителство – съобщително
ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ ЗЛАТНА СТРУЯ
Тел.: 053412049; 053412049 Сладкарство
„Ресорен цех“ – Хитрино, клон на „Мадара ресори“ ООД
Извършва ремонт и производство на автомобилни ресори
Тел.: 053412352