Чакал
ПРИРОДЕН ПАРК БЪЛГАРКА
Габрово, ул. Чардафон 1 066808857 dppbulgarka@abv.bg http://www.ppbulgarka.net/ |
Природните паркове са защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Основна цел при управлението им е опазването и поддържането на биологичното разнообразие в тях, осигуряване на условия за развитие на туризъм и запазване на традиционните форми за поминък и самобитни занаяти. В Р. България има единадесет Природни парка, като ПП”Българка е един от най-младите членове на тяхното семейство.
Паркът е обявен със заповед №РД-775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района. Обхваща обща площ от 21772,2 ха. Разположен е върху билните части и северните скатове на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част. Паркът обхваща населени места, разположени в границите на общините Габрово, Трявна и Мъглиж. В площта му попада и язовир “Хр. Смирненски”.
В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула – 1511м), билната част на Тревненска планина с местността ”Извора” (с най-висока част връх Бедек -1488м), ”Студен кладенец”-“Конарското”, северна част на Шипченска планина и част от Габровския предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския предбалкан. Средната надморска височина на природен парк “Българка” е 940 м, а денивелацията – 1120м.
Съществуват данни, че територията на парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата “Килиите” ( с.Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени съдове с шнурова украса от времето на траките. В момента се извършва археологически сондаж. Територията се пресича от много пътни артерии използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Верейският друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др. При Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърждава Второто Българско царство.
Територията на парка е свързана и с драматични събития по време на Руско – Турската война (1877-1878) – Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските войни и българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на войната, довела до подписването на Сан – Стефанския мирен договор и признаването на независимостта на България.
Още от създаването си град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на открито “Етъра”. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния календар. Пресъздаването на обичаите, с техните обреди и символики, е съпроводено и с богата фолклорна програма. Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на парка. В параклиса са запазени икони рисувани от Захари Зограф. В двора на манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте й чушнара и днес струи студена балканска вода.
Живописните природни картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти : самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство, мутафчийство, гайтанжийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско – голяма част от тях са шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и Славейковото школо.
Флора
Богатата петрографска структура, разнообразните почвено-климатични условия и голямата денивелация са предпоставка за наличието на много растителни и животински видове. Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място (60%) заема букът. Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества като бук-светлика, бук-лазаркиня, бук-офика, бук-лавровишня, бук-черна боровинка, бук-воден габър и няколко уникални хабитата: бук-тис-лавровишня, бук-джел-мъх, бук-дървовидна леска. От растенията, които фигурират в Червената книга на Р.България на територията на парка се срещат планински явор(жешля), джел, тис, нейчев зановец, лечебна пищялка, лудо биле(беладона), нейчево великденче, родопски силивряк, различни представители на семейство Салепови и др. Територията на парка е и изключително богата на лекарствени растения. .
Фауна
При зоогеографското райониране територията на парка попада в зоната на Европейската фауна-Старопланинския район. Горите и субалпийските пасища са обитавани от голям брой безгръбначни и гръбначни животни. От птиците се срещат: скален орел, малък креслив орел, горски бекас, гълъб-хралупар, черен кълвач, южен белогръб кълвач, видове фигуриращи в Червената книга на Р.България. Старите букови гори са обитавани от златки, вълци и мечки. От едрите бозайници се срещат: благороден елен, сърна, дива свиня, язовец, чакал, лисица и др.
Местообитания
Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място заема бука (около 60%). Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества, представляващи интерес както за родната природозащита, така и за общоевропейската екологична мрежа – Натура 2000.
Такива местообитания са:
– Алпийски и бореални ерикоидни съобщества с код по НАТУРА 2000 – 4060 Подтип – 31.46 Съобщества на Bruckenthalia spiculifolia
– Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик – Festuco-Brometalia (важни местообитания за орхидеи) с код 6210
– Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс – код 6430 – Извори с твърда вода и туфести формации – Cratoneurion – с код 7220
– Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове – код 8210
– Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове – код 8220
– Букови гори от типа Luzulo – Fagetum с код – 9110.
– Букови гори от типа Asperulo – Fagetum – с код 9130
– Термофилни букови гори – Cephalanthero – Fagion – с код 9150
– Дъбово – габарови гори от типа Galium – carpenetum – код 9170
– Смесени гори от съюза Tilio – Acerion върху сипеи и стръмни склонове – код 9180
– Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior – код 91E0
– Мизийски букови гори – код 91W0
Както и бук-дървовидна леска; бук-воден габър; бук-черна боровинка; бук-джел и уникалния триетажен хабитат: бук-тис-лавровишна с единични дървета естествена ела и планински явор.
БЛРС
гр. Елин Пелин, пл. Независимост 14 0879838444, 0879838467, 024210236 blrs@mail.bg http://www.blrs.eu |
БЛРС е сдружение с нестопанска цел в обществена полза с членоващи юридически лица.
Целта на БЛРС е да обедини ловците и риболовците в България.
Членовете на БЛРС ползват компетентна методическа помощ свързана със стопанисването на дивеча и рибата от специалистите на БЛРС. За разрешаването на правни въпроси се грижи екип от адвокати. Оръжието, боеприпасите, аксесоарите, вестниците и списанията, задивечителният и зарибителният материал от партньорите на БЛРС са на преференциални цени.
Управителен съвет на БЛРС:
– Асен Пиперков – Елин Пелин – председател
– Гено Чобанов
– Миролюб Столарски
– Станислав Рименов
– Светлин Танчев
– Цвета Караянчева
– Иван Кокаланов
– Станислав Иванов
– Антоний Йорданов
– Иван Божилов
– Минуел Петров
Принципи на БЛРС:
– Равнопоставеност на членуващите;
– Прозрачност в работата;
– Представител от всяко сдружение, член на БЛРС, в УС на сдружението;
– Достъп на членовете до първичната счетоводна документация. /
Идеите на БЛРС:
– Национално и международно представяне;
– Опазване, развитие и охрана на дивеча;
- 70% от стойността на разрешителните за лов остават в ловните дружинки и се оползотворяват за стопанисването на дивеча. По груби сметки една дружина за един ловен сезон при ежедневно издаване на разрешително за групов лов на едър дивеч и участие на 10 ловци в лова на дребен дивеч ще спестяват над 600 лева, които биха отишли в „съюза майка“ (21% от стойността на разрешителното за ловуване). Ние смятаме, че на местно ниво най-добре се знае от какви материали и мероприятия по стопанисване на дивеча имат нужда дружинките и е добре те да оперират с парите си.
– Защита интересите на членовете на всички нива – от общинско до международно ниво;
– Сътрудничество с фирми от различни браншове с цел отстъпки за членовете на БЛРС;
– Минимален членски внос (2 лв.) и щатен състав (до 4 човека);
– Активно участие в разработването и последваща работа по проекти финансирани от Европейските фондове;
– Методическа, консултантска, юридическа и др. помощ при разработването и внедряването на идеи дадени от членовете на БЛРС;
– Законодателна инициатива.
Каталог:
Лов
Риболов
Кинология
ОБЩИНА КИРКОВО
Кирково, ул. Дружба 1 036792016 kirkovo@kirkovo.bg http://www.kirkovo.bg |
Община Кирково е разположена върху площ от 538 кв.км. Граничи с общините Крумовград, Златоград, Джебел и Момчилград, като южната граница на общината съвпада с държавната граница с Република Гърция. Общината е съставена от 73 населени места.
Урбанистичната структура включва – общинският център с. Кирково (808 души), 6 големи села – Бенковски, Чорбаджийско, Фотиново, Тихомир, Чакаларово и Дрангово (с население над 1000души), 66 населени места с население под 1000 души. Едно селищата (с. Нане) е обезлюдено.
Релефът е равнинно-хълмист до хълмисто-предпланински. В границите на общината попадат северните склонове на източнородопските ридове – Мъгленик и Гюмюрджински Снежник. Средната надморска височина е 523 м., като най-високата точка е връх Вейката – 1463 м. Климатът е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 110С и 13,20С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо.
Средната годишна сума на валежите е 521 мм, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. В настоящия момент находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират.
На територията на община Кирково има и находища на нерудни полезни изкопаеми – азбест, кианит, дистен, фелицат, гранити, мрамори и други използвани в строителството. Водните ресурси на община Кирково се формират главно от водите на река Върбица и нейните притоци на територията на общината – реките Дранговска река, Кирковска река и Чорбаджийска река. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси.
Реките са с непостоянен воден дебит, като след продължителни дъждове и през пролетта водите текат бързо, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали.
Изградени са 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: Мъгляне (с капацитет 8 млн. м3), Амбарица при с. Кирково (150 хил. м3) и язовира в местността Голяма нива до с. Домище (30 хил. м3).
Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. Съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/. Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията, превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината.
На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища.
Икономика
Брутният вътрешен продукт произведен в община Кирково през 2001г. е 16 394 700 лв. Брутния вътрешен продукт на човек от населението за същата година е в размер на 1 614 лв. и по този показател заема 212 място от общо 262 общини в България.
Броят на регистрираните в община Кирково стопански субекти е 1 023. Преобладаващият брой от фирмите са на еднолични тъговци – 932. В областта на текстилната промишленост работят 5 фирми с 800 души персонал. В сферата на търговията и услугите функционират 400 фирми, а в транспорта работят 18 фирми.
Тежката примишленост функционира една фирма.
Нетните приходи от продажбата на предприятията в периода 1999-2003 год. са нарастнали с 140%, но остават едни от най-ниски в рамките на областта –700 лв/жител. За същата година за страната този показател е средно 11 700 лв./жител или 16.7 пъти повече.
Като се има предвид равнището на безработица, ниската стойност на нетните приходи от продажбата е косвен показател за ниска производителност и ниска конкурентоспособност на продукцията, произвеждана в общината, което създава определен риск за нейното развитие.
Повишаването на конкурентоспособността изисква технологично обновление и добре подготвен човешки капитал, които да осигури конкурентни предимства на общината в средносрочен аспект.
Определяща роля в икономиката на община Кирково има селското стопанство, където са заети 62.6 % от общия брой наети лица в общината. Заетите в индустрията са 36.22 % от общо заетите в общината.
Потенциалът за развитието на икономиката е свързан с развитието на селското стопанство при доминиране на хранително-вкусовата промишленост. Необходимо е насърчаване развитието на клъстери и бизнес мрежи. Създаването на клъстерни форми ще въздейства на конкурентоспособността, като повиши продуктивността на местните компании, ще се увеличи темпа на техническо обновление и иновации и ще стимулира създаването на нови бизнес дейности.
Благоприятен фактор за развитието на общината е наличието на международен транспортен коридор, който пресича нейната територия, както и близостта до границата с Гърция. Това би могло да се използва в посока привличане на инвестиции не само от българска страна, но също крупен бизнес от Гърция. Изграждането на обслужващи транспортна дейности би могло да се развие.
На 26.05.2005 година със съдействието на ПРООН и Министерството на земеделието и горите се откри “Бизнес информационен център Кирково”, като целта е да бъде създадена институция обединяваща интересите на местната общност, местната икономика и стартиращия туристически бизнес в община Кирково. Центъра осигурява информация и консултация на заинтересованите производители, бизнесмени и граждани.
Промишленост
Промишлената дейност в община Кирково не е силно застъпена, което запазва параметрите на околната среда. В промишленият сектор най-силно са развити шивачеството и металообработването.
Машиностроението е представено от фирма “Кирково” ООД произвеждаща хидравлични и пневматични компоненти за минната промишленост. Персонала на фирмата наброява 80 души.
Текстилната промишленост е представена от пет фирмите, от които само една е регистрирана в община Кирково – фирма ЕТ “Лина-07” с основна дейност производство на готови облекла. Продукцията на фирмата се изнася за Италия и Германия. Фирмите “Хастекс”ООД и ”Алтекс”ООД град Кърджали произвеждат готови облекла, като осигуряват 500 работни места. Фирмата ЕТ “Викинг” град Пловдив произвежда работни облекла за вътрешния и външен пазар, като персонала наброява 250 души. С производство на спортни и специализирани облекла се занима фирма “ЕС-БИ-ЕН-Виолета Беширова” ЕООД град Златоград, като персонала наброява 150 души.
На територията на общината има ограничени залежи на полезни изкопаеми, с предимно местно значение. В средата на 2005 година се предостави на концесия добива на строителни материали – андезити (находище “АСАРА”) на фирмата “Маказа” ООД.
История
Община Кирково е създадена на 26.03.1914 год., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия.Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград.
След 9.09.1944 год. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково.
При образуването на общината е имало само един кмет Мехмед Юсеинов.В последствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар.
През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково.От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов.През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов.
През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин.С провеждането на местни избори през 1995 год. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан.
На изборите през 1999 год. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин.
От 2003 г. до 2011г. кмет на община Кирково е Шукран Идриз. На изборите през октомври 2011г. за кмет на община Кирково е избран инж.Сали Бекир Рамадан. Председател на Общинския съвет е Шинаси Сюлейманов.Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.
Шинаси Мехмед Сюлейман
Кмет на Община Кирково
Дата и място на раждане:
24.09.1972 г. – гр.Пловдив
Образование:
2001 г.-2003 г. – ВТУ, Финанси,Магистър
1994 г.-2000 г. – ПУ, Физика и Математика, Бакалавър
1987 г.-1991 г. – ТМТ гр.Кърджали – Специалност „Уредостроене”
Трудов стаж:
1991 г.-1993 г. – Военна служба
1997 г.-1999 г. – Учител, Директор на ОУ с.Шопци
1999 г.-2003 г. – Кмет на кметство
2003 г.-2015 г. – Председател на ОбС
2015 г.-до момента – Кмет на Община Кирково
Семейно положение:
женен с едно дете
Хоби:
компютри,интернет,овошки