с. Костанденец, общ. Цар Калоян  084242121

Село Костанденец е разположено в Североизточна България, в Източната част на Дунавската равнина. Селото е разположено в обширна равнина на двата бряга на река Малки лом.

Село Костанденец се намира на 8 км от гр. Цар Калоян,6 км от Захари Стояново,6 км от с. Сваленик,48 км от гр. Русе, и на 35 км от гр. Разград, и на28 км от гр. Попово.

Има 2 предания за името на селото. Първото гласи, че римският император Константин Велики за да укрепи северната граница на Римската империя от варварските племена, построил редица крепости по р. Дунав и р. Малки лом. Една от тези крепости е крепостта Калето, която е естествено укрепена височина. Там са намерени основи на зидове.

Прави впечатление, че етническият състав на селото е изцяло български, което рязко контрастира със съседните населени места, в които преобладава турското население.

Според преданието, през 18 век местни турци изнасилили българска девойка, след което братята ѝ се вдигнали и изклали насилниците. Тогава всички турци, които по това време живеели в селото, се изплашили и го напуснали.

Населението на селото принадлежи към етнографската група хърцои. Името хърцои е свързвано предимно с името на старобългарското божество Хърс. Освен хърцои, етнографската група е наричана и ерлии, което означава местни ( йер-място.)

Църквата св.Димитър е построена през 1860 г от местното население, а през 1862 г. в 2 стаички в двора на църквата е открито килийно училище. През 1933 г. е построено и открито училище Св.св. Кирил и Методий. През 1918 година е основано и читалище Паисий.

с. Езерче, общ. Цар Калоян  084242121

Езерче е село в Североизточна България. То се намира в община Цар Калоян, Област Разград.

Езерче е второто по големина населено място в общината, построено между двата бряга на Хлебаровска, приток на река Бели Лом, която пременава през Цар Калоян и се влива при село Писанец.

Селото датира от римско време, за това свидетелствуват могилите в селото, където са намерени останки от стенни орнаменти, надгробни камъни, предмети и монети от Римско време.

Предполага се, че селото носи името си от това, че в района е имало много естествени водоизточници и от Изворец през Езерец е станало Езерче.

Втората версия за името на селото идва от турската дума ezelce / езелдже /, която означава старовремски. В селото присъстват археологични находки от Римско време.

Образователното дело води началото си от 1863 година. Първото училище е построено през 1878/1879 година и е започва обучението с 20 първокласници. Читалището е основано през 1894 година.

Селото е известно с битката при с. Езерче, която се води през Руско-турската освободителна война (1877 година-1878 година). На 14/26 юли 1877 година.

137-и Нежински Пехотен полк и 138-и Болховски Пехотен полк, подкрепени от артилерия и кавалерия, атакуват височините край селото. Битката прераства в уличен бой и завършва с руска победа.

Селото днес е обитавано предимно от мюсюлманско население.
До селото има кладенец в които на времето е била хвърлена шапката на Захари Стоянов. На 3 август 2006 година кладенецът е реставриран. Намира се на 20 м. от главния път Русе-Варна.

Руският паметник в чест на битката при с. Езерче от Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Земеделско производство, лека промишленост, строителство.

Зърнопроизводство Арендатор СД Ветекс 4 с около 8500 дка обработваема земя. Зает местен персонал 3 от общо 15 човека. Една земеделска кооперация ЗК Златен клас с около 4500 дка обработваема земя., Зает местен персонал 15 от общо 15 човека. Частни зърнопроизводители.

Животновъдство (отглеждат се прасета, крави, овце и кози) Три частни свинеферми с около 700 броя прасета. четири частни кравеферми с около 250 животни. Останалите животни са в личен сектор.

Пчеларство – около 1000 пчелни семейства Малки семейни пчелини Рибовъдство В землището на село Езерче се намират 2 язовира стопанисвани от Бирджан Карахасан и Ахмед Пюскюлю, и няколко малки рибарника стопанисвани от Мехмед Кьосев и Баки Сахлимов.

Мандри ЕТ Мери – Ахмед Чакър капацитет 4 тона мляко. Зает персонал 12 човека. ЕТ Дениз – Адем Ибрахимов капацитет десет тона мляко. Зает персонал четиринадесет човека.

Лека промишленост:

4 цеха за производство на обувки ЕТ Найден Добрев, Темпак ЕООД – Али Кьосев, общ брой работници 400.

Опака, ул. Съединение №3 060392222 obstinaopaka@abv.bg  http://www.opaka.bg

 АКТУАЛНИ НОВИНИ: Виж тук!

Община Опака е разположена в Североизточна България, част от област Търговище.

Намира се на 15 км северно от град Попово, 48 км северозападно от областния център град Търговище и на около 63 км южно от град Русе, разположена е на 180-200 м надморска височина в североизточната част на страната и заема крайната северозападна част на Търговищка област, по пътя Попово – Русе.

На юг и изток граничи с община Попово, на север – с община Цар Калоян от Разградска област и на запад – с общините Две могили и Бяла от Русенска област.Градът е разположен в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в дол и върху двата му съседни хълма – Болец и Ак тепе. През средата му тече река Ряката, приток на река Черни Лом. Релефът по течението на реката е равнинен, а в останалата част е силно нагънат и прорязан от множество долове.

В околността на Опака има няколко плата и множество карстови пещери. Землището на града граничи с тези на селата Крепча, Люблен, Садина, Гагово, Паламарца и Голямо Градище. Асфалтирани шосета го свързват със съседните селища, без село Садина и село Паламарца, до който има черни пътища.

Територията на Общината е 156 кв.км и съгласно последното административно деление в състава й влизат 6 населени места: град Опака и селата Крепча, Голямо Градище, Горско Абланово, Гърчиново и Люблен, в които живеят общо 8 589 души. Около половината от населението живее в Опака, който е административен център на Общината.

Изключително съсредоточване на исторически паметници на културата, които са дали мощен тласък на развитието на иманярството още от времето след Освобождението. Чешките археолози братя Шкорпил са проявили интерес преди Плиска, да правят разкопки в Опака, но са били изключително недружелюбно посрещнати от местното население и са се отказали.

Има римска вила-рустика, чиито мозаечни подове са продадени на аукциони в Германия. Прабългарски средновековни погребения на висши сановници, укрепена гранична крепост-почти унищожена от иманяри, скален манастир от времето на Първата българска държава. В момента навсякъде по аукционите в Западна Европа на антики се предлагат антични предмети, открити в района на град Опака.

Опака е селище на територията на България от 1878 г. С държавен указ на 7 септември 1984 г. получава статут на град.

АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ:

• Харта на клиента
• Предоставяни административни услуги
• МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ: