Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Художествена галерия

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter 3098 гр. София, ул. Ген Гурко 1
029872181

http://www.sghg.bg

 

 

 

 

 

 

 

1928

През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.
1929 – 1942

ScreenHunter_20170 Dec. 16 10.15Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.
1948 – 1964

В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.
1973 – 1977

Галерията получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.
2006

През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.

ИЗЛОЖБИ

Софийска градска художествена галерия представя музейни изложби, кураторски проекти, гостуващи самостоятелни и групови изложби на български и чуждестранни художници. Показва произведения от своите фондове чрез тематични, жанрови, стилови и исторически експозиции. Гостуващите проекти са важна част от политиката на галерията и отвореността й към световните процеси в изкуството. Организира ретроспективни изложби на видни български творци и работи активно с млади художници и куратори. Партнира си с редица български и чуждестранни институции в общия стремеж за развитие на съвременната художествена сцена.

 

Живопис

Скулптура графика

Съвременно изкуство и фотография

Нови постъпления

 

 

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – КАЗАНЛЪК

24725_103808792989444_1517280_n гр. Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9
 0884100875 artgallery.kz@gmail.com
http://www.art-gallery-kazanlak.com/

 

 

 

 

 

 

Работно време:

Летен сезон 09:00 – 18:00 ч.
Зимен сезон 09:00 – 17:30 ч.
Цена за вход:

Възрастни – 4.00 лв.
Учащи – 2.00 лв.
Пенсионери – 1.00 лв.
Семеен – 5.00 лв.

ScreenHunter_21263 Aug. 17 10.12

 

Художествена галерия-Казанлък притежава ценен фонд от живописни, графични, скулптурни творби на именити български художници , колекция от икони и щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства.

Eкспозицията на галерията е разположена в четири зали и фоайе и показва 266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на галерията.

Тя включва колекция от 57 икони / 17 – 20 век /; 95 творби на 59 художници, свързани с Казанлък / Петко Клисуров, Иван Вълчанов, Иван Енчев-Видю, Захари Желев, Иван Милев, Иван Пенков, Димитър Чорбаджийски-Чудомир, Мара Чорбаджийска, Станю Стаматов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Трингов, Васил Бараков, Христо Песев, Мара Йосифова и др./ Представени са и 171 творби на 88 бележити български художници като Иван Мърквичка, Никола Кожухаров, Стефан Иванов, Борис Денев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Илия Петров, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Александър Петров, Димитър Казаков – Нерон, както и скулпторите Александър Андреев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Анастас Дудулов, Петър Рамаданов, Иван Лазаров и др.

ScreenHunter_21264 Aug. 17 10.13

Постоянната експозиция е представителното лице на казанлъшката художествена галерия и включва част от най-значимото, което притежава галерията.Тя е своеобразен зрим разказ за основните явления в българското изобразително изкуство през последните две столетия, за най-ярките му представители, както и за казанлъшкия принос към националната ни художествена традиция.

Освен това, Художествена галерия – Казанлък предлага на вниманието на ценителите и две експозиции, разположени във възстановените родни къщи на Дечко Узунов и Ненко Балкански.

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter 3021 гр. София, пл. Св. Александър Невски, ул. 19-ти февруари 1
029884922, 029800073
nag.bg@abv.bg
https://nationalgallery.bg

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter 3023Националната галерия, създадена през 1948, е най-големият художествен музей в България с над 41 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство. Притежава най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ в.), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.

Галерията обединява Квадрат 500 (пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари” № 1) с представителна експозиция; Двореца (пл. „Княз Aлександър I“ № 1) – зали за временни изложби; Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”, Музея на социалистическото изкуство (ул. „Лъчезар Станчев“ № 7), Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство (бул. „Черни връх“ № 2) и къщите-музеи на Вера Недкова, Никола Танев и Иван Лазаров.

Мисия

В съответствие със съвременните тенденции и практики, Националната галерия определя своята мисия на музей, открит за публиката, който съхранява, изучава и обогатява националната колекция от българско и чуждестранно изкуство за настоящите и бъдещите поколения.

Стратегическите ни цели са:

– Представянето на колекцията в съответствие с най-високите музейни и научни стандарти и стимулирането на познанието за нея;
– Развитието на музея като съвременен художествен център – форум на различни културни перспективи, на контакти и влияния, които свързват България със света.

 

Структура

ScreenHunter 3022Националната галерия е държавен културен и научен институт с национално значение на бюджетна издръжка. Управлява се от директор, назначен от министъра на културата въз основа на конкурс. Дирекционен съвет подпомага директора при формулирането на стратегическата посока на развитие на галерията и в неговите административни и организационни функции.

Отделите „Съхранение и регистрация на колекцията“ към направления „Българско изкуство“ и „Чуждестранно изкуство“ са  отговорни за съхранението, експонирането, каталогизирането и общото образователно представяне на колекциите, а отделите „Изследване и представяне на изкуството” – за тяхното изучаване и популяризиране.  В отделите работят специалисти в сферата на история на изкуството, културология и археология.

 

 

 

Dvorec-interiorОтделът „Опазване и дигитализация на движими културни ценности и произведения на съвременното изкуство” осигурява доброто състояние на произведенията и заснемането им, както и достъпа до научния архив и библиотеката. В лабораторията по консервация и реставрация работят опитни специалисти.

Направление „Филиали. Организация експозиции“ отговаря за функционирането на:  Двореца – филиал за временни изложби , Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, Музея на социалистическото изкуство, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство и къщите-музеи.  В работата си те се подпомагат от отделите „Организация на експозициите“ и „Информация и обслужване на публиката”.

Направление „Администрация и финанси“  извършва всички счетоводни операции с бюджетната субсидия и други финансови средства, управление и развитие на човешките ресурси, поддръжка на материалната база.

Направление „Комуникации“ развива международните контакти и връзките с обществеността, маркетинга и образователните програми на галерията.

 

ПОСЕЩЕНИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ БОРИС ДЕНЕВ – гр. Велико Търново

265817_d0eb0f2205364262b125b9f9391c89de гр. Велико Търново, ул. Александър Стамболийски 17
 062638961
vt_bdenevgallery@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

denev.jpg__900x675_q85_crop_subsampling-2Историческа справка за създаването, развитието и фондовете на Художествена галерия „Борис Денев“

Местността Боруна е част от масива Света гора и една от най-атрактивните природни забележителности на Велико Търново. След Освобождението тя получава специално място в плана на града. С появата на Стамболовият мост през 1892 г. местната власт и жителите започват да обмислят възможности за социализирането на района.

През 1899 г. художникът и учител по рисуване Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване. Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза начинанието не се реализира тогава.

Идеята на Димитър Багрилов е възобновена през 1925 г, когато Общинският съвет и кмета Димитър Раев приемат решение да се построи училище по приложни изкуства и занаяти, гласувана е и исканата сума.

Проектът за сграда е изработен от арх. Христо Тотев. Веднага започва подготвителна дейност и разчистването на Боруна. На 21 юни 1926 г. се състои тържественото полагане на основния камък на Академията за приложни изкуства, както официалните лица наричат сградата, предвидена за художествено-занаятчийско училище. Въпреки големият ентусиазъм начинанието приключва на този етап поради липса на средства.

В началото на 30 те г. на XX в. сградата е предоставена за нуждите на новосъздадения Севернобългарски ветеринарен институт. Със смяната на функционалността освен застроената зона се обособява още една, предназначена за отдих на открито с градина.

В последствие сградата сменя собствеността и предназначението си още веднъж и в нея се разполагат последователно полицейско управление и народна милиция. През 70те год институцията се премества в нова сграда и помещенията на Боруна остават свободни.

По случай мащабните чествания на 800 годишнината от възстанието на Асен и Петър през 1985 г е решено там да се установи градската художествена галерия.

 

ОТДЕЛИ:

 

 

РАБОТНО ВРЕМЕ:

ОТВОРЕНО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

10.00 – 18.00

ЧЕТВЪРТЪК – ВХОД БЕЗПЛАТЕН

В понеделник е санитарен ден и е затворено за посетители!