Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Художествена галерия

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter 3098 гр. София, ул. Ген Гурко 1
029872181; 029812606

http://www.sghg.bg

 

 

 

 

 

 

 

za_nas_istoriq_slideshow_1През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.

Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.

В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд  е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.

Галерията  получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.

През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.

Днес музеят е с четири отдела: живопис, скулптура, графика , съвременно изкуство и фотография, а колекцията наброява над 8 000 произведения на български художници от края на 19 век до наши дни. Част от скулптурните й творби са подредени на открито в Градската градина.

 

za_nas_sgrada_slideshow_1На мястото на днешната сграда на Софийската градска художествена галерия още в първите години на 20-ти век започват изкопните работи за Съдебна палата. Цар Фердинанд слага възбрана върху строителството, защото е категоричен, че не иска срещу дома му да се издига съдебна институция. Така се взема решение да се построи Градското казино по проект на арх. Наум Торбов. Казиното е открито през 1908 г. и в него се организират множество концерти и гастроли на чуждестранни музиканти. Един от музикантите, който по-късно ще свири до последно на потъващия кораб „Титаник“, е оркестрант именно в градското казино. След 1910 г. всяка събота гастролира и трупата на Народния театър. След големия пожар в Народния театър временно казиното се използва като театрален салон. Първият конкурс за красота в столицата се провежда тук.

Един от най-големите атентати в новата история се случва в Градското казино около 1 часа сутринта на 14 февруари (1 февруари стар стил) 1915 г. Извършен е в началото на Първата световна война, когато България все още е неутрална. Той вероятно е организиран от правителството на Османската империя и има за цел да компрометира привържениците на Антантата в българските политически кръгове.

Сградата е разширявана през 1940 година. След бомбардировките в столицата по време на Втората световна война,  казиното е много разрушено. Във възстановяването през 1948 г. се включват десетки студенти и художници от Националната художествена академия. Сградата е предоставена е на Съюза на българските художници и се ползва за изложбена зала. След ново разширяване и архитектурни промени от 1973 до 1976 г. е дадена на Софийска градска художествена галерия. Тя е архитектурен паметник на културата от местно значение.

 

 

КОЛЕКЦИЯТА

ScreenHunter 3099Колекцията на Софийска градска художествена галерия представя българското изкуство от края на 19-ти век до днес. От първите академични художници преди и след Освобождението, през влиянията на импресионизма, символизма и сецесиона, до промените през 30-те години на 20-ти век, сбирката показва в пълнота началото на светското изкуство у нас. Във фондовете се съхраняват произведения от първите години на социалистическата власт след 1944 г., от времето на култа към личността и последвалото „размразяване“ в началото на 60-те години. Изключително богато са представени 70-те и 80-те години. През последното десетилетие усилията на екипа са съсредоточени, както в посока на обогатяване на наличната сбирка, така и на интегриране на съвременните форми на изкуство в музейната политика.

Началото на колекцията е поставено през 1929 г. от първия уредник Коста Вълев. Започва като сбирка на творби от софийски художници или предимно на произведения, посветени на историята и съвремието на града. Днес това е само една от посоките. Във фондовете на музея продължават да влизат работи, които отразяват промените в града. Друга тенденция, съхранена от самото начало и развивана през годините, е колекционирането на портрети на представители на интелигенцията и обществени личности. През 2008 г. след сериозна събирателска акция галерията представи пред публиката своята колекция от автопортрети на художници, наброяваща над 200 творби.

През годините попълването на фондовете върви с различна интензивност. С обособяването на Градската галерия като самостоятелна институция през 1952 г. работата в тази посока се засилва. Основният източник са самостоятелните изложби, общите художествени изложби и конкурсите на тема София. Първият е обявен през 1964 г., а последният е организиран през 1989 г. Най-тежък е периодът 1991-2007 г., през който музеят няма бюджет за откупки и разчита единствено на дарения.

Колекцията е разделена в четири отдела: Живопис, Скулптура, Графика, Съвременно изкуство и фотография. Последният фонд е най-новият и е основан през 2004 г. в отговор на настъпилите промени в изкуството и в художествения живот.

Колекцията на СГХГ е представителна за развитието на българското изкуство от края на 19-ти век до днес. Тя покрива всички периоди, тенденции, стилове и имена. Доказателство за това е проектът „Възможната история“, реализиран през 2012-2013 г. Изследването е базирано върху сбирката на музея и е първият опит за нов прочит на историята на изкуството след премените през 1989 г.

 

Живопис

Скулптура графика

Съвременно изкуство и фотография

Нови постъпления

 

 

БИЛЕТЕН ВХОД

За лица над 18 г- 4.00 лева
За ученици, студенти и пенсионери – 2 .00 лева
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Семеен билет от 3 до 6 лица – 6.00 лева
Всеки втори и четвърти четвъртък от месеца – свободен ден
Лекции – 30 лева
Беседи – 60 лева

Наем зали за провеждане на външни събития – I зала – 355 лв/час, IIзала – 230 лв/час и по договаряне

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – КАЗАНЛЪК

24725_103808792989444_1517280_n гр. Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9
043163104
artgallery.kz@gmail.com
http://www.art-gallery-kazanlak.com/

 

 

 

 

 

 

3Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. „Св. Св. Кирил и Методи“ № 9.

 

 

 

Постоянна експозиция

 

hgkk3Художествена галерия-Казанлък притежава ценен фонд от живописни, графични, скулптурни творби на именити български художници , колекция от икони и  щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства.

Eкспозицията  на  галерията е разположена  в четири зали и  фоайе и  показва   266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на галерията.  Тя включва колекция от 57 икони / 17 – 20 век /;  95 творби на 59   художници, свързани с Казанлък  / Петко Клисуров, Иван Вълчанов, Иван Енчев-Видю, Захари Желев, Иван Милев, Иван Пенков, Димитър Чорбаджийски-Чудомир, Мара Чорбаджийска, Станю Стаматов,  Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Трингов, Васил Бараков, Христо Песев, Мара Йосифова  и др./  Представени са  и 171 творби на 88  бележити български художници като  Иван Мърквичка, Никола Кожухаров, Стефан Иванов, Борис Денев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Илия Петров, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Александър Петров, Димитър Казаков – Нерон, както и  скулпторите Александър Андреев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Анастас Дудулов, Петър Рамаданов, Иван Лазаров  и др.

Постоянната експозиция е представителното лице на казанлъшката художествена галерия и включва част от най-значимото, което притежава галерията.Тя е своеобразен зрим разказ за основните явления в българското изобразително изкуство през последните две столетия, за най-ярките му представители, както и за казанлъшкия принос към националната ни художествена традиция.

Освен това, Художествена галерия – Казанлък предлага на вниманието на ценителите и две експозиции, разположени във възстановените родни къщи на Дечко Узунов и  Ненко Балкански.

 

 РОДНА КЪЩА-ЕКСПОЗИЦИЯ  “АКАД. ДЕЧКО УЗУНОВ”

7Адрес:     ул. „Княз Мирски“ 24, 6100 Казанлък
Работно време:     Летен сезон: сряда – неделя 09.30 – 18.00 ч.
Понеделник, вторник и зимен сезон – по  заявка  в Художествена галерия – Казанлък и на тел: 0431 63104; 0884 100 875
Цена за вход:     2.00 лв /1.00 лв за учащи/

Академик Дечко Узунов е роден в Казанлък 22.02.1899 г. На 35 години става професор по изящно и декоративно изкуство в Художествената академия в София, член на Българска академия на науките, 1976 г е избран за президент на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО-АГАР, 1982 г. е избран за член на Европейската академия за наука и изкуство.
Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена от Община  Казанлък  още приживе, но  е открита за посещение през 1987 г., след смъртта му. Изпълнявайки волята на Дечко Узунов, съпругата му Олга Узунова дарява на галерията 93 негови творби, които са експонирани в родната му къща.
Експозицията е  разположена в четирите стаи на къщата и в специално построена за целта изложбена зала. Представена е най-значимата част от дарението. Показани са 21 живописни творби от различни творчески периоди, подарени от Олга Узунова, както и  4 творби на Дечко Узунов, подарени от племенниците на художника Атанас и Христо Нейкови. В изложбената зала са изложени 42 акварела и рисунки на художника заедно с последния му автопортрет.

РОДНА КЪЩА-ЕКСПОЗИЦИЯ  “ПРОФ. НЕНКО БАЛКАНСКИ”

Nenko-Balkanski-2Адрес:     ул.“Ф.Ф.Радецки” 17, 6100 Казанлък

Работно време:     Летен сезон: сряда – неделя 09.30 – 18.00 ч.
Понеделник, вторник и зимен сезон – по  заявка  в Художествена галерия – Казанлък и на тел: 0431 63104; 0884 100 875
Цена за вход:     2.00 лв /1.00 лв за учащи/

Ненко Балкански е роден в Казанлък на 20.09.1907 г. Завършва Художествената академия през 1930 г., а през 1939 -1941 г. специализира във Франция и Италия. От 1946 г. е преподавател в Художествената академия, където завежда и катедрата по живопис.
След смъртта на Ненко Балкански / 1977 г./ Община Казанлък реставрира родната къща на художника. През 1981 г. съпругата му Лиляна Балканска дарява на Художествена галерия – Казанлък 267 живописни  творби и 1271 графики и рисунки.
Обновената след реставрация родна къща с построената към нея изложбена зала е открита за посещения през 1991г.. В нея е показана подбрана част от дарението.

 

 

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter 3021 гр. София, пл. Св. Александър Невски, ул. 19-ти февруари 1
029884922, 029800073
nag.bg@abv.bg
https://nationalgallery.bg

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter 3023Националната галерия, създадена през 1948, е най-големият художествен музей в България с над 41 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство. Притежава най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ в.), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.

Галерията обединява Квадрат 500 (пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари” № 1) с представителна експозиция; Двореца (пл. „Княз Aлександър I“ № 1) – зали за временни изложби; Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”, Музея на социалистическото изкуство (ул. „Лъчезар Станчев“ № 7), Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство (бул. „Черни връх“ № 2) и къщите-музеи на Вера Недкова, Никола Танев и Иван Лазаров.

Мисия

В съответствие със съвременните тенденции и практики, Националната галерия определя своята мисия на музей, открит за публиката, който съхранява, изучава и обогатява националната колекция от българско и чуждестранно изкуство за настоящите и бъдещите поколения.

Стратегическите ни цели са:

– Представянето на колекцията в съответствие с най-високите музейни и научни стандарти и стимулирането на познанието за нея;
– Развитието на музея като съвременен художествен център – форум на различни културни перспективи, на контакти и влияния, които свързват България със света.

 

Структура

ScreenHunter 3022Националната галерия е държавен културен и научен институт с национално значение на бюджетна издръжка. Управлява се от директор, назначен от министъра на културата въз основа на конкурс. Дирекционен съвет подпомага директора при формулирането на стратегическата посока на развитие на галерията и в неговите административни и организационни функции.

Отделите „Съхранение и регистрация на колекцията“ към направления „Българско изкуство“ и „Чуждестранно изкуство“ са  отговорни за съхранението, експонирането, каталогизирането и общото образователно представяне на колекциите, а отделите „Изследване и представяне на изкуството” – за тяхното изучаване и популяризиране.  В отделите работят специалисти в сферата на история на изкуството, културология и археология.

 

 

 

Dvorec-interiorОтделът „Опазване и дигитализация на движими културни ценности и произведения на съвременното изкуство” осигурява доброто състояние на произведенията и заснемането им, както и достъпа до научния архив и библиотеката. В лабораторията по консервация и реставрация работят опитни специалисти.

Направление „Филиали. Организация експозиции“ отговаря за функционирането на:  Двореца – филиал за временни изложби , Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, Музея на социалистическото изкуство, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство и къщите-музеи.  В работата си те се подпомагат от отделите „Организация на експозициите“ и „Информация и обслужване на публиката”.

Направление „Администрация и финанси“  извършва всички счетоводни операции с бюджетната субсидия и други финансови средства, управление и развитие на човешките ресурси, поддръжка на материалната база.

Направление „Комуникации“ развива международните контакти и връзките с обществеността, маркетинга и образователните програми на галерията.

 

ПОСЕЩЕНИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ БОРИС ДЕНЕВ – гр. Велико Търново

265817_d0eb0f2205364262b125b9f9391c89de гр. Велико Търново, ул. Александър Стамболийски 17
 062638961
vt_bdenevgallery@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

denev.jpg__900x675_q85_crop_subsampling-2Историческа справка за създаването, развитието и фондовете на Художествена галерия „Борис Денев“

Местността Боруна е част от масива Света гора и една от най-атрактивните природни забележителности на Велико Търново. След Освобождението тя получава специално място в плана на града. С появата на Стамболовият мост през 1892 г. местната власт и жителите започват да обмислят възможности за социализирането на района.

През 1899 г. художникът и учител по рисуване Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване. Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза начинанието не се реализира тогава.

Идеята на Димитър Багрилов е възобновена през 1925 г, когато Общинският съвет и кмета Димитър Раев приемат решение да се построи училище по приложни изкуства и занаяти, гласувана е и исканата сума.

Проектът за сграда е изработен от арх. Христо Тотев. Веднага започва подготвителна дейност и разчистването на Боруна. На 21 юни 1926 г. се състои тържественото полагане на основния камък на Академията за приложни изкуства, както официалните лица наричат сградата, предвидена за художествено-занаятчийско училище. Въпреки големият ентусиазъм начинанието приключва на този етап поради липса на средства.

В началото на 30 те г. на XX в. сградата е предоставена за нуждите на новосъздадения Севернобългарски ветеринарен институт. Със смяната на функционалността освен застроената зона се обособява още една, предназначена за отдих на открито с градина.

В последствие сградата сменя собствеността и предназначението си още веднъж и в нея се разполагат последователно полицейско управление и народна милиция. През 70те год институцията се премества в нова сграда и помещенията на Боруна остават свободни.

По случай мащабните чествания на 800 годишнината от възстанието на Асен и Петър през 1985 г е решено там да се установи градската художествена галерия.

 

ОТДЕЛИ:

 

 

РАБОТНО ВРЕМЕ:

ОТВОРЕНО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

10.00 – 18.00

ЧЕТВЪРТЪК – ВХОД БЕЗПЛАТЕН

В понеделник е санитарен ден и е затворено за посетители!