Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

храм

АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – РУСЕ

Untitled Русе, ул. Братя Миладинови 18
0899145581
info@armenianchurch-russe.com

 

 

 

 

 

 

Арменската Църква в град Русе носи името “Сурп Аствадзадзин” (Света Богородица). Построена още през далечната 1610 година, тя е само с 10 г. по-млада от най-старата арменска църква в България, която е в град Силистра (от 1600г). Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

ScreenHunter_155 Jan. 16 19.25Първоначално храмът е представлявала скромна дървена постройка. По-късно Храмът бива поразен от пожар и през 1832 година той изцяло е реконструиран във вид, в който е запазен и до днес. Тъй като Храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на Турската империя. Предвидливо са били прокопани три тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие. Портите на два от тях са запазени и до днес. Северната стена на оградата на църквата е от времето на късното средновековие, по камъните има надписи – графити на арменски език.

Храмът е уникален със своите 3 абсиди на централното олтарно възвишение. Светата Трапеза, намираща се в средата носи името на Храма, а от двете й страни са изградени още два малки олтара. Левият, Свети Стефан, а десният Свети Григорий Просветител. Съгласно каноните, храмът си има хранилище, в което се намира и баптистериума – купела за кръщение. В хранилището има още един по-малък олтар , наричан от местните арменци – “Малката Богородица”. Според миряните той притежава изключителна чудотворна сила.

Срещу Арменската църква, преди години се е издигало и арменското училище, което е носило името “Сурп Месроб Мащоц” – създателят на арменската азбука. Училището е закрито от комунистическото правителство през годините на тоталитаризма.

Един от най-големите християнски празници е Сурп Аствадзадзин (Света Богородица), който в Русе е и изключителен храмов празник. По стара традиция се отслужва тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка – покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Типично за празника е раздаването на мадах, съдържащ осветено грозде, хляб и месо.

В двора на Храма е старото арменското гробище, от което и до днес са останали надгробни плочи със старинни надписи. Най-старите надгробни плочи са от варовик и по-малки по размер. По-новите са от мрамор. Украсени са в стил лале де вил, взаимстван от европейския барок, който се използва широко в декорацията по онова време. За него са характерни фигури като фруктиери, вази с плодове и цветя, епископска тиара. На някои от надгробията са изобразени предмети, подсказващи социалния статус на починалия или занаята му приживе. Например гравирането на дивит на камъка напомня, че под него почива грамотен човек, писар, а изобразяването на ножици и аршин – за умел терзия.

Арменците се заселват в градовете по Дунав, идвайки от делтата на реката от Южна Украйна. Арменската общност е една от най-големите в Русе и сега в града живеят няколко хиляди арменци. Животът на общността още тогава е съсредоточен в общ квартал, наричан и до днес “арменската махала”, в пределите на която се намира и Арменската Апостолическа Православна Църква. В началото на XX век броят на арменците в града значително нараства, тъй като към местните жители се присъединяват мнозина бежанци, прокудени от земите на бившата западна Армения от младотурското правителство, извършило първият геноцид на века – Геноцидът на арменският народ. В двора на Храма се намира и паметника на жертвите от геноцида, пред който всяка година на 24 април се отслужва панахида за невинните жертви от недалечното минало.

Едни от най-големите дарители на общността са били сем. Куюмджиян. На тях арменското малцинство в града дължи своя Културен дом “Ереван”, който и до ден днешен събира своите деца по различни поводи. Благодарение дарените имоти от сем. Куюмджиян се издържа и самият Храм.

Днес, Арменската църква – обявена за паметник на културата през 1987г, е толерантна към всички вероизповедания и е отворила своите врати за всеки, който желае да се сближи и опознае безпределната й чистота и красота.

Арменската Апостолическа Църква е една от древноизточните църкви и от най-древните християнски църкви. Християнството е донесено в Армения от апостолите Вартоломей и Тадей, поради което се нарича Апостолическа. Армения първа приема християнството за официална държавна религия през 301 година от светеца Григорий Просветител († 335 г.), чийто син и негов приемник Аристакес участва в Първи вселенски събор.

По случай 400 годишният юбилей на храма, през 2012г в него е оформено музейно помещение. Като експонати в музея са изложени някои редки и ценни книги. Част от тях се реставрират.

СТАРООБРЯДЧЕСКИЙ ХРАМ ПОКРОВ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

11-03-15-90891_5 с. Айдемир, ул. Лозарска 41, Татарица
0876110942
pokrovbogorodica@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

2423_featВсеки храм носи име в памет на някакво събитие в житието на Исус Христос, Божията майка или в памет на светите апостоли и техните угодници. За този храм е избрано името Покров Богородичен, на руски „Покров Пресветой Богородице”. Руската църква, както е известна, се намира в някогашното село Татарица, което днес е част от село Айдемир.

Първоначално тук имало само параклис, но богослужения също са били изпълнявани. По-късно параклисът се разширява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. Храмът е един автентичен архитектурен паметник, съхраняващ и помнещ историята на селото и заселниците му още от идването им от далечна Русия. И до ден днешен той продължава да крепи и поддържа старообрядческия православен дух в тях.

За изграждането на църквата са използвани модели на други православни храмове. Тя има правоъгълна форма, която местните оприличават на кораб, носещ се по вълните на житейското море, в който е упованието им за спасението им всички житейски скърби и проблеми.

В покривната част е устроена глава, на която е поставен руски, старообряден кръст. В края на храма е издигната камбанария със седем камбани за благовещяване към благослужения и възвещаване на неприсъстващите за действията в храма или за известяване за нещо случило се. Вътре храмът се състои от три части: олтар, средна и притвор (паперт).

Олтарът представлява главната част на храма, която е предназначена за свещениците и е недостъпна е за обикновените хора без нужда. Мъжете могат влизат при изпълнението на определени ритуали, но за жените тя е изцяло забранена. Олтарът се намира в източната част на храма, а входът в западната, което символизира отдалечаването на християните от тъмнината и приближаването им към светлината – Исус Христос. В средата на олтара има пристол (украсена маса), предназначена за невидимото присъствие на Исус Христос по време на божествена литургия.

Олтарът е светлината на храма и докосването до нея се разрешава само на свещенослужителите. Там те подготвят тайнствата. Там се намират и светите мощи на храма, Евангелието, дарохранителницата и кръстът. Вляво на олтара има друга маса, наречена „жертвеник”, защото на нея се прави безкръвна жертва и се приемат просфори в памет на живи и умрели. Олтарът е разделен от средната част чрез иконостас с три врати – северна, южна и главна и двукрилна завеса – аредия (царски двери). Наречени са „царски”, защото се приема, че по време на великия ход в светите Дарове влиза и царят на славата – Христос.Отдясно на царските двери на иконостаса е изобразен Исус Христос, отдясно – Божията майка, под тях Тайната вечеря, а над тях четирите евангелисти и Благовещението на Пресвета Богородица. По-горе е описано битието на Исус Христос, над него са изобразени светите апостоли и пророци, а най-горе светия кръст.След иконостаса под централната част на храма се намира амвонът, а в двете му страни се намира клиросът – за певците и светците. В краищата им са поставени хоруви, необходими при църковни рождения. В края към изхода частта се нарича притвор (паперт). Това е мястото за неприелите светото кръщение или неизповядалите се грешници.В средната част най-близо към олтара стоят мъжете, а към изхода -жените.

Частите са разделени с декоративни стени, по които по подобие на иконостаса са поставени икони на скандилав, по които се поставят свещи, също така до тях има свещници. В мъжката част (отдясно) е поставена имитация на Кръста Господен с плащаница. От върха на основния купол към амвона се спуска като полюлей голям свещник. Над паперта се издига камбанарията. Говори се, че най-голямата камбана е била дадена от руски богатири и в нея е имало голямо количество златен примес. Чувала се е много надалеч, но през 1939 година е имало голям пожар, при който камбаната паднала от високо и се е счупила. Говори се, че тогавашните власти решили, че няма кой да разбере какво е количеството на златния примес и при претопяването за ново изливане извлекли златото. Затова гласът на новата камбана бил по-различен и не е ехтял така надалеч, както на старата.

 

 

 

 

 

 

СДРУЖЕНИЕ ХРАМ СВЕТИ ГЕОРГИ С. МАЛО СЕЛО

Untitled с. Мало село, общ. Бобов дол
0899657754

 

 

 

 

 

 

 

 

Мало село е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил. В кюстендилското Мало село ще се строи нов православен храм.

Храмът в Мало село „Свети Георги“, издигнат през далечната 1860,  е бил съборен по неизяснени и досега мотиви на тогавашната власт през 1973. По-възрастните хора си спомнят за бруталната акция по събарянето на местната черква, станало преди 45 години. През 1980 г. на това място построили сградата за днешното кметство.

Местните хора регистрирали сдружение по построяването на нов храм.

Сдружението има за цел да изгради и стопанисва Храм Св. Георги!

 

 

 

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРИМОРСКО

ScreenHunter 2775 Приморско, ул. Албатрос 5
055532359, 0887701695
museum.primorsko@gmail.com
 https://www.museumprimorsko.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Untitled collage (6)НАШАТА ИСТОРИЯ

Историческият музей в Приморско посреща туристи от лято 2015 г. Той е реализиран със средства от Европейския съюз по програма „Развитие на рибарските области“.

В него са представени експонати от извършените археологически разкопки на територията на община Приморско. Изложените артефакти са материали от крепостната стена при полуостров „Урдовиза“, гр.Китен, надгробна могила при местността „Ченгер“, тракийско светилище „Бегликташ“ и долмените, намиращи се в района на резерват „Ропотамо”. Представени са културни ценности и от частни дарители.

ЕКСПОЗИЦИИ

Крепостната стена при полуостров „Урдовиза“

Надгробна могила при местността „Ченгер“

Тракийско светилище „Бегликташ“

Тракийски долмени в района на „Ропотамо”

Културни ценности и от частни дарители

Етнографска сбирка за живота и бита на хората.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ