Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

хора

ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА

CaptureОбщина Горна Оряховица е разположена върху 318 кв.км и включва 14 селища (2 града и 12 села). Център на Общината е град Горна Оряховица, който е разположен в Североизточна България, в подножието на Арбанашката планина, по поречието на река Янтра и се намира на 25о42’ източно от Гринуич.

КМЕТСТВО ЛЕСНОВО

 с. Лесново, Общ. Елин Пелин
 071552278, 071552276

 

 

 

 

 

 

 

Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на двадесет и седем км. източна посока от София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър.

При разкопки до селото, край стар римски път (трети век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара (при траките Бугарака, Бурбурака). Първоначалното име на селото е Орманлъ от турски: Ormanlı, по-късно побългарено на Орманлия, и означава гористо място, оттам и днешното Лесново. През 1662 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:

… и стигнахме в село Орманлии. И то е разположено в Софийското поле, с една джамия, триста къщи и е изцяло зиамет (Зиамет – особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход от 20000 до 100000 акчета).

Центърът на селото
В края на осемнадесети век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 година френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от град София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров Велик Круп на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на двадесети век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история Село Лесново – кратък исторически очерк.

Една от забележителностите на селото е църквата Свети Архангел Михаил построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в страната.

Редовни събития

От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Ивановден и Йордановден в селото се провежда празникът Деведжиите. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят Долната махала на селото.

Младежите от основната група пресъздават традиционна Шопска сватба и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с наниз пендари, с бели ръкави и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците.

Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и тъпанджията и гайдарджията, които пред всяка къща свирят деведжийската, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а сватбарите играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие.

На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят Горната махала, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне основната група – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от обществения и социален живот. Празникът завършва с добро настроение и кръшни хора.