Първомай, ул. Братя Миладинови 50А 033662201 obaparv@parvomai.escom.bg  http://www.parvomai.bg

Община Първомай се намира в близост до областните градове Пловдив, Стара Загора и Хасково. Общината е с административен център град Първомай. Притежава развита лека промишленост.

Землището на града заема част от някогашния Тракийски плиоцентски басеин, залял и отчасти затрупал обширна вулканична област, съставена от андензити, риолити и вулканични туфи, смесени със старотерциерни варовици и мергели.

Младите тектонични движения са силно развити и са причина за чести земетресения, най-известно от които е Чирпанското земетресение (VІІІ –ІХ степен по MSK), чийто епицентър е бил по-близко до Първомай, отколкото до Чирпан.

Районът, в който е разположен град Първомай, е заселен със живот от най-дълбока древност. Най-известните находки от територията на общината са: намерения през 1965 г. на около 12 км южно от града скелет на дейнотериум (Deinoterium thraces kovatchis), запазен на около 90 %, чиято възраст е около 10 милиона години и прочутия Езеровски златен пръстен – V век пр. н. е., с най-дългия известен засега надпис на тракийски език.
Най-древните останки в самото землище на града са от праисторическото селище в местността Старите лозя (на около 1 км южно от Първомай). Културният пласт е висок около 2 м с диаметър около 500 м. Селището е съществувало през каменномедната епоха.

Тук е намерен макетът на пещ, изложен в Археологическия музей в Пловдив. При всяко разораване на терена тук се появяват все нови и интересни находки по на около 8 – 9 хиляди години!Праисторически селища са отбелязани и на 3-4 км северозападно от града и в източната част на кв. Любеново.

От тракийския период са отбелязани находки на около 3-4 км западно от града, на около 1,5 км северозападно от кв. Любеново и южно от Първомай – по левия бряг на река Мечка.

Почвено-климатичните и хидроложки условия обуславят специализацията и развитието на производството на зеленчуци, технически култури, трайни насаждения и зърнени култури.

През територията на Община Първомай протичат реките Марица, Каялийка и Мечка и редица по малки рекички, които се вливат в тях.

Има изградени два язовира от национално значение – “Брягово” и “Езерово”, и още тридесетина микроязовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река.

Около водните обекти са разположени разнообразни широколистни гори.

През територията на града преминават международния път Е 80, жп линията от Европа през София, Пловдив и Истамбул за Мала и Южна Азия, шосето от Стара Загора и Чирпан за Асеновград и Смолян. По-голяма част от пътникопотока е от транзитен характер и това обуславя възникването на редица обслужващи обекти – ресторанти, мотели, бензиностанции и газстанции.

Автомагистрала „Марица“ е автомагистрала, която се намира в близост до Първомай и когато бъде завършена ще свързва Първомай с ГКПП Капитан Андреево.

Вижте по-голяма карта

Черноочене, ул. Шеста № 9 036916225, 036916361, 036916265 obshtina_chernoochene@abv.bg http://chernoochene.com

Община Черноочене се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали. Общината има 51 населени места с общо население 9 607 жители. Черноочене е единствената селска община в област Кърджали, но винаги е заемала значимо място в социално-икономическия облик на Източните Родопи.

Районът има богата хилядолетна култура, както и вековни традиции в цивилизованото съжителство на етноси и религии. Черноочене е входната врата към Родопите. Оттук минават едни от най – важните пътни артерии към централната част на страната. Районът разполага с квалифициран трудов ресурс, развита инфраструктура и материално – техническа база. Те са предпоставка за благоприятната инвестиционна среда и навлизане на български, западни и турски капитали.

Общината е разработила програма за устойчиво развитие през следващите пет години. Очакваме финансиране по няколко европейски програми, насочени към селското стопанство, леката индустрия и историческия туризъм. И през настоящия век община Чероочене ще остане привлекателно място за живот, бизнес и отдих.

Община Черноочене е разположена в Източните Родопи на площ от 339 квадратни километра. Тя е една от седемте общини на Кърджалийска област. Намира се на 240 км. от София и на 100 километра от държавните граници с Република Турция и Република Гърция. Черноочене граничи с общините Кърджали, Минерални бани, Хасково, Ардино, Първомай и Асеновград.

Теренът на общината е пресечен и има изразен планински характер. 36,6 процента от цялата земя се стопанисва, а 14,3 процента /48 649 декара/ се обработват. В община Черноочене днес живеят около 16 500 души, които населяват 51 селища, влизащи в състава на 22 кметства. Турци и българи оформят етническия състав на района, като 95 процента от населението са представители на турския етнос.

Средната гъстота на населението е 37,5 души на квадратен километър при 81 средно за страната. Относителния дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3 процента от цялото население. В родопската община функционира една поликлиника, една здравна служба, 21 фелдшерски здравни пункта, 12 начални училища, 10 основни, едно средно-образователно училище, 9 библиотеки, 3 читалища. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода Боровица, дълъг 5 км. и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса. Водата на Боровица се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори. В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база Женда. В нея се отглеждат глигани, муфлони, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм.

Природните богатства, изградената материално – техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

ИКОНОМИКА

Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60 процента от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението.

Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1 200 тона от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света.

В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари.

От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

ЛЮБОПИТНО

Районът на днешната община Черноочене е бил населяван още от каменно-медната епоха /3500 години пр. н. е./. При проведени археологически разкопки в местността „Градище“, разположена на 10 километра от Черноочене, са открити множество култови предмети и оръдия на труда от кост, керамика и метал.

Тук е открита и уникална колекция от 57 глинени и мраморни идоли. В този район археолозите намират и медна пластика на тракийски конник.

В местността „Градище“ животът е продължил и през по-късните епохи. За това свидетелстват откритите множество предмети от античността до Средновековието. На върха на „Градище“ се е издигала средновековна военна крепост, а останки от зидовете й могат да се видят и до днес.

Районът на община Черноочене е богат и на много мегалитни паметници, свързани с цивилизацията на траките. Това са предимно скални ниши, скални гробници и шарапани /винарни/. По-голям интерес сред тях представляват скалната гробница в местността Гузгун кая /Горящ камак/ на 3 километра източно от село Душка, и нишите край село Безводно.

На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода „Боровица“, дълъг 5 километра и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса. Водата на „Боровица“ се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори.
В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в произвоството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

КМЕТ

Кметът на Община Черноочене Айдън Ариф Осман е роден на 15 юни 1963 година в град Кърджали. Основното си образование завършва в с. Житница, общ. Черноочене. Образованието си продължава в Техникума по механо-техника в Кърджали, специалност „Електрообзавеждане на промишлени предприятия“. Дипломира се през 1983 година.

Завършва педагогика, специалност български език и литература. Има придобита магистратура в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – приложна лингвистика. Завършил е „Право“ и е магистър-юрист.

Работил е в бившите военни заводи „Арсенал“ – Казанлък. В периода 1990-1992 година е кмет на село Житница. От 1992 до 1999 година – два мандата, е зам.-кмет на Община Черноочене.
Избран е за кмет на община Черноочене през 1999, 2003 и 2007, 2011 година. Преизбран е за пети мандат през 2015 г.

Член е на Областен съвет на ДПС Кърджали, член на Областно оперативно бюро на ДПС, член на ЦС на ДПС. Женен е, има дъщеря и син.

Вижте по-голяма карта

Хасково, пл. Общински № 1 038603300, 038664110 kmet@haskovo.bg  http://www.haskovo.bg

 НОВИНИ от Община Хасково … виж тук!

Община Хасково е административен, икономически и културен център на региона с развита съвременна техническа и социална инфраструктура, високо качество на живот на жителите и съхранена околна среда. Разположена е в централната част на Южна България, на кръстопътя между Европа, Близкия и Средния Изток, което е добра предпоставка за международен, търговски и културен обмен.В Общината съществуват изключително благоприятни климатични условия за развитие на зеленчукопроизводството и овощарството. Традиционно отглеждана техническа култура е тютюна. Налице са и благоприятни климатични условия за създаването на лозови масиви и развитие на винопроизводството.

Промишлеността в общината е многоотраслова, като се наблюдава специализацията в сферата на производството на машини за хранително – вкусовата и млекопреработващата промишленост, шивашкото и трикотажното производство, месопреработвателната и млечната промишленост, хлебопроизводството, битови и отоплителни уреди.

Традиционен подотрасъл е консервната промишленост. Регионът на Хасково се радва на благоприятен климат, удобен транспорт и е естествен център на културни събития. Хасково е известен като един от най – чистите и благоустроени градове в страната. В екологичната програма на града се вписват много значими проекти, свързани с управлението на отпадъците, мониторинг на въздуха и водите, управлението на околната среда и екологично защитените местности.

Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Турското и име Айдаа ( Меча планина ) кара местните да по – известно у нас и в изворна област.

Оттук тръгват реките Банска, Харманлийска и Хасковска. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани. Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно – цинкови и други цветни метали.

На югозапад Хасковската хълмиста област граничи със северния склон на Източните Родопи. Тук са се прострели хребетите Чуката – от който извира Бисерна река, а като южна ограда – Гората. Цялата територия между тях, Мечковец и долината на р. Марица е леко нахълмена местност, прорязана от реки, в която изпъкват височините Градище, Хухла, Хасковски хълм, Узунджовски рид, Чала. Северно, по долината на р. Марица, земята е типично хълмиста.

Най – ниската част е долината при Свиленград – 52 м. Този релеф е благоприятен за почвообразувателните процеси, за транспорта и строителството. По долините на реките са разположени селищата и са прокарани пътища. Водите на Марица и няколкото нейни притока се използват главно за напояване. Голямо значение имат подпочвените води.

Почвеното богатство е голямо. Алувиално – ливадните почви заемат изцяло долините на реките. Лесни за обработване и богати по съдържание, те са подходящи за отглеждане на много култури. Широко разпространение имат и черноземните смолници, и делувиално-ливадните почви. Растителното богатство, макар и неголямо, е много разнообразно.

В града има много старинни къщи и обществени сгради, обявени за паметници на културата, в архитектурата на които се съчетават местните традиции със заемки и влияния от други градове, дори от други държави. Тук, сред изваяните еркери, стрехи, прозорци, колони и алафранги се пази неповторимия дух на хасковската история.

Туристическият информационен център на Хасково предлага на неговите гости подробна информация за интересуващите ги възможности за почивка и развлечение – исторически паметници  и музеи, природни забележителности, хотели, културни и спортни прояви, заведения за забавления и хранене.

В града и околностите има широка мрежа от ресторанти, кафенета, коктейл  – барове, сладкарници и нощни клубове. Особено привлекателни са заведенията в старата част на града и тези, които са разположени сред зелената прохлада на красивите крайградски паркове.

През май  в Хасково се провеждат и Театрални празници, когато в открити сцени за изява на водещи наши и чужди театрални трупи се превръщат улични и паркови пространства, възрожденски къщи и развлекателни заведения.

Географска справка

Местоположение
Община Хасково се намира в хълмистите равнини на Югоизточна България и заема най-западната част на Хасковска област. Разположена е стратегически между Родопите и Стара планина.
Територия: 740,22 кв.км.
Населени места: 36 населени места, 1 град и 35 села
Климат: умерено-континентален, със силно подчертано средиземноморско влияние

Разстояния до големи градове
Хасково – София 222 км
Хасково – Бургас 202 км
Хасково – Русе 296 км
Хасково – Пловдив 75 км
Хасково – Варна 350 км
Близост до ГКПП:
Капитан Андреево /между Република България и Република Турция/ – 84 км югоизточно
Капитан Петко войвода /между Република България и Република Гърция/ – 77 км югоизточно

Инфраструктура
Международен път: Централна Европа – Калотино – Капитан Андреево – Истанбул, Близкия Изток, Азия и Севeрна Африка; Северна Европа – Русе – Горна Оряховица – Хасково – Свиленград – Средиземноморието
Международни транспортни коридори: 4, 8, 9, и 10
Първокласни пътища: транспортен коридор “Европа-Азия” включва първокласния път Е-80 и магистралната ЖП линия Е-70С
Морски транспорт – Черно море и Средиземно море се намират на 2 часа път с лек автомобил
Железопътен транспорт: София – Хасково – Свиленград (I категория), Русе – Хасково – Подкова (IV категория)

Икономически преглед
Население към 31.12.2014 г. по данни от НСИ: община Хасково- 90 940 души (в град Хасково – 73 819, в селата- 17 121 души)
Отрасловата структура на икономиката на община Хасково е разнообразна и се състои от български и международни фирми с различна големина.Тези фирми реализират своята продукция както на чуждестранни, така и на местни пазари.

Основни индустрии в общината:
– зеленчукопроизводство
– овощарство
– винопроизводство
– производство на бира
– тютюневи изделия
– текстилна промишленост
– производството на машини за хранително-вкусовата и млекопреработващата промишленост
– отоплителни и битови уреди
– шивашко и трикотажно производство
– консервна промишленост

Привлекателност за работодатели и работници:
– бърз и лесен достъп до Азиатските и Средноизточните пазари
– близко разположение до границите с Турция и Гърция (80 км)
– съвременна инфраструктура, свързана с главните европейски пътища E-80 и E-85
– развити хранително-вкусова промишленост, производството на вино, бира и тютюневи изделия, текстилна промишленост
– ориентационна програма за инвеститори, разработена от Общината
– насърчителна програма за инвеститори, включваща отстъпки от общинските наеми и планиране на индустриалните зони

Начин на живот
Образование

Училища:

Начални училища: 1
Основни училища: 14, от тях 7 са в гр. Хасково
Средно образователни: 2
Специализирани училища: 1
Специални училища: 1
Профилирани гимназии: 2
Професионални гимназии: 7

Университетски филиали:

– Регионален център за дистанционно обучение към УНСС- София

– Медицински колеж към Тракийски университет- Стара Загора

Детски заведения:

За град Хасково:

– Обединени детски заведения – 10 бр. (20 сгради);

– Детска градина по изкуствата.

За селата в община Хасково:

– Обединено детско заведение N21 „Вихрогонче“- седалище на управление- с.Конуш (сгради в 14 села)

Културни институции
Читалища: 30 (15 в град Хасково и 15 в селата)
Библиотека: 1
Театър: 1
Художествени галерии: 2
Музеи: 3
Младежки център: 1

Места за отдих: парк “Кенана”, парк “Ямача”, Градска градина, градски паркове и детски площадки
Спортни комплекси: 5
Спортни клубове: 30
Спорт, туризъм и свободно време

Туризмът е една атрактивна страна от живота в Хасково. Градът привлича туристи със своите забележителности и местоположение. Специфичната архитектура е също една от атракциите на общината. Съхранени са много от улиците в ориенталски стил, което навява спомени за живота от миналия век. Като допълнение, запазената стара градска част ще Ви очарова с Възрожденската си архитектура. В центъра на Хасково се намира най-старата джамия в страната, която привлича многобройни туристи. Освен тези най-важни забележителности, в града има много старинни къщи и обществени сгради, обявени за паметници на културата, които съхраняват неповторимия дух на хасковската история.

От Хасково туристите много лесно могат да стигнат до световно известната винарска изба в с.Стамболово /на 24 км от Хасково/, минералните извори в с.Минерални бани /на 17 км/, най-големия пазар за промишлени стоки в страната в гр.Димитровград /на 16 км/ или природозащитния център “Източни Родопи” в гр.Маджарово /на 60 км/. Намиращи се в непосредствена близост до Хасково, тези места предоставят възможност за приятни пътувания и забавление в региона.
По отношение на културата Хасково отговаря на потребностите на всеки. Любителите на театралното изкуство имат възможност да посетят обновеният драматичен театър “Иван Димов”. За тези, които се интересуват от миналото на региона, Историческият музей предлага уникалната си колекция от старинни експонати. Важни културни центрове са читалище “Заря” и Регионална библиотека “Христо Смирненски”. Арт галериите са наслада за ценителите, а за тези които обичат музика, виртуозните изпълнения на Симфоничен оркестър – Хасково, фолклорните ансамбли и многобройните хорове са истинско удоволствие.

Освен тази богата гама от културни изяви, общината е съумяла да съхрани традициите и ежегодно провежда различни фестивали, като литературните дни “Южна пролет”, музикалните дни “Недялка Симеонова”, Съборът на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“, Театралните празници, Деня на Хасково – осми септември и др..
Хасково предлага много добри условия за спорт за всички възрасти и интереси – хандбал, баскетбол, тенис, карате, скуош, спортни танци, футбол, скейтборд, фигурно пързаляне и много други. В живописния парк “Кенана” се намира един от най-добрите тенис комплекси в страната, който ежегодно е домакин на множество спортни прояви. Там се обособи и игрище за футбол с изкуствена трева, покрита зала за тенис. Комплекс „Авеню“ предлага чудесни възможности със своите игрища за футбол, бескетбол, волейбол. За тези които обичат природата и не спортуват активно, градът предлага добри условия за пикник, колоездене и разходки в добре поддържаните паркове “Ямача” и “Кенана”.

Развитие

Бъдещото развитие на общината е свързано и с пълноценното използване на природно-климатичните дадености в сферата на селското стопанство – полагане на усилия за развитие на перспективни пазарно ориентирани селскостопански производства, създаване на консултантски земеделски центрове и др. Историческите дадености и богатата култура на региона, в съчетание с добре развитата транспортна и туристическа инфраструктура, са благоприятен фактор за развитие на туризма. Ценен принос в това отношение имат и изградените от общината партньорски взаимоотношения с градове от Англия, Австрия, Франция, Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия, САЩ, Русия, Сърбия, Беларус.

Вижте по-голяма карта

Димитровград, бул. Г. С. Раковски 15 039168203 office@dimitrovgrad.rs http://www.dimitrovgrad.bg

Община Димитровград е разположена в централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към Област Хасково. На север граничи с общините Чирпан и Опан (Област Стара Загора), на изток – с Община Симеоновград, от юг- с общините Хасково и Минерални бани, от запад- с Община Първомай (Пловдивска област).

На територията на Община Димитровград се пресичат Европейските коридори 10 и 9. Основната връзка със страната е чрез тези първокласни пътни артерии – ЖП и авто – Пловдив и София – на запад, Свиленград – на изток, Стара Загора и Кърджали – съответно на север и юг.

Равнинният релеф, разнообразен от обраслите с гори хълмовете и река Марица, в централната част на общината, предопределя функционалното й площоразпределение: основната част е заета от земеделски земи, а централната – по линията Хасково – Димитровград – Радиево, както и периферните североизточни части – от хълмове.

Селищната мрежа в общината се състои от два града – Димитровград и Меричлери и 25 села, пръснати равномерно по територията й. Освен функционален, ядрото – Димитровград се явява и пространствен център на територията, която няма сериозни релефни бариери, освен река Марица и възвишенията между Хасково и Димитровград.

Населението на общината (към 15.09.2010г.) е 64 362 души по постоянен адрес, от които 49 218 представляват населението на град Димитровград.

Димитровград е създаден върху основата на три селища – Раковски, Марийно и Черноконево, които имат своя интересна история. Археологическите данни сочат, че териториите им са били обитавани от хилядолетия.

Най-древните предмети плод на човешката дейност в Димитровград са открити в пещерата „Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалистите датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита (40 хил. г. пр. Хр.).

Благоприятните климатични условия и плодородната почва около реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват намерените множество керамични материали и находки от землището на Димитровград.

Най-вероятно през късната античност е била построена и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В пределите на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум (802-814) срещу Византийската империя. Истински разцвет Блесна изживяла по време на византийското владичество ХІ-ХІІ в., когато се превърнала в голям духовен и военен център.
Средновековните летописци свързват името на града с ІІІ кръстоносен поход начело с германския император Фридрих І Барбароса през 1189 г. и победните походи на цар Калоян през 1202 г. в Тракия. За последен път името на Блесна се споменава в изворите, заради братът на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 г. в Тракия и превзема крепостта, която преди това била изоставена от жителите и защитниците си. Каква е била точната съдба на укрепителното съоръжение след това – не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът около него е продължил и след това.

След завладяването на Тракия от османските турци, районът около Димитровград попада в т.нар. Румелийски вилает.

Най-голямото от трите села, с. Раковски, е известно в османските регистри и пътеписи от ХVІ-ХІХ в., с името Каяджик (на турски „кая” е скала, камък). През 1906 г. селището е преименувано на Каменец, а през 1925 г. на Раковски.
В писмените извори от ХVІІ-ХІХ в. с.Марийно е известно с името Кокарджа (в буквален превод от турски „пор”). През 1897 г. селището е преименувано на Марийно в чест на княгиня Мария Луиза, съпруга на княз Фердинанд, която се включва в акцията за подпомагане на пострадалото от наводнение население като дарява 1000 златни лева.

Легендата разказва, че на мястото на с.Черноконево, е съществувало старо селище, наречено Черничево. Чума прогонва неговите жители и по време на турското завоевание тук идват преселници турци. През ХVІІ в. турците са прогонени, жителите на някогашното Черничево се завръщат и именуват селото си Караатли, т.к. техният предводител яздел черен кон – на турски „кара ат”. През 1906 г. селото е преименувано на Черноконево. Селото е известно още като „Малкия Батак”, заради кървавите събития от по време на Руско-турската освободителна война, когато е напълно разрушено от турците, а населението е подложено на безогледна сеч.

Основен поминък на населението е земеделието. В края на ХІХ-началото на ХХ век особено развитие получава зеленчукопроизводството. Част от местното население се занимава със салджийство (превоз на стоки по р.Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 г. е прокарана Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик. Гарата дава тласък на развитието на селото и го превръща в център на търговията.

През 1895 г. се поставя началото на въгледобива в региона. В годините между двете световни война в Маришкия каменовъглен басейн са построени две топлоелектрически централи – ТЕЦ „Вулкан” и ТЕЦ „Марица 1”, които поставят началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България. В село Раковски е открита Консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така започва оформянето на крупен индустриален район, което предвещава изграждането на градско селище с голямо значение за страната. Неслучайно през 1946 г. е взето правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде построен именно в землището на с. Раковски.
В свое заседание от 3 април 1947 г. на Общинската управа на с. Раковски се решава селото, заедно със с. Марийно и поселището при заводи и мини “Вулкан”, да се обяви за град под името Димитровград.

През пролетта на 1947 г. е решено строителството да стане с участието на бригадири. На 10 май 1947 г. пристигат първите строители на бъдeщия град – 40 бригадири от Новозагорско. На 22 юни 1947 г., на внушителен митинг за обявяване на строителния обект на Национална младежка строителна бригада “Млада гвардия”-Димитровград, е огласено и името на новия град. Много бързо то става популярно в цялата страна.
На 2 септември 1947 г. Министерският съвет издава Постановление № 3, което гласи: “Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“. Началото е поставено – следват години на съзидание.

От лятото на 1947 г. на поляните край р. Марица започва невиждано дотогава строителство. Едновременно се подготвят площадките на АТЗ и ТЕЦ “Марица-3”, усилено се строи Циментовия завод “Вулкан”, прокарват се първите улици, водопроводи и канализация, израстват първите жилищни блокове за строителите и жителите на новия град.

През следващите години Димитровград израства като крупен промишлен център. Първото пуснато в действие предприятие е Циментовият завод “Вулкан”. На 16.10.1947 г., с влизането в експлоатация на първа пещ, се поставя началото на производството на цимент в района. През лятото на 1948 г. е направена първата копка на първия български завод за производство на изкуствени торове. Официалното му откриване е на 5.11.1951 г. Същия ден е открита и новата електроцентрала – ТЕЦ “Марица-3”. Градът става и център на въгледобива. Учреденото през 1948г. ДМП “Марбас”, обединява всички съществуващи мини в района, а разкритите впоследствие нови рудници дават работа на голяма част от жителите на града. През следващите две десетилетия индустриалният облик на града се допълва от изградените предприятия на леката промишленост – Хлебозавод, Промкомбинат, фабрика за чанти “Пролет”, фабрика за трикотаж “Гергана” и др.

Това, което прави впечатление в Димитровград, е не само значителното струпване тук на предприятия на тежката промишленост, но и неговата специфичната архитектура и особеното внимание, което е отделено на озеленяването. Изграждането на цялостна зелена зона, включваща три парка, зелени пояси край р. Марица, множество междублокови и квартални градинки, значително улично и булевардно озеленяване, правят града едно от най-озеленените селища в България.

Димитровград има и богат културен живот. В началото на 50-те години на ХХ век в Димитровград са създадени музеят, духовият оркестър, театърът, градската библиотека. През 1957г. започва своята работа първият кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. отваря врати първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория.

От 1970 г. водят началото си Националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града – Пеньо Пенев.

Димитровград поддържа активни културни контакти с градове от цял свят. През 1957 г. кметът на града Петър Йорданов участва в Учредителния конгрес на Световната федерация на побратимените градове /СФПГ/ и става един от нейните основатели. Днес градове-побратимени на Димитровград са: Нова Хута – Полша, Гросето – Италия, Айзенхютенщадт – Германия, Димитровград – Русия, Блида – Алжир, Дархан – Монголия, Дзяо-Дзиян – Китай, Община Каламаря-Солун – Гърция, Казинцбарцика – Унгария.

Вижте по-голяма карта