Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Хайредин
ОБЩИНА ХАЙРЕДИН
 |
 Хайредин, ул. Георги Димитров 135 091662209, 091662214 hayredin_ob@mail.bg http://www.hayredin.com |
НОВИНИ от Община Хайредин … виж тук!
Хайредин се намира на 28 км югоизточно от Оряхово и е разположено по дължина в равната лъка на левия бряг на р.Огоста. Землището му е голямо и заема площ от 58 740 дка. Граничи на изток със Софрониево и Ботево, на юг- с Манастирище, на югозапад – с Михайлово, на запад – с Бъзовец и на север – с Крива бара. Най – старото селище в района на Хайредин е било в местността Рога – югозападно от днешното село. Тук се изравят късове от опожарена глинена мазилка на жилища, керамични и каменни оръдия на труда и керамика, която е характерна за медно-каменната епоха – петото хилядолетие пр.Хр. Останки от друго праисторическо селище са били намерени в местността Попов камък, северно от Хайредин. Тази местност е плоска скалиста тераса, която се издига над някогашния ляв бряг на р.Огоста.
Богати останки от тракийско селище са се намирали на територията на днешното село. Това селище е било обитавано през желязната и късноримската епохи. Останки от друго тракийско селище е имало и в местността Старите лозя. Тук са били открити каменно гърло и корито от неизвестен досега стар кладенец, а също така и много глинени съдове. Но най – бележит паметник от късноримската епоха е антична работилница за хромели (кръгли мелнични камъни). Първоначално на десния скалист бряг на р.Огоста е имало отвесно изправена скала. След продължително къртене на камъка на тази скала за направа на хромели, е издълбана пещера.
Тя има дълбочина 19 м и ширина 17 м. Височината на отвора отпред е 4,5м. Вътре в изкуствено издълбана пещера са се наброявали повече от 150 гнезда, от които са изваждани кръгли хромели за ръчна мелница. Гнездата имат форма на правилен цилиндър с диаметър до 0,5 м и дълбочина от 0,2 до 0,6 м. Става ясно, че древните каменоделци са чертали с пергел заравнената повърхност на камъка след това с метално длето са изсичали в дълбочина различни по височина каменни цилиндри. Подир изваждането им от гнездата те са били нарязвани на кръгли мелнични хромели с дебелина около 0,12 м. Полученият хромел е бил оглеждан и пробиван на място, след което готовите ръчни мелници са разнасяни из околните трако-римски селища по пътя на търговията.
В землището на село Хайредин се издигат повече от десет тракийски надгробни могили. Някои от тях имат имена: Бауренска могила, Илиева, Мерджанкова, Мечкарска, Сребрена, Станкова, Старата, Субашинска, Таралежковата могила и още няколко без имена, на които насипът е вече смъкнат от продължителното разораване с машини. Тези могили не са само от тракийското селище. Известно е, че само тракийската аристокрация е била погребвана в земни могили. Хайрединските могили или части от тях, изглежда са били насипани върху погребенията на един голям земевладелски аристократичен род на траките трибали, които са имали свое имение в този район. Досега нито една от посочените могили не е разкопана от специалист, за да се добият повече научни сведения.
Днешното село Хайредин е основано в края на VІІ в. като военен гарнизон на Аспарухов окоп и вал. Този окоп и успоредният на него землен вал е едно грандиозно за времето си земно укрепително съоръжение. Неговото предназначение е било да спира грабителските набези на аварската конница от запад, където е била Аварската държава. Аспаруховият окоп и вал започват от високия бряг на р.Дунав – западно от Козлодуй. Окопът и валът вървят успоредно право на юг и пресичат безводната равнина Златия. Завършват при Хайредин, където се разклоняват и се губят в лъките на р.Огоста. Окопът е с дължина 21 км. Направен е бил напречен разрез на окопа и вала с дължина 20 м и ширина 5 м, който обхваща цялото землено укрепление в сегашния му вид.
Установява се, че в своя първоначален вид окопът е имал дълбочина 3 м, ширина в горната част 5 м и ширина в основата долу 2,5 м. Стените му са били косо шкарпирани, а подът е бил равен. Валът е бил образуван след като откъм изток е била натрупана всичката изкопана земя. Укрепяван е от към западната страна с чимове и колове с плет, което е било доказано от разкопките. От направените наблюдения по време на археологически сондаж показват, че валът е имал първоначална височина около 2 м. така окопът и успоредният на него землен вал са представлявали едно доста трудно за преодоляване препятствие за конницата на аварите. Това препятствие е достигало средна височина 5 м и ширина също 5 м.
В края на VІІ в. е било основано селище като военен гарнизон на важно стратегическо място, където се разклонява и завършва Аспаруховият окоп. През време на Втората българска държава това селище е продължавало да съществува. Доказвали се го погребенията в местността Латински гробища, които са средновековни. В края на ХІV в. турските завоеватели са заварили селото с днешното име Ередин. Изглежда, че жителите на Ередин са оказвали съпротива на поробителите и селото е било временно обезлюдено. Това не е единствения случай в този район в края на ХІV в. Обезлюдени са били също селата Бързина, Девене, Еница, Рогозен, Сираково и др.
В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин. Личното име Ередин или Ереден с женска форма Ередина и умалителното Ерединка е кръстоска от Ердан и от Ердана, а пък те са видоизменения на Йордан и Йордана. Името Хайредин, което е турско по произход и означава „добро от вярата”, е измислица и е дадено на селото Ередин късно след Освобождението от турско робство. Дали са го полуграмотните даскали на селото. Те смятали, че тук е живял някой си голям турчин Хайредин паша. Но те не са знаели, че от Тимок до Искър на са живели турци и няма нито едно селище или град с турско име, освен Хайредин. В този район има запазени латински, гръцки и прабългарски имена на селища, но не и турски.
В края на ХVІІІ в. село Хайредин било ограбвано и опожарено от кърджалийски банди. Жителите му временно се разбягвали, но в началото на ХІХ в. много от родовете се завърнали и възобновили селото отначало с 13 къщи. Селото бързо нараснало числено от завърнали се стари родове и от пришелци. През 1847 г. в Хайредин е открито първото училище. В 1872 г. в Старата църква „Св.Петка” свещенодействат двама свещеници Иван Николов и Тома Атанасов. В същата година в хайрединското училище учителят Мл.П.Божинов е обучавал 80 деца в три отделения. В пролетта на 1865 г. източно от Хайредин турската власт заселва около 300 семейства черкези колонисти. Но тези неканени гости се изселили в Андола през есента на 1877г., страхувайки се панически от руските освободителни войски. Жителите на Хайредин са запазили до ново време неприятни спомени за грабливите черкезки и татарски неканени гости.
Стари родове в Хайредин са: Божанкинци, Боковци, Бръмбарете /Матковци/, Бушовци, Ванчовци, Вачовци, Воденичарете, Вълковци, Гавазете /Гълъбарете/, Ганинци, Говедарците, Горанчовци, Гръстарете, Гущерете, Джирдовците, Джурджовци, Дишовци, Драгановци, Жабовци, Зерковци, Илиевци, Илчовци, Киковци, Коларците, Колибарете, Коновци, Лаловци, Лиарете, Лицовци, Маджарете, Мановци, Манчовци, Мечкарете, Микинци, Миковци, Миловци, Мончовци, Мъжкарете, Нешовци, Нинчевци, Облаковци, Пандурците, Петлювци, Пищаците, Пуевци, /от тях са Тончовци/ Рибарете, Савовци, Свинските /те са едно с Туменкьовци/, Субашийте, Таралежете, Телците, Топалете, Ценовци, Чергарете, Яковци и Янкинци.
Към средата на ХІХ в. в Хайредин се установили много пришелци. Така от с.Буковец, Видинско дошли Вранчовци, от с.Стубел идват Поповци и Дръндарете /Ваковци, Младенчовци и Пунчови/, от с.Липен – Башакьовци, от с.Лесура – Лесураченете, а от Вълчедръм идват Мерджанковци и Ушатите. След Освобождението от турско робство тук се заселили: Диловци от с.Игнатица, Припърженете от с.Припължене, Бауренците от с.Бурене, Пещенците от с.Горно Пещене и Пришълците от с.Челопек.
В землището на с.Хайредин има местности, някои от които имат доста старинен произход: Грълище, Дъбето, Крешка, Рупите, Тока, Чанковец и др. Те са признак, че в селото открай време живее българско население.
ОБЩИНА БОРОВАН
 |
Борован, ул. Иван Вазов № 1 091479440, 091479200, 0893666306 ob_borovan@abv.bg http://www.borovan.bg |
Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв.км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца.
Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период- в местностите Лапчовец и Езерото, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността Васков чукар. Установено е, че през І хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите Езерото и Тиев лъг. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди,датиращи от ІІ в. Пр.Хр.
Днешното село Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове /І-ІV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно- римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.
Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 година /Тимарски регистър/ е открит списък с имената на 325 жители на с.Борован, сред които пет свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 година борованчани построяват дървена църква, наречена Св.Параскева, а през 1843 година, каменна. Храмът Св.Николай е изграден през 1872 година и век по-късно е обявен за паметник на културата.
На 18 май /ст.стил/ 1876 година през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс Ботев път и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.
Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври 1877 година от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 година на 5905 през 1946 година. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.
През 1902 година в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище Будилник, преименувано през 1944 година на Цани Иванов. На 1 юни 1972 година е открита новата сграда на читалището и паметника Конника, посветен на загиналите в Септемврийското въстание.
Забележителности – Борованска могила /423м./, обявена през 1961 година за природо-исторически обект.
Инфраструктура и население
В началото на 1978 година Борован става административен център на селищна система,в която са включени още четири села, а с Указ от 28 август 1987 година Борован е обявен за Община.
Населението на общината е около 6000 жители.
Общината се намира се на 150 км. от гр. София и се явява естествен център между р. Дунав и Стара планина. През нея преминава главната пътна артерия, която свързва източното Черноморие със западните части на страната, главния път София – Ферибота Оряхово, който понастоящем играе важна роля в икономиката ни и е връзката на нашата страна със съседна Румъния и няколкото пътни артерии с регионално и национално значение – за АЕЦ Козлодуй, Монтана, Плевен, Бяла Слатина. Пътната мрежа на територията на общината е 176 км.
На територията на Общината се намират селата Борован, Малорад, Добролево, Нивянин и Сираково.
ОБЩИНА БОЙЧИНОВЦИ
 |
Бойчиновци, ул. Гаврил Генов №2 095132236, 095132584 munb@mail.orbitel.bg http://www.boychinovtsi.bg |
Община Бойчиновци е разположена в северозападна България в централната част на област Монтана. На запад граничи с община Монтана, на юг и югоизток с община Криводол и на север с общините Вълчедръм и Хайредин.
Територията й се пресича от средното течение на река Огоста и долното течение на река Ботуня.
Територията на общината 307 321 дка в т.ч. фонд населени места 16 358 дка, селскостопански фонд 263 243 дка, горски фонд 21 596 дка и територии със специфичен режим на ползване, а именно водни площи, територии за транспорт и инфраструктура 6 124. Средната надморска височина е 138.7 м.
Особено атрактивни са следните забележителности, находящи се на територията на общината: малката рекичка Рибине в землището на село Лехчево с растящите в нея красиви жълти водни рози, петте величествени вековни дървета край Бойчиновци, червените поляни от цъфналия през май див божур, в горския масив край село Мадан, осемте православни храма, по – голяма част от които с над стогодишна история.
На територията на общината функционират 11 читалища, на които в съответствие със Закона за народните читалища е предоставен сграден фонд – публична общинска собственост за стопанисване и управление.
За град Бойчиновци и всяко от селата в общината читалищата са единствените културни институции, осигуряващи достъп до изкуството и културата чрез многобройните изяви на самодейните колективи, гостуващите професионални творци и богатите читалищни библиотеки.
Читалищните библиотеки със своите 106805 тома поддържат интереса към книгата. Ежегодно броят на читателите се увеличава.
Все повече деца и ученици търсят литература и помощни материали в библиотеките. Една от най – важните задачи пред читалищата е уреждането и поддържането на библиотеки, чиято мисия е да бъде посредник между информацията и отделния потребител.
От 2009 – та година всички читалища в Община Бойчиновци участваха в процедура по набиране на кандидатури за включване в Програмата „Глобални библиотеки – България“ на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“.
Читалищата в с. Громшин, с. Кобиляк, с. Ерден и с. Портитовци не са одобрени за включване в Проекта поради неподходящи помещения за оборудване с работни станции. За етап 2009 са одобрени библиотеките при НЧ“Възраждане 1932″ гр. Бойчиновци и НЧ“Нов Живот – 1900г.“ с. Владимирово.
За етап 2010 са одобрени библиотеките при НЧ“Развитие – 1911″ с. Лехчево, НЧ“Гоцо Николов – 1960″ с. Мадан и НЧ“Просвета – 1934″ с. Мърчево, и за етап 2011 – НЧ“Просвета – 1921″ с. Охрид и НЧ“Христо Ботев – 1934″ с. Бели брод.
Общо в 7 читалища по тази Програма са оборудвати работни станции за потребители, като по този начин е улеснен обществения достъп до информация и услуги чрез интернет.
На територията на община Бойчиновци се изповядва източно-православната религия. Осем от селищата имат църкви, една от тях, намираща се в двора на функциониращата църква във Владимирово е строена през 17 век и заедно с тази в с. Охрид са паметници на културата с национално значение.
На 6 май 2007 година в Бойчиновци е проведена първата божествена литургия в новопостроения православен храм.