Хаджидимово
КМЕТСТВО ТЕШОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Тешово е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.
Село Тешово се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Разположено е в Южен Пирин, в източното подножие на връх Свети Петър (1757 m) на 960 м надморска височина и на 25 км югозападно от град Гоце Делчев.
Други върхове от север на юг са Свещник – 1975 м, Муторок – 1970 м, Гьоргов гроб -1560 м, Свети Константин – 1750 м, Свети Петър – 1757 м, Чинило – 1417 м.
Землището на Тешово е голямо и силно пресечено. Издигат се много ридове, най-високи от които са Чифлището, Кукла, Караборум, Света Неделя, Вальов камен, Кукул камен и др. Синорът на селото е най-голям от околните села, около 200 км2.
Със своята дива природа, Тешовският синор е дом на най-различни диви животни. В гъстите вековни букови гори бродят диви прасета, мечки, вълци, сърни, лисици, зайци и катерици, язовци и диви котки.
По високите върхове Свещник и Муторок са свили гнезда черни орли, сиви картали и соколи. По-ниско живеят глухари, кеклици и яребици. По горното течение на река Мътница и река Буровица има балканска пъстърва.
Ловната дружинка на Тешово се слави с улова на най-големите диви прасета, като същевременно се грижи за дивеча в региона.
Поради специфичното си геогрофско местоположение, чистият въздух и изворната кристална вода, напоследък има огромен интерес от българи и чужденци за закупуване на имоти в селото.
В Тешово има няколко пчелина и се произвежда натурално чист пчелен мед. В зависимост от растителността има няколко вида — акациев, зайча метла и букет. Освен мед, тук се прави и прочутото тешовско саламурено овче сирене.
В Тешово има запазена средновековна каменна кула, която е обявена за паметник на културата.
През Възраждането Тешово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в Мървашко. Тук е имало множество пещи (пехци) и няколко самокова, като последният е спял да работи през 1916 година.
В селото е имало и много ковачници (кузни), в които се изработвали различни предмети, коита заедно с изкованото на самоковите желязо на пръти се разнасяли и продавали в Демир Хисар, Сяр, Зиляхово, Солун, Драма, Алистрати, Правища, Нигрита, Кавала, Пазарджик, Пловдив.
Към края на 18 век в Тешово е имало керхана за изливане на гюлета (топ-куршум), които се откарвали във военния арсенал в Правища за доработване.
С голяма историческа и архитектурна стойност е и църквата Свети Димитър построена през 1843 – 1844 година. Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало.
Единствена по рода си у нас е сцената Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново., изобразяваща важно историчско събитие, станало през 893 година.
Султански ферман за даване право на църквата Свети Димитър в Тешово да бие клепало по време на църковни религиозни обреди, 1836 година.
През 1858 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1873 учителя Иван Попниколов въвежда в училището и църквата българския език. Същият учителства в селото до 1880 година.
През деветнадесети век Тешово е голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тешево (Téchévo) е посочено като село със 159 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 470 българи.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Тетюво като село със 130 български и 23 турски къщи.
КМЕТСТВО ТЕПЛЕН
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Теплен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.
Село Теплен се намира в планински район. Разположено е на Бесленския рид. Най-високата точка в землището му е връх Тепленски връх – 980 метра, намиращ се на самата граница с Гърция при гранична пирамида номер 146.
В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на петнадесети и началото на шестнадесети век в село Теплен (Папа Вълкан) са регистрирани 78 лица.
В век Теплен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Теплен (Téplen) е посочено като село с 45 домакинства и 130 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов (Македония.
Етнография и статистика) към 1900 година Теплен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 360 българи-мохамедани в 135 къщи. Според Стефан Веркович към края на 19 век Теплен има мюсюлманско мъжко население 156 души, което живее в 45 къщи. През 1899 г. селото има население 370 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.
Населението изповядва ислям. В османски данъчен регистър за ленните владения в Западните Родопи и Серско от 1499 – 1502 г. се споменава, че населението на селото е било вече мюсюлманско.
КМЕТСТВО САДОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Садово е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.
Село Садово се намира в планински район.
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Садово са живели 116 немюсюлмански домакинства, дванадесет на тюркмени-мюсюлмани и девет новоприели исляма.
В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Садово (Sadovo) е посочено като село със 78 домакинства и 65 жители мюсюлмани и двеста българи.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Садово като село с 44 български и 24 турски къщи.
Селото е населено с местни българи и потомци на бежанци от Егейска Македония и по-точно от района на днешните селища Като Неврокопи (Зърнево) и Като Вронду (Долно Броди). Последното село от българска страна преди граничният пункт Илинден – Ексохи (Възем).
КМЕТСТВО ПЕТРЕЛИК
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Петрелик е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.
Село Петрелик се намира в планински район. Покрай селото се извива река Мътница.То се намира на 3 км от гръцката граница.
В 19 век Петрелик е християнско село в Неврокопска. В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Петралит (Pétralite) е посочено като село със 70 домакинства и 200 жители.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Петралит като село с 12 български и 70 турски къщи.
КМЕТСТВО ПАРИЛ
КМЕТСТВО НОВО ЛЕСКИ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Ново Лески (местно произношение Ново Ляски) е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.
Ново Лески се намира между селата Мусомища и Копривлен. Също така се намира между градовете Гоце Делчев и Хаджидимово. Селото е заобиколено от красива природа, има борова гора и чешма с минерална вода.
В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Ляски (Liaski) е посочено като село със 75 домакинства и 260 жители българи.
В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ляски като село със 72 български къщи.
Всички в селото са източно православни християни.
- Културни и природни забележителности
- Църква Свети Георги в Старо Ляски (в селото е останала само църквата).
- Църква Свети Димитър в Ново Лески – новопостроена.
- Селото има ансамбъл за народни песни и танци, който е известен с Лясковското хоро.
- Новопостроен параклис в местността Св.Илия.