ОБЩИНА СЪРНИЦА

гр. Сърница, обл. Пазарджик, ул. Свобода 20 035472266 obshtina@sarnitsa.bg  http://www.sarnitsa.bg

Град Сърница е разположен между Велийшко-Виденишкия дял и Дъбраш в един от най-привлекателните райони на Западните Родопи. Този чаровен кът от родината ни е неповторим като пейзаж и геоморфоложка форма. Покрай града минава р. Доспат, която се влива в едноименния язовир, който е с дължина 18 км. Средната надморска височина е 1250 метра.

На юг срещу града се издига стръмния склон на рида Дъбраш, очертан от плоско заравнено било по което се издигат върховете: Розов връх (Гюлтепе), Каракая, Беслет(най-високия 1938 м.), Каялийски връх, Ранча, Унген, Арсъзтепе, Чаерджик, Доганчукур, Каука и др. Откъм, североизток се спускат полегатите склонове на Велиишко-Виденишкия дял по посока северозапад-югоизток, прорязан от множеството долове. В този дял се издигат върховете  (1712) Черно връх, Малък Гаргалък, Голям Гаргалък, Малтепе и Келтепе, гъсто обрасли с може би най-хубавите гори.
Стръмният до над 45º склон на рида Дъбраш, който отделя котловината в югозападна посока е най-импозантната форма в целите Западни Родопи.

Той е почти праволинеен по форма и дълъг около 40 км. с общо взето, изпъкнала форма, в която се измерва до 70 м. относителна височина между основата на наносните конуси и горният край на откоса. Това е типичния разседен откос, много слабо фоцентиран, от една страна, защото е сравнително млад.

Геоморфоложкото развитие на района около гр. Сърница е неразделно свързан с геоморфоложкото развитие на Западните Родопи, а то е резултат на неколкократни издигания, разделени от спокойни периоди между тях, по време на които са се оформили обширни заравнености.

Съвременния релеф на територията на гр. Сърница е бил оформен от различните денудационни процеси. Тук не е имало заледяване през четвъртичния период, затова в двата рида липсват онези скални зъбери и стеснени, непрестъпни заострени била и глациални форми, които срещаме в съседните планини Рила и Пирин. Затова тук са присъщи заравнените била, които придават своеобразния и успокояващ чар, непознат на другите български планини.

Средният годишен брой на безоблачните дни са 168. Валежната сума е висока през пролетта и зимата, а в края на лятото и началото на есента понякога засушава. Има изобилни снеговалежи . Есента е топла и приятна, пролетта е влажна, но настъпва със закъснение. Тези климатични особености се дължат на голямата надморска височина , но са в зависимост от циркулационните условия на Средиземноморския басейн. Голяма част от зараждащите се там въздушни течения проникват по долината на р. Места и през сравнително ниските била на планините на юг от котловината. Валежите се характеризират с редица особености на преходносредиземноморския климат, като са най-обилни през есента, а минимални през август и септември.

Покрай града минава река Доспат, която отводнява едноименната котловина. Тя е ляв приток на р. Места и извира в подножието на Розов връх. По важни притоци на реката в близост до Сърница са Широк дол, Бегов дол, Барбунски дол, Дерменка, Усоина река, Тахталийски дол, Гюмюж дер, Караасан дере, Боров дол, Камен дол, Кървав дол, Аиски дол, и др. Те не пресъхват през цялата година. В близост до града ни стигат водите на язовир „Доспат” едно от най- големите изкуствени езера в нашата страна, построен през 1961-1968 год. Днес водите му се използуват за електродобив, напояване, за спортен риболов, гребна база на ССУ „В. Левски” гр. Пловдив.

В преброяването на населението през 1910 Сърница я няма като самостоятелно селище.До 1947 село Сърница е към Девинска околия. Сърница е самостоятелна община (1979-1987 г.), вкл. селата Медени поляни и Побит камък. С Указ на ДС на НРБ N 3005 от 6 окт. 1987 г. Сърнишка община се закрива и се присъединява с включените в нея населени места към Велинградска община. Сърница е обявен от село за град с Решение N 641 от 12. 09. 2003г. Сърница е второто по големина населено място в община Велинград след село Драгиново. Населението му е българо-мохам., живеещи в 870 жилища, с 14.7 кв2 жилищна площ на 1 ж.

Сърница има кадастрален, регулационен и нивелетен план, водоснабдено (1933), електрифицирано (1957), има канализация, АТЦ с 1200 поста.

През последните години броят на населението е почти в застой: 1995 – 3676 ж; 1996 3685 ж; 1997 – 3666; 1998 – 3665 ж; 1999 – 3680 ж.; 2001 – 3654 ж.

Баланс на територията на Сърница (в дка) :
Обработваема земя 10287.9
Необраб. земя за земеделски нужди 1743.8
Друга необработваема земя 176.5
Всичко земеделска земя 12208.3
Негодна за земеделско ползване земя 1519.1
Общо селскостопански фонд 13727.4
Държавен горски фонд 83229.8
Фонд Населени места 1231.8
Транспортни територии 292.2
Водни течения и площи 13329.6

Горите заемат 80% от територията на кметството. Растителността е представена от бял бор, смърч и ела. Широко са разпространени черните и червени боровинки, малини, ягоди. Срещат се още билки и гъби. Фауната е представена от лисици, златки, катерици, сърни, елени и др. В реката и язовира има пъстърва, кефал, костур ,шаран и др. Района е благоприятен за развитието на спортен и ловен туризъм. Природните дадености и създадената добра материална база предлагат възможност за съчетаване на почивка с бране на гъби, билки и диворастящи плодове. Ежегодно Сърница се посещава от над 15 хил. туристи и почиващи от страната и чужбина

Леката промишленост е застъпена в производството на шивашки изделия и конфекция, където е заета предимно женската работна ръка от населението. Фирмата „Сунай ООД“ е една от водещите фирми утвърдили се в този отрасъл. Дейността и се изразява предимно в изработката на дамско облекло, както за българския, така и за световния пазар, като в цеха се шият и облекла за известната марка H&M.
В селското стопанство е застъпено предимно производството на картофи и отглеждането на овце и крави. Ежегодно в района на кметството се произвеждат над 5 хил. тона доброкачествени картофи, които са известни в цялата страна.

Населението говори български език и изповядва исляма. Има три джамии , изградени с доброволен труд и дарения от мюсюлмани и християни. Етнически проблем в районна на Сърница не съществува.
Основен проблем за разрешаване е подмяната на остарялата водопроводна мрежа и хващане на нови водоизточници. За решаването на този проблем кметството търси фондове и финансиращи инстанции за разрешаването му. По предварителни изчисления са необходими около 1 милион и петстотин хиляди лева.
Друг основен проблем за разрешаване е пътната мрежа, която свързва Сърница с Велинград, Доспат и останалите селища. За подобряване на пътната мрежа са необходими значителни средства за да могат всички пътища да се асфалтират.

В ново време Сърница се развива като културно и промишлено средище. Основен поминък на населението – дърводобив, животновъдство, картофопроизводство, гъбарство и билкарство, със силно развит риболов край язовира. Възникват множество малки и средни фирми, главно за дъскорезно производство, откриват се търг. заведения, развива се хотелиерството, оформят се вилни зони край язовира. Асфалтирани пътища свързват Сърница с всички краища на страната, по вода на 18 км. може да се отиде до гр. Доспат. Посещава се масово от риболовци и любители на природата.
Градът има перспективи за развитие на екотуризъм.