Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Угърчин

ОБЩИНА ЛУКОВИТ

 Луковит, ул. Възраждане 73
 069752464, 069752414
lukovit_ob@yahoo.com
 http://lukovit.bg

 

 

 

 

 

 

Исторически факти за Луковит

lukovitЛуковит е разположен на двата живописни бряга на река Златна Панега, която широко разтворила пазви, пее нежната си монотонна песен и разлива животворните си струи из цялата околност.

Чудно живописен е изворът на реката при село Златна Панега. Тихи, спокойни са млечнозелените води на езерото, начало на реката, под надвисналите клони на липи, явори и брястове. Изворът представлява огромна водна маса и е втори след Девненските извори.

Целебен е бил той в дълбока древност. Към него са се стичали болни, недъгави, за да се потопят и получат облекчение. От благодарност, в чест на древния гръцки бог на медицината Ескулап или Асклепий, на брега на извора е бил построен храм-хранилище. Реката нарекли на името на дъщерята на Ескулап – Панака, което след дълга езикова еволюция през вековете става Панега.

Но откъде този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия: от Охридското езеро, от рилските езера, от …. . Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина. Един ден хвърлил кривака си подир непослушна овца, кривакът паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато в кривака слагал за стари години. Отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата го е донесла. Така реката му върнала изгубеното щастие.

Според изследването на известния наш учен географ професор Атанас Иширков, изворът Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част – от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900г. се потвърдиха и опитно доказаха петдесет години по-късно от група наши геолози, през 1948 и 1952г., че значителна част от водите на Панега са от река Вит.

На територията на община Луковит са живели хора още преди 2-3 хиляди години преди новата ера. Последователно са се изредили и траки /намерено е тракийско съкровище/, и римляни, и българи – доказателства са намерените гривни и бронзови брадвички, които са играли ролята на пари /когато не е имало такива/, монети парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др.

Кога Луковит е заселен на това място, на което е днес и откога носи това име, също не се знае. Доскоро се мислеше, че Луковит като селище датира от около средата на XVIII столетие – 1740-1750г. Но от намиращите се в Народната библиотека в София турски регистри от XV век узнаваме, че село Горни Луковит вече е съществувало от около 1430 г. В друг регистър от 1495 г. също се казва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета „Неделичко“, заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.

За втори път чрез исторически документи името на Луковит срещаме в редица статии, посветени на историята на помохамеданчването на българите от течението на Вит, Искър и Скът. През бърната епоха, края на XVII – 1683-1687х., Луковит, с редица селища, кои повече, кои по-малко , са били подложени на насилствено помохамеданчване. Според написаното от Васил Миков, Луковит не е бил напълно помохамеданчен, защото в 1860г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци са се изселили. Този период е създал и една песен, с която нашия град , наред с река Златна Панега, са станали известни в страната. Песента се казва „Луковитски моми“ и е пята по много седенки, а днес е химн на самодейния хор при читалище „Съзнание“ – Луковит.

През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, Черепинския манастир и дори Тетевен. Около това време, според преданията на стари хора от нашия град, са се изселили хората от двете землища при Искъра в местностите Горни Глигор, Долни Глигор, за да се спасят от турците. Когато дошли тук, в Луковит, заварили коренните жители на населеното място. Изселвания е имало и от местността Кабар. Близо до Луковит, местността Водна, в средата на XVII век е имало селище Водно на река Водица, но съществувало само 30-40 години.

През 1889/1890г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска с 25 общини и 49 села и Луковитска с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби; околийско управление и съдилище; околийска болница; данъчно управление; първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено 1898г. ; прогимназия и гимназия; Народно читалище; . Тук е мястотот да кажем, че една от първите ВЕЦ в България е построена в Луковит, което говори за предприемачески дух и далновидност на местното население.

Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на IV век пр.н.е. Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети: пластинки апликации за конско снаряжение, съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа). По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и даже с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.

Къде се намира Луковит?

Община Луковит се намира в Ловешка област. Съседни общини са: на изток – Община Угърчин; на запад – Червенобрежката и Романската общини; на юг – Община Ябланица и Тетевен, а на север граничи с Червенобрежката и Долнодъбнишката общини. Районът се намира в Средния Подбалкан. Релефът е хълмисторавнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина. В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област. Климатичните фактори се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина. Характеризира се със студена зима и горещо лято.

Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори – чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др.

Административен център на Общината е гр. Луковит. През града преминава главен шосеен път София – Русе и София – Плевен. През територията на града преминава р. Златна Панега. Тя води началото си от едноименния карстов извор.
Община – Луковит се сътои от 12 населени места с територия 454,225 декари, която представлява 11,003 % от територията на Ловешка област
Луковит се намира на 171 м надморска височина.
През града преминава главен шосеен път София – Русе І-3 и София –Плевен. Разстояния до някои по важни градове в страната и района:

Луковит – София – 110 км – време за пътуване 90 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе- средна честота – на час.

Луковит – Ловеч – 68 км. – време за пътуване – 90 мин. автобусни връзки – от Луковит: 7,00ч.,8,30 ч.,15,00 ч., от Ловеч – 16,30ч./пътува само в петък и неделя/

Луковит – Плевен – 50 км. – време за пътуване – 40 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе и София – Плевен.

Луковит – Червен бряг – 15 км. – време за пътуване – 30 мин. с автобус

Комуникации:

Транспортни връзки – асфалтов път : да
ЖП линия: да
Възможности за газоснабдяване – централен газопровод (започнато газифициране на града).


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА УГЪРЧИН

index Угърчин, пл. Свобода 1
069312121, 069312750
obshtina@ugarchin.com
http://ugarchin.bg/

 

 

 

 

 

 

 

 НОВИНИ от Община Угърчин: виж тук!

 

Община Угърчин се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч.

Pic-96Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в централната и северна част на Област Ловеч. С площта си от 523,103 km2 заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Ловеч;
на юг – община Троян;
на югозапад – община Тетевен;
на северозапад – община Луковит;
на север – община Плевен, Област Плевен.

 

 

Природни ресурси

Релеф
Релефът на общината е средно и ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средния Предбалкан, като на нейна територия се намират части от пет географски единици.

Най-южната част на общината се заема от северните склонове на най-високата планина на Предбалкана – Васильовска планина, с връх Васильов 1490 m, издигащ се в най-южната точка на общината.

Северно от нея, през средата на община Угърчин се издига рида Гагайка. Той започва на запад от пролома Боаза на река Вит и завършва под името Кичера при село Микре. Най-високата му точка връх Агъла (523 m) се издига североизточно от село Сопот, а северно от селото Сопотска река го проломява с дълбока каньоновидна долина. Източно продължение на рида Гагайка са Микренските височини (връх Пашаалан 875 m), от които в пределите на общината попадат западните и северозападните им части.

Северно от рида Гагайка и Микренските височини са разположени ниските Угърчинските височини, които заемат почти 2/3 от цялата площ на община Угърчин. Тяхната максимална височина връх Палангурска могила (507 m) се намира в най-югозападната им част, северно от село Славщица. Угърчинските височини са разделени на две половини, западна и източна от дълбоката, на места каньоновидна долина на река Каменица. В нейното корито, северно от село Драгана се намира най-ниската точка на общината – 191 m н.в.

Петата последна географска единица в общината – Ловчанските височини се простират в най-източната ѝ част, със своите югозападни разклонения. Тук североизточно от заличеното село Киркова махала се издига най-високият им връх Гюнето (655 m).

Води
Над 95% от територията на община Угърчин принадлежи към водосборния басейн на река Вит. Основна водна артерия е десния приток на Вит река Каменица (49 km). Тя извира под връх Гюнето в Ловчанските височини, тече на запад, северозапад и север в широка долина до махала Съботковци. След това реката навлиза в дълбок каньон, при село Драгана излиза от каньона, а след селото навлиза във втори и напуска пределите на общината. На нея, в широко долинно разширение е разположен общинския център град Угърчин. Основни притоци на Каменица са реките: Сопотска река (Батънска река, ляв) и Катунецка река (Тоша, десен).

Южната част на община Угърчин се отводнява от друг десен приток на Вит – река Калник (41 km) заедно с нейните леви притоци Лесидренска река (19 km) и Команска река.

На река Калник е изграден големият язовир Сопот, като в пределите на общината попада неговата долна част и преградната му стена.

В крайния изток на общината, през землището на село Голец протича река Дрипла, която е ляв приток на река Осъм и, която отводнява останалите 5% от територията ѝ.

Pic-28

 

Угърчин попада в област с умереноконтиненталния климат, характерен с горещо лято и студена зима. Благодарение на обграждащите котловината хълмове, тя е защитена от североизточните и източните ветрове.

Градът е добре уреден, с поддържана инфраструктура. Има двама общопрактикуващи лекари, стоматолог, читалище, средно общообразователно училище, обединено детско заведение, спортен комплекс, включващ спортна зала с 830 седящи места и стадион с олимпийски размери.

Редовен автобусен транспорт свързва града с населените места в областта.

На около 20 км. в южна посока се намира язовир Сопот, който е четвърти по големина в България, дълъг 7 км и широк 2 км. Там има заведение, където се предлага прясно уловена риба. Има и няколко бунгала близо до водата. Това е едно прекрасно място за риболов, бягство от летните горещини, уинд – сърф за начинаещи или разходка с лодка.

Интерес представляват и екомаршрутите до природен резерват Напоя, до Синия вир и Койнец.

Недалеч са уникалната пещера Съева дупка, Троянският манастир, Гложенският манастир.

ScreenHunter_21262 Aug. 17 10.05

Кмет на Община Угърчин
СТАНИМИР ЙОТОВ ПЕТКОВ – КМЕТ НА ОБЩИНА УГЪРЧИН
email: obshtina@ugarchin.com
тел: 06931 2121, 0879414400,  0889304050

 

Административни услуги:

 

 

Кметства:

Кметство Катунец

ДОБРОМИР НИКОЛОВ ВЪЦОВ – КМЕТ НА КМЕТСТВО

Кметство Лесидрен

БОРИС СТОЕВ НЕШЕВ – КМЕТ НА КМЕТСТВО

Кметство Кирчево

ИЛИЯ МИЛЕНОВ АНТОНОВ – КМЕТ НА КМЕТСТВО

Кметство Голец

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ГЕРГОВ – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

Кметство Микре

ПАВЛИНКА НИКОЛОВА СТОЙКОВА – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

Кметско наместничество – Славщица

ХРИСТО ВЪЛОВ ХРИСТОВ – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

Кметство Драгана

ПЕЧО ПЕТРОВ ИВАНОВ – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

Кметство Каленик

ВЕРКА БОРИСОВА ДИМИТРОВА – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

Кметско наместничество – Орляне

ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ЦАНОВА – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

Кметство Сопот

МИЛКА МАРИНОВА МИНЧЕВА – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК