Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

туризъм

ТП ДГС – СЕВЛИЕВО

ScreenHunter 3234 гр. Севлиево, ул. Славянска 24
067533367
sevlievo@scdp.bg

 

 

 

 

 

 

 

ТП Държавно горско стопанство Севлиево се намира в Средния Предбалкан, като само най-северните части са в границите на Дунавско – хълмистата равнина. Средната надморската височина на стопанството е 415 м. Най-голяма е при вр. Черни връх – 1199.4м. Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.

Реките на територията на ДГС Севлиево са Росица и Видима.

Горската растителност е представена от :

  • семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
  • издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
  • изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи

С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук. От храстите се срещат глог, шипка, дрян черен бъз, чашкодрян, леска, трънка, смрадлика, люляк, къпина.

Общата площ на горските територии е 23 261 ха. Залесената площ е 22 375 ха, което е 96.2% от общата площ. Иглолистните гори са на площ от 3088 ха, което е 13% от общата площ. Горските култури са с площ 4093 ха или 18 % от залесената площ. Незалесената площ е 840 ха, като най-много са поляните – 468 ха.

 

Характерно за стопанството е, че държавните гори са разпокъсани от гори на предимно физически лица.

Средногодишното ползване на дървесина е 18 480 м/3:

  • едра – 1 609 м/3
  • средна – 4 173 м/3
  • дребна – 1 036 м/3
    • дърва – 11 662 м/3

Предвиденото средногодишно залесяване е 6,9 ха, от които 1.1 ха след окончателна сеч, 4.2 ха след гола сеч, 1.6 ха – ново залесяване. Предвидените дървесни видове са : топола, цер, благун акация, сребролистна липа.

Ловната площ възлиза на 74  680 ха, от които 23261 ха са горски фонд. Държавният ловностопански район е предоставен на ДЛС „Росица” – 2 168 ха. Останалата горска площ е предоставена на ЛРД „Сокол” с 27 ловни дружинки.

Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня, пъдпъдък, гълъби и водоплаващ дивеч. Възможен е трофеен отстрел: благороден елен / тегло на трофея 7-13 кг/, сърна / 300-500 гр./, дива свиня /дължина на глигите до 24 см/. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък, заек. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.

Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.

Стопанството разполага с къща за гости. Намира се на 28 км от гр.Севлиево в подножието на вр.Черни връх в село Млечево. Разполага с леглова база за 13 човека, самостоятелна кухня с трапезария, кабелна телевизия.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СТОЮ ШИШКОВ – СМОЛЯН

ScreenHunter 2656 гр. Смолян, ул. Дичо Петров 5
030162727, 0879111915, 0879111913
museum-sm@mail.bg
http://www.museumsmolyan.eu

 

 

 

 

 

 

Смолян, сградата на музея, панорамаНа 26 май 1935 г. по време на честване юбилей на Стою Шишков, посветен на половин вековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, той обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За “съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей” юбилярът прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева. Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище “Прогрес” за уреждане на музея. Със Заповед № 1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово.
На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.
През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически.

От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. По тематичен обхват е общоисторически.

МИСИЯ

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян, чановеСъздаден през 1935 г. от Стою Неделев ШИШКОВ – родоповед, учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения, Историческият музей в Смолян е най-големият музей, съхраняващ знаците на паметта на населението, обитавало централната част на Родопската област през различните исторически епохи.

Регионален исторически музей “Стою Шишков” днес носи с достойнство името на своя основател и провежда политиката по издирване, изучаване, опазване и популяризиране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край.

Чрез своите уникални колекции, показващи цялото културно многообразие и хилядолетните традиции, чрез изследователските и популяризаторските си ресурси, изграждайки мрежа от успешни партньорства, музеят работи в полза на обществото – за  неговото духовно обогатяване и вдъхновение чрез завръщане към корените и опознаване на различни култури.

Мисията е приета от музейната колегия в Смолян през 2005 г.

 

 

 

 

 

Фондове

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян,През годините музеят в Смолян е натрупал богати и разнообразни колекции, възлизащи над 150 хил. единици основен, спомагателен и обменен фонд. Всички те свидетелстват за културно-историческото развитие на населението обитавало централната част на Родопите – за древни култури и непрекъснатата обитаемост на района, за историята, културата и начина на живот през различните епохи в тяхната специфика и върхови изяви.

 

ЕКСПОЗИЦИИ

 

Постоянни експозиции

2Постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.
В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват  със своята музикална неповторимост.
Посещението в Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето. Галерия

 

Временни изложби

Актуална информация

5Сега в изложбените зали на РИМ “Стою Шишков” са показани:
“Дивите обитатели на Родопите. Част Втора.” е природонаучна изложба, посветена на 22 април, Международен ден на земята и 2010 година, Световна година на биоразнообразието. Изложбата включва предоставени от РИОСВ-Смолян, съвременни препарати и кости от пещерни животни, също фотоси на българския фотограф-природолюбител Емил Енчев и много богата информация за биоразнообразието на планината, осигурена от Михаела Йорданова, биолог, доброволец (фоайе, ІІ етаж).
Галерия.

    Архив

Успешно представени временни изложби на РИМ “Стою Шишков” в гр. Смолян и в страната, които при договориране могат да бъдат показани отново:

“С палитра и четка из Родопите” включва 12 подбрани живописни творби от фонда на музея, представящи природата, архитектурата, ценностите и бита на планината през погледа на местни и външни художници (централно фоайе).

„Българската наградна система” вкючва 150 автентични образци на ордени, знаци, почетни звания и медали от фонда на музея. Експонатите са подредени по старшинство и разделени в две основни групи: монархическа наградна система от 1878 г. до 1944 г. и отличията от наградната система на Н.Р.България от 1944 г. до 1991 г., когато със закон са отменени всички отличия, с изключение на ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата”.

„Христо Попконстантинов”, фотодокументална изложба, която представя житейския, служебен и творчески път на бележития родоповед. Съдържа 21 табла формат 30 х 40см, в които са показани  снимки и документи. Представена е семейната му среда в с. Петково, Смолянско, а по-късно и в София, ученическите му години в родното село и в Устово, учителската му дейност в Петково и с. Лясково, Асеновградско, работата му като телеграфист и стенограф в Народното събрание. Специално място е отделено на книжовното му наследство като фолклорист и историк, автор на редица издания на историческа тематика, пътеписи и проучвания в областта на народното творчество и др.

„Българската държава след освобождението – граници и символи” , фотодокументалната изложба от  22 табла с размер 50 х 60 см, в които са представени 111 снимки и анотационни текстове. Хронологически проследява развитието и промените в основните символи на Третата българска държава: граници, конституция, герб, национално знаме и химн. Съпровожда се от луксозна дипляна „Република България – граници и символи”. Изложбата е гостувала в историческите музеи в Батак и Пещера, община Златоград, с. Търън, Смолянско, с. Средногорци, Маданско, училищата в гр. Смолян.

“Християнско наследство в Родопите – църкви и манастири”, фотодокументална изложба от 40 табла с размери 70 х 90 см, включваща над 300 цветни фотоса, карти и схеми; с много богата информация по темата на три езика – български, английски и гръцки. Изложбата е открита през юли 2004 г. в Смолян  и през септември 2004 г. в рамките на Проект: BG 01.06.07-014 по програма PHARE ТГС България – Гърция
В последствие е гостувала в Централна сграда на БАН – София, Археологически музей – Пловдив, Историческите музуеи в Карлово и Батак. Повторно представена в Смолян при освещаване на храм «Св. Висарион Смоленски» през 2006 г.

“Родопите през погледа на Стою Шишков и в края на ХХ век”, фотодокументална изложба от 26 табла с размери 70 х 100 см.  Включва 185 бр. снимки и анотационни текстове. Изложбата е разказ за Родопите от началото до края на ХХ в. чрез пътни бележки и впечатления и архивни сведения от Стою Шишков, снимки на Крум Савов и съвременни фотографи. Посветена е на 140-годишнината от рождението на Стою Шишков и 70-годишнината от основаването на Исторически музей – Смолян. Показвана само в Смолян през 2005 г.

«100 години независима България – 100 години съзидание в Родопите», фотодокументална изложба от 30 табла с размери 70 х 100 см, показващи над 160 снимки и анотационни текстове. Изложбата представя обявяването на независимостта на България и върховите моменти от стопанската, културно-просветната история и административно-териториалното устройство на Средните Родопи от 1908 г. до наши дни. Съпроводена е с луксозна дипляна. Изложбата е реализирана в рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България (МП № 209/27.08.2008 г.).

6“Багри от Родопите” показва над 100 типични родопски тъкани, подбрани от богатия фонд на музея. Те са производи на изкусни местни майсторки, различни по материал и технология, много разнообразни в цветово отношение. Представят се обособени по отношение на тъкаческото изкуство райони от централната част на Родопите – Смолян, Могилица, Забърдо, Девинско-Доспатски район, Златоградско и в посока Баните. Изложбата е представена през 2008 г. в рамките на 13-ти салон на изкуствата в НДК.

 «Традиции и багри от Родопите» показва Родопите като район със специфичен начин на живот, населен от две конфесионални групи с общ български етнически корен. Характерните особености в традиционната култура на родопчани са представени посредством три тематични плана: светът на мъжа-овчар, мъжа-занаятчия и гурбетчия; светът на жената-тъкачка и пазителка на дома и светът на детето. Елементи от обичайно-празничната система на родопското население присъстват в хода на общия разказ. Включени са близо 300 експоната от фонда на музея. Изложбата е представена в с. Жеравна (април-октомври 2006 г.) и гр. Несебър (юли-октомври 2008 г.).

“Дом в Родопите” показва света на жената и света на мъжа в традиционния родопски дом. Включени са над 80 културни ценности от фонда на музея и запазени от поколения автентични семейни реликви, станали символи за съвременни смолянски домове. Изложбата е създадена през 2009 г. в рамките на проект, финансиран от Тръста за гражданско общество  в Централна и Източна Европа, със съдействието на “Клуб приятели на РИМ “Стою Шишков” – Смолян. Освен в Смолян е гостувала в Регионален етнографски музей – Пловдив, и в РИМ-Стара Загора.

“Роженският събор – история, песни, звезди” е фотодокументална изложба от въвеждащо табло 190 х 110 см и 27 други с размери 100 х 130 см. Представя над 100 годишната история на събора с най-прочуствените песни, изпяти на него, с фолклорните звезди и ансамбли, изгрели на неговите сцени. Показана на Роженските поляни през 2000 г. по време на юбилеен Роженски събор, адресиран към фолклорни изпълнители-любители от цялата страна и техните почитатели и към българите в чужбина.

 

Електронен пътеводител на родолюбия българин

„Електронен пътеводител на патриотичния българин” съдържа дигитална информация за Република България, нейните граници и символи; за националните празници и тяхното честване; за важни дати и събития от българската история.

 

ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО ЧЕПИНО

ScreenHunter 4963 гр. Велинград, кв. Индустриален
035951836
dlschepino@ucdp-smolian.com
http://dlschepino.ucdp-smolian.com/

 

 

 

 

 

 

 

 

ДЛС „Чепино” е разположено в Западната част на Родопите. Ловностопанската площ, която стопанисва е около 33 000 хектара.
Великолепните борови, елови, смърчови и смесени насаждения са отлични местообитания на благородния елен, сърната, дивата свиня и глухара. Най-закътаните, труднодостъпни и спокойни места представляват царството на вълците, кафявите мечки, дивите кози и скалните орли. Уникалните природни дадености, в съчетание с изключително голямото растително и животинско разнообразие превръщат Ловното стопанство в предпочитана дестинация.

Гостите се настаняват в ловната база в местността “Кара-тепе” или в многобройните хотелски комплекси в гр. Велинград.

Богатството и разнообразието на минерални извори, съчетано с отдих и почивка, заедно с туризъм и ловни излети в планината е възможно благодарение на това, че административния център на стопанството се намира в гр.Велинград, който е обявен за “СПА” – столицата на Балканите.

ДЛС „Чепино” предлага емоционален, атрактивен и незабравим лов, при който ловецът става част от дивата природа.

 

ОЧАКВАМЕ ВИ, ДОБРЕ ДОШЛИ.

 

 

ГОРСКИ РАЗСАДНИК „СУХА ЛЪКА” – ДЛС – ЧЕПИНО

Горски разсадник – държавна собственост „Суха лъка” , стопанисван от териториално поделение ДЛС – Чепино е създаден през 1994 г. върху площ от 12,1 дка. Разсадника се намира на 900 м.н.в. , на 15 км. южно от град Велинград, по пътя Велинград – Сърница. До разсадника има изградена административна сграда, която се използва за склад за инвентара и отдих на работничките. Обслужва се от собствен водоизточник, както и от реката, от която чрез бензинова помпа се извършва поливането на посевите. Основно се произвеждат фиданки от иглолистни дървесни видове – бял бор, и смърч обикновен. Създават се и школи от обикновен смърч за залесяване и за новогодишни елхи. Общото здравословното състояние на семенищата и школите е добро. Произведените семенищни фиданки от бял бор и смърч се използват за собствени нужди, като са предоставяни и на: ДГС – Белово, ДГС – Беглика, ДГС – Чехльово. Последната година се наблюдава интерес към закупуване на коледни елхи с корени. Основните насоки на развитие през следващите години са: запазване обема на производството на фиданки за залесяване, съобразно предвижданията на ГСП и потребностите на съседните териториални поделения, оптимизиране на площите чрез разширяване производството на школувани фиданки за коледни елхи.

Производството на фиданки на външни потребители се извършва след отправяне на навременни предварителни заявки до ЮЦДП, гр.Смолян или съответното териториално поделение, и сключване на договор. Предварителните заявки трябва да бъдат съобразени с технологичното време за производство на необходимия посадъчен семенищен материал /една и половина вегетационни години за широколистни дървесни видове, и две и половина вегетационни години за иглолистни дървесни видове/.

Адрес за контакти и кореспонденция:

административната сграда на ДГС – Чепино, гр.Велинград, кв. Индустриален,

тел.0359/51836,
e-mail: dlschepino@ucdp-smolian.com.

ОБЩИНА AСЕНОВГРАД

 Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов 9
 070010502
 obstina@assenovgrad.com
 https://www.asenovgrad.bg

 

 

 

 

 

 

 

Асеновград – магия на духа и времето

ScreenHunter_18665 Jun. 17 10.26

 

Казват: няма безцелни пътища, всички водят нанякъде, ти избираш докъде да стигнеш.
Очи за любопитство към безкрая, дух за досег с времето и сърце да преживееш срещата с природата.
И ако носиш в себе си от всичко това, няма как един ден да не стигнеш до Асеновград.
Може случайно или нарочно да се озовеш на това място- за часове, за ден или завинаги.
Зависи от взаимността, която ще усетиш. И ще избереш накъде да тръгнеш.
Ще съпреживееш величавостта на природата, мълчанието на историята, неспокойните резки на вярата и дори предизвикателството на приключенството.
Манастири насред полето и горе в Родопите, стари църкви и магнетични параклиси, зографии на иконописци и вино от дъхави линове,
скални феномени и изтрити дири от крепостни стени, ледени планински водопади и причудливи знаци, преборили цивилизацията.
И още- оазиси за приключения, мигове за чудеса и вечери за емоции.
Тези страници не са справочник, не са норма за постигане, нито тест за надмогване на времето.
Те са щрихи от истината за земите на Асеновград – като магия на времето и духа.

ИСТОРИЯ НА ГРАД АСЕНОВГРАД

ScreenHunter_18666 Jun. 17 10.26

Асеновград се гордее с хилядолетно културно-историческо наследство. Сполучливото съчетание на планината с равнината, мекият климат, плодородната почва, както и фактът, че тук е входът на най-удобния проход през Родопите, свързващ Тракия с Беломорието, са причина Асеновград и районът около него да бъдат заселени още от най-дълбока древност.

Един от най-интересните праисторически обекти на територията на община Асеновград се намира в с. Долнослав в местността Лопките. Там е разкрит и проучен първият и единствен досега в България и света неолитен култов център, който с дейността си е обслужвал религиозните и други духовни потребности на праисторическите жители на цяла днешна Южна България.

По археологически данни в очертанията на днешния град е съществувало тракийско селище, продължило своя живот и през римско време. Няма сведения за името на античния град.

Много са паметниците, останали от траките, които илюстрират богатата им материална и духовна култура. Изключително интересни както за специалистите, така и за туристите са тракийските скални светилища. Най-загадъчното от тях е светилището на Баланташ, съществувало от халщата до късната античност. В района на Асеновград са открити четири светилища на Тракийския конник – най почитаното от траките божество през римската епоха.

През средновековието Асеновград споделя бурната съдба на региона и превратностите в борбите между България и Византия, като многократно сменя господарите си. За първи път името Стенимахос се среща в Устава на Бачковския манастир, съставен през 1083 г. по нареждане на Григорий Бакуриани – византийски военачалник и основател на Бачковската обител. По негово нареждане в града се изграждат странноприемница и крепост за защитата му. По-късно в летописите на кръстоносните походи селището е споменато като Станимако, Естанимак и Скрибенцион.

През 1230 г., след битката при Клокотница, цар Иван Асен II укрепва и разширява силната станимашка крепост Петрич. Той увековечава това свое дело с надпис, издълбан на една скала над входа на крепостта, която по-късно е наречена Асенова, а Станимака е преименувана през 1934 г. в Асеновград.

След войната градът остава в пределите на Източна Румелия и се обособява като отделна административна единица. По време на Съединението на България на 6 септември 1885 г. жителите му участват в отряд, наброяващ повече от 2000 души.

Славата на Асеновградския край като сакрален център, оформил се през античността, е доразвита от настъпващата християнска религия и култура. Синкретизмът между заварените култове и новата вяра облекчава ранния период на приспособяването към нея. Църквите и манастирите са призвани да осъществяват непосредствено духовното преустройство и затова започва тяхното усилено изграждане.

ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

ScreenHunter_18667 Jun. 17 10.27

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Общината заема югоизточната част на Пловдивска област. Разположена е по двата бряга на река Асеница (Чепеларска, Чая). На север покрива малка част от Тракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Родопите, поради което значителна част от терена е силно пресечен и наклонен. Територията и е 615 кв. км. Това представлява 10.3% от територията на Пловдивска област и 0.55% от територията на страната. Съседни общини са Родопи, Лъки, Баните, Първомай и Садово. По територия Асеновградската община е на трето място в областта след община Карлово и община Родопи.

Асеновград – центърът на общината, е най-големият град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220 м надморска височина и отстои на 19 км от Пловдив, на 85 км от Смолян и на около 180 км от София.

КМЕТ НА ОБЩИНА АСЕНОВГРАД

ScreenHunter_18668 Jun. 17 11.03

Д-Р ХРИСТО ГРУДЕВ ГРУДЕВ
Кмет на община Асеновград

д-р Христо Грудев е роден на 21 септември 1960 г. в Асеновград.
ОБРАЗОВАНИЕ
Придобива образователната квалификация доктор по медицина – хирург, във ВМИ „И.П. Павлов“ град Пловдив.
Завършва магистратура по икономика със специалност – Устойчиво регионално развитие в Тракийски университет град Стара Загора.
В ПОЛИТИКАТА И УПРАВЛЕНИЕТО
Работи като Общопрактикуващ лекар /ОПЛ/ при СЗУ с. Новаково.
В продължение на 20 години работи като хирург в МБАЛ – Асеновград.
През 2007 г. печели изборите и е избран за кмет на Община Асеновград.
В периода Ноември 2011 – Август 2013 със заповед на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов изпълнява длъжността заместник-областен управител на Пловдив.
В Медицински център 1 – Асеновград е завеждащ хирургичен-консултативен кабинет.
В периода Ноември 2014 – Ноември 2015 със заповед на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов е назначен за заместник-областен управител на Пловдив.
Народен представител в 43-тото и 44-тото Народно събрание.
Д-р Христо Грудев е семеен, с две деца.
Стратегия за развитие
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
гр.Асеновград, пл.“Акад. Н. Хайтов“ 9, ПК 4230
(0331) 6-20-50
obstina@assenovgrad.com

 

Untitled

 

Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА РУДОЗЕМ

 Рудозем, бул. България 15
03063159, 0898798679
obrud@abv.bg
 http://www.rudozem.info

 

 

 

 

 

 

 

Община Рудозем е разположена в Рило-Родопския масив, често наричан още “Зеленото сърце на Европа” и заема най-югоизточните части на Западните Родопи по долината на р. Арда, р. Чепинска и р. Елховска. Територията й заема площ от 191,3 кв.км. Граничи с общините Смолян, Мадан, Златоград, а на юг с Република Гърция.

Град Рудозем се намира на 23 км. югоизточно от областния център Смолян, на 35 км от Пампорово, 292 км от София и 122 км от Пловдив. Населението на общината възлиза на 11336 души. По-голямата част от тях живеят в селата. Град Рудозем наброява 4600 жители.

Средновековна крепост Козник:
Тази интересна крепост е разположена на скала над град Рудозем. До нея се стига по екопътеката “Кечи Кая” – “Козник”. По време на турското робство крепостта е наричана от местното население “Ерим папа”, а от турците – “Кечи кая” (Кози камък, Козя скала). Крепостта е елемент от цяла крепостна система, която в миналото е служела за отбрана на Родопите. С подобно предназначение са били и крепостите Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, момчиловата крепост Подвис, крепостта “Цепина” край Велинград и Асенова крепост. До момента от крепостта “Козник” е разкопан около 50 м. зид с дебелина от 1.5 до 2 м. На места височината му достига също 2 м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани. Открито е и древно римско светилище.

Древен храм под връх Циганско Градище:
Легендата за името на това място е родопски вариант на историята за Вавилонската кула. Събрали се цигани от околността и решили да съградят кула, с която да стигнат Бог. Започнали да градят, но нещо не се разбрали и кулата се срутила. Името обаче останало и се запазило еднакво на всички езици – “Циганско градище” (на български), “Ченгене хисар” (на турски), “Гифтокастро” (на гръцки). До тази историческа забележителност се стига по екопътеката “Циганско градище” – “Съдилището”.

В общината са открити 20 обекта с различен характер от предримската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. Това са селища, некрополи, руини от църкви, крепости и древни пътища. При проучването на керамичния материал е установено, че този край е бил населен още през ранножелязната епоха – 1200-600 г. пр. н.е. Особен интерес представлява обектът в местността ”Селище”. Той се намира на юг от село Поляна. Останките от зидове са с височина до 70 см. Използвани са два начина на градеж – суха зидария с ломени камъни и дялани камъни, споени с хоросан. Част от намерената керамика е сходна с керамиката от крепостта “Цепина” (край Велинград).

В околността е намерен тръбопровод от дъбови тръби, който е служил за поливане и датира от ІV-ІІІ-ти век пр.н.е. Открит е също глинен тръбопровод от същото време. При прокарването на пътя в местността “Ровището“ е разкрита ранна тракийска могила. В засегнатия от пътя участък са открити керамични фрагменти и каменна брадвичка от каменно-медната епоха, което ни кара да смятаме, че селището е съществувало през енеолита. То е било обитавано през ранния период на старожелязната епоха (ІХ век пр.н.е.) до началото на новожелязната епоха (VІІ-VІ век пр.н.е.).

В местността “Вълчан камък”– най-високата точка на рида, са открити следи от ранножелязната епоха. Селището е обитавано до края на V век пр.н.е. На повърхността изобилстват фрагменти от разнородна керамика, изработена на леко грънчарско колело. Местността “Черквището” заема височина североизточно от село Чепинци. По повърхността на платото е открита керамика от ІІІ век пр. н.е. В местностите “Енекишино”, “Левището” и “Поляната” са намерени буци шлака показващи, че рудодобивът и металолеенето са познати в района от дълбока древност, и че в този район е кипял активен стопански живот.

Съхранени са в повече или по-малко запазен вид редица църкви и манастири – манастир “Света Елена” (в миналото известен като „Света Ирина”) над село Пловдивци; църкви „Света Богородица” и „Свети Тодор” над село Равнината. Всички те са еднокорабни и се отнасят към епохата на късното Средновековие.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ЛОВЕЧ

 

Ловеч, ул. Търговска №22
068601260, 068688212
obshtina@lovech.bg
http://www.lovech.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗА ОБЩИНА ЛОВЕЧ

 

ScreenHunter_3699 Apr. 06 11.38

Ловеч е един от най – старите градове в България. Територията и околностите му са били обитавани още в дълбока древност. В ловешките пещери Табашка и Васил Левски са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – траките, през ІV–ІІІ век пр.н.е.

През първите 22 години на свободна България е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център.

Територия и население

Община Ловеч заема 946 кв. км площ в североизточната част на Ловешка област. Тя обхваща 22.89% от територията на областта и е на първо място по големина в сравнение с другите седем общини. Има 35 населени места, от които 34 села и град Ловеч. В Ловешката община живеят 55 541 граждани с постоянен адрес и 44 059 с настоящ адрес. От тях в град Ловеч с постоянен адрес са 48 264 и с настоящ адрес 41840. (Таблица на населението). В административно отношение граничи на север с Плевенска и Пордимска община, на североизток – с Летнишка, на изток – със Севлиевска, на юг – с Троянска, и на запад – с Угърчинска община.

ScreenHunter_3700 Apr. 06 11.38

 

Град Ловеч е на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина и заема речните тераси на река Осъм. На изток е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона. Билото и склоновете на платото се заемат от лесопарк Стратеш, югозападната му част е известна под името “Вароша”, по чиито стръмни склонове е разположен едноименният архитектурно-исторически резерват, сгушен между хълмовете Хисаря и Баш бунар. Това е най-красивата и живописна част на града.

Ловеч се намира на:

  • 150 км от столицата на Република България – София
  • 100 км от аерогара Горна Оряховица
  • 100 км от речно пристанище Свищов
  • 300 км от морско пристанище Варна
  • 150 км от граничен пункт Русе
  • 40 км от железопътен център Левски

Релеф

Община Ловеч е разположена в Среднодунавската хълмиста равнина (долното разширение на р. Осъм), на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана, на изток пресича Деветашкото плато и част от Ловчанските височини, на запад – източната част от Беглежко-Радювенския плоскохълмест район.

Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен. Град Ловеч се намира в Средния Предбалкан. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини и широко отворена на север. Ловчанските височини (665 м н.в.) представляват продълговати ридове и хълмове с предимно плоски била и стръмни в горната си част склонове по поречието на река Осъм.

Градът има компактна форма и заема речните тераси на р. Осъм. Средната надморска височина е 200 м. Разнообразие в ландшафта внася хълмът Акбаир (450 м н.в.), който огражда града от юг и чиито източни и южни склонове се спускат стръмно към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Основната част от гр. Ловеч е разположена в най-ниската си част на 150-190 м н.в. с наклон на терена 3-8%.


Вижте по-голяма карта