Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Тунджа

ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА

 Нова Загора, ул. 24-ти май 1
045762121, 045764303
obshtina@nova-zagora.org
 http://www.nova-zagora.org

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Нова Загора е част от Сливенска област. Тя е разположена в югозападната част на областта. Площта й е 876,9 кв.км. На север обхваща южните склонове на Межденик, части от долината на р. Тунджа и от Средногорието, на югоизток – северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното новозагорско поле.

Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Тя е втората по големина община в Сливенска област и обхваща територия от 876,9 кв.км. От нея 725 517 дка са селско стопански фонд и 116 056 дка са горски фонд.

В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 80,04% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 11,66%. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,89% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 1,86%.

През територията на Общината преминават реките Тунджа, Блатица, и Овчарица. Тук се намира и язовир “ Жребчево”.

Община Нова Загора със своя природен потенциал, социално – икономически параметри и образователна структура се характеризира като сравнително добре развита по отношение на икономиката и инфраструктурата и се нарежда на второ място в областта след община Сливен.

По последни данни към 30.01.2008г. населението на община Нова Загора е 45 111 души. Гъстотата на населението е 51 д./кв. км, по-ниска от средната за страната и областта. Общината е съставена от 1 град и 32 села.

Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал имащ важно значение за икономическото развитие на общината. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й.

Община Нова Загора е богато селскостопанско средище и е важен железопътен и шосеен център, заема значителна роля за развитието на промишлеността и селското стопанство.

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Върху тяхното количество влияят непостоянния режим на реките, ограничените валежи през летните месеци и голямата замърсеност на речните, езерните и язовирните води.Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.км. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й.

С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.

От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).

Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата Еленово, Загорци, Кортен.

Социални дейности

– При осъществяване на социалната политика Община Нова Загора
следва основните човешки права, утвърдени в международните документи и конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и за правата на детето
– отчита необходимостта от осигуряване на по-добро качество на живот и грижа за специфични общности, групи и индивиди в риск в община Нова Загора, чрез достъпна социална защита, качествени социални услуги, равен достъп и възможности, пълноценно и активно участие във всички области на обществения живот.
– подкрепя съхраняването, поддържането и установяването на жизнени общности и интеграцията на всяко дете и възрастен в тях.

Основни функции вменени на отдел „Образование, младежки дейности, спорт, здравеопазване и социална политика”, който провежда държавната и общинска политика в областта на социалните дейности на територията на Община Нова Загора:

– Планира цялостната дейност в социалната сфера;
– Осигурява на единното методическо ръководство;

– Координира и осъществява контрола по изпълнението на държавната и общинска политика в областта на социалните дейности;
– Координира и контролира дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Организира дейностите по разработване, възлагане, управление и предоставяне на социални услуги;
– Координира взаимодействието на общината с различни институции и организации в социалната сфера;
– Предлага и организира дейности по социални проблеми, с цел усъвършенстване дейността и подобряване на качеството на предоставяните услуги в специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Участва в разработването на наредби, проекти, стратегии, планове и други вътрешни нормативни актове в сферата на социалните дейности;
– Разработва и изпълнява интегрирани политики в подкрепа на децата в риск, хората с увреждания и старите хора;
– Координира разработването на общинската стратегия и годишните планове за развитие на социалните услуги в община Нова Загора и контролира тяхното изпълнение;
– Координира дейностите, свързани с разрешаване на социални проблеми на гражданите на територията на община Нова Загора;
– Организира и администрира работата на Комисията за детето;
– Участва в работни групи, комисии и съвети по проблеми, касаещи социалните услуги за населението на територията на община Нова Загора;
– Оказва съдействие на клубовете на пенсионерите и на хората с увреждания по социални въпроси.

Исторически забележителности

ScreenHunter_4606 Dec. 03 13.10Селищна могила Караново

Селищната могила се намира в северозападната част на съвременното село Караново. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет – Австрия.

Резултатите от проучванията на Карановската могила позволяват да се поставят и решат редица важни въпроси, свързани с хронологията и периодизацията на новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.

Карановската селищна могила служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа.

Могилата е разположена на 10 км северозападно от град Нова Загора, на 5 км северно от пътя Стара Загора – Нова Загора.

Античен и средновековен обект

На 1 км северозападно от селищната могила се намира античното и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора. Известно е в науката от края на XIX в. От 1978 г. тук са провеждани археологически проучвания. Разкрити са раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за изпичане на керамика. Проучванията дават интересни данни за живота на местното население от I в. пр. Хр. до средате на XIII в.

Надгробна Дългата могила

На 1 км югоизточно от античния и средновековен обект се намира надгробната Дълга могила – част от голям могилен некропол. При спасителни проучвания през 1976г. в периферията на могилата са разкрити три зидани гробници. Погребаните са били тракийски лекари. Намерен е изключително богат надгробен инвентар – бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. Хирургическите инструменти, открити в трите гробници, много добре запазени и украсени, са най-добрите образци, намерени досега в България и едни от най-добрите на територията на някогашната Римска империя. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници – четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза. Гробниците датират от I-II в.

Крепост в местността Калето

На 500 м северозападно от античния и средновековен обект се намира крепост. Обитавана е през римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки, сред тях – оловен печат на Ирина Комнина – снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118).

Археологическите обекти в землището на с. Караново разкриват живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. до средата на XIII в., в продължение на близо 8 000 години.

Селищна могила Дядово

Селищната могила до с. Дядово е разположена непосредствено на югозапад от съвременното село Дядово, близо до извор. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Висока е 18 метра. Тук са застъпени основните праисторически епохи – новокаменна, меднокаменна, бронзова епоха. Обитавана е и през ранната желязна епоха. През ранновизантийския период върху могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули, която го е защитавала. През българското средновековие – XI – XII в. върху могилата е съществувало селище с гробище. и малка църква, които са проучени изцяло.

През 1977 г. започват съвместни българо-холандски археологически проучвания в изпълнение на културна спогодба между България и Холандия. През 1984 г. се присъединяват специалисти от унимерситета Токай в Япония, които продължават да работят и сега.

Селищната могила до с. Дядово впечатлява със своите размери и резултати от археологическите проучвания и представлява интересен паметник на културата с туристическо значение.

Могилата е разположена на 10 км южно от град Нова Загора, по пътя Нова Загора – Раднево, който е част от международния път Свиленград – Русе (Турция-Румъния) .

Теке Св. Илия

Тюрбето (гробницата) на Кадемли баба султан е разположено на върха Адатепе (Свети Илия) от Светиилийските възвишения, югозападно от село Графитово. Тюрбето е принадлежало на изповядващия бекташизма Муса Чобан, известен и като Кадемли баба Султан. Споменава се от турския пътешественик Евлия Челеби. Върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Най-ранните следи от животтук са от ранната желязна епоха.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА КАЗАНЛЪК

 Казанлък, бул. Розова Долина 6
043198259, 043198266
mayor@kazanlak.bg
 http://www.kazanlak.bg

 

 

 

 

 

 

 

Общината като първа основна клетка в държавния организъм е играла и ще играе важна роля в обществения и държавен живот на страната ни. Още преди Освобождението от турска власт, тя развива активна дейност, като орган на местното самоуправление. Допринася за интензивен духовен и културен живот за откриване на училища,създаване на читалища, построяване на църкви и др. До Освободителната Руско-турска война 1877/78 година. Белидието (градско управление) е основната управленческа система и в Казанлък. По-скоро то е събрание на турските градски нотабили- бейове и аги без да са изборно учреждение.

obshtina_kazanlukНепосредствено след войната Временното руско управление сформира в Казанлък привременен градски съвет. Само след два месеца се прави управление по избор от четирите махали на града. Махленските кметове имат за задача да изпълняват ролята на избирателни колегии или избирателни комитети. През 1878 година изборът на градски съвет е в състав: Добри Ганчев Кехайов – председател, Христо Груев – касиер, Мильо Радев, Христо Христов – секретар. Първите задачи, които общинските съвети си поставят и решават са:
1.Квартирен проблем – за настаняването на руските войски.
2. Устройване на руски болници.
3. Запазване и стопанисване на турските имоти.
4. Събиране статистически данни за населението.
5. Прави се много и за хигиенизирането на града.

На 20.04.1878 г. се взема решение за именуване на улиците на града.

С Прилагането на Източнорумелийския закон след Берлинския конгрес се слага началото на едно действително общинско самоуправление. Градският съвет се избира направо от населението, а не от махленските кметове и стареи, както е ставало по време на временната руска окупация. Първият градски избор става на 6.02.1880 година. Градът е разделен на девет отдела от които се избират по един съветник. Избрани са: Никола Самев – кмет, Михаил Манчев и Захари Тотев – помощници за три години. Нов общински избор се прави през 1883 година. През 1883 година за пръв път се гласува общински бюджет. От този момент се действа сериозно и по благоустройството на града, работи се и за изготвяне на регулационен план. Общината поема грижи и по просветното дело, по санитарната и лечебната част. Прави се много и по залесяването на градската кория – югозападно от града към река Тунджа.
Непосредствено след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година в Казанлък се извършват преобразования в общинската дейност. През 1886 година ІV-тото Народно събрание гласува законопроект за общинско управление, който цели да гарантира реалното приложение на самоуправлението в живота и дейността на общината, предписвайки следните изисквания:

1.Пряко избиране на общинския съвет, кмета и неговите помощници от населението чрез свободни и независими избори.

2. Демократичен характер имат и нововъведенията чрез които се разширява кръга на разглежданите и решаваните от общинския съвет важни за управлението на общината въпроси.

3. Именно на Общинския съвет като колегиален орган на общинска власт, а не на кмета се поверяват вземането на най-важните решения. За кмет след Съединението е избран Стефан Енев. В Общинския съвет влизат Илия Стоков, Филип Колев, Иван Тавукчиев, Павел Петков, Петко Орозов, Христо Касев, Тодор Томанов, Иван Генев, Христо Христов, Ст.Пенчев, Никола Гунев, Ахмед Калфа Ширинов и Мехмед Пачаръз. Управлението е до 1890 година.

До 1908 година изборът за общинско ръководство е по мажоритарната система и Казанлък се управлява от хомогенни еднопартийни съвети. През 1908 година в съвета влизат избраници от четири партии – Народна, Прогресивно-либерална, Социално-демократическа и Радикална. За кмет е избран Константин Бозвелиев. С влизането в сила на пропорционалната избирателна система, в Казанлък в Общинския съвет имат представители всички по-значими партийни групировки. Общинските съвети допринасят за построяването на училища и решаване на здравни проблеми.

Началото на изграждане на паркове и градини в Казанлък се слага през 1893 година. През 1899 година се изработва трети план за благоустройство от инж. Ненов. В града е изградена пожарна кула през 1906 година Много важен момент от благоустройството на Казанлък е поставянето на началото за изграждане на модерен водопровод. Това става през 1909 година. Той е завършен окончателно през 1920 г. Правят се и важни постройки на обществени магазини. (За Общинските съвети и кметове от Освобождението до 1926 година-виж Казанлък в миналото и днес, т.ІІІ, от с. 239 до с. 245).
В годините 1926 – 1944 година населението на град Казанлък нараства със сравнително бързи темпове и това става не само с естествения прираст – раждания, но и със заселванията на много граждани от съседните селища и различни краища на страната, а също така с установяването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Увеличаването на населението се дължи очевидно на икономическите промени в града.

Появата на нови фабрични предприятия привлича населението, което тук може да намери сравнително добро препитание.

Този бърз прираст обаче се отразява на битовите и социални условия на живот в града,а това рефлектира и върху дейността на общинското ръководство.

 

ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Община Казанлък е разположена в централната част на Република България. Намира се в подножието на Стара планина в Казанлъшката котловина, която е част от , известна със своята красота и плодородие. Тук е естественият географски център на България. Разположена е в североизточната част на Южния централен район за планиране, в област Стара Загора. Тя граничи на север с общините Севлиево, Габрово и Трявна, на изток с община Мъглиж, на юг с общините Стара Загора и Братя Даскалови, а на запад с община Павел Баня.

Територията й е 634.626 km2 или 12.3 % от територията на Старозагорска област, 2,3% от територията на Южния централен район за планиране и приблизително 0.6 % от територията на страната. Най-голяма площ заемат земеделските територии: общо 275604 дка (43.4% от площта на общината при средно за страната 58.7%). Обработваемата земяв земеделските територии е с обща площ 190 282 дка. Горските територии заемат 276816 дка (43.6%при средно за страната 33.6%). Залесената част е 275604 дка, или 43.4 % от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31.7%.

Територията на населените места и другите урбанизирани територии заема 50651 дка площ (8.0% – значително над средното за страната 5.0%).

Централното местоположение на Община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения.

На територията на общината се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни връзки, които свързват София – Бургас, Русе – Хасково и ж.п. линиите София – Карлово – Бургас. През Общината преминават пътни артерии с регионално значение, като автомагистрали няма.

В бъдеще, след изграждане на европейските коридори № 8 и №9, ще се създадат условия за по-добра инфраструктура на съседните населени места, сред които е община Казанлък, което ще окаже благоприятно развитие за тяхната икономика.
Общинският център гр. Казанлък e най-големият необластен град в България, втори по големина в Област Стара Загора и десети по големина икономически център.

Намира се в центъра на България между Стара планина и Средна гора, на 194 км източно от София и на 185 км западно от Бургас. На 36 км югоизточно от Казанлък се намира Стара Загора, а на 114 км в същата посока е Пловдив, на 48 км на север е гр. Габрово.

kazanlukРелеф

Северната част на община Казанлък е заета от мощните и стръмни склонове на Шипченска и Тревненска Стара планина, а южната – от полегатите и значително по-ниски склонове на Средна гора.

Равнинно-хълмистата част от територията наобщината попада в западната част на Казанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъж през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.

Климатът е умереноконтинентален, с не много студена зима, топло и сравнително добре овлажнено лято.
Годишно за района количеството валежи е малко под средното за страната. Сумата на зимните валежи се движи от 100 до 130 л/кв. м. Продължителните засушавания са малко.
Преобладаващатапосока на ветровете е от северозапад.
Средната относителнавлажностна въздуха е 50-60%, абсолютната – 4-12 мм.

Казанлъшкото поле се отводнява от река Тунджа и притоците й. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени в поройния конус на р. Крънска, р. Стара река и в терасата на р. Тунджа.

На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи – ВЕЦ “Копринка” и ВЕЦ “Енина” с обща мощност 13,5 МВт. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка” на р. Тунджа.

Находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа има в района на с. Овощник, с общ дебит около 28 л/сек и температура при изворите от 45ºС до 75ºС.
Минералните извори в с. Овощник са познати от началото на ХІХ в., водата е една от най-богатите в Европа на флуор, с рН – 8,4 и е уникална с това, че почти няма различия в анализите отпреди 70 години и сега.

Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ТУНДЖА

 Тунджа, пл. Освобождение № 1
 046661565, 046661575
 contact@tundja.net
 http://www.tundzha.net

 

 

 

 

 

 

 

Община Тунджа е разположена в югоизточната част на Тракийската низина и е една от съставните общини на Ямболска област като заема северозападната й част. Обширната територия, която обхваща я нарежда на второ място по големина сред общините в Република България. Община Тунджа е с площ от 1218.36 кв. км.

Природни резервати:
Резерват „Горна Топчия“ е разположен в землището на с. Коневец, община Тунджа, Ямболска област. Със Заповед № 1171 / 24.11.1951 г. на МГГП се обявява площта от 160.2 ха за резерват с цел „съхраняване на естествени лонгозни гори и местообитания на колхидски фазан“.

ScreenHunter_7426 May. 15 10.40

Извън резервата, в непосредствена близост с неговата северозападна граница, са съхранени три вековни дървета на възраст около 600г. от вида летен (обикновен) дъб, който е доминантен за резервата и заема 61.8% от площта му. В литературата е описан като лонгозен екотип или влажнонизинен вариетет, който най-често се посочва като отделен вид дъб – Quercus longines Syev.

Облика на резервата дава растителността, характерна за крайречните заливни гори – лонгозите. Те са типични за източната част на Балканския полуостров. Съобществата им са изградени при участието на голям брой южноевксински, малоазийски и средиземноморски видове. От дървесните видове най-голямо е участието на летния дъб, който формира смесени съобщества с полския бряст, полския ясен, полския клен, бяла топола и други дървесни видове.

Характерен белег на лонгозните гори са лианите, представени в резервата с 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни елементи скрипка (Smilax excelsa) и гьрбач (Periploca graeca). Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др. Елементите на релефа, климатичните особености и близостта на р.Тунджа предразполагат към богато фаунистично разнообразие.

ScreenHunter_7430 May. 15 10.45

От безгръбначните са установени три от общо 11 защитени видове насекоми. Голямото нощно пауново око (Saturnia pyri) е най-голямата наша пеперуда и достига до 12 см. Червената горска мравка (Formica rufa) достига до 4см. дължина, прави големи мравуняци в гората и унищожава значителен брой вредни насекоми. Гъсеничарят (Calosoma sycophanta) е един от редките български видове.

Херпетофауната е богата – жълтокорема бумка, голяма и зелена крастава жаба, дървесница, змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна костенурка, шипобедрена и шилоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, смок стрелец и пъстър смок. Съставът на орнитофауната е в зависимост от сезона, като по време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много видове с висок природозащитен статус, свързани с река Тунджа – сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед.

Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан (Phalocrocorax pygmeus) зимува в района. Гнездят синигери, кълвачи, кукувица, сврачки, сови, синявицови, дроздове, чучулиги. В днешни дни, въпреки добрите условия колхидският фазан е рядкост за резервата. Рязко намалената му численост най-вероятно е вследствие на засиленото през последните години браконерство и увеличилият се брой на хищниците.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА СЛИВЕН

 Сливен, бул. Цар Освободител № 1
044611100, 044611106, 044611103
obstina@sliven.bg
 http://www.sliven.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА СЛИВЕН

 

Неоспорима е щедростта на природата към Сливен. Скалният масив “Сините камъни”, чистият въздух, изобилието на вода, умереният климат, минералните извори, плодородната долина на Тунджа и Сливенското поле са само част от нейните дарове.

slivenМястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята ни отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт откриваме присъствието на римляни, славяни, гърци, усещаме духа на Първото и Второто българско царство.

Нашите прадеди създават селището на кръстопът и това е едно от големите предимства на Сливен, играло важна роля в неговото минало и настоящо развитие.
Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен.

Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1827 г. в Сливен е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с нашия град.

Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов.

Съвременният Сливен обединява функциите на стопански и духовен център с тези на областен и общински административен център. Със своите 112 103 /2006 г./ жители той е осмият по големина в страната.

ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 49 селища – градовете Сливен и Кермен и 47 села.
В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската му височина варира от 180 до 300 м.
Територията на община Сливен попада в района на Подбалканските полета от преходноконтиненталната климатична област. Зимата е мека, лятото сравнително горещо. За Сливен е характерен местният вятър Бора.
ЧИСТА ОКОЛНА СРЕДА И ЗНАЧИТЕЛЕН ВОДЕН РЕСУРС

Община Сливен се намира в екологично чиста среда.

запазена екосистема и биоравновесие
няма замърсявания на почвите и водите с тежки метали
няма замърсяване на въздуха над допустимите за ЕС норми

Основен воден ресурс за общината е р. Тунджа, с водосборен басейн около 7 880 км2. На р. Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден яз. “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване.
Сливен се пресича от реките Асеновска, Селишка и Новоселска. По поречието на р. Асеновска е изграден яз. “Асеновец”, който е основният водоизточник за града.
В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.

РЕЛЕФ
Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 49 селища – градовете Сливен и Кермен и 47 села.
В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската му височина варира от 180 до 300 м.

ВОДИ

Основен воден ресурс за общината е река Тунджа, с водосборен басейн около 7 880 км2. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на река Тунджа и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, както за целта са изградени множество помпени станции и водохващания с максимално водно количество между 50 и 100 л/сек. На река Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден язовир “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване.

Сливен се пресича от реките Асеновска, Селищка и Новоселска. По поречието на река Асеновска е изграден язовир “Асеновец”, който е основният водоизточник за града.

В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГУРКОВО

 Гурково, бул. Княз Александър Батенберг 3
043312260, 043312884
gurkovo_obs@abv.bg
 http://www.obshtina-gurkovo.com

 

 

 

 

 

 

gurkovoГурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година.

Най-старото българско име на селището е Колупчии, от турската дума „ колъкчиян „, което значи пост, стража, караулно селище. По късно по време на турското робство започва да се нарича Хаинето/ Хаинкьой/, по името на Хайн-боаз, което ще рече предателски, коварен проход.

Именно през годините на робството са написани едни от най-славните страници от неговата история. Героичните подвизи на народния хайдутин – войводата Генчо Къргов срещу поробителите, на сподвижниците на Апостола Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев, взели участие в Старозагорското възстание през 1875 год, а по-късно превели през Хайнбоазкия проход отряда на генерал Гурко, ще останат завинаги в паметта на признателните поколения.

В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хайнчани на 14 юли 1877 год., те преименуват макар и по-късно през 1906 год.- своето село на името на генерал Гурко – с. Гурково.

От 1940 до 1947 селището e Генерал Гурково, а след 1947 год. до наши дни- отново Гурково, като от 04.09.1974 година Гурково е обявено за град.

Община Гурково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора. Заема територия от 292 кв. км. С население 5 843 души, разпределено неравномерно в 11 населени места.

Най – голяма част от него живее в административния център – гр. Гурково – 3 169 жители. Разположена е в централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина.

Следват кметство с. Паничерево – 1 830 жители, кметство с Конаре – 620 жители, кметско наместничество с. Пчелиново, към което се включват и селата Злати рът и Лява река – 163 жители и кметско наместничество с. Димовци, заедно със съставните населени места – Брестова, Дворище, Жълтопол и Жерговец – 61 жители.

 

През нейната територия преминават две главни автотранспортни магистрали – Прохода на Републиката, свързващ Северна с Южна България и главен републикански път София – Бургас, с успоредна на него ж.п. линия.

През територията на общината преминава река Тунджа, а в южния и край се намира големия язовир „Жребчево”. Климатът е преходно-континентален. Средната надморска височина е 409 м.

Преобладават канелено-горски почви. От цялата територия на общината 70% е горски фонд, 24% – земеделски земи.

Делът на обработваемата земя е 67% от общата площ на земеделските земи.

Климатичните и почвените условия са изключително благоприятни за развитието на етерично-маслени култури (роза, лавандула) и лозя. Отглеждат се още зеленчуци, пшеница, овощни дървета и други.

Развито е планинското животновъдство. Поради спецификата на географското си положение и прекрасните природни дадености, съчетани с уникално биоразнообразие, община Гурково се явява привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов.


Вижте по-голяма карта