Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Тетевен

ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ТЕТЕВЕН

ScreenHunter 444 гр. Тетевен, ул. Христо Ботев 11
067852434
dl_teteven@abv.bg
http://www.dgs-teteven.com/

 

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter 446Териториално деление на Държавно горско стопанство Тетевен обхваща територията на общините Тетевен и Ябланица, намиращи се в югозападната част на област Ловеч. Стопанството заема части от Предбалкана и Средна Стара планина.

Общата площ на Държавно горско стопанство Тетевен е 19868 хектара, като 396 хектара е незалесена и 17402 хектара залесената. 10,4 % или 2070 хектара се пада на недървопроизводителна горска площ.

Надморската височина на ТП ДГС Тетевен, започва от 250 и стига 1300 метра. Релефът на горското стопанство е предимно планински и хълмисто-предпланински, като в южната част преобладава силно пресечен. Главните водни течения са реките Златна Панега и Вит.

В държавно горско стопанство Тетевен, се срещат дървесни видове като бук, зимен дъб, келяв габър, цер и благун.

Красивият облик на горските площи се придава от смесените, издънковите и чистите широколистни гори. В тези гори преобладават  череша, бреза, трепетлика, ясен, явор. Иглолистните култури, които се срещат са бял и черен бор.

На територията на Държавно горско стопанство Тетевен, се срещат лечебни растения като синя боровинка, иглика, дрян, червен кантарион, подбел, глухарче, бял и жълт равнец. При залесяването се използват акация, питомен кестен, веймутов бор, смърч и зелена дуглазка.

Ловните видове обитаващи територията на Държавното горско стопанство Тетевен са дива свиня, сърна, яребица, гургулица, фазан, пътпъдък и гугутка.Защитените видове са дива котка, видра, ястреби, бухал и сова.

На територията на ТП ДГС Тетевен е добре развит туризмът. Едни от най-известните забележителности, на които може да се насладите са пещерата Съева дупка и Гложенския водопад.

 

Работно време:

От понеделник до петък от 8 до 17 часа.

 

ПРОЦЕДУРИ

 

 

 

 

 

КМЕТСТВО БЪЛГАРСКИ ИЗВОР

 с. Български извор, общ. Тетевен
 0895625734, 0884330265


 

 

 

 

 

 

Село Български извор (до 1934 година Турски извор) е разположено на двадесет и осем км северно от Тетевен на първокласния път Е722 – София – Велико Търново – Варна, в северното подножие на Васильовската планина, край р. Калник.

Землището на селото е 19950 дка, от които 13927 дка (69,80 %) са земеделски земи; 4689 дка (23,50%) е горският фонд, а фонд населени места е 3,84% от общата територия на землището.

Селото е най-добре обезпечено по отношение на територии за инженерна инфраструктура в сравнение с останалите населени места на община Тетевен.

ОБЩИНА ЛУКОВИТ

 Луковит, ул. Възраждане 73
 069752464, 069752414
lukovit_ob@yahoo.com
 http://lukovit.bg

 

 

 

 

 

 

Исторически факти за Луковит

lukovitЛуковит е разположен на двата живописни бряга на река Златна Панега, която широко разтворила пазви, пее нежната си монотонна песен и разлива животворните си струи из цялата околност.

Чудно живописен е изворът на реката при село Златна Панега. Тихи, спокойни са млечнозелените води на езерото, начало на реката, под надвисналите клони на липи, явори и брястове. Изворът представлява огромна водна маса и е втори след Девненските извори.

Целебен е бил той в дълбока древност. Към него са се стичали болни, недъгави, за да се потопят и получат облекчение. От благодарност, в чест на древния гръцки бог на медицината Ескулап или Асклепий, на брега на извора е бил построен храм-хранилище. Реката нарекли на името на дъщерята на Ескулап – Панака, което след дълга езикова еволюция през вековете става Панега.

Но откъде този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия: от Охридското езеро, от рилските езера, от …. . Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина. Един ден хвърлил кривака си подир непослушна овца, кривакът паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато в кривака слагал за стари години. Отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата го е донесла. Така реката му върнала изгубеното щастие.

Според изследването на известния наш учен географ професор Атанас Иширков, изворът Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част – от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900г. се потвърдиха и опитно доказаха петдесет години по-късно от група наши геолози, през 1948 и 1952г., че значителна част от водите на Панега са от река Вит.

На територията на община Луковит са живели хора още преди 2-3 хиляди години преди новата ера. Последователно са се изредили и траки /намерено е тракийско съкровище/, и римляни, и българи – доказателства са намерените гривни и бронзови брадвички, които са играли ролята на пари /когато не е имало такива/, монети парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др.

Кога Луковит е заселен на това място, на което е днес и откога носи това име, също не се знае. Доскоро се мислеше, че Луковит като селище датира от около средата на XVIII столетие – 1740-1750г. Но от намиращите се в Народната библиотека в София турски регистри от XV век узнаваме, че село Горни Луковит вече е съществувало от около 1430 г. В друг регистър от 1495 г. също се казва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета „Неделичко“, заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.

За втори път чрез исторически документи името на Луковит срещаме в редица статии, посветени на историята на помохамеданчването на българите от течението на Вит, Искър и Скът. През бърната епоха, края на XVII – 1683-1687х., Луковит, с редица селища, кои повече, кои по-малко , са били подложени на насилствено помохамеданчване. Според написаното от Васил Миков, Луковит не е бил напълно помохамеданчен, защото в 1860г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци са се изселили. Този период е създал и една песен, с която нашия град , наред с река Златна Панега, са станали известни в страната. Песента се казва „Луковитски моми“ и е пята по много седенки, а днес е химн на самодейния хор при читалище „Съзнание“ – Луковит.

През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, Черепинския манастир и дори Тетевен. Около това време, според преданията на стари хора от нашия град, са се изселили хората от двете землища при Искъра в местностите Горни Глигор, Долни Глигор, за да се спасят от турците. Когато дошли тук, в Луковит, заварили коренните жители на населеното място. Изселвания е имало и от местността Кабар. Близо до Луковит, местността Водна, в средата на XVII век е имало селище Водно на река Водица, но съществувало само 30-40 години.

През 1889/1890г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска с 25 общини и 49 села и Луковитска с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби; околийско управление и съдилище; околийска болница; данъчно управление; първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено 1898г. ; прогимназия и гимназия; Народно читалище; . Тук е мястотот да кажем, че една от първите ВЕЦ в България е построена в Луковит, което говори за предприемачески дух и далновидност на местното население.

Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на IV век пр.н.е. Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети: пластинки апликации за конско снаряжение, съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа). По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и даже с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.

Къде се намира Луковит?

Община Луковит се намира в Ловешка област. Съседни общини са: на изток – Община Угърчин; на запад – Червенобрежката и Романската общини; на юг – Община Ябланица и Тетевен, а на север граничи с Червенобрежката и Долнодъбнишката общини. Районът се намира в Средния Подбалкан. Релефът е хълмисторавнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина. В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област. Климатичните фактори се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина. Характеризира се със студена зима и горещо лято.

Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори – чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др.

Административен център на Общината е гр. Луковит. През града преминава главен шосеен път София – Русе и София – Плевен. През територията на града преминава р. Златна Панега. Тя води началото си от едноименния карстов извор.
Община – Луковит се сътои от 12 населени места с територия 454,225 декари, която представлява 11,003 % от територията на Ловешка област
Луковит се намира на 171 м надморска височина.
През града преминава главен шосеен път София – Русе І-3 и София –Плевен. Разстояния до някои по важни градове в страната и района:

Луковит – София – 110 км – време за пътуване 90 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе- средна честота – на час.

Луковит – Ловеч – 68 км. – време за пътуване – 90 мин. автобусни връзки – от Луковит: 7,00ч.,8,30 ч.,15,00 ч., от Ловеч – 16,30ч./пътува само в петък и неделя/

Луковит – Плевен – 50 км. – време за пътуване – 40 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе и София – Плевен.

Луковит – Червен бряг – 15 км. – време за пътуване – 30 мин. с автобус

Комуникации:

Транспортни връзки – асфалтов път : да
ЖП линия: да
Възможности за газоснабдяване – централен газопровод (започнато газифициране на града).


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ТЕТЕВЕН

Тетевен, пл. Сава Младенов 9
067852200, 067852588, 0882443088, 0882442088
mayortn@abv.bg
http://www.teteven.bg

 

 

 

 

 

 

Община Тетевен е разположена в Ловешка област – Северозападен район за планиране. Общината граничи с 10 общини от Ловешка, Софийска и Пловдивска област. Това са общините Ябланица, Угърчин, Луковит и Троян от Ловешка област; Карлово от Пловдивска област и Пирдоп, Антон, Златица, Етрополе и Правец от Софийска област.

Макар и да граничи пряко с общините Карлово, Антон, Златица и Пирдоп, практически с тези общини не съществуват преки транспортни връзки и няма възможност за непосредствен обмен на пътуващи хора и стоки. Традиционни и добре развити са връзките и обменът с общините Правец, Ябланица, Угърчин и Троян.

ScreenHunter_7352 May. 14 18.34

През тези общини се осъществяват връзките с областния център Ловеч, столицата и важни републикански транспортни артерии като автомагистрала Хемус и първокласния път Е772.Територията на общината е 696 975 дка или около 697 кв. км., което представлява 16,86 % от територията на Ловешка област (4 132 кв. км.)

Община Тетевен включва 13 населени места. Административен център е Тетевен. Останалите населени места са селата Български Извор, Бабинци, Васильово, Галата, Голям Извор, Глогово, Гложене, Градежница, Дивчово, Малка Желязна, Рибарица и Черни Вит. Териториално населението на тетевенска община е неравномерно разпределено. Около 89% от него живее в северната половина на общината, където са съсредоточени по – големите села и Тетевен.

Общината е с ниска степен на урбанизация. За ден на Тетевен е обявен 1 ноември – Това е деня, в който Тетевен се освобождава от османско иго през 1877 година.По население Община Тетевен е по – малка от средната българска община. В резултат на миграцията и отрицателния прираст населението на Общината е най – малко на брой през последните 15 години – 23 237. Релефът е планински и полупланински.

ScreenHunter_7354 May. 14 18.37

Билните части на планината са голи, южните склонове са много стръмни и обезлесени, а северните склонове във високата си част са силно ерозирани, а в средната – полегати и добре залесени с хубави букови гори. Горите в общината предлагат приятна среда за туризъм и отдих – пешеходна разходка, ловуване, събиране на диви плодове, гъби и билки. По река Бели Вит и нейните притоци има отлични условия за риболов и за плаж през лятото.

Красивите скални образувания край Тетевен предлагат добри условия за алпинизъм. Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Острич, Петрахиля, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. В Тетевен се намира Исторически музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.

Тетевен е град с традиции в духовната култура.

За ден на Тетевен е обявен 1 ноември - Това е деня, в който Тетевен се освобождава от османско иго през 1877 година.
По-значими прояви, на които Тетевен е домакин, са:

Международен шахматен фестивал 
– Ежегодният Общински събор на народното творчество в Черни Вит, дало началото на Пътуващ фолклорен празник в границите “От Тимок до Вита” със смяна на домакинството и запазване правото на инициатора да продължи.
– Ежегодна промишлена изложба “Произведено в Тетевен” 24-25 май.

 

Вижте по-голяма карта