Луковит, ул. Възраждане 73  069752464, 069752414 lukovit_ob@yahoo.com  http://lukovit.bg

Исторически факти за Луковит

Луковит е разположен на двата живописни бряга на река Златна Панега, която широко разтворила пазви, пее нежната си монотонна песен и разлива животворните си струи из цялата околност.

Чудно живописен е изворът на реката при село Златна Панега. Тихи, спокойни са млечнозелените води на езерото, начало на реката, под надвисналите клони на липи, явори и брястове. Изворът представлява огромна водна маса и е втори след Девненските извори.

Целебен е бил той в дълбока древност. Към него са се стичали болни, недъгави, за да се потопят и получат облекчение. От благодарност, в чест на древния гръцки бог на медицината Ескулап или Асклепий, на брега на извора е бил построен храм-хранилище. Реката нарекли на името на дъщерята на Ескулап – Панака, което след дълга езикова еволюция през вековете става Панега.

Но откъде този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия: от Охридското езеро, от рилските езера, от …. . Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина. Един ден хвърлил кривака си подир непослушна овца, кривакът паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато в кривака слагал за стари години. Отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата го е донесла. Така реката му върнала изгубеното щастие.

Според изследването на известния наш учен географ професор Атанас Иширков, изворът Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част – от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900г. се потвърдиха и опитно доказаха петдесет години по-късно от група наши геолози, през 1948 и 1952г., че значителна част от водите на Панега са от река Вит.

На територията на община Луковит са живели хора още преди 2-3 хиляди години преди новата ера. Последователно са се изредили и траки /намерено е тракийско съкровище/, и римляни, и българи – доказателства са намерените гривни и бронзови брадвички, които са играли ролята на пари /когато не е имало такива/, монети парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др.

Кога Луковит е заселен на това място, на което е днес и откога носи това име, също не се знае. Доскоро се мислеше, че Луковит като селище датира от около средата на XVIII столетие – 1740-1750г. Но от намиращите се в Народната библиотека в София турски регистри от XV век узнаваме, че село Горни Луковит вече е съществувало от около 1430 г. В друг регистър от 1495 г. също се казва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета „Неделичко“, заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.

За втори път чрез исторически документи името на Луковит срещаме в редица статии, посветени на историята на помохамеданчването на българите от течението на Вит, Искър и Скът. През бърната епоха, края на XVII – 1683-1687х., Луковит, с редица селища, кои повече, кои по-малко , са били подложени на насилствено помохамеданчване. Според написаното от Васил Миков, Луковит не е бил напълно помохамеданчен, защото в 1860г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци са се изселили. Този период е създал и една песен, с която нашия град , наред с река Златна Панега, са станали известни в страната. Песента се казва „Луковитски моми“ и е пята по много седенки, а днес е химн на самодейния хор при читалище „Съзнание“ – Луковит.

През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, Черепинския манастир и дори Тетевен. Около това време, според преданията на стари хора от нашия град, са се изселили хората от двете землища при Искъра в местностите Горни Глигор, Долни Глигор, за да се спасят от турците. Когато дошли тук, в Луковит, заварили коренните жители на населеното място. Изселвания е имало и от местността Кабар. Близо до Луковит, местността Водна, в средата на XVII век е имало селище Водно на река Водица, но съществувало само 30-40 години.

През 1889/1890г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска с 25 общини и 49 села и Луковитска с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби; околийско управление и съдилище; околийска болница; данъчно управление; първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено 1898г. ; прогимназия и гимназия; Народно читалище; . Тук е мястотот да кажем, че една от първите ВЕЦ в България е построена в Луковит, което говори за предприемачески дух и далновидност на местното население.

Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на IV век пр.н.е. Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети: пластинки апликации за конско снаряжение, съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа). По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и даже с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.

Къде се намира Луковит?

Община Луковит се намира в Ловешка област. Съседни общини са: на изток – Община Угърчин; на запад – Червенобрежката и Романската общини; на юг – Община Ябланица и Тетевен, а на север граничи с Червенобрежката и Долнодъбнишката общини. Районът се намира в Средния Подбалкан. Релефът е хълмисторавнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина. В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област. Климатичните фактори се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина. Характеризира се със студена зима и горещо лято.

Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори – чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др.

Административен център на Общината е гр. Луковит. През града преминава главен шосеен път София – Русе и София – Плевен. През територията на града преминава р. Златна Панега. Тя води началото си от едноименния карстов извор.
Община – Луковит се сътои от 12 населени места с територия 454,225 декари, която представлява 11,003 % от територията на Ловешка област
Луковит се намира на 171 м надморска височина.
През града преминава главен шосеен път София – Русе І-3 и София –Плевен. Разстояния до някои по важни градове в страната и района:

Луковит – София – 110 км – време за пътуване 90 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе- средна честота – на час.

Луковит – Ловеч – 68 км. – време за пътуване – 90 мин. автобусни връзки – от Луковит: 7,00ч.,8,30 ч.,15,00 ч., от Ловеч – 16,30ч./пътува само в петък и неделя/

Луковит – Плевен – 50 км. – време за пътуване – 40 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе и София – Плевен.

Луковит – Червен бряг – 15 км. – време за пътуване – 30 мин. с автобус

Комуникации:

Транспортни връзки – асфалтов път : да
ЖП линия: да
Възможности за газоснабдяване – централен газопровод (започнато газифициране на града).

Вижте по-голяма карта