ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ТЕТЕВЕН
ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГОРНА ОРЯХОВИЦА
Горна Оряховица, ул.Ангел Кънчев 29 061860065 g.orqhovitsa@scdp.bg https://dgsgorna-orqhovitsa.scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Горна Оряховица се намира на територията на Великотърновска област и управлява държавните горски територии в землищата на общините Горна Оряховица, Лясковец и Стражица. Територията му е разположена предимно в Дунавската хълмиста област. Малка част от горите (южно от селата Джулюница и Кесарево) заемат най-ниските части от северните склонове на Стара планина (Предбалкана).
Релефът е платовиден, хълмист и нископланински, разчленен от речни течения. Дели се на:
• равнинен – зает е от горски площи по поречието на р. Янтра;
• равнинно-хълмист и хълмисто предпланински – зает от комплексите гори, разположени по склоновете на Предбалкана, Търновските и Антоновските височини.
Реките на територията на стопанството са Янтра, Росица, Джулюнишка, Голяма и Стара река.
Преобладават издънковите дъбово-церови гори за превръщане в семенни, следвани от естествени дъбово-липови гори. В подпояса на заливните и крайречни гори се срещат ясен, цер, бряст, бяла топола, върба, клен, евроамерикански тополи и акация. В подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори най-разпространени са цер, сребролистна липа, благун, зимен дъб, акация, габър, брекина, череша, ясен, мъждрян, келяв габър.
Общата площ на стопанството – горски и земеделски територии -е 21 942,1 ха, от която 21 540,1 ха дървопроизводителна и 402 ха недървопроизводителна. Горските територии са 19 232 ха. Залесената площ е 21 530,8 ха. Разпределението на залесената площ по дървесни видове е: цер – 37,9%, сребролистна липа – 14,7%, благун – 11,8%, келяв габър – 9,0%, други широколистни – 23,3%, иглолистни – 4,2%. Преобладават естествените насаждения – 89,7%, а делът на горските култури е 8,5%.
Собственост на горските територии:
Вид собственост Площ в ха %
Държавна 14 157,3 64,6
Общинска 3 362,3 15,3
Частни физ.лица 4 239,2 19,3
Частни юрид.лица 183,3 0,8
Средногодишното ползване на дървесина от държавни горски територии е 27 445 м3 /лежаща маса/.
ДГС Горна Оряховица стопанисва горски разсадник „Джулюница”, който е включен в списъка на горските разсадници с национално значение. На площ от 19 ха се произвеждат семенищни и контейнерни фиданки за лесовъдски и декоративни цели, както и школувани фиданки за декоративни цели. Основните дървесни видове, отглеждани в семенищата, са бяла акация, червен дъб, цер, липа. В контейнери се отглеждат черен бор, смърч и обикновена ела. В школите за декоративни цели преобладават иглолистните видове – обикновен смърч, обикновена ела, дугласка ела, източна туя, атласки и хималайски кедър и др.
Предвиденото средногодишно залесяване е 8,4 дка, което е ново залесяване.
На територията на ДГС Горна Оряховица е обособен Държавен ловностопански участък с площ 5 521 ха. Той се състои от 4 самостоятелни ловностопански комплекса /ЛСК/: ЛСК „Кортина”, ЛСК „Елеза”, ЛСК „Припека” и ЛСК „Бяла крава”.
Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.
Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – КАЗАНЛЪК
Казанлък, бул. Освобождение 19 043164776 dgskazanluk@uidp-sliven.com http://dgskazanluk.uidp-sliven.com |
ДГС”Казанлък” е разположено на територията на община Казанлък , в сърцето на България, сред китната Розова долина. На север граничи с ДГС “Габрово” и ДГС”Плачковци”, на изток с ДГС”Мъглиж” , на юг с ДГС”Стара Загора” и ДГС”Чирпан” , а на запад с ДГС”Павел Баня” и ДДСс”Мазалат”.
Обхваща част от южните склонове на централна Стара планина , част от северните склонове на Средна гора и Казанлъшката котловина, разположена по поречието на река Тунджа .
– Обща площ на лесничейството : 24 720 хектара , от които :- държавен ГФ – 23 519 ха , Общински ГФ – 452 ха и ГФ частна собственост – 775 ха . Средна дължина – север – юг – 30 км.
Средна дължина – север – юг – 30 км.
– средна ширина – изток –запад – 23 км.
– най-висок връх: Атово падало – 1494 м. н. в.
на главното било на Стара планина
– най-ниска точка: по поречието на р. Тунджа ,300 м. н. в.
– Дървопроизводителна площ – 23 308 ха ,
от които – залесена площ – 23 029 ха
– не дървопроизводителната площ – 1 412 ха
– 53,1% – са горите и земите с дървопроизводителни и скредообразуващи функции и 46,9 5 % – са горите със защитни и реакреационни функции и защитени територии.
– средна възраст на горите – 47 год. , среден прираст – 4.82 м3/ха , общ дървесен запас – 4 353 хил.м3 .
Релефът на лесничейството е твърде разнообразен със силно изразен планински характер. Южните склонове на Стара планина са стръмни , а на места и урвести.Средногорския масив се издига постепенно и умерено на юг от Казанлъшкака котловина, обхващаща част от водосбора р. Тунджа характеризираща се с широки разливища и речни тераси. На запад от гр. Казанлък на нея е построен един отнай- големите български язовири “Копринка”.
Поради специфичното си разположение районът на лесничейството обхваща част от двата хидроложки райони – Старопланински – със своите буйни речни течения, захранвани от обилни дъждове и снежна покривка , и Средногорски – с водни течения с по-малък дебит и пресъхвания през горещите летни месеци.
Климатът не се отличава с особености, които да крият изненади за вегетацията на дървесната и храстов растителност. Късна хладна пролет , не много горещо лято, топла есен и и не много задържаща се снежна покривка , създават благоприятни условия за развитие на растителноста и животинския свят.
На територията на лесничейството са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви – 62 % от площа , кафяви горски – 35.9 % и алувиални почви по поречието на р. Тунджа – 0.9 % .
Растителност и месторастения – Според класификационната схема на на типовете горски месторастения ДГС 4Казанлък “ попада в Горотракийската растителна подобласт .във вертикално отношение горските масиве са разположени в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни.те от своя страна са разделени на подпояса , с голямо видово разнообразие. Поречието на р.Тунджа е в подпояса на крайречните и лонгозни гори. Правилното и рационално разпределение на дървесните видове по типове месторастения пхрез последното десетилетие е довело до повишаване на производителноста на насажденията и повишаване процентът на естествено срещащите се широколистни дървесни видове : при бука – увеличение от 20 на 23 % , зимен дъб – от 28 % на 36 % , за сметка на намаление участието на иглолистните култури – 4 – 7% .
Възобновяване и залесяване – в района лесничейството условията за естествено възъбновяване на основните широколистни дървестни видове и създадените иглолистни култури са благоприятни.Възобновителния процес в буковия пояс на Стара планина , вследствие на водени успешни главни сечи е на добро ниво. Насаждението в 159 д се използва от няколко години като естествен разсадник за снабдяване с букови фиданки за залесяване.
През последното десетилетие стопанисващите органи правилно са насочили вниманието си към залесяване предимно с широколистни видове и увеличаване на видовото разнообразие и участието на горскоплодни видове, съобразявайки се с местните климатични , почвени и хидроложки условия.
В района на лесничейството има обособени семепроизводствени насаждения -313.3 ха , географски култури – 32.4 ха и семепроизводни градини – 3.4 ха , които са в състояние да задоволяват нуждите от семена и гарантират запазването на генетичния фонд. На територията на ДГС”Казанлък” има един основен горски разсадник в землището на с. Бузовград , и два спомагателни в землищата на гр.Шипка и с. Горно Изворово .
Изградени са километри бариерни и лесокултурни противопожарни прегради.
Стопанисващите органи от ДГС и РУГ вземат сериозни мерки за подобряване на санитарното състояние на горите. Санитарните сечи за усвояване на съхнеща , гниеща от различни болести и вредители дървесина , както и повредена от ветроломи , снеголоми и пожари се извеждат своевременно .
Води се наземна химична борба в горските разсадници , а при сериозни нападения от вредители се прилага и авиоборба.
По най-болезнения проблем – опазване на горите и животните от престъпни посегателства в ДГС”Казанлък” се полагат всекидневни грижи – обхождане. даване на нощни и извъредни дежурства, съвместни охранителни действия с органите на МВР.
История на залесетелното дело – В началото на 20 -ти век засиленото изсичане на горите, повсеместната и безконтролна паша на добитък в тях и екстензивното планинско земеделие са причина пороищата в България и особено в казанлъшкия край да нанасят големи вреди . Тогавашното правителсгво на Бългалия възприема у нас да се създаде по подобие на Франция „специална служба за укрепване на пороищата и залесяването“.
През април 1905 год. у нас пристига горският инспектор Феликс Вожли и заема началническия пост на основаното бюро за укрепване на пороищата и залесяването в Казанлък. Вожли е бил енергичен и настойчив човек, много добър организатор, който е обичал извънредно много работата си.
Въпреки многото трудности от най – различно естество Вожли и неговия помощник П.Манджуков довеждат до успешен край започнатото дело. В продължение на 6 години са залесени около 4984 дка опороени земи. Построени са 1450 м3 каменни баражи, голям брой клеонажи, прагове, вследствие на кисти са укрепени много от най – опасните порои около селата Шипка, Енина, Горно Изворово и Мъглиж.
На Вожли и неговото дело в Казанлък ние дължим утвърждаването на някои ценни чуждестранни дървесни видове за залесяване, като зелената дугласка, корсиканския черен бор, веймутовия бор и др., успешното използване при наши условия на някои ценни френски методи за противосрозионни залесявания /книгата Укрепаване на пороищата и Залесяване/ , и прекрасните горски масиви разпрострели крайгр.Шипка ,селата Енина, Изворово ,гр.Мъглиж и с.Ветрен. В негова чест на мястото / на известния “Царски завой по пътя гр.Шипка – гр. Габрово на мястото на първите залесявания епоставена пламенна плоча. В гр. Шипка е изградена уникална музейна сбирка , посветена на поколенията всеотдайни лесовъди по овладяване на ерозията и залесяването на голите склонове на Стара планина.
Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. В района на ДГС”казанлък” се намират следните защитени територии – Резерват Каменещица”, стопанисван от МОСВ- разположен в землището на с. Енина, община Казанлък и съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 – 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян , келяв габър, ясен) и находища на редки и защитени растения и животни
Обитават го мечка, благороден елен, дива свиня, сърна.
– Природните забелижителности – “Каваците” , “Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.
“Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.
– „Мечките“ е природна забележителност, съхраняваща атрактивно скално образувание в землището на с. Крън.
Територията на Държавен дивечовъден участък “ Енинска река “ , върху площ от 2 644 ха. Останалата територия от ГФ е предоставена на ЛРД”Сокол” гр.Казанлък и ЛРС “Сокол” гр. Мъглиж за стопанисване със договор съгласно ЗЛОД.
В ДДУ ““ Енинска река “ – са разпространени популациите на благороден елен , дива свиня , сърна , заек , от представителите на хищниците – мечка, вълк , лисица , дива котка . Стопанисването е насочено към изграждане на интензивна ловно-стопанска единица за провеждане на организиран ловен туризъм , добив на ловни трофеи и дивечово месо, опазване на защитените животински видове.
От последната проведена таксация е установено ,че запасът на основния вид дивец – благороден елен , постепенно се увеличава към допустимия запас , сърната поддържа постоянен запас , а броят на дивата свиня постепенно се увеличава. За достигане на допустимите запаси от дивеч , планирасе ползване на дивата свиня. Към ДДУ е изградена фуражна база за подхранване – зърнохранилище със сеновал , необходимите сеновал-хранилки , хранилки-ясли и солища. На територията на ДДУ са построени две ловни хижи – “Картала и “ Синевръщица”.
ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ
гр. Котел, ул. Проф.Павлов 57 045342373; 0887797096 dgskotel@uidp-sliven.com |
Държавно горско стопанство Котел е получило името си от град Котел, където е седалището на нейната администрация.
На север от нея се намират ДГС “Тича” и ДГС “Върбица”, на запад граничи с ДГС“Сливен” и ДГС “Стара река, на юг- с ДГС “Сливен” и ДГС “Тунджа” и на изток- с ДГС “Садово”.
Горите на ДГС Котел са разположени на част от територията на община Котел.
Общата площ на горите и земите на територията на ДГС Котел е 41820.3 ха
Изредените култури и насаждения (с пълнота до 0.3 включително) заемат само 0.3 % от залесената площ.
Приблизително по равно на територията на ДГС Котел са разпространени широколистните високостъблени гори и издънковите гори за превръщане в семенни.
Незалесената дървопроизводителна площ е само 669.4 ха.
Недървопроизводителната горска площ е 1379.5 ха или 3.6 % от общата площ на ДГС Котел. Най- голяма част от недървопроизводителната горска площ заемат поляните- 593.2 ха (1.5 % от общата площ), следвани от дивечовите ливади и нелесопригодните площи- по 0.4%.
Най-високият връх в района е и най- високият за територията на стопанството- вр. ”Разбойна” (1128 м н.в.). Самият планински рид “Разбойна”, също част от северната редица е добре обособен, ограден от долините на р. Сухойка и Котлешница на север и изток, Нейковска река на юг и обширната седловина “Равна” на запад. Други високи върхове по него са Истапич, с кота 1028 м., Осенишки връх- 1024 м. и Дрянова могила- 921 м.
Природни забележителности на територията на ДГС Котел се намират следните природни забележителности:
1. Природна забележителност “Злостен”
2. Природна забележителност “Пещера “Малка Маара” в м. “Равния букак””
3. Природна забележителност “Пещера “Приказна” в м. “Билярника””
4. Природна забележителност “Пещера Билярника в м. “Билярника
5. Природна забележителност “Пропаст в м. “Кървавата локва2.6 Природна забележителност “Дряноваска пещера в м. “Пиздра
6. Природна забележителност “Скални образувания на връх “Урушки скали”
6. Природна забележителност “Местност “Черните извори- Подземника”
7. Природна забележителност “Пещера “Ледницата в м. “Узунгьол”
8. Природна забележителност “Местностите “Сини вир”- “Малката пещера”- “Голямата пещера”
9. Природна забележителност “Пещера “Маарата”
Общ размер на ползуването от дървесина
Общият размер на ползуването от дървесина (стояща стъблена маса без клони) за десетилетието е 828 935 куб.м или средно годишно- 82 894 куб.м.
Лечебни растения
Установени общо 331 вида лечебни растения, принадлежащи към 4 отдела. Представителите на хвощовете са два вида, представителите на папратовидните са 8 вида, разпределени в 5 семейства, а иглолистните видове са три на брой и са включени в две семейства. Цветните растения са най-многобройни – общо 318 вида, принадлежащи към 69 семейства. С най-много представители са семействата на Сложноцветни – 37 вида, Устоцветни – 35 вида и Бобови – 27 вида. С по един представител са 27 семейства от покритосеменните растения, едно семейство от голосеменните и три семейства от папратовидните.
ТП ДГС – СЕВЛИЕВО
гр. Севлиево, ул. Славянска 24 067533367 sevlievo@scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Севлиево се намира в Средния Предбалкан, като само най-северните части са в границите на Дунавско – хълмистата равнина. Средната надморската височина на стопанството е 415 м. Най-голяма е при вр. Черни връх – 1199.4м. Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.
Реките на територията на ДГС Севлиево са Росица и Видима.
Горската растителност е представена от :
- семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
- издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
- изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи
С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук. От храстите се срещат глог, шипка, дрян черен бъз, чашкодрян, леска, трънка, смрадлика, люляк, къпина.
Общата площ на горските територии е 23 261 ха. Залесената площ е 22 375 ха, което е 96.2% от общата площ. Иглолистните гори са на площ от 3088 ха, което е 13% от общата площ. Горските култури са с площ 4093 ха или 18 % от залесената площ. Незалесената площ е 840 ха, като най-много са поляните – 468 ха.
Характерно за стопанството е, че държавните гори са разпокъсани от гори на предимно физически лица.
Средногодишното ползване на дървесина е 18 480 м/3:
- едра – 1 609 м/3
- средна – 4 173 м/3
- дребна – 1 036 м/3
• дърва – 11 662 м/3
Предвиденото средногодишно залесяване е 6,9 ха, от които 1.1 ха след окончателна сеч, 4.2 ха след гола сеч, 1.6 ха – ново залесяване. Предвидените дървесни видове са : топола, цер, благун акация, сребролистна липа.
Ловната площ възлиза на 74 680 ха, от които 23261 ха са горски фонд. Държавният ловностопански район е предоставен на ДЛС „Росица” – 2 168 ха. Останалата горска площ е предоставена на ЛРД „Сокол” с 27 ловни дружинки.
Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня, пъдпъдък, гълъби и водоплаващ дивеч. Възможен е трофеен отстрел: благороден елен / тегло на трофея 7-13 кг/, сърна / 300-500 гр./, дива свиня /дължина на глигите до 24 см/. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък, заек. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.
Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
Стопанството разполага с къща за гости. Намира се на 28 км от гр.Севлиево в подножието на вр.Черни връх в село Млечево. Разполага с леглова база за 13 човека, самостоятелна кухня с трапезария, кабелна телевизия.
ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО МАДЖАРОВО
гр. Маджарово, ул. Петър Ангелов 7А 0889318788 dgs_madjarovo@abv.bg http://dgsmadjarovo.uidp-sliven.com/ |
Държавно горско стопанство Маджарово обхваща площ от 16905,3 ха. Граничи с Държавно горско стопанство Харманли на север, с Държавно горско стопанство Хасково на запад, Държавно горско стопанство Крумовград на югозапад, с Държавно горско стопанство Ивайловград на юг и Държавно горско стопанство Свиленград на изток. Седалищато на стопанството е в град Маджарово. Държавните горски територии са 14321,5 ха (84,7%), общинските са 1946,1ха. ( 11,5%), частните 75,6ха. (0,4%), гори на юридически лица 0,5 ха., гори на религиозни организации 179,0 ха. (1,1%), ВСО 382,6ха. (2,3%). Административните граници на стопанството, съвпадат с тези на община Маджарово. ТП „ДГС Маджарово” е разположено в Източните Родопи. Релефът е нископланински и се характеризира със силно разчленени ридове и дълбоко врязани долове. Надморската височина е от 100 м покрай средното течение на река Арда до 680 м връх Момина скала.
Територията попада в Континентално-средизимноморска климатична област – Южнобългарска климатична подобласт с един район – район на Източнородопските речни долини, а според горскорастителното райониране- Южна крайгранична горскорастителна област и една подобласт – Ардинска. Зимата в района е мека, като средната януарска температура е положителна. Лятото е слънчево, топло и сухо, а есента е по-топла от пролетта. Средната годишна температура е между 13,9 градуса С за долината на река Арда и 12,8 градуса С за по-високите части. Годишниге валежи са от 295-755 мм. Валежите падат главно през зимата, като най-ниски са валежите в края на лятото и началото на есента. Растителност – преобладават чистите и смесени издънкови дъбови гори- предимно от благун, цер, зимен дъб, космат дъб. Иглолистните насаждения са представени от черборови и бялборови култури, смесени с издънков дъб. Годишното ползване по ЛУП възлиза на 21000 куб. м. стояща маса.
Предимно се добиват дърва за огрев от твърди широколистни и технологична дървесина от бял и чер бор. Извеждат се постепенни сечи за естествено възобновяване и отгледни сечи в иглолистните култури. На територията на Държавно горско стопанство Маджарово се намират четири защитени местности: „Гюргена” с площ 70,8ха., „Патрон кая” с площ 180,0 ха., „Черната скала” с площ 851,6 ха., „Момина скала” с площ 27,4 ха., както и природната забележителност „Кован кая” с площ 77,8 ха. В защитените местностти се срещат над 600 растителни вида, 300 вида пеперуди, 160 вида гръбначни.
Животински видове включени в националната Червена книга, както и видове уязвими на европейско и световно ниво са:
от растителните видове – дребен и пърчовиден лопен, тракийски магарешки бодил, черноморска ведрица, морковидна стефанофия, сарделовидното клеоме, пеперудоцветният салеп, нежният микропирум; от животинските видове – египетски лешояд, белоглав лешояд, белоопашатият мишелов, испанското каменарче, голям маслинов присмехулник, син и пъстър скален дрозд, скална зидарка, червеноглавата сврачка, скален орел, змиегущер, суходемни костенурки / шипобедрена и шипоопашата/, градинската овесарка, осояд, черен щъркел, скалната и червенокръстата лястовица.
ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ТЕТЕВЕН
гр. Тетевен, ул. Христо Ботев 11 067852434 dl_teteven@abv.bg http://www.dgs-teteven.com/ |
Териториално деление на Държавно горско стопанство Тетевен обхваща територията на общините Тетевен и Ябланица, намиращи се в югозападната част на област Ловеч. Стопанството заема части от Предбалкана и Средна Стара планина.
Общата площ на Държавно горско стопанство Тетевен е 19868 хектара, като 396 хектара е незалесена и 17402 хектара залесената. 10,4 % или 2070 хектара се пада на недървопроизводителна горска площ.
Надморската височина на ТП ДГС Тетевен, започва от 250 и стига 1300 метра. Релефът на горското стопанство е предимно планински и хълмисто-предпланински, като в южната част преобладава силно пресечен. Главните водни течения са реките Златна Панега и Вит.
В държавно горско стопанство Тетевен, се срещат дървесни видове като бук, зимен дъб, келяв габър, цер и благун.
Красивият облик на горските площи се придава от смесените, издънковите и чистите широколистни гори. В тези гори преобладават череша, бреза, трепетлика, ясен, явор. Иглолистните култури, които се срещат са бял и черен бор.
На територията на Държавно горско стопанство Тетевен, се срещат лечебни растения като синя боровинка, иглика, дрян, червен кантарион, подбел, глухарче, бял и жълт равнец. При залесяването се използват акация, питомен кестен, веймутов бор, смърч и зелена дуглазка.
Ловните видове обитаващи територията на Държавното горско стопанство Тетевен са дива свиня, сърна, яребица, гургулица, фазан, пътпъдък и гугутка.Защитените видове са дива котка, видра, ястреби, бухал и сова.
На територията на ТП ДГС Тетевен е добре развит туризмът. Едни от най-известните забележителности, на които може да се насладите са пещерата Съева дупка и Гложенския водопад.
Работно време:
От понеделник до петък от 8 до 17 часа.