СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН СРЕДЕЦ

София, ул. Леге 6 029484317 info@sredec-sofia.org  http://sredec-sofia.org

Сердика-Средец-Триадица-София е един от европейските градове с най-богата, повече от 7000-годишна история

На мястото на някогашното неолитно селище около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика – т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. През римската епоха (45 година сл. Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на III век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).

Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име – Ulpia Serdica.

Едно знаменито събитие се случва в Сердика в началото на IV век, което има значение за световната история. През април 311 година император Галерий, заедно с императорите Константин и Лициний, са издали Едикта на толерантността, разрешил християнското вероизповедание в Римската империя. По този начин Сердика се превръща в родината на Свободната Църква и в един вид първата християнска столица на Римската империя преди Константинопол. Напоследък това първенство на Сердикийския едикт все повече се изтъква в научната и популярната литература пред значението на последвалия през 313 година. Медиолански едикт, потвърдил положенията на Закона, издаден през 311 година. Важно е да се спомене, че Сердика е била не само столицата на императорите Галерий и Лициний, а и любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш).

Константин дори също възнамерявал да премести столицата си тук и антични автори твърдят, че той често казвал: „Сердика е моят Рим“. Твърде е вероятно пристрастието на Константин към Сердика да се е дължало на един факт, често изтъкван от писателите, картографите и поетите до началото на XIX век, а именно, че майката на императора – св. Елена, е била Родом от Сердика. През 343 година Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор, на който присъстват делегати от цялата Империя и с право дълго време е определян като Вселенски. Под важните решения на Сердикийския събор са се подписали 282 епископи и вероятно той се е провел в имперския комплекс, от който и до ден-днешен са останали руини около Ротондата „Свети Георги“. Ротондата е била осветена за християнски храм около 330 година и до ден днешен това е най-старата запазена действаща църква в града, а и сред най-древните действащи църкви в света.

През V–VI век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 година), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия (Византийската империя. Според някои учени грижите на Юстинниан за Сердика се дължали на факта, че императорът бил родом от този край (в Православния свят той е честван и със славянското си име св. Юстиниан-Управда).

През 809 година градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През десети век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането ѝ под властта на Византия. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица. След възобновяването на българското царство през 1185 година епископът на Средец е въздигнат в сан митрополит. Според изричното желание на св. Иван Рилски, мощите му са били пренесени в неговото „Средечко отечество“, където, с изключение на престоя им в Унгария, престояват до пренасянето им в столицата на Второто Българско царство Търново. В продължение на шест дни през 1469 година в Ротондата „Св. Георги“ мощите на Св. Иван Рилски отново са почивали по време на пренасянето им от Търново в Рилския манастир.

От края на XIV век до 70-те години на XIX век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през XIII- XIV век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (IV век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. През последната четвърт на ХІV век градът се споменава като София в официалните документи на Второто българско царство, а сетне и на Османската империя. Същевременно в документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община – „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Постепенно се налага компромисното решение градските административни учреждения да бъдат „Средецки“ (в т.ч. и църквата), а общодържавните институции – „Софийски“.

През 1879 година е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие и одобрен от княз Батенберг. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика на днешния район „Средец“. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел „България“, Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище „Славянска беседа“, сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Кирил Маричков, завършил в Германия, проектира Доходната сграда на ул. Леге 4, и сградата на ул. Съборна 2 (бившият хотел Империал). Арх. Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.

През 1891 година, по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост – символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.

Район „Средец“ към Столична община не е голям по територия, но е истински административен, политически, културен, образователен, духовен, търговски, бизнес и спортен център на столицата. Той е сърцето на София.

Район “Средец” е разположен в централната част на град София и заема около 300 хектара.

Граници на района са:

на изток – бул. „Ситняково“, алея „Яворов“;
на югозопад, юг – бул. „Драган Цанков“, бул. „Евлоги Георгиев“;
на запад – ул. „Фритьоф Нансен“, бул. „Витоша“;
на север – бул. „Дондуков“, ул. „Московска“, ул. „Шипка“, ул. „Хан Омуртаг“.

Район „Средец“ граничи с районите Слатина, Изгрев, Лозенец, Триадица, Възраждане и Оборище.

Забележителности

Не случайно наричат район „Средец“ сърцето на София.

Столичният район „Средец“ лежи на основите на няколко хилядолетна история. Тук е бил разцветът на Сердика-Средец-Триадица-София, на тракийска, антична, средновековна и модерна София. Район „Средец“, освен че е историческото сърце на София, но е и съвременният културен, административен, образователен и спортен център. Тук са съсредоточени много забележителности на града – Ротондата „Свети Георги“, Народното събрание, Президентството, повечето министерства, СУ „Св. Климент Охридски“, Българска академия на науките, Националната художествена галерия, Българска народна банка, Централна поща, Телефонната палата, Столична библиотека.

На неговата територия са известните храм-паметници: „Света Неделя“, „Свети Седмочисленици“, „Света Петка Стара“, Руската църква, старинната църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ и Светият синод на българската православна църква. Духовни знаци в паметта на поколения българи са Паметникът на Цар Освободител и Орлов мост. Тук, на емблематичната улица „Г. С. Раковски“, са разположени голяма част от театрите на София, къщите-музеи на най-големите български поети и писатели, Националният литературен музей. Тук извоюваха своя авторитет и национално значимите медии и агенции – БНТ, БТА и Агенция София-прес.

В район „Средец“ са и едни от най-предпочитаните места от столичани и гостите на София за отдих, забавления и игри – Борисовата градина с езерото Ариана, Княжеската градина, Националният стадион „Васил Левски“, стадион „Българска армия“ и още десетки други институции, организации.