Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
театър
ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО
Театрална работилница „Сфумато“ е основана през 1989г., като алтернатива на традиционните софийски театри. Театралната работилница не е театър, а по-скоро път, който трябва да бъде извървян. Път, по който театърът да се завърне към извора си; към изначалното си предназначение на духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната.
ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО
 |
 гр. София, ул. Димитър Греков 2 029440127 t.r.sfumato@gmail.com http://www.sfumato.info/ |
НОВИНИ от ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО – виж тук!
ОСНОВНА ПРОГРАМА на ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО – виж тук!
ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА „СФУМАТО“ Е ЧЛЕН НА СЪЮЗА НА ТЕАТРИТЕ НА ЕВРОПА ОТ 2011 г.
ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИПИ
Работа в дългосрочни програми с цел навлизане в поетиката на автор или текст чрез няколко представления.
Разликата между програма и репертоар за нас е в природата на театралната страст. Патосът на репертоарния модел е “за всекиго по нещо”, т.е. страст към разнообразието. Програмата е повече духовна експедиция към пълна със загадки територия; проникване в нечий свят, нечие пространство /Йовково, Радичково, Чехово …/ – страст към дълбаенето. Във всеки от тези огромни и бездънни светове се живее по определени закони, те трябва да бъдат открити /усетени и осъзнати/, приети и спазвани – така се създава катехизиса /поетиката, контекста/ на представлението. На откритите там съдържания /не просто значения/ търсим театралния език, формата, театралната драматургия, т.е. естетиката.
Програмата е по-сериозната възможност да обитаваш авторовия свят; да се съизмериш с него; да “далдисаш” в неговите зони на мълчание.
Предварителните “експедиции” са начален етап на всеки проект за натрупване на научен и фактически материал по темата, в сътруничество с широк кръг експерти – поети, философи, филолози, теолози,психорози, и пр. Възстановяват синкретизма на творческия процес, връзката между емпирика и теория. Превръщат театралната творба в единна зона на взаимно обогатяване между наука и изкуство. Предпазват от занаятчийското профилиране.
Ателиетата – основен творчески модул на лабораторията. Ателието е въвеждане на група доброволно ангажирали се с темата на проекта артисти в пространството и поетиката на бъдещия спектакъл. В този смисъл ефектът на ателието има характер и на курс по квалификация, своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьорите, както и на възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.
Голямата цел-мечта на ателието е да предизвика възбуда в творческата природа, да създаде въздух за живеене около видението на новия проект. Ако използваме някаква аналогия, това е нещо като тренировките на космонавтите за кацане и ходене по Луната в земни условия.
Ежегодни участия във всички български театрални фестивали
“ВАРНЕНСКО ЛЯТО”, “АПОЛОНИЯ” – СОЗОПОЛ, “СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ“ – ПЛОВДИВ,
“НА БРЕГА“ – БУРГАС, “НАЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД НА МАЛКИТЕ ТЕАТРАЛНИ ФОРМИ” – ВРАЦА, “БЛАГОЕВГРАДСКИ ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ”, “ДРУМЕВИ ПРАЗНИЦИ”- ШУМЕН
Чрез своите паралелни програми и ежегодния фестивал “Малък сезон” е отворен за десетки проекти най-младите професионалисти от всички изкуства. Прожекции на алтернативно и некомерсиално кино; видео програма от клипове на представленията на “Сфумато”,
“Кръгът “Сфумато”: поетични вечери, концерти, фотографски изложби, представяне на книги, семинари, дискусии,срещи със зрители.
Международни дейности: форуми, многостранни проекти “Сфумато” има широк кръг чуждестранни партньори, десетки международни ателиета и над 300 представления в турнета и около 40 фестивала в Европа, Япония и Корея.
Има реализирани копродукции с Авиньонския фестивал; “ТEOREM”; “Хебел театър” – Берлин; фестивал “Пасажи” – Нанси; МЕС-Сараево.
Осъществил е партньорства с “Пиколо театро” – Милано; Летния фестивал в Хамбург; театър “Ла Темпет” – Париж; “Шизуока арт център” – Япония; “Култургест” – Лисабон; Фестивала на камерните форми в Риека, Център “Мейерхолд” – Москва, с Есенния фестивал в Париж, Националния театър – Страсбург.
Съорганизатор е в международни проекти, реализирани с подкрепата на програма „Култура 2000” на ЕС: Международна програма THEOREM – продуциране на спектакъл „Черното руно” за Авиньонския фестивал, 2000 г.; Международна програма 25++, инициирана от ”Кюлтюрфранс”, Министерство на външните работи на Франция, заедно с още 4 съорганизатори от европейски държави, 2006 г.; Международна програма „Морета Черно/Северно” 2007-2010, заедно с още 6 съорганизатори от европейски държави.
Режисьорите на “Сфумато” имат успешна дългогодишна практика в Западна Европа, предимно във Франция.
Постановки във Франция:
“ВИШНЕВА ГРАДИНА“, А.П. Чехов, Авиньонски фестивал, 1996
“КЪРВАВА СВАТБА“, Лорка, Парижка консерватория, 1997
“МАЛКИЯТ ПУШКИН“, Пушкин, Национална сцена – Макон, 1997
Международни ателиета върху Чехов, Лорка, Пушкин, М. Павич, Бекет – с френски актьори в парижките театри Paris-Vilette, La Tempête и Lа Cоlline; и с абсолвенти в Консерваторията в Париж;
както и с испански актьори в Мадрид, с артисти от балканските страни в София, 3 ателиета със студенти от Театралния факултет на Нюйоркския университет в София и Варн, ателие с американски актьори в Shakespeare and Co., Ленъкс, Масачузетс.
Освен практиката да провеждат ателие за всяка нова постановка, от 2006 г. Маргарита Младенова и Иван Добчев организират и водят международни ателиета – в “Сфумато” и пленери – в Балчик, Варна:
“ОТВЪН НАВЪТРЕ“, с артисти от 8 държави, в рамките на европейския проект 25++.
“ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО” с участието на артисти от 9 държави, в рамките на европейския проект „Морета Черно/Северно”.
„Да пътуваш или да слезеш” върху Шекспир / Том Стопард, в рамките на европейския проект „Морета Черно/Северно”.
Представил е спектаклите си на фестивали и в театри от Торун, Варшава – Полша; БОН, ЛАЙПЦИГ, ХАМБУРГ, БЕРЛИН – ГЕРМАНИЯ; МИЛАНО, ЧИВИДАЛЕ – ИТАЛИЯ; МОСКВА, Петербург, НОВОСИБИРСК – РУСИЯ; ЛЮКСЕМБУРГ; УНГАРИЯ; АВСТРИЯ; САН МАРИНО; БОСНЯ И ХЕРЦЕГОВИНА; ШВЕЙЦАРИЯ; ХЪРВАТИЯ; СЛОВЕНИЯ; ЧЕРНА ГОРА; ЯПОНИЯ; СКОПИЕ, ОХРИД – Македония; БУКУРЕЩ, СИБИУ, КЛУЖ – РУМЪНИЯ; СУОН, СЕУЛ – КОРЕЯ; ЛИСАБОН, ПОРТО – ПОРТУГАЛИЯ;
ФРАНЦИЯ: АВИНЬОНСКИ ФЕСТИВАЛ /участие в 2 издания/, ЕСЕНЕН ФЕСТИВАЛ В ПАРИЖ /участие в 2 издания/, ФЕСТИВАЛ “ПАСАЖИ” – НАНСИ /участие в 4 издания/, НАЦИОНАЛНА СЦЕНА – ТАРБ, НАЦИОНАЛНА СЦЕНА – ШЕРБУРГ, ТЕАТЪР “ЛАТАМПЕТ“ – Париж /40 представления/, НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР СТРАСБУРГ/20 представления/;
В БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В БРЮКСЕЛ, ВИЕНА, ЛОНДОН.
Почти всички постановки на “Сфумато”, неговите режисьори и актьори са многократни
носители на национални награди
“Сфумато” има Международни награди за спектаклите:
“Апокриф“: Най-добра радио постановка от фестивали в Хърватска и Берлин – 1997 и 1998
“Черното руно“: Златен лавров венец за най-добра постановка и Наградата на публиката
от МЕС – Сараево – 2000 г.; Голямата награда за спектакъл, Наградата за драматургия,
Наградата за музика и Сребърната награда на публиката от Международен фестивал на малките театрални форми, Риека, Хърватия – 2001 г.
“Мъртвешки танц”: Наградата за най-добър актьор в главна роля, най-добър актьор в поддържаща роля и за оригинална музика от Международен фестивал на малките театрални форми, Риека, Хърватия – 2001 г.
Мисия
“СФУМАТО” може да бъде разбрано, като се изясни какво то не иска да бъде.
Конвенционалният, “мъртъв” /по Брук/ театър създава своите спектакли като готови за продаване продукти, съобразени с пазарната конюнктура и вкусовите предпочитания на зрителя. Конвенционалният театър следва определената мода, налучква гъделичкащата тема, изтиква на преден план своята подобност на “големите” в масовата култура – американците. Той се срамува от своята национална идентичност, от националния си характер и дори език.
Всичко това “Сфумато” загърби още с напускането на уютната територия на комерсиалния театър, на институцията, подменяща акта на творчество със занаятчийското репродуциране на вчерашния успех.
Акцентът в работата на “Сфумато” е върху репетицията, върху процеса и на своя зрител актьорите поднасят не резултати, а самия процес, “тук и сега” нещо се случва, нещо протича между човеците във времето и пространството на конкретната сценична ситуация, в която зрителят е въвлечен като сетивен съучастник.
“Сфумато” не постулира и не обича констатациите. Ние се доверяваме на сетивата, на паметта на клетката и предизвикваме у зрителя Поета.
Езикът на “Сфумато” не подлежи на формално заучаване. Театралната работилница не е театър, а по-скоро път, който трябва да бъде извървян.
Път, по който театърът да се завърне към извора си; към изначалното си предназначение на духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната.
Театър на духа, опитващ се да превърне Хаоса в Космос.
В центъра – човекът, който с антична енергия се съизмерва с мита за собственото си предназначение и сам е поле за битка на стихиите, които са го породили: хипнозата на заблудите, демоните на страстта, ревизиите на съзнанието.
Представлението – успоредната реалност, която се отнася към житейската, както поетичната строфа към разказаното изречение. Пресечна точка на тук-сега и там-винаги. Сгъстен, краен живот с повишена температура.
ВСЪЩНОСТ СФУМАТО – ТОВА Е ТЕХНИКА ЗА РИСУВАНЕ НА ВЪЗДУХА.
Какво е ателие
През последните няколко години в театралната практика на “СФУМАТО” се узакони провеждането на ателиета, като предварителен етап в подготовката на всеки нов проект. Още в началото искаме да уточним, че това не бива да се бърка с понятия като “кастинг” или “селекция”. АТЕЛИЕТО Е ВЪВЕЖДАНЕ НА ГРУПА ДОБРОВОЛНО АНГАЖИРАЛИ СЕ С ТЕМАТА НА ПРОЕКТА АРТИСТИ В ПРОСТРАНСТВОТО И ПОЕТИКАТА НА БЪДЕЩИЯ СПЕКТАКЪЛ.В този смисъл ефектът на ателието има характер и на курс по квалификация, своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьорите, както и на възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.
Целта на ателието никога не се формулира прагматично и по принцип не може да се изчерпи с няколко ясно изречени показатели. ВСЪЩНОСТ ГОЛЯМАТА ЦЕЛ – МЕЧТА НА АТЕЛИЕТО Е ДА ПРЕДИЗВИКА ВЪЗБУДА В ТВОРЧЕСКАТА ПРИРОДА, ДА СЪЗДАДЕ ВЪЗДУХ ЗА ЖИВЕЕНЕ ОКОЛО ВИДЕНИЕТО НА НОВИЯ ПРОЕКТ. Ако използваме някаква аналогия, това е нещо като тренировките на космонавтите за кацане и ходене по Луната в земни условия.
Предварителната подготовка на ателието изисква от водещите го режисьори тотално проучване на конкретния автор или тема. Естествено това не е просто научен интерес, няма никакъв смисъл механичното трупане на познание, ако то не е осветено от страстта на някаква поетична идея, в която са се влюбили водещите ателието. В ПОДГОТВИТЕЛНИЯ ЕТАП СЕ ВКЛЮЧВАТ СПЕЦИАЛИСТИ-ЕКСПЕРТИ ОТ РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ – ЕТНОГРАФИ, ИСТОРИЦИ, ФИЛОЛОЗИ, МУЗИКАНТИ, ХУДОЖНИЦИ, ТЕОЛОЗИ, ФИЛОСОФИ. Повечето от тях всъщност стават част от постановъчния екип на бъдещата постановка. Много важна за нас става фигурата на хореографа, тъй като в първоначалната фаза на ателието всички вербални аргументи и обстоятелства трябва да задвижат телесно актьора, да се трансформират в определен телесен импулс.
Първите стъпки естествено са мъчителни, непохватни, спънати, като всяко прохождане. Цялата ни цивилизация – образование, обучение и културен контекст са изградили мощни бариери пред това прохождане в пространството на поетичната реалност. Търпение и търпимост към естествената склонност да се приплъзва актьора към познатите форми на изказване /показване на осъзнато разбраното значение.
Цивилизацията всъщност е мощна манипулативна система от клишета и в нея преуспяват овладелите ги – това е моралът на “юпитата”. Когато става дума и просто за култура или за постмодерни упражнения това би вършило работа и в театъра, но ние сега говорим за изкуството на театъра, като живот в една паралелна реалност, в която законите на реалното живеене са твърде относителни, да не кажем вредни.
Вредно е дресираното от масовата култура правило всичко да се обяснява и сдъвква като смисъл. ВРЕДНО Е ЖЕЛАНИЕТО /НАТРАПЕНО ОТ ПАЗАРА И КОНЮКТУРАТА/ ДА СЕ ХАРЕСВАШ НА ВСЯКА ЦЕНА, Т.Е. ДА СЕ ПРЕВРЪЩАШ В СТОКА ЗА ПРОДАН, ДА ПРОДАВАШ ЧАР, УСМИВКИ, СЪЛЗИ, ЕМОЦИИ, СЕКС И ДОРИ ДУШЕВНИТЕ СИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. ОСОБЕНО ВРЕДНО Е ВРОДЕНОТО У АКТЬОРА /ВЪОБЩЕ У ЧОВЕКА/ ИЗКУШЕНИЕ ДА ПОВТАРЯ ВЧЕРАШНИЯ УСПЕХ, ДА ПРЕВРЪЩА В НАВИК СПОНТАННО ВЪЗНИКНАЛИЯ ИМПУЛС. Това калцира творческата природа и в резултат виждаме как едни от най-талантливите и интересни млади актьори /пр. Ивайло Христов, Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов/ “замръзнаха” в калъпите на собственоръчно изградените стереотипи.
В националният манталитет на българина често се проявява един абсолютно неадекватен на творческата природа на театралната игра комплекс – да не се изложа, да не подлагам на риск веднъж вече постигнатия си имидж. Това фрустрира мнозина от актьорите от средното поколение.
Хайнрих Бьол има едно кратко есе за рискът на писателя. Когато застанеш срещу белият лист, нямат значение всички предишни романи, разкази, няма значение техния тираж, хвалебствените отзиви и дори Нобеловата награда. Пред белия лист писателят всеки път започва от нула, като при първия разказ, първия роман. Това ние смятаме за валидно и при правенето на театър. Трябва да осъзнаем, да приемем метафората, че правенето на театър, писането чрез движения и думи в празното пространство, е като да пишеш върху крайбрежния пясък – вълната идва, като завеса и зачерква вече записаното. И пак отново – но никога точно като преди. Някога, в началото на своя театър лабораториум Гротовски каза, че актьорът трябва да се премери с Хамлет като със Слънчев лъч. За актьорите от конвенционалния театър, които имат самочувствието, че всичко могат да измитират, това звучи като претенциозна метафора. Според нас това е възможен път, неистова методология, мечта, чиято невъзможност да стане нещо видимо я прави още по-притегателна. ЗАЩОТО „СФУМАТО“ Е ТЕХНИКА ЗА РИСУВАНЕ ИМЕННО НА НЕВИДИМОТО, НЕДОКАЗУЕМОТО С РАЗУМА И ОПИТА.
Ателие 200 „Вселенската душа на сметището“
ТЕАТРАЛНО – МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР – КЪРДЖАЛИ
 |
гр. Кърджали, ул. Булаир 1 036164199, 036165144 tmc_kardjali_komsalova@abv.bg https://dktdimov.com |
На 01.09.1960г. е създаден Държавен театър “Димитър Димов” с три творчески формации – естрада, драма и кукли.
От 1980г. кукленият състав се обособява като самостоятелна формация.
Първата пиеса поставена на сцената на театъра е “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников. Режисьор на спектакъла е Коста Цонев.
От 1961г. директор и режисьор на театъра е Никола Гунов. Поставя се “Ивайло” от Иван Вазов, “Иван Шишман” от Камен Зидаров, “Свекърва” от Антон Страшимиров и други.
От 01.06.1964г. до1985г. директор на театъра е Теофана Текелиева. На сцената на театъра се поставят – “Службогонци” и “Борислав” на Иван Вазов, “Прокурорът ” на Георги Джагаров, “В полите на Витоша” на П. Яворов, “Почивка в Арко Ирис” на Димитър Димов, ”Третият невъзможен или Новия Адам” на Иван Мартинов. Наред с тях се появяват и пиеси от световната класика като “Коварство и любов” от Шилер, “Врагове” и “Деца на слънцето” на Максим Горки, “Нашествие” на Л. Леонов, “Майор Барбара” на Б. Шоу.
На сцената на театъра през годините работят актьорите Иван Йосифов, Михаил Николов, Иван Петровски, Ана Лазарова, Минка Монева, Йорданка Шопова, Господин Везирев, Лозан Шопов, Асина Янчева и други.
В театъра са работили режисьорите Вихрони Чачановски, Петър Тренев, Кирил Младенов, Младен Киселов, Лиляна Мечева, Веселина Атанасова, Константин Каменов, както и художниците Ардаш Тавукчиян, Васка Дуцкинова, Александър Стойчев и др.
В постановките на театъра са гастролирали актьорите Любомир Кабакчиев, Виолета Бахчеванова, Рачко Ябанджиев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Андрей Чапразов, Георги Георгиев-Гец, Жоржета Чакърова, Татяна Лолова и много други.
От август 1985 до февруари 2011 година с едно прекъсване от три години, 1999-2002 година, директор на театъра е Димитър Игнатов – режисьор по професия, завършил в класа на професор Боян Дановски. Театърът има две формации – музикална с оркестър, балет, певци и драматична формация.
Числеността на театъра е 160 човека. Годишно театърът изнася над 300 представления пред 250 000 публика. Младата трупа актьори, която идва с Димитър Игнатов и младите сценографи Иван Карев и Весела Статкова реализират репертоар, с който театърът се налага не само в регионален , но и в национален театрален пейзаж. Реализират се съвременни българки автори като Стефан Цанев, Петър Маринков, Недялко Йорданов, Йордан Радичков, Станислав Стратиев.В репертоара са включени и автори като Ж.Ани – „Антигона”, Сл.Мрожек – ”Щастлив случай”, Хория Ловинеско – „Игра на живота и смъртта в пепелната пустиня”, съвременни испански автори като Риаса и Валиехо. „Пред зейналия гроб“ и „Портрет на дама с кученце”. Поставят се класици като Молиер, Голдони, Тургениев.
През 2000 – та година се закрива музикалната формация. Към театъра се присъединява съществуващия в града куклен театър „Филип Филипов”. С постановление на МС театърът се преименува в „Драматично – куклен”. Директор на театъра от 1999 г. до 2002 г. е Петър Савчов.
След 2002 година директорът на театъра Димитър Игнатов сформира нов творчески екип: Проф. Румен Рачев и доц. Боряна Георгиева, режисьорът Пламен Панев и сценограф Надя Митева. В състава се привличат млади актьори. Възражда се кукленият театър с постановките си „Български народни приказки и песни”, „Театрална изложба” и „Съкровището на Силвестър”. Театърът печели авторитет в редица престижни международни форуми. Репертоарът на драматичния състав се формира от „Албена” на Й. Йовков, „Нора, която си пееше наум” от Здравка Евтимова, „Църква за вълци” от Петър Анастасов, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Извънредни ситуации” от Камен Донев, „Шемет” от Ървин Уелш, „Хамлет” от Шекспир, „Януари“ от Йордан Радичков.
През 2010 година с Постановление на Министерския съвет към театърът се присъединява Държавен драматично – музикален театър „Кадрие Лятифова” От февруари 2011 година за директор на театъра е назначен режисьора Пламен Панев.
РЕПЕРТОАР – виж тук!
ПРОГРАМА на ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР – КЪРДЖАЛИ – виж тук!
МЛАДЕЖКИ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР АМАДЕУС
 |
гр. София, бул. Владимир Вазов 8 / Яна мол 0876788598 ymt.amadeus@gmail.com |
Първият в България „Младежки музикален театър“- АМАДЕУС приема деца с артестична ориентация.
Ще се приемат кандидатури за прослушвания за деца, младежи и възрастни за обучения и подготовка на конкретни роли за предстоящи музикално сценични продукции.
Одобрените кандидати, преминали успешно подготвителния- обучителен период, ще бъдат включени в състава на театъра за предстоящи представления, турнета в страната и чужбина.
В зависимост от ролите кандидатите ще се разпределят в няколко възрастови категории:
7-14 години
15-19 години
19+ години
Кандидатурите се подават на email : YMT.AMADEUS@GMAIL.COM
Изисквания:
Артистичност, ритмичност, певчески и танцови умения, владеене на английски език.
Кандидатурите се подават на email :YMT.AMADEUS@GMAIL.COM
Кандидатурата съдържа:
Кратка видео визитка (лично представяне) и песен.
Задължителен текст:
Имена и възраст на кандидата, телефон за обратна връзка и контакт на родител или настойник (за децата и младежите под 18 години)
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР Н.Й.ВАПЦАРОВ
 |
Благоевград, пл.Георги Измирлиев 1 0879523729 dt_vapcarov@abv.bg http://blagoevgradtheater.eu/ |
Благоевградският областен театър е основан през 1919 г., като градски театър към читалище „Съгласие“ от Георги Илиев Бръчков.
Като млад строителен инженер учил във Виена до ПСВ и ветеран от войната, ранен на фронта, Бръчков е изпратен от българскотоправителство да построи сградата на Общината и създаде градоустройствения план на новоосвободения град. Колега в „Свободен театър“ на Стоян Бъчваров до 1919 г. Театърът и дейността му се развиват под името „Модерен театър“ в голямата джамия.
На нейно място, Бръчков изгражда нова сграда с подкрепата на Общината, за да се приюти театъра и читалището през 1926 година. През 1939 година, синът му Илия Георгиев Бръчков поема инициативата с младежки ентусиазъм и продължава уверено и успешно театралното дело. Статут на държавен институт с постоянна актьорска трупа, щатни режисьори, сценографи и драматург получава през 1948 година с помощта на Георги Стаматов, Любомир Бобчевски, Петко Атанасов и Боян Дановски, постоянни спътници в творческата дейност на Георги Бръчков. Ученици на Бръчков са Константин Кисимов и Никола Вапцаров.
Поради силното местно значение и преждевременна загуба, от 1953 г. театърът носи името на неговия ученик „Никола Йонков Вапцаров“. По същата причина Читалището носи името на поета от 1952 година. Театърът поставя за първи път неговата пиеса „Деветата вълна“, както и пиесата на Пейо Яворов „В полите на Витоша“ като негов лиричен и семеен ментор, за което свидетелства писателя Михаил Кремен.
Благоевградският театър е носител на множество престижни награди от национални прегледи и фестивали – за режисура, актьорско майсторство, сценография и музика.
През 1996 г. постановката „Майстори“ от Рачо Стоянов (реж. Бойко Богданов) получава наградата за режисура на Съюза на артистите в България и наградата „Дионисий“ – Смолян.
През 2001 г. театърът е удостоен с четири номинации „АСКЕЕР“ – за режисура, сценография, костюми и за най-добро представление; наградата „АСКЕЕР“ за режисура получават Петър Пейков и Албена Георгиева (за спектакъла „Пиеса № 27“ от Алексей Слаповски).
През 2002 г. „АСКЕЕР“ получава композиторката Петя Диманова за музиката към спектакъла „Кървава сватба“ от Федерико Гарсия Лорка, реж. Крум Филипов.
През 2003 г. наградата „АСКЕЕР“ за режисура е дадена на Асен Шопов за спектакъла „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, а номинация за изгряваща звезда получава младата актриса Силвана Пишимарова за ролята на Мила в същия спектакъл. С награда „АСКЕЕР“ за поддържаща мъжка роля е удостоен актьорът Петър Кьосев за ролята на Ханс Салама в „Каролина Нойбер“ от Небойша Ромчевич с режисьор Крикор Азарян.
През 2012 година спектакълът „Бягство от Москва“ от У. Никълсън с режисьор Петър Пейков е номиниран с две номинации за наградата „АСКЕЕР“, за водеща женска роля за Албена Чобанова и за най-добро представление.
СТОЛИЧЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР
 |
гр. София, ул. Генерал Гурко 14 029817161, 029885416 office@sofiapuppet.com http://www.sofiapuppet.com |
Първият куклен театър в България! Верни на традицията, винаги се стремим да предлагаме незабравими емоции на нашите малки и големи зрители вече над 70 години.
МИСИЯ
Да разширяваме хоризонтите на децата и младите хора с оригинални куклени представления, които провокират и вдъхновяват!
ХУДОЖЕСТВЕН ПРОФИЛ
Художествената продукция на театъра е изследвала всеки жанр и стил – от куклената миниатюра, музикалната приказка, пантомимата, театърa на сенките, комедията и сатирата, до движенческия театър и представленията за възрастни. Трупата е изиграла и поддържа в репертоара си незабравими спектакли по класически произведения на Шарл Перо, Вилхелм Хауф, Ханс Кристиян Андерсен, Екзюпери, Пушкин, Бокачо, Толстой, Шекспир, Братя Грим, Голдони, Молиер, както и много български автори, отдавна влезли в съкровищницата на драматургията за деца – Валери Петров, Йордан Радичков, Рада Москова, Борис Априлов, Иван Теофилов и др.
ДЕЙНОСТ
Театърът ни поддържа в репертоара си повече от 25 заглавия и подготвя до 5 нови постановки всеки сезон. Над 650 представления годишно се играят на нашата сцена, а зрителите ни са повече от 65 000. Няма да спрем да правим живота ви по-пъстър и прекрасен, защото Куклите никога не спят!
СТАТУТ И СТРУКТУРА
На 23 май 2001 г. с решение на Столична община, популярният Централен куклен театър добива статут на Общински културен институт и сменя името си на Столичен куклен театър. Днес той е репертоарна театрална организация с постоянна трупа, технически и административен персонал, две сцени (на ул. “Ген. Гурко” 14 и на бул. “Янко Сакъзов” 19) и ателие за изработка на кукли и декори, както и модерно звукозаписно студио.
ИСТОРИЯ
Основан през 1946 г. от Мара Пенкова с лични средства, първият куклен театър в България успява да предизвика голямо обществено внимание. Само две години по-късно е гласувана държавна субсидия в подкрепа на трупата, която получава статут на първия държавен професионален куклен театър в България.
Първата международна проява на театъра е през 1958 г. в Букурещ, а само две години по-късно той вече печели награда “За оригиналност и въображение” от Втория международен куклен фестивал в Букурещ за „Петя и вълка” по Сергей Прокофиев, с режисьори Атанас Илков и Николина Георгиева.
През 80 и 90 -те години, тратърът бележи значителен творчески подем. Създадени са емблематични спектакли,донесли слава на театъра и кукленото ни изкуство по цял свят – от Куба, САЩ и Канада, през страните на Европа, чак до далечна Япония. Примери за това са спектакли като „Маугли“, „Любопитното слонче“, „Златка – златното момиче“, „Пинокио – забранено за деца“, „Голямото кихотене“, „Приказка за чайка и банда котараци“, „Вампирова булка“, „Приказка за скитника Крал“ и много други. Досега на сцената на театъра са поставени над 350 заглавия.
И днес Столичен куклен театър продължава да пази и развива безценното наследство на Мара Пенкова и цяла плеяда творци на кукленото изкуство, разнесли славата на българската култура по целия свят!
БАЗА
Салон „Гурко“
Театърът получава салона си на ул. “Ген. Гурко” през 1971 г. Разполага с две фоайета, зрителна зала, озвучителна и осветителна кабини, модерно оборудвано звукозаписно студио и административна част.
В зрителната зала има 260 места, разположени на 14 реда и 4 ложи. Сценичният отвор е с размери 6 м. широчина и 4 м. височина, а авансцената е с дълбочина 3 м. Сцената разполага с 8 чиги, 2 подвижни осветителни моста, 72 силнотокови кръга, които дават възможност да се включат до 140 прожектора.
Салон „Янко Сакъзов“
Театърът получава салона си на бул.“Янко Сакъзов”, който е разположен в непосредствена близост до парк “Заимов”, през 1959 г. Салонът разполага с фоайе, зрителна зала с 202 места, разположени на 15 реда, осветителна и озвучителна кабини.
АТЕЛИЕТА
Столичен куклен театър има три ателиета – бутафорно, железарско и дърводелско. Те се намират в сградата на бул. „Янко Сакъзов” №19 и в тях се произвеждат всички декори, кукли и реквизит за представленията.
В ателиетата работят високо квалифицирани художници, скулптори, шивачи и конструктори, способни да реализират всички идеи на сценографите.
Билети – виж билетните каси!
Програма – виж тук програмата на театъра!