ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ПЛОВДИВ

Пловдив, ул.Съборна 14 A 032635322 ghgpl1952@gmail.com  http://www.galleryplovdiv.com

Галерията е създадена през 1952 г. Тя е утвърден културен институт в Града на тепетата. В момента притежава 7210 творби, разпределени в няколко колекции – живопис, графика, скулптура и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии. Поддържа пет постоянни експозиции – една обща и четири тематични. Организира временни експозиции и други културни събития.

Основната експозиция се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.

Постоянна експозиция

ул. „Съборна“ № 14 A, Пловдив 4000

тел.: 032/ 63 53 22; e-mail: ghgpl1952@gmail.com

През 1881 г. в Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.) изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в.

През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство.

От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов.

Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия – Пловдив, е на 2 март 1952 г. Първи директор е Георги Чайковски.

Сбирката на галерията през 1952 г. наброява около 300 творби, събрани от Народен археологически музей – Пловдив, Държавна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Окръжен музей при Окръжна постоянна комисия – Пловдив, Пловдивска общинска градска къща музей (от 1949 г. – Етнографски музей), сбирка на отдел „Наука, изкуство и култура“, музей при Френския мъжки колеж „Св. Августин“ – Пловдив, Националната художествена академия – София, Националната художествена галерия – София.

В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скултура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии.

Особено представителни колекции има от творчеството на Георги Данчов Зографина (1846-1908), Станислав Доспевски (1823-1878), Николай Павлович (1835-1894), Михаил Лютов (1887-1965), Христо Станчев (1870-1950), Цанко Лавренов (1896-1978), Златю Бояджиев (1903-1976), Георги Атанасов (1878-1950), Крум Джаков (1909-1976), творби на голяма част от членовете на Дружеството на южнобългарските художници (1911-1945), както и на поколението от втората половина на ХХ в. – Георги Божилов (1933-2001), Йоан Левиев (1934-1994), Колю Витковски (1925-1998), Енчо Пиронков (1932), Димитър Киров (1935-2008), Христо Стефанов (1931) и др. Добре представени са пловдивските и свързани с Пловдив художници от края на ХХ и началото на ХХІ век.

Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.

Пловдивската колекция е сред най-богатите на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство в страната. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.

Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили преди и в първите години след Освобождението. Сред тях са най-известните и автентични портрети на Васил Левски, портрета на Поликсения Стамболова рисувани от Георги Данчов; дипломната работа на Станислав Доспевски от Петербургската академия; портрети рисувани от първите професори в Художественото академия в София Антон Митов (1862-1930) и Иван Мърквичка (1856-1938); „Негърчето” на Константин Величков (1855-1907), министър на народната просвета (1895-1899) и основоположник на Художествената академия в София и др.

Експозицията продължава с творби на ярки представители на българското изкуство – Христо Станчев, Цено Тодоров (1877-1953), Гошка Дацов (1885-1917), Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец (1906-1982), Султана Сурожон, Дечко Узунов (1899-1986), художници от втората половина на ХХ в. Светлин Русев (1933), Атанас Пацев (1926-2000), Генко Генков (1923-2006), Георги Баев (1924-2007), Чавдар Пашев (1928), Иван Кирков (1932), Емил Стойчев (1935) и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на днешната българска художествена култура, нейните връзки с европейското изкуство Николай Майсторов (1943), Андрей Даниел (1952), Вихрони Попнеделев (1953), Станислав Памукчиев (1953), Васил Стоев (1950), Свилен Блажев (1953), Вълчан Петров (1947) и др.

Временна експозиция

ул.“Княз Александър I“ № 15, Пловдив 4000

тел.: 032/ 62 42 21; e-mail: ghgpl1952@gmail.com

Изложбените пространства се помещават в сграда с типична градска архитектура от началото на XX в. В залите на двата етажа се представят временни изложби с научен и приносен характер, свързани с юбилеи на изтъкнати български художници, както и с историята и проблематиката на културния живот на страната. Представят се и изложби на чуждестранни автори, експериментални изложби и изложби на деца.