гр. Сърница, обл. Пазарджик, ул. Свобода 20 035472266 obshtina@sarnitsa.bg  http://www.sarnitsa.bg

Град Сърница е разположен между Велийшко-Виденишкия дял и Дъбраш в един от най-привлекателните райони на Западните Родопи. Този чаровен кът от родината ни е неповторим като пейзаж и геоморфоложка форма. Покрай града минава р. Доспат, която се влива в едноименния язовир, който е с дължина 18 км. Средната надморска височина е 1250 метра.

На юг срещу града се издига стръмния склон на рида Дъбраш, очертан от плоско заравнено било по което се издигат върховете: Розов връх (Гюлтепе), Каракая, Беслет(най-високия 1938 м.), Каялийски връх, Ранча, Унген, Арсъзтепе, Чаерджик, Доганчукур, Каука и др. Откъм, североизток се спускат полегатите склонове на Велиишко-Виденишкия дял по посока северозапад-югоизток, прорязан от множеството долове. В този дял се издигат върховете  (1712) Черно връх, Малък Гаргалък, Голям Гаргалък, Малтепе и Келтепе, гъсто обрасли с може би най-хубавите гори.
Стръмният до над 45º склон на рида Дъбраш, който отделя котловината в югозападна посока е най-импозантната форма в целите Западни Родопи.

Той е почти праволинеен по форма и дълъг около 40 км. с общо взето, изпъкнала форма, в която се измерва до 70 м. относителна височина между основата на наносните конуси и горният край на откоса. Това е типичния разседен откос, много слабо фоцентиран, от една страна, защото е сравнително млад.

Геоморфоложкото развитие на района около гр. Сърница е неразделно свързан с геоморфоложкото развитие на Западните Родопи, а то е резултат на неколкократни издигания, разделени от спокойни периоди между тях, по време на които са се оформили обширни заравнености.

Съвременния релеф на територията на гр. Сърница е бил оформен от различните денудационни процеси. Тук не е имало заледяване през четвъртичния период, затова в двата рида липсват онези скални зъбери и стеснени, непрестъпни заострени била и глациални форми, които срещаме в съседните планини Рила и Пирин. Затова тук са присъщи заравнените била, които придават своеобразния и успокояващ чар, непознат на другите български планини.

Средният годишен брой на безоблачните дни са 168. Валежната сума е висока през пролетта и зимата, а в края на лятото и началото на есента понякога засушава. Има изобилни снеговалежи . Есента е топла и приятна, пролетта е влажна, но настъпва със закъснение. Тези климатични особености се дължат на голямата надморска височина , но са в зависимост от циркулационните условия на Средиземноморския басейн. Голяма част от зараждащите се там въздушни течения проникват по долината на р. Места и през сравнително ниските била на планините на юг от котловината. Валежите се характеризират с редица особености на преходносредиземноморския климат, като са най-обилни през есента, а минимални през август и септември.

Покрай града минава река Доспат, която отводнява едноименната котловина. Тя е ляв приток на р. Места и извира в подножието на Розов връх. По важни притоци на реката в близост до Сърница са Широк дол, Бегов дол, Барбунски дол, Дерменка, Усоина река, Тахталийски дол, Гюмюж дер, Караасан дере, Боров дол, Камен дол, Кървав дол, Аиски дол, и др. Те не пресъхват през цялата година. В близост до града ни стигат водите на язовир „Доспат” едно от най- големите изкуствени езера в нашата страна, построен през 1961-1968 год. Днес водите му се използуват за електродобив, напояване, за спортен риболов, гребна база на ССУ „В. Левски” гр. Пловдив.

В преброяването на населението през 1910 Сърница я няма като самостоятелно селище.До 1947 село Сърница е към Девинска околия. Сърница е самостоятелна община (1979-1987 г.), вкл. селата Медени поляни и Побит камък. С Указ на ДС на НРБ N 3005 от 6 окт. 1987 г. Сърнишка община се закрива и се присъединява с включените в нея населени места към Велинградска община. Сърница е обявен от село за град с Решение N 641 от 12. 09. 2003г. Сърница е второто по големина населено място в община Велинград след село Драгиново. Населението му е българо-мохам., живеещи в 870 жилища, с 14.7 кв2 жилищна площ на 1 ж.

Сърница има кадастрален, регулационен и нивелетен план, водоснабдено (1933), електрифицирано (1957), има канализация, АТЦ с 1200 поста.

През последните години броят на населението е почти в застой: 1995 – 3676 ж; 1996 3685 ж; 1997 – 3666; 1998 – 3665 ж; 1999 – 3680 ж.; 2001 – 3654 ж.

Баланс на територията на Сърница (в дка) :
Обработваема земя 10287.9
Необраб. земя за земеделски нужди 1743.8
Друга необработваема земя 176.5
Всичко земеделска земя 12208.3
Негодна за земеделско ползване земя 1519.1
Общо селскостопански фонд 13727.4
Държавен горски фонд 83229.8
Фонд Населени места 1231.8
Транспортни територии 292.2
Водни течения и площи 13329.6

Горите заемат 80% от територията на кметството. Растителността е представена от бял бор, смърч и ела. Широко са разпространени черните и червени боровинки, малини, ягоди. Срещат се още билки и гъби. Фауната е представена от лисици, златки, катерици, сърни, елени и др. В реката и язовира има пъстърва, кефал, костур ,шаран и др. Района е благоприятен за развитието на спортен и ловен туризъм. Природните дадености и създадената добра материална база предлагат възможност за съчетаване на почивка с бране на гъби, билки и диворастящи плодове. Ежегодно Сърница се посещава от над 15 хил. туристи и почиващи от страната и чужбина

Леката промишленост е застъпена в производството на шивашки изделия и конфекция, където е заета предимно женската работна ръка от населението. Фирмата „Сунай ООД“ е една от водещите фирми утвърдили се в този отрасъл. Дейността и се изразява предимно в изработката на дамско облекло, както за българския, така и за световния пазар, като в цеха се шият и облекла за известната марка H&M.
В селското стопанство е застъпено предимно производството на картофи и отглеждането на овце и крави. Ежегодно в района на кметството се произвеждат над 5 хил. тона доброкачествени картофи, които са известни в цялата страна.

Населението говори български език и изповядва исляма. Има три джамии , изградени с доброволен труд и дарения от мюсюлмани и християни. Етнически проблем в районна на Сърница не съществува.
Основен проблем за разрешаване е подмяната на остарялата водопроводна мрежа и хващане на нови водоизточници. За решаването на този проблем кметството търси фондове и финансиращи инстанции за разрешаването му. По предварителни изчисления са необходими около 1 милион и петстотин хиляди лева.
Друг основен проблем за разрешаване е пътната мрежа, която свързва Сърница с Велинград, Доспат и останалите селища. За подобряване на пътната мрежа са необходими значителни средства за да могат всички пътища да се асфалтират.

В ново време Сърница се развива като културно и промишлено средище. Основен поминък на населението – дърводобив, животновъдство, картофопроизводство, гъбарство и билкарство, със силно развит риболов край язовира. Възникват множество малки и средни фирми, главно за дъскорезно производство, откриват се търг. заведения, развива се хотелиерството, оформят се вилни зони край язовира. Асфалтирани пътища свързват Сърница с всички краища на страната, по вода на 18 км. може да се отиде до гр. Доспат. Посещава се масово от риболовци и любители на природата.
Градът има перспективи за развитие на екотуризъм.

Доспат, ул. Първи Май №3  030452310, 030452312 obshtinadospat@abv.bg  http://www.dospat.bg

Географско разположение

Община Доспат е разположена в югозападната част на Родопите и административно попада в област Смолян. На юг общината граничи с Република Гърция, на изток с община Девин, на север с община Батак, а на запад с община Сатовча. Общината включва един град Доспат и 7 села. Територията се определя като високопланинска гранична територия. Общината е част от Южен централен район за планиране.
Територия
Територията на общината е 282,7 кв. км, което представлява 8,85% от общата площ на област Смолян и около 1,3% от територията на Южен централен район (ЮЦР, NUTS 2).
Административен център и населени места
В административните граници на общината са разположени 8 населени места, от които един град – Доспат, който е и административен център на общината и седем села:

§ с.Барутин,
§ с.Змейца,
§ с.Бръщен,
§ с.Късак,
§ с.Любча,
§ с.Црънча
§ с.Чавдар.

Характерни особености

На територията на общината се намира и язовир Доспат, който е вторият по големина язовир в България. Язовир Доспат е разположен на 1200 метра надморска височина, той е най-високият язовир в България, а със своите 22 000 дка водна площ е вторият по обем. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо. Непосредствената близост на язовира до град Доспат – административен център на общината, както и прекрасната природа предполагат идеални възможности за отдих и туризъм.
Най-малък е оттокът на реките през месец август, а най-голям през месец май, тъй като това са районите с най-обилни валежи и засушавания.

По данни от преброяването на населението към 01.02.2011 г. в община Доспат живеят 9 116 души или 7,49% от населението на областта и едва 0,62% от населението на ЮЦР. По данни на ГД ‖ГРАО‖ жителите на общината по постоянен адрес към 15.06.2014 г. са 9 720 души, а по настоящ адрес – 8 848 души. Община Доспат има изградени транспортни връзки с всички съседни общини. На територията на общината основните пътни връзки са: Доспат – Батак – Пещера – Пловдив; Доспат – Батак – Пещера – Пазарджик – София; Доспат – Гоце Делчев – Благоевград; Доспат – Борино – Девин – Смолян.

Град Доспат е разположен на 76 км от областния град Смолян, на 199 км от столицата на страната гр. София и на 80 км от гр. Смолян. Урбанистичната структура на общината се характеризира с 8 населени места – административния център град Доспат и 7 села: с.Барутин, с.Змейца, с.Бръщен, с.Късак, с.Любча, с.Црънча и с.Чавдар. Община Доспат е една от 10-те общини в област Смолян. Тя е на пето място по територия и на шесто по население сред общините в областта.Най-голяма по население и по територия е община Смолян. В нея живеят 34,5% от общия брой жители на областта. Голяма концентрация на население има в общините Девин, Мадан и Златоград. Най-малката община в областта по територия е Неделино, а по население Борино.

История

В околностите на град Доспат са намирани останки от 4-5 век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. Край Доспат и до днес съществува местността „Даа―, която е осеяна с
величествени гори с много горски плодове през лятото и богатство от гъби през есента. Тази местност напомня за живота на тракийското племе Даи. За живота на траките в Доспатския край, говорят запазилите се до днес тракийски могили край с.Любча и тракийското светилище на вр. Виденица край с. Змейца.

В с.Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфейс името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере. Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9 в. села. Името на града, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли и означава ―Горяното, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места.

В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, сестрин син на Калоян. Смята се, че от титлата му, деспот, се е родило и името на града – Доспат. Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките. Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 г. в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдото на 1.5 км край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката. До сега той не е бил разчетен. Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро.
Според хората от Любча в района на селото им има най-много открит кехлибар, което говорело, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия. В Древен Египет скарабеите са изобразявани и се приемали като символ на здравето и за закрила от висшите сили. Това, че го има в Родопите местните приемат за знак за това, че мястото тук е било ценно за тракийците. 28 тракийски могили има край Любча, археолози с години копаят по баирите наоколо, иманяри също, но никой не знае последните какво са открили.
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.

През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе―.в документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat). Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото. След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини.

Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души. При прокарването на Възродителния процес, властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин, тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на страстите в Барутин, населението на Доспат е изплашено и за това не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите от МВР-Девин Зафиров и Касапов.

Вижте по-голяма карта