ОБЩИНА ДУПНИЦА

Дупница, пл. Свобода 1  0701 59285; 0701 59220; 0701 59211  admin_dupnitsa@dupnitsa.bg  http://www.dupnitsa.bg

 НОВИНИ от Община Дупница …. виж тук!

Местоположение

Община Дупница е със стратегическо географско положение и уникален климат.

През землището на гр.Дупница преминава една от главните пътни артерии на страната – международен път Е 79, като гр.Дупница е точката, където се пресичат пътищата на юг към Солун, Адриатика, Истанбул или на запад през Македония и Сърбия за страните от Западна Европа.

Територията на Община Дупница е 359 км² или 0.32 % от територията на Република България. Средната надморска височина е 946.3 м.
На изток община Дупница граничи с общините Сапарева баня и Самоков, на запад с община Бобов дол, на север с община Радомир, а на юг с общините Рила и Бобошево.

В един пътепис на чужд пътешественик, гр.Дупница е представен като “живописен град, който се извива около 3/4 ч. път между високи склонове край лъкатушното джерменско корито, а центърът на града се намира на мястото, където от рилските склонове през живописна, между къщите дълбоко врязана долина, дохожда буйната река Бистрица”.
В пътеписа е записано още, че една от главните улици на града минава през нейните шумящи вълни по стар каменен мост, до който стои старинната джамия, превърната в Дом на изкуствата.

Без да навлизаме в подробности, трябва да отбележим, че градът Дупница е произлязъл на мястото, където се кръстосват два големи друма по онова време – от Цариград за Скопие и от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал навярно полека-лека около кервансараите край шосето. Руско-турската война е направила тук големи промени, но най-вече е оформила Дупница като център на пограничната околия.
С оживеност и добраномереност градът прави впечатление още при влизането в него и създава у посетителите чувство на подреденост и спокойствие.

Няма съмнение, че величавата Рила планина прави Дупница забележителна и тайнствено магнетична. И така, извисена като страж и прегърнала го като любяща майка, планината разкрива на всички туристи и любители, дръзнали да я опознаят отблизо и историята на Дупница с множеството коларски пътища, с малките трънливи пътечки, които водят през Великата Рилска Дядовазова пустиня, та чак до град Самоков или до гордият Пирина през светостта на Рилската обител.

Транспорт

1. Транспортна инфраструктура:

Територията на Община Дупница се обслужва преимуществено от автомобилен и железопътен транспорт. Чрез него се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места. През локацията преминават автомагистрала Е-79 София – Кулата – Солун и електрифицираната ж.п. линия София – Кулата.

Състояние на пътните комуникации: Пътните комуникации се класифицират в два раздела:
– Междуселищни пътища – пътища – І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас;
– Улично стопанство в населените места – Дупница и селата.

Междуселищни пътища: Най-високо ниво на транспортно обслужване в Общината се осъществява от главен път Е-79 – Кулата – Благоевград – Дупница – София. Важен транспортен гръбнак е второкасен път Дупница – Кюстендил, които свързва Общината с Областния център, Македония и Сърбия, а посредством пътя Дупница – Самоков се стига до автомагистралите водещи до Турция.
Общата дължина на пътищата І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас в общината е 165.8 км., разпределени както следва:

Вид пътища Обща дължина
Пътища I-ви клас 42,3 км
Пътища II-ри клас 34 км
Пътища III-ти клас 25,5 км
Пътища IV-ти клас 64 км
Общо 168,8 км

Пътищата І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас са с трайна настилка и се поддържат от “Пътно поддържане” и “Автомагистрали – Хемус”. Настилката на 87% от пътищата ІV-ти клас е трайна (асфалт, бетон, паваж или запечатка с битум), а на 13% от тях нетрайна (баластра или трошен камък). Тези пътища се поддържат със средства от общинския бюджет.

Улици в Дупница и населените места в общината: Общата площ на уличната мрежа в Община Дупница е 2813,5 хил.кв.м. – 877,5 хил.кв.м в гр. Дупница и 1936 хил.кв.м в 16-те села. Благоустроените с трайни настилки улици са около 669,5 хил.кв.м (приблизително 24%).

1.2. Единна транспортна система:
Единната транспортна система (ЕТС) в Община Дупница включва автомобилен, пътнически, товарен и ж.п. транспорт.

1.2.1. Автомобилен транспорт: пътническият автомобилен транспорт е градски, вътрешно- общински и между-общински. Град Дупница е център по отношение на ежедневното транспортно обслужване – градски и работнически пътувания, свързани със София, Благоевград, Бобов дол, Кюстендил. Товарният автомобилен транспорт се характеризира с превоза на различни видове товари, както в цялата страна така и в чужбина.

1.2.2. Железопътен транспорт: През територията на Община Дупница преминава електрифицираната ж.п. линията София-Кулата, която е една от най-натоварените линии в страната. От същата линия при гр. Дупница има разклонение за гр. Бобов дол. От гара “Дяково” до гара “Криви дол” дължината на ж.п. линията възлиза на 16,128 км., и коловозно развитие – 2,135 км. Коловозното развитие на гара “Дупница” е 6072 км.

История

Миналото на Дупница
се крие дълбоко в лабиринта на праисторическата древност на българските земи. Със сигурност поселищната система се е оформила още в епохата на неолита (VІІ-VІ в. пр.Хр.) и затова говорят разкритите и частично проучени селищни могили в голямата Дупнишка околия – при селата Крайници, Дяково, Слатино и Сапарева баня.
Забележителен е фактът, че откакто историци и изследователи доказаха, че откритите археологически паметници датират 500 години преди аналогични култури в Гърция, присъствието на Дупница и Дупнишко в историята на световната цивилизация става завидно. Частичните сондажи и случайните находки сочат поселищен живот в района от времето на бронзовата епоха.
Все още тракийското минало на Дупница остава непроучено, но затова пък е ярко очертано според изследователите с откритите антично селище и некропол.
В днешните граници на този древен забележителен с историята си град, са регистрирани останките на римската и византийската епохи, а при хан Крум (812-814 г.) очертанията на Дупница попадат окончателно в пределите на Българската държава.
За първи път името Дупница се появява в османския регистър от третата четвърт на ХV век, както и в пътеписите на редица пътешественици минавали от тук – Арнолд фон Харф (1499 г. ), Евлия Челеби (ХVІІ в.), Хюп (ХVІІ в.), Ами Буе (ХІХ в.).
За съжаление Османското робство оставя трайни белези и дълбоки рани на града, но това не пречи тук да се развие рударството с железните рудници намиращи се в околностите на града.
Твърде интересно и много кокетно изглежда Дупница по времето на разкриващите се едно по едно дюкянчета, различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, дюлгерски, мутафчийски, с които полека-лека полъхът на разрастващият се град, придобива особена задушевна и добронамерена чувственост.
В средата на 60-70-те години на ХІХ век в Дупница има три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и предприятие за рязан тютюн. Така по-късно градът се оформя като център на тютюнопреработването, които през 30-те години на ХХ век оформят облика на града като един от най-големите подобни центрове в България.
Забогателите еснафски и занаятчийски организации започнали да подпомагат и организират изграждането на църкви, училища и още през първата половина на ХІХ век изправили снага първите четири християнски обители – Риломанастирският метох, метосите на Хилендарския и Зографския манастир, а малко по-късно започнал учебният процес и осем училища, едно от които е девическо.

Стратегическото и кръстопътното положение на Дупница дава възможност градът и околията да се съвземат и разраснат прекалено бързо след Освобождението и така тук се оформят най-значимите търговско-занаятчийски и културни центрове в Югозападна България.

Лабиринтът на историята на този древен град ни запознава и със стопанското и административното му присъствие в Българската държава след Освобождението от Турско робство (след 1878 г.), когато Дупница се оформя като пункт с първостепенно военно-стратегическо значение, с разположените основни части и щабът на VІІ-ма Рилска дивизия.

Не може да не споменем и фактът, че обществено-политическият живот на свободна Дупница (1879-1912 г.) е белязан от идеята за извоюване на национално обединение, за подпомагане на българите останали под властта на султана и Македония, когато родолюбиви дупничани дават подслон на хиляди бежанци и се създават много благотворителни дружества.
Традициите в културния и просветен живот, създадени още през Възраждането, също оставят своя отпечатък върху лика на града и голямата Дупнишка околия, много от които са запазени от поколенията до наши дни.

Историци, изследователи, краеведи и много родолюбиви дупничани, и до днес неуморно търсят, откриват, изследват, анализират и предоставят на нашето внимание постоянно и последователно документи, факти и събития от най-древни времена до днес. Написани и описани в много книги, научни трудове, лекции, вестници и списания, както и в семейни биографии.
С една единствена цел – да знаем своя род и да помним своя език. За да няма нищо, което да ни попречи да се срамуваме от тях.

Кратка историческа справка

В град Дупница и околностите са разкрити следи от човешко присъствие още от времето на късната каменна епоха и античността.В резултат на археологически проучвания през 1993–1995г. в местността на Кулата – хълма в североизточната част на града, са разкрити основи на крепост, съществувала през ІV –Vв. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на ХV в.По-късно описание на града и населението се среща в записки на пътешествениците: рицаря Арнолд фон Харф (1499г.), Евлия Челеби (ХVІІІ в.) и Ами Буе (ХІХв.).
В предосвобожденската епоха стопанския живот на Дупница е свързан предимно с рударството.Преуспяват занаятите и търговията.Съществуват различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, железарски, дюлгерски, мутафчийски.
Началото на индустриализацията в града е поставено през 60-70-те години на ХІХ век, когато започват работа три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и за рязан тютюн. Градът започва да се оформя като един от големите тютюно-производителни центрове на ХХ век.
През първата половина на ХІХ в. в града съществуват четири църкви, метосите на Рилския, Хилендарския и Зографския манастири, а към края на века действат осем училища, едно от които е девическо и читалища.
Наред с развитието на културно-просветната дейност, дупничани се включват в борбите за национално освобождение.

Именити дупничани

НИЕ ПОЧИТАМЕ, ТАЧИМ, ГОРДЕЕМ СЕ И СЕ СТРЕМИМ ДА СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА МНОГО ИМЕНИТИ НАШИ СЪГРАЖДАНИ И ЛИЧНОСТИ!

Христаки Павлович Дупничанин – създал първия печатен учебник по българска история, т.н. “Царственик”, базиран на Паисиевата “История славянобългарска”. Христаки Павлович-Дупничанин е родственик на Николай Павлович, на когото е наречено първото рисувателно училище, сега НХА в София.
Аверки Попстоянов, рилски монах и възрожденец, учителствал в Казанлък, Видин, Кюстендил. Той е бил игумен на Осоговския манастир “Св.Йоаким Сарандапорски” от 1858-1876г. Участник в борбата за независима българска църква. Автор е на печатни произведения и на славянобългарски език. Участник в революционното движение.
Отец Атанасий Чолаков-Дупничанин, известен още като Хилендарец. Учителсвал в Панагюрище и Хасково, участва в народните борби. Убит е през 1852г. от гръкомани.
Даскал Ристо – Христо Димитров Тодоров – борец срещу гърцизма. Участва в църковно-народния събор в Цариград през 1871г. като делегат на Самоковска епархия.
Георги Икономов Дупничанин също се изявява на попрището на църковното движение като учител в Сопот, Велес, Прилеп.
Димитър Янакиев Бисеров-Околията, учител в Дупница и Берово, Малешевско. Сътрудничи на българските вестници “Македония”, “Право”, “България”, “Читалище”, “Български книжници”. Инициатор е за създаването на читалище, наречено днес “Зора”. Събира народни песни и поговорки от дупнишко.

УСЛУГИ:

• Екология
• Транспорт
• Технически
• Местни Данъци и Такси
• Етажна собственост
• Други
• Местно развитие
• Гражданска регистрация
• Търговски

СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ:

• Заведения за социални услуги
• Здравеопазване
• Еднократно финансово подпомагане
• Население

Вижте по-голяма карта