Чирпан, пл. Съединение 1 041699630, 041693521, 041699615, 041696238 obshtina@chirpan.com http://www.chirpan.bg/

Община Чирпан се намира в Горнотракийската низина, в югозападната част на област Стара Загора и включва части от Средна гора на север (Чирпанските възвишения) и част от долината на река Марица на юг. Средната надморска височина e от около 240 м. Климатът е умерено континентален. Населените места в общината са 21, от които 20 са села. Община Чирпан граничи с общините Стара Загора, .

Град Чирпан се намира на 39 км. от областния град Стара Загора и на 56 км. от Пловдив. Разположен е в близост до пресечната точка на две магистрали с международно значение – Тракия ( София – Бургас ) и Марица ( София – Свиленград ). Общината заема площ от 522,9 кв. км., което представлява 0,47% от територията на страната и 10,18% от територията на областта.

Град Чирпан е разположен на главната пътна и железопътна транспортна артерия София – Пловдив – Бургас и поддържа редовни автобусни връзки със София, Димитровград, Стара Загора, Пловдив, Хасково и други градове и селища в околността и страната. Поради разположението на Чирпан всички автобусни линии София – Бургас преминават през града.

Промишлеността в Общината е представена от предприятия в машиностроителната, шивашката и хранително – вкусовата промишленост. Чирпан има изградени позиции във винопроизводството и по – специално в производството на леките бели и шампанизирани вина, произвеждани в Новико, приемник на Ловико – Чирпан.

Районният кооперативен съюз също изкупува грозде и произвежда в четирите си винарски изби червени и бели трапезни вина. На местния пазар се налага и успешно работещата от няколко години винарска изба в село Свобода. Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Чирпан и определя структурата на общинската икономика.

Обработват се 281 хил. дка ниви и градини, при стопанисвана 320 747 декара, което представлява 11,4% от стопанисваната земя на област Стара Загора, при относителен дял на населението 7,2%. В години с най – интензивна структура на растениевъдния и животновъдния отрасъл заетите са надвишавали 4400 души, а сега при статистически данни за 2001 г. наетите по трудов договор в аграрния отрасъл, включително горското стопанство, лова и риболова са 1018 души.

Произвежда се предимно пшеница, памук, царевица, ечемик, слънчоглед, грозде и зеленчуци. През последните години все по – широко навлизат етерично – маслените култури: салвия, лавандула и други. В Чирпан се намира Институтът по памука и твърдата пшеница, постигнал забележителни успехи в селекцията на редица сортове пшеница, които се продават успешно извън страната и са важен фактор за развитието на селското стопанство в България. Добре развито е животновъдството.

Всички селища в общината са електрифицирани. Те се обслужват от Електроснабдяване – НЕК АД – Чирпан. Всички населени места на Общината са с изградена водопроводна мрежа за питейно – битово водоснабдяване. Основен водоизточник е подстанция Марица, от където се осигурява вода с дебит 150 л./секунда както и подстанция Бяла. Голяма част от водопроводите се нуждаят от подмяна. Само в град Чирпан обаче е изградена канализационната мрежа (60 800 м).

По отношение на телекомуникациите община Чирпан разполага с добре изградена телефонна мрежа: общият брой на телефонните постове за 2001 г. е 9284, в т.ч. домашни – 7973. На територията на общината има покритие на двата мобилни оператори и Интернет връзка.

С подкрепата на общината в Чирпан е изграден „Център за развитие на община Чирпан“, неправителствена организация, работеща в подкрепа на бизнеса и за местното развитие (икономика, социална сфера, образование, здравеопазване, култура, опазване на околната среда). Центърът разполага с учебна база в центъра на града, организира обучения, предоставя офис, информационни и консултантски услуги на МСП.

История

Чирпан се смята за наследник на антично римско селище, което е било разположено близо до римския град Пизус, на 7 км. от сегашното местоположение на града. Смята се, че селището е основано от преселници.

Историческите документи дават основание да се смята, че градът е съществувал на сегашното си място от началото на 15век.

Името на Чирпан се смята, че произлиза от римското име на селището и е свързано най-вече с извора Текир, около който се е формирал градът. През Възраждането, периода 18 – 19 век, Чирпан се характеризира като град с добре развито земеделие и занаяти.

След Освобождението на България през 1878 г. гражданите на Чирпан са сред първите, които започват организирана борба за обединението на България и записват името на града в революционната летопис на Съединисткото движение. Днес на датата 6 септември (Деня на Съединението) се отбелязва празникът на града.

През следосвобожденския период занаятите западат заради загубата на пазари в Османската империя, но процъфтяват лозарството и винарската промишленост.

През 1928 година градът е силно засегнат от Чирпанското земетресение. В помощ на пострадалото население, при разчистването на руините, търсенето на оцелели, изграждането на палаткови лагери, продоволствието и храненето на оцелелите, са се включили активно скаути от съществуващата по това време „Организация на българските младежи разузнавачи“ (ОБМР).

Земетресение с магнитуд 6,9 по Рихтер разтърсило Чирпанско. Точно на 14 април 1928 г. – Велика събота, малко преди обяд силен земен трус с център седем-осем километра северозападно от Чирпан разтърсва града и околните му села. Четири дни по-късно, на 18 април вечерта, друг силен трус с център близо до Пловдив довършва разрушенията, които първия трус започва.

Земетресението е толкова силно, че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните щети от него са огромни. При двата труса са разрушени напълно 26 000 сгради, 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а около 500 души са ранените. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди семейства остават без покрив, деформирани са ж.п. линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Родният град на Яворов е сринат напълно.

При първия трус малко преди обяд на 14 април скалата на Форел-Меркели отчита 10-а степен. Първо рухват покривите, после се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се евакуират в полето. Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът от 11-а степен по Форел-Меркели е опустошителен за Пловдив и цялата област.

Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.

След опустошителното земетресение от 1928 г. в Чирпан в красив парк са построени пет обширни болнични сгради. За чирпанската болница е получена щедра помощ от Полския Червен кръст. Болницата е учредена с Акт от 08.11.1928 г., подписан от Цар Борис ІІІ, членове на Българското Царско правителство и Правителството на Полска Република, както и от чирпански народни представители, Кмета на града и чирпанския болничен лекар д-р Христо Златаров.

По онова време народният представител Крум Кораков прави критична бележка, че това е луксозна болница, изпреварила времето си. Така се създава възможност за разгръщане на болничната дейност в региона. От създаването на болницата и до днес в нея се лекуват жителите на две общини – Чирпанска и Братядаскаловска.

Вижте по-голяма карта

Хисаря, бул. Генерал Гурко 14 033762180, 033762034, 033762415, 033762631   contacts@hisarya.bg http://www.hisar.bg

Кмет на Община Хисаря

Инж. Пенка Ганева

Имейл: p.ganeva@hisarya.bg

Тел.: 0337 62 405

Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.

Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.

Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.

Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.

В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.

През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.

През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация

През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.

Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство

Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.

През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.

По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.

През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.

В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.

В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.

След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.

Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името

Хисаря .

В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.

Днешните квартали на град Хисаря:

– МОМИНА БАНЯ,

– ВЕРИГОВО,

– МИРОМИР,

имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.

Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на

Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:

– Град Хисаря

– Беловица;

– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”

– Красново;

– Кръстевич;

– Мало Крушево;

– Михилци;

– Мътеница;

– Ново Железаре;

– Паничери ;

– Старо Железаре;

– Старосел ;

– Черничево.

Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.

Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .

На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.

През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.

Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.

Вижте по-голяма карта

Ихтиман, ул. Цар Освободител 123 072482381, 0887355455, 0886399354 obshtina_ihtiman@mail.bg  http://www.ihtiman-obshtina.com

Град Ихтиман се намира в Област София и е административен център на Община Ихтиман. Разположен е в Средна гора, в котловина  покрай автомагистрала „Тракия“, на 48 км от София, на 40 км от известния планински курорт Боровец и на около 95 км от Пловдив.

Градът е носел името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто населен“) и е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Археологическите данни датират човешко присъствие в ихтиманското поле от неолита. През него минава най-древната и пряка пътна връзка между Средна Европа и Предна Азия. По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е. От траките са запазени множество  могили, почти край всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман. Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище

По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е.

От траките са и множество тракийски могили, запазени почти при всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман.

Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище.

На десетина километра от с. Живково, в подножието на Рила, е природен резерват „Искър”. Той е най-малкият в страната – 38 кв². Ако имате поне един свободен ден, може да го използвате за фотосафари. Ловът тук е подборен и селекционен, а ловните екземпляри се подготвят 10-на години. Ще ви примамят и с конни преходи из Рила, Пирин или Родопите.

В Ихтиман е построено първото в България голф игрище, отговарящо на всички световни стандарти. Може да пробвате силите си на футбол, баскетбол, волейбол. Игрищата са затревени и със стандартни размери. Има и два тенискорта, два плувни басейна, възможност за конна езда, зала за тенис на маса, фитнес, сауна, солариум. Към комплекса има построени къщи за фамилна почивка и хотел в центъра на града. На Тодоров ден организират парад на конете и весела надпревара.

От Мирово старото шосе отвежда до останките на римската крепост, чието име носи и тунелът Траянови врата на магистрала „Тракия”. Името Траянови врата е използвано за първи път от Антоний Бонфиний, когато разказва за похода на Владислав Варненчик /1443/. Преди това е наричан първо Суки, после Царски проход, Български проход, по време на турското робство – Кападжик дервент. Тук през август 986-та войниците на Самуил разбили и обърнали в бяг армията на византийския император Василий Втори, който се връщал от неуспешната обсада на Средец.

Самият той успява да се спаси, попадайки случайно на тунела, през който снабдявали крепостта с вода. За тази славна битка стиховете на византиеца Йоан Геометър редят: „Пропаднете дървета, зловещи планини. Пропаднете недостъпни скали, там където лъвът се изплаши да излезе срещу сърните. Слънце, скрий под земята златоблестящата си колесница и кажи на великия дух на императора /Никифор Фока/ това: Истъра грабна венеца на Рим. Вземи бързо оръжието, защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия.”

За тази велика битка сведения оставят Лъв Дякон, Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара и много други.

Исторически музей – Ихтиман

Историческия музей на град Ихтиман е открит за първи път през 1951 г. в къщата на изтъкнатия писател Гьончо Белев, където е открита първата експозиция, отразяваща етнографското богатство на Ихтиманския край. Той е създаден с помощта на будни ихтиманци, след апел на тогавашната комисия за наука, изкуство и култура да се включат в издирването на старинни вещи, ръкописи, занаятчийски изделия, които да дарят на музея. През 60-те години на ХХ в., музеят се профилира като музей за история на капитализма и революционно-работническото движение. Преместен е в центъра на града, където е открита експозиция, отговаряща на профила на музея. Фондовете на музея непрекъснато се обогатяват и разрастват. Музейните специалисти не се ограничават в събирането на експонати и продължават издирването и съхраняването на материали, с които се създават археологически отдел, етнографски, възраждане и т.н. През 1970 г. музеят се премества в нова сграда , построена специално за целта. В нея се открива нова експозиция като на първия етаж е експонирана етнографска изложба. Под ръководството на музея през 1978 г. започват археологически разкопки на крепостта “Маркова механа”, елемент от фортификационната система при “Траянови врата”. Десетгодишните проучвания разкриват интересни факти от старата история на района, а намерените материали са ценни експонати във фондовете на музея. През 1992 г. с решение на Министерството на културата музея бе преименуван в Исторически музей. През тези петдесет години музеят се утвърди като един културен институт, издирващ, съхраняващ и популяризиращ историческото наследство на Ихтиманския край.

Троянови врата

Крепост Маркова механа

На прохода “Траянови врата”, непосредствено до тунела на автомагистрала Тракия се намира късно античната крепост “Маркова механа”, която е елемент от крепостна система “Траянови врата” край Ихтиман. Тя представлява най-известния археологически елемент от голям фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите. Мощното фортификационно съоръжение – кастел, се намирало непосредствено пред крепостните стени сред естествено защитена местност. Единствената му открита за неприятеля северозападна страна, била защитена от заплашително врязаните островръхи кули. Археологическите проучвания на крепостта, ръководени от ст.н.с. Д.Джонова, водят до заключение, че тя е построена през VІ в. На това място през 17.VІІІ.986 г. е станала и една от най-великите победи в Българската история, битката на цар Самуил с византийския император Василий ІІ.

Вижте по-голяма карта