Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

София

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН КРЕМИКОВЦИ

 София, кв. Ботунец, ул. Челопешко шосе 267, вх. Б
 029945491, 029945282
 sokre@abv.bg
 http://www.kremikovtsi.acstre.com

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОН КРЕМИКОВЦИ е един от 24-те района на град София и съществува като административно звено в системата на Столична община от 1978 година. Разположен е в Североизточна част на Столицата, в подножието на Стара планина и заема площ от 272,5 кв.км. Включва десет населени места: кварталите – Враждебна, Челопечене, Ботунец, Кремиковци и Сеславци; селата – Долни Богров, Горни Богров, Яна и Желява; град – Бухово. През неговата територия минават реките Лесновска и Искър.

Населението на района според данни от преброяването през 2011 година е 23 641 души. Жителите са заети предимно в леката промишленост, търговията, земеделието.
Структурата на образователната система на територията на район Кремиковци е оптимално организирана.
Има седем общински детски градини, от които пет са Обединени детски заведения, две Целодневни детски градини, филиал към една от тях и седмична детска ясла.
Общинските училища са седем на брой – две средно общообразователни училища, пет основни училища с два филиала.
В кв. Ботунец има филиал на ЦРД (център за работа с деца).
Културният живот в района се осъществява предимно от културните институции, намиращи се на неговата територия. Във всяко населено място има читалище, Дом на културата – град Бухово и Младежки дом в село Яна. Дейностите им е насочена към всички възрастови групи и включва самодейни състави, клубове и групи по интереси. Застъпени са традиции, фолклор, съвременни танцови и певчески изкуства и театър.
Район Кремиковци има богато историческо минало. За това говорят и обявените за паметници на културата над петдесет обекта с национално и регионално значение.
По живописните склонове на Стара планина, обгърнати в зеленина, са разположени много манастири – средища на духовната култура. Някои от тях са част от Софийската Мала Света гора. Това са: Сеславският манастир Св. Николай Мирликийски, Буховските манастири Света Мария Магдалина и Свети Архангел Михаил, и Кремиковският манастир Св.Георги Победоносец.
Красивата природа и отдалечеността от забързания градски живот са предпоставка за превръщане на част от селищата в района в атрактивна дестинация за селски туризъм.

kremikТранспорт:

Районът се обслужва от автобусни линии с номера 12, 14, 117, 118 и 119, тръгващи от Автогара Изток (последна спирка на трамвай № 22), както и № 90. Подробна информация за разписанията може да откриете на сайта на „Център за градска мобилност“

Население:

Брой население според данните на Националния статистически институт от Преброяване на населението и жилищния фонд, проведено през 2011 година.

Забележителности:

Кремиковски манастир Свети Георги

Кремиковски манастир Свети Георги се намира на три км северно от софийския квартал Кремиковци, на южния склон на Стара планина. Куполът на новата църква се вижда отдалеч. За да стигнете до него, е необходимо да минете през главната улица на квартала, която преминава в път и ще ви изведе точно на паркинга пред манастира. Паркингът е голям и достатъчно широк за автобуси и по-голям брой автомобили.

Гробът на Димитър Стефанов Казака

Димитър Казака е четник от ботевата чета и неговият гроб, който се намира в близост до Кремиковския манастир е обявен за паметник на културата през 1979 година.

Светата вода

Това е скално образувание с много красив изглед, където се смята, че тече светена вода

Стъпката на Крали Марко
Образувание навътре в планината, за което се смята, че е стъпка оставена от Крали Марко по време на преходите му през Стара планина.

Връх Готен
1295 м най-високият в софийска планина

За туристите би било много интересен прехода от Кремиковци до село Локорско, също така и до Ябланица. Там можем да видим следните забележителсности:

Църквата Св. Николай

Построена през XVII век. Притежава интересни стенописи и е обявена за паметник на културата. В момента е в процес на реставрация.

Една от резиденциите на Тодор Живков- ловен дом
Построена през периода 1979-1980 година и разположена на територия от около 5000 хектара. Собственост на резиденцията са и две езера подходящи за риболов, които са на разположение на почиващите по всяко време. В района при естествени условия се развъждат лопатар, сърна, благороден елен, дива свиня, които са предмет на ловен туризъм.

История, исторически събития, митове и легенди.

Една от най-интересните легенди разкавани по този край е свързана с т. нар. Света вода.

Смята се, че по време на турското робство, когато българите били преследвани и убивани, а девойките били насилвани една девойка в опита си да избяга от турските изверги се хвърля от една скала и предпочела смъртта пред това да се даде на своите мъченици. От тогава от скалата потекла вода, за която се смята, че е свещена. Всеки посетител, който дойде на Светата вода и си пожелае нещо от сърце и след това отпие от водата, то неговото желание се сбъдва. Именно тази легенда привлича много туристи, които вярват в силите на водата, а и гледката на скалата, която сякаш е прегърнала девойката е невероятна.

Друг интересен мит се носи и за скривалища в поднжието на планината, за които се смята, че са проходи, които достигали до резиденцията на Тодор Живков. Местните хора твърдят, че при евентуална война през този проход могат да избягат или да се скрият страшно много хора, защото има предположения, че той преминава през цяла Стара планина.

Администрация

РЪКОВОДСТВО

ЛИЛИЯ ДОНКОВА – КМЕТ

ИЛИАНА ПАВЛОВА – СЕКРЕТАР

ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ

ГЕОРГИ РАЙЧЕВ – ГЛ. ЮРИСКОНСУЛТ
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – ГЛ.СПЕЦИАЛИСТ ОМПЗБ
ЦЕНА МАВРОВА – ФИНАНСОВ КОНТРОЛЬОР

ОТДЕЛ „АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ“

СТАНКА ВИТКОВА-МИШАЛОВА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ

ОТДЕЛ „ИНЖЕНЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА,БЛАГОУСТРОЙСТВО И ЕКОЛОГИЯ“

инж. ВЕРОНИКА ШОПОВА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ

СПЕЦИАЛИЗИРАНА АДМИНИСТРАЦИЯ

МАРТИН КАФЕДЖИЯН – ГЛАВЕН АРХИТЕКТ

ОТДЕЛ „УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, КАДАСТЪР И РЕГУЛАЦИЯ“

арх. КИРИЛКА ДИМОВСКА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter 3098 гр. София, ул. Ген Гурко 1
029872181

http://www.sghg.bg

 

 

 

 

 

 

 

1928

През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.
1929 – 1942

ScreenHunter_20170 Dec. 16 10.15Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.
1948 – 1964

В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.
1973 – 1977

Галерията получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.
2006

През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.

ИЗЛОЖБИ

Софийска градска художествена галерия представя музейни изложби, кураторски проекти, гостуващи самостоятелни и групови изложби на български и чуждестранни художници. Показва произведения от своите фондове чрез тематични, жанрови, стилови и исторически експозиции. Гостуващите проекти са важна част от политиката на галерията и отвореността й към световните процеси в изкуството. Организира ретроспективни изложби на видни български творци и работи активно с млади художници и куратори. Партнира си с редица български и чуждестранни институции в общия стремеж за развитие на съвременната художествена сцена.

 

Живопис

Скулптура графика

Съвременно изкуство и фотография

Нови постъпления

 

 

 

СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА

 София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б
 028157610
info@vrabnitsa.bg
 http://www.vrabnitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).

По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.

На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.

Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.

На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.

В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.

След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.

В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.

Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.

Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.

Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.

През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.

С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.

Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.

С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.

С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.

Територия

Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка

Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.

Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.

Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.

В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.

Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.

В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.

Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВИТОША

 София, кв. Павлово ул. Слънце 2
 028187916, 028558056
vitosha@sofia.bg
 http://www.raionvitosha.com

 

 

 

 

 

 

 

Район Витоша се намира в подножието на планината Витоша – планината с каменните реки и обхваща кв. Симеоново, Бояна, Драгалевци, Павлово – Бъкстон с Манастирски ливади, Княжево и селата Мърчаево и Владая.

Район Витоша се простира на 123 кв.км, красиво пръснати в полите на планината.

Тук живеят повече от 70 000 души, стотици имат къщи и вили, приемат гости над двадесет хотела, развиват се успешно около 1200 търговски дружества.

Цената на земята непрекъснато расте, новото строителство е в своя пик, кварталите са сред най-престижните в столицата.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ЛОЗЕНЕЦ

 София, бул. Васил Левски 2
 028656649, 028655059
office@lozenets-sofia.org
 http://lozenets-sofia.org

 

 

 

 

 

 

Район Лозенец е разположен на хълма, южно от старата градска част на София и опира до северните поли на планината Витоша.

Границите му са както следва: на север – булевардите Арсеналски, Евлоги Георгиев и Драган Цанков, на изток – Пейо Яворов и Симеоновско шосе, на запад бул. Черни връх и ул. Козяк и на юг – Околовръстен път. Простира се на 9,24 км2 площ, което съставлява едва 4%от територията на Столична община, а средната му надморска височина е 588 м. През територията на район Лозенец протичат две реки – Драгалевска и Аджибарица, а почти 30% от тази площ (2,7 км2) е заета
от гори.

В Лозенец според данните от преброяването през 2011 г. живеят 53 080 души. Значителна част от територията на района е заета от нискоетажни жилищни сгради сред дървесна и храстовидна растителност.

Едно и двуетажни къщи сред дворни пространства се редуват с три- до пететажни кооперации. Редица малки по площ квартални градини, както и част от Борисовата градина задоволяват важни обществени потребности и допълват облика на района на най-пищно озеленената територия на София.

—-Из книгата Лозенец – зелената перла на София, издадена с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2012 г. и реализирана в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата –2019 г.

Полезни връзки в район Лозенец
Дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси
Столична община – Подразделение Лозенец
тел. 02 904 12 63
тел. 02 904 12 64
тел. 02 904 12 65
тел. 02 904 12 66
тел. 02 904 12 67
тел. 02 904 12 68
тел. 02 980 06 42
тел. 02 980 92 39
тел. 02 980 09 12
факс 02 980 09 12

ДКЦ-13 (бивша 13-а поликлиника)
ул. Димитър Хаджикоцев 20
тел. (02) 866 54 11

4-то РПУ
ул. Крум Попов № 57
(02) 866 22 27 – дежурна част;
(02) 982 41 60

04 служба Пожарна безопасност и защита на населението
ул. Филип Кутев 7
(02) 868 73 28

Дирекция Социално подпомагане – Лозенец
Димитър Хаджикоцев №80
(02) 865 6782,
(02)865 5129,
(02)865 4656

Столичен инспекторат
тел.02/ 865 69 84

Бюро по труда (за Лозенец и Триадица)
ул.Луи Айер №34

(02) 868 34 06

Университети


Висши учебни заведения разположени на територията на района

Университет по архитектура, строителство и геодезия
1046 София, бул. Хр. Смирненски № 1
тел. 02/8661966

http://www.uacg.bg

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
е представен от следните факултети на територията на Район Лозенец:

Факултет по математика и информатика (ФМИ).
Основан е на 24.11.1889 г. като Физико-математическо отделение
към първото Висше училище в България – днешния Софийски университет.
Бул. Дж. Баучър № 5
тел. (+359 2) 81 61 202

http://www.fmi.uni-sofia.bg/.

Химически факултет
1164 София, бул. Джеймс Баучер № 1
тел. (+359 2) 8161 303
Факс (+359 2) 9625 438

http://www.chem.uni-sofia.bg

Факултет по физика и механика
1164 София, бул. Джеймс Баучер № 5
тел. (+359 2) 81 61

http://www.phys.uni-sofia.bg

Факултет по биология
1164 София, бул. Джеймс Баучер № 8
тел. (+359 2) 816 73 00

http://www.biofac.uni-sofia.bg.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН БАНКЯ

 Банкя, ул. Цар Симеон №1
 029977356
 bankya@bankya.bg
 http://www.bankya.bg

 

 

 

 

 

 

 

Банкя е град, който притежава неповторимо очарование и атмосфера,породени от щастливата среща на уникален лечебен климат и лековити минерални извори. Небето и Земята са излели благодатта си в него, за да могат хиляди хора да си тръгнат от Банкя, изцелени и подмладени, както вечно млада е и красивата природа на градчето – „перла“ в полите на Люлин планина. Разположен на 17 километра западно от София на 640-740 метра надморска височина по магистралата Белград – София – Истанбул, път известен от древността като Диагоналния път, Банкя носи славата на курортен град, в който поради природните дадености се съчетава климатолечение с балнеолечение.

От Небето над Банкя се излива въздух, обогатен с озон.Фитонцидите, които се отделят от боровите дървета, с голямата си лечебна сила са невидимата защита на Банкя. Климатът е умерено-континентален. Средната годишна температура 9.6 градуса по Целзий. Често се наблюдават температурни инверсии, при които времето в Банкя е по-топло, отколкото в София. Мъглите тук са рядкост и имат характер на планинска мъгла. Лятото е топло, но не горещо, освежено от планинския бриз – „горски вятър“, който носи към курорта въздух, богат на фитонциди и отрицателни йони. За въздуха на Банкя писателят и мъдрецът Йордан Радичков казваше: „Тук се чувствам така, сякаш на няколко часа в небето над Банкя се отварят някакви невидими небесни кладенци, от които се излива райски въздух“.

ScreenHunter_3120 Mar. 09 12.18

От Земята на Банкя блика лековитата хомотермална минерална вода с общ дебит 24 л/сек и температура 36.5 -37.2 градуса. Постоянната температура говори за нейния дълбок произход. Водата, която блика от дълбочина 850 метра е хидрокарбонатно-сулфатно-натриева. По химическия си състав банкянската минерална вода е истинска природна аптека. Тя е бистра, безцветна, без миризма, мека и изключително вкусна. Седем са лечебните заведения, в които се възстановяват хора, прекарали инсулти, със сърдечно-съдови и неврологични заболявания, под грижите на висококвалифицирани специалисти, които и до днес поддържат славата на Банкя като „здравницата“ на България и Национален център по кардио-рехабилитация. В нея се повлияват добре и заболявания, свързани с обмяната на веществата, стомашно-чревния тракт, опорно-двигателния апарат, ендокринологични заболявания, обща физическа и умствена умора. Въздухът, водата и природата на курорта оказват и… подмладяващ ефект.

Животът в Банкя се обуславя не само от прекрасните й природни дарове, но и от духовния климат, създаван от хората на града, традиционни празници на който са „Горешляците“ – 15, 16 и 17 юли, отбелязвани и като Празници на минералната вода, здравето и дълголетието. Културните традиции се съхраняват в двете читалища – огнища на българщината и местната самобитност. Детско-юношеското театрално студио „Смехурко“ развива артистичните заложби на децата от Банкя, като за много от тях театърът се превръща в професия и жизнено поприще. Музите на различни изкуства често си дават среща в парк „Ротонда“, където се провеждат фестивали, концерти, празнични програми. Още от началото на миналия век курортът е привличал столичната бохема, между които и най-известните ни поети и писатели. Банкя и до днес упражнява необяснимо и непобедимо влияние върху хората на духа. Галерия „Тандра“, където ежемесечно се откриват изложби на известни български художници, стана символ на обединяващата и възвисяващата роля на изкуството в града. Банкя има свой емоционален климат, който се дължи и на хубавата българска музика, която се лее от тонколоните през голяма част от деня в централната градска част. Преминаващите хора се тонизират от нея и, споделяйки общата звукова среда, те получават усещането за близост и съпричастност – така необходимо във време, белязано със знака на отчуждение между хората.

ScreenHunter_3121 Mar. 09 12.18

Ценителите на спорта могат да получават здраве и наслада на модерните спортни площадки в града, разположени до най-голямото на Балканския полуостров 78 СОУ“Христо Смирненски“ и в квартал “Иваняне” до кръговото движение. Тенис комплексът – един от най-съвременните в България, оказва гостоприемство на най-добрите „ракети“ при наши и международни турнири. Много радост доставя на своите почитатели ФК „Банкя“. Градчето е на път да се превърне в шахматна столица на България. Периодично цветът на шахматната мисъл на страната се събира на Държавни първенства, провеждат се международни турнири с Белград на 100 дъски и ускорен шах. Пет екопътеки опасват живописните околности на градчето – две към манастирите „Света Троица“ и „Света Петка“, две по поречието на реки и “Пътеката на здравето”. Любителите на конната езда са улеснени от близостта на Хиподрума, който на Тодоровден кипи от емоциите на зрители и участници в традиционните кушии.

В зората на миналия век с пророческа точност д-р Никола Генадиев, тогавашен министър на земеделието и търговията, изрече тайната: „Банкя – Благослов, Благодат, Благоденствие“. Разгърната, мисълта му звучи така: Банкя е благословена от Бога с Неговата Благодат за Благоденствие на хората.

Заповядайте! И ако имате сетивата, ще видите всичко това… със сърцето си!

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БАНКЯ

– Голямата балнеолечебница – Със своята самобитна архитектура Голямата балнеолечебница е най-характерната за курорта постройка и с нея завинаги е свързана представата за Банкя. За времето си тя е била единствена по красота и удобства в цялата страна и една от малкото такива бани в Европа. Строежът на Голямата баня започва на 7 март 1907 година и завършва на 20 май 1910 година. Открита е тържествено на 24 май 1911 година. Работена е по планове на проф. Хохедер от Мюнхен под прецизното ръководство на архитект Н. Нешев и предприемачи братя Савови от София и Никола Рангелов от Банкя. За построяването й са изразходвани 824 222 златни лева. За времето си, а и сега, банята е истинска архитектурна перла – фоайе с размери 11 на 11 метра с красив свод, две обширни чакални, помещения за физиолечение, лекарски кабинет, басейни 6.30 на 6.30. Всяко отделение разполага с 10 вани, две от които „царски“. Материалите за вътрешното оформление, включително и стъклени тухли, са доставяни специално за банята от Белгия, Франция и Виена. Всички басейни, курни и вани са облицовани с италиански мрамор и мозайки. Кабинетите, вратите, подовете са от славонски дъб. Банята е мястото, от което посетителите, включително и царските особи, са си тръгвали възродени от досега с целебната вода.

ScreenHunter_3122 Mar. 09 12.20

– Църквата „Свети Кирик и Юлита“  – Всеки храм е средоточие на духовния живот на населеното място. А красотата и благолепието му издигат престижа  на това място. Интуитивно чувствайки това, църковното настоятелство с председател отец Цветан Стоянов взима решение за строежа на храма на 30 декември 1925 година. Изработването на плановете са поверени на архитект К. Цветков, специалист по църковно строителство. Населението се включва в докарване на камъка от кариерата край село Мало Бучино. Изграждането на църквата започва през 1930 година и завършва средата на 1932 година. През този период са събрани от дарения над два милиона лева. Голяма заслуга за даряването на един милион лева от семейство Теневи има Домна Тенева, вдовицата на разстреляния майор Коста Паница. Впоследствие тя става съпруга на състоятелния Михаил Тенев – тогавашния министър на финансите, който притежава една  значителна част от земите в Банкя. Под влиянието на Домна Тенева и семейство Чапрашикови предоставят 142 хиляди лева, дарени от съпругата Елисавета. Христо и Елена Трънкарови даряват 537 хиляди лева. Трогателни са даренията, направени от по-бедните хора. Банчанинът Божил Спасов подарил камбаната на църквата. До поставянето на последната тухла и керемида банчани са там, на строежа на църквата. Иконостасът, който е паметник на културата е дело на големия майстор дърворезбар Иван Маранов, а  прекрасната изография – на едно от най-талантливото поколение български художници от средата на миналия век Петров, Василев, Гюдженов, Куюмджиев. Стенописите са се появили под четката на Христо Петров. Банкянската църква „Св. Кирик и Юлита“ тържествено е открита на 24  юли 1932 година, осветена от Негово Високопреосвещенство  Софийския митрополит Стефан, бъдещия Български екзарх, в присъствието на Цар Борис ІІІ, председателят на Народното събрание, министри и, разбира се, всички банчани. Днес храмът е паметник на културата, свидетелство за съхранения християнски дух, който се разгаря в Банкя и благодарение на всеотдайната служба на Бога и хората на двамата свещенослужители – Тяхно благоговейнство отците Милко и Василий Топузлиеви.