Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

София

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН КРЕМИКОВЦИ

 София, кв. Ботунец, ул. Челопешко шосе 267, вх. Б
 029945491, 029945282
 sokre@abv.bg
 http://www.kremikovtsi.acstre.com

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОН КРЕМИКОВЦИ е един от 24-те района на град София и съществува като административно звено в системата на Столична община от 1978 година. Разположен е в Североизточна част на Столицата, в подножието на Стара планина и заема площ от 272,5 кв.км. Включва десет населени места: кварталите – Враждебна, Челопечене, Ботунец, Кремиковци и Сеславци; селата – Долни Богров, Горни Богров, Яна и Желява; град – Бухово. През неговата територия минават реките Лесновска и Искър.

Населението на района според данни от преброяването през 2011 година е 23 641 души. Жителите са заети предимно в леката промишленост, търговията, земеделието.
Структурата на образователната система на територията на район Кремиковци е оптимално организирана.
Има седем общински детски градини, от които пет са Обединени детски заведения, две Целодневни детски градини, филиал към една от тях и седмична детска ясла.
Общинските училища са седем на брой – две средно общообразователни училища, пет основни училища с два филиала.
В кв. Ботунец има филиал на ЦРД (център за работа с деца).
Културният живот в района се осъществява предимно от културните институции, намиращи се на неговата територия. Във всяко населено място има читалище, Дом на културата – град Бухово и Младежки дом в село Яна. Дейностите им е насочена към всички възрастови групи и включва самодейни състави, клубове и групи по интереси. Застъпени са традиции, фолклор, съвременни танцови и певчески изкуства и театър.
Район Кремиковци има богато историческо минало. За това говорят и обявените за паметници на културата над петдесет обекта с национално и регионално значение.
По живописните склонове на Стара планина, обгърнати в зеленина, са разположени много манастири – средища на духовната култура. Някои от тях са част от Софийската Мала Света гора. Това са: Сеславският манастир Св. Николай Мирликийски, Буховските манастири Света Мария Магдалина и Свети Архангел Михаил, и Кремиковският манастир Св.Георги Победоносец.
Красивата природа и отдалечеността от забързания градски живот са предпоставка за превръщане на част от селищата в района в атрактивна дестинация за селски туризъм.

kremikТранспорт:

Районът се обслужва от автобусни линии с номера 12, 14, 117, 118 и 119, тръгващи от Автогара Изток (последна спирка на трамвай № 22), както и № 90. Подробна информация за разписанията може да откриете на сайта на „Център за градска мобилност“

Население:

Брой население според данните на Националния статистически институт от Преброяване на населението и жилищния фонд, проведено през 2011 година.

Забележителности:

Кремиковски манастир Свети Георги

Кремиковски манастир Свети Георги се намира на три км северно от софийския квартал Кремиковци, на южния склон на Стара планина. Куполът на новата църква се вижда отдалеч. За да стигнете до него, е необходимо да минете през главната улица на квартала, която преминава в път и ще ви изведе точно на паркинга пред манастира. Паркингът е голям и достатъчно широк за автобуси и по-голям брой автомобили.

Гробът на Димитър Стефанов Казака

Димитър Казака е четник от ботевата чета и неговият гроб, който се намира в близост до Кремиковския манастир е обявен за паметник на културата през 1979 година.

Светата вода

Това е скално образувание с много красив изглед, където се смята, че тече светена вода

Стъпката на Крали Марко
Образувание навътре в планината, за което се смята, че е стъпка оставена от Крали Марко по време на преходите му през Стара планина.

Връх Готен
1295 м най-високият в софийска планина

За туристите би било много интересен прехода от Кремиковци до село Локорско, също така и до Ябланица. Там можем да видим следните забележителсности:

Църквата Св. Николай

Построена през XVII век. Притежава интересни стенописи и е обявена за паметник на културата. В момента е в процес на реставрация.

Една от резиденциите на Тодор Живков- ловен дом
Построена през периода 1979-1980 година и разположена на територия от около 5000 хектара. Собственост на резиденцията са и две езера подходящи за риболов, които са на разположение на почиващите по всяко време. В района при естествени условия се развъждат лопатар, сърна, благороден елен, дива свиня, които са предмет на ловен туризъм.

История, исторически събития, митове и легенди.

Една от най-интересните легенди разкавани по този край е свързана с т. нар. Света вода.

Смята се, че по време на турското робство, когато българите били преследвани и убивани, а девойките били насилвани една девойка в опита си да избяга от турските изверги се хвърля от една скала и предпочела смъртта пред това да се даде на своите мъченици. От тогава от скалата потекла вода, за която се смята, че е свещена. Всеки посетител, който дойде на Светата вода и си пожелае нещо от сърце и след това отпие от водата, то неговото желание се сбъдва. Именно тази легенда привлича много туристи, които вярват в силите на водата, а и гледката на скалата, която сякаш е прегърнала девойката е невероятна.

Друг интересен мит се носи и за скривалища в поднжието на планината, за които се смята, че са проходи, които достигали до резиденцията на Тодор Живков. Местните хора твърдят, че при евентуална война през този проход могат да избягат или да се скрият страшно много хора, защото има предположения, че той преминава през цяла Стара планина.

Администрация

РЪКОВОДСТВО

ЛИЛИЯ ДОНКОВА – КМЕТ

ИЛИАНА ПАВЛОВА – СЕКРЕТАР

ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ

ГЕОРГИ РАЙЧЕВ – ГЛ. ЮРИСКОНСУЛТ
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – ГЛ.СПЕЦИАЛИСТ ОМПЗБ
ЦЕНА МАВРОВА – ФИНАНСОВ КОНТРОЛЬОР

ОТДЕЛ „АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ“

СТАНКА ВИТКОВА-МИШАЛОВА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ

ОТДЕЛ „ИНЖЕНЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА,БЛАГОУСТРОЙСТВО И ЕКОЛОГИЯ“

инж. ВЕРОНИКА ШОПОВА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ

СПЕЦИАЛИЗИРАНА АДМИНИСТРАЦИЯ

МАРТИН КАФЕДЖИЯН – ГЛАВЕН АРХИТЕКТ

ОТДЕЛ „УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, КАДАСТЪР И РЕГУЛАЦИЯ“

арх. КИРИЛКА ДИМОВСКА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter 3098 гр. София, ул. Ген Гурко 1
029872181; 029812606

http://www.sghg.bg

 

 

 

 

 

 

 

za_nas_istoriq_slideshow_1През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.

Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.

В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд  е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.

Галерията  получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.

През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.

Днес музеят е с четири отдела: живопис, скулптура, графика , съвременно изкуство и фотография, а колекцията наброява над 8 000 произведения на български художници от края на 19 век до наши дни. Част от скулптурните й творби са подредени на открито в Градската градина.

 

za_nas_sgrada_slideshow_1На мястото на днешната сграда на Софийската градска художествена галерия още в първите години на 20-ти век започват изкопните работи за Съдебна палата. Цар Фердинанд слага възбрана върху строителството, защото е категоричен, че не иска срещу дома му да се издига съдебна институция. Така се взема решение да се построи Градското казино по проект на арх. Наум Торбов. Казиното е открито през 1908 г. и в него се организират множество концерти и гастроли на чуждестранни музиканти. Един от музикантите, който по-късно ще свири до последно на потъващия кораб „Титаник“, е оркестрант именно в градското казино. След 1910 г. всяка събота гастролира и трупата на Народния театър. След големия пожар в Народния театър временно казиното се използва като театрален салон. Първият конкурс за красота в столицата се провежда тук.

Един от най-големите атентати в новата история се случва в Градското казино около 1 часа сутринта на 14 февруари (1 февруари стар стил) 1915 г. Извършен е в началото на Първата световна война, когато България все още е неутрална. Той вероятно е организиран от правителството на Османската империя и има за цел да компрометира привържениците на Антантата в българските политически кръгове.

Сградата е разширявана през 1940 година. След бомбардировките в столицата по време на Втората световна война,  казиното е много разрушено. Във възстановяването през 1948 г. се включват десетки студенти и художници от Националната художествена академия. Сградата е предоставена е на Съюза на българските художници и се ползва за изложбена зала. След ново разширяване и архитектурни промени от 1973 до 1976 г. е дадена на Софийска градска художествена галерия. Тя е архитектурен паметник на културата от местно значение.

 

 

КОЛЕКЦИЯТА

ScreenHunter 3099Колекцията на Софийска градска художествена галерия представя българското изкуство от края на 19-ти век до днес. От първите академични художници преди и след Освобождението, през влиянията на импресионизма, символизма и сецесиона, до промените през 30-те години на 20-ти век, сбирката показва в пълнота началото на светското изкуство у нас. Във фондовете се съхраняват произведения от първите години на социалистическата власт след 1944 г., от времето на култа към личността и последвалото „размразяване“ в началото на 60-те години. Изключително богато са представени 70-те и 80-те години. През последното десетилетие усилията на екипа са съсредоточени, както в посока на обогатяване на наличната сбирка, така и на интегриране на съвременните форми на изкуство в музейната политика.

Началото на колекцията е поставено през 1929 г. от първия уредник Коста Вълев. Започва като сбирка на творби от софийски художници или предимно на произведения, посветени на историята и съвремието на града. Днес това е само една от посоките. Във фондовете на музея продължават да влизат работи, които отразяват промените в града. Друга тенденция, съхранена от самото начало и развивана през годините, е колекционирането на портрети на представители на интелигенцията и обществени личности. През 2008 г. след сериозна събирателска акция галерията представи пред публиката своята колекция от автопортрети на художници, наброяваща над 200 творби.

През годините попълването на фондовете върви с различна интензивност. С обособяването на Градската галерия като самостоятелна институция през 1952 г. работата в тази посока се засилва. Основният източник са самостоятелните изложби, общите художествени изложби и конкурсите на тема София. Първият е обявен през 1964 г., а последният е организиран през 1989 г. Най-тежък е периодът 1991-2007 г., през който музеят няма бюджет за откупки и разчита единствено на дарения.

Колекцията е разделена в четири отдела: Живопис, Скулптура, Графика, Съвременно изкуство и фотография. Последният фонд е най-новият и е основан през 2004 г. в отговор на настъпилите промени в изкуството и в художествения живот.

Колекцията на СГХГ е представителна за развитието на българското изкуство от края на 19-ти век до днес. Тя покрива всички периоди, тенденции, стилове и имена. Доказателство за това е проектът „Възможната история“, реализиран през 2012-2013 г. Изследването е базирано върху сбирката на музея и е първият опит за нов прочит на историята на изкуството след премените през 1989 г.

 

Живопис

Скулптура графика

Съвременно изкуство и фотография

Нови постъпления

 

 

БИЛЕТЕН ВХОД

За лица над 18 г- 4.00 лева
За ученици, студенти и пенсионери – 2 .00 лева
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Семеен билет от 3 до 6 лица – 6.00 лева
Всеки втори и четвърти четвъртък от месеца – свободен ден
Лекции – 30 лева
Беседи – 60 лева

Наем зали за провеждане на външни събития – I зала – 355 лв/час, IIзала – 230 лв/час и по договаряне

 

СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА

 София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б
 028157610
info@vrabnitsa.bg
 http://www.vrabnitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).

По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.

На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.

Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.

На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.

В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.

След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.

В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.

Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.

Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.

Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.

През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.

С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.

Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.

С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.

С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.

Територия

Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка

Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.

Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.

Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.

В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.

Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.

В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.

Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ПАНЧАРЕВО

 с. Панчарево, ул. Самоковско шосе 230
 029923120, 029760536
so_pancharevo@abv.bg
 http://www.pancharevo.org

 

 

 

 

 

 

 

С Укази № 3398 и № 3399 от 11 декември 1987 г. на Държавния съвет на Народна република България се обнародват Закон за прекратяване мандата на окръжните, общинските и районните народни съвети и закон за създаване на общини в град София, считано от 28 февруари 1988 г. Броят, границите и наименованията им се определят с Указ № 23405 от 5 февруари 1988 г. Съгласно неговите разпоредби в Столицата се създават двадесет и четири общини.

От бившия Районен народен съвет Девети септември се сформират три по-малки структурни единици – .

Новосъздаденият Общински народен съвет Панчарево е местен орган на държавната власт и народното самоуправление в общината. Съставът му се избира за срок от две години и половина.

Той е юридическа личност и в рамките на своята компетентност приема решения, инструкции и правилници. Негов изпълнителен и разпоредителен орган е Изпълнителният комитет /ИК/ в състав: председател, заместник-председател, секретар и членове. На заседанията на ИК се поканват и присъстват и прокурори.

ИК свиква сесии на ОбНС най-малко шест пъти в годината. Подготовката на сесиите се извършва от него в сътрудничество с постоянните комисии, народните съветници и обществените организации и при участието на специалисти и граждани.

През месец март 1988 г. се провежда учредителна сесия на ОбНС Панчарево, която избира Изпълнителен комитет с председател Йордан Венков Велинов.

Общинският народен съвет избира постоянни комисии, които подпомагат дейността му и осигуряват участие на народните съветници и населението в работата на Съвета. Постоянните комисии са инициативни, изпълнителни и контролни органи на Съвета.

През мандата 1988 – 1990 г. са изградени и функционират шест постоянни комисии, както следва:

Комисия за финансово и икономическо развитие.
Комисия по териториално и селищно устройство.
Комисия по селско стопанство, търговия и услуги.
Комисия по социални дейности.
Комисия по самоуправление и спазване на социалистическата законност.
Комисия по духовно развитие.

Всички изброени по-горе комисии съдействат за провеждане решенията на ОбНС, неговия ИК и на горестоящите държавни органи.

На сесия на Общински народен съвет Панчарево през м.май 1989 година на Председател на ИК на ОбНС е избран Йордан Черногоров.

След изтичане срока на мандата на Общинския народен съвет /през м.февруари 1990 година/ до избирането на нови местни органи на държавната власт, функциите и правомощията се упражняват от Временен изпълнителен комитет /период от 1990-1991 година/.

Той е назначен със заповед на МС № Р-96/18.10.1990 година и съществува за времето, в което Великото народно събрание трябва да изработи и приеме новата Конституция на Р. България.

Неговият състав е: председател, зам. председател, секретар и членове. Те се назначават и освобождават от Председателя на Министерски съвет след проведени консултации с политическите партии.

През този мандат председател на Временния ИК на ОбНС е Деян Ризов, Зам.председател – Даниел Томов и Секретар – Стоян Андреев

През периода 1988 – 1991 година на територията на Общината са създадени и две общински фирми – ОММА и Панчаревско езеро.

С протокол № 93/25.11.1991 година на Министерски съвет на Р. България се освобождават членовете на Временните изпълнителни комитети в общините и се назначават кметски наместници на Териториалните общински администрации.

През мандата 1991 – 1995 година. Териториална общинска администрация Панчарево е юридическо лице и основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.

Тя се управлява от кметски наместник, който се назначава от Столична община и ръководи цялата изпълнителна дейност на администрацията.

За Кметски наместник е назначен Симеон Ангелов.

Той назначава заместник кметски наместник и секретар, които да го подпомагат в организирането цялостната дейност на общинската администрация.

Зам.кметски наместник: Валентин Йорданов и Секретар: Кирил Николов.

Панчаревското езеро

Панчаревското езеро е изкуствена водна площ, разположено живописно на изхода на София, в посока Самоков и Боровец, в края на Панчаревския пролом, между Лозенска планина и Витоша, при вливането на река Бистрица в Искър. Завирено през 1956 година, във връзка с изграждането на хидровъзел Искър, създаден като питеен, напоителен и енергиен източник за Софийската агломерация. Главната заслуга за построяването на езерото в Панчарево е на инж. Иван Иванов, кмет на София в периода /1934 – 1944 година/, на когото се дължи реализирането на много ключови за оформянето на европейския облик на столицата проекти.

Една от най–ефектните туристически зони на територията е Панчаревско езеро. То е разположено на река Искър, в края на Панчаревския пролом, между Лозенска планина и Витоша, на 600 м. надморска височина. Дължина 3 км., широчина 400 м., дълбочина 15 м. Местността съчетава в себе си неповторимия ландшафт на водната площ и средновисоката планина.

Цялата територия е все още незасегната от замърсяванията на големия град, което позволява тук да се развива разнообразна дейност, свързана с отдиха и туризма, водни спортове и риболов. На Панчаревско езеро има създадени всички удобства за риболов и отдих сред природата. В него се ловят преди всичко – бяла риба, каракуда, сом, пъстърва, костур и щука.

Отчитайки природните дадености и необходимостта от осигуряване на устойчиво развитие на територията около Панчаревското езеро е изработен и одобрен Подробен устройствен план на Зона за отдих, обхващащ части от две населени места – Панчарево и Кокаляне.

Съгласно предвижданията на този план в южната част на Панчаревското езеро се оформя културно – развлекателен център,съдържащ плувен комплекс, тенискортове с клубна част,детски комплекс за развлечения и атракции, детски плавателен канал, заведения за обществено хранене, както и места за пикник.

Около езерото и по поречието на р. Искър има развита алейна мрежа и панорамен път, които и понастоящем се ползват за отдих и туризъм. Панорамният път започва от стената на Панчаревското езеро при с. Герман и завършва при Болница за рехабилитация в с. Кокаляне.

Алейната мрежа по западния и източния брегове на Панчаревското езеро започва от стената на езерото при с. Панчарево, преминава край минералните извори при Баня – Панчарево през предвидения за изграждане културно-развлекателен център и на изток преминава по дигата, покрай центъра за спортен риболов и прелива в алейната мрежа по поречието на р. Искър.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВИТОША

 София, кв. Павлово ул. Слънце 2
 028187916, 028558056
vitosha@sofia.bg
 http://www.raionvitosha.com

 

 

 

 

 

 

 

Район Витоша се намира в подножието на планината Витоша – планината с каменните реки и обхваща кв. Симеоново, Бояна, Драгалевци, Павлово – Бъкстон с Манастирски ливади, Княжево и селата Мърчаево и Владая.

Район Витоша се простира на 123 кв.км, красиво пръснати в полите на планината.

Тук живеят повече от 70 000 души, стотици имат къщи и вили, приемат гости над двадесет хотела, развиват се успешно около 1200 търговски дружества.

Цената на земята непрекъснато расте, новото строителство е в своя пик, кварталите са сред най-престижните в столицата.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ЛОЗЕНЕЦ

 София, бул. Васил Левски 2
 028656649, 028655059
office@lozenets-sofia.org
 http://lozenets-sofia.org

 

 

 

 

 

 

Район Лозенец е разположен на хълма, южно от старата градска част на София и опира до северните поли на планината Витоша.

Границите му са както следва: на север – булевардите Арсеналски, Евлоги Георгиев и Драган Цанков, на изток – Пейо Яворов и Симеоновско шосе, на запад бул. Черни връх и ул. Козяк и на юг – Околовръстен път. Простира се на 9,24 км2 площ, което съставлява едва 4%от територията на Столична община, а средната му надморска височина е 588 м. През територията на район Лозенец протичат две реки – Драгалевска и Аджибарица, а почти 30% от тази площ (2,7 км2) е заета
от гори.

В Лозенец според данните от преброяването през 2011 г. живеят 53 080 души. Значителна част от територията на района е заета от нискоетажни жилищни сгради сред дървесна и храстовидна растителност.

Едно и двуетажни къщи сред дворни пространства се редуват с три- до пететажни кооперации. Редица малки по площ квартални градини, както и част от Борисовата градина задоволяват важни обществени потребности и допълват облика на района на най-пищно озеленената територия на София.

—-Из книгата Лозенец – зелената перла на София, издадена с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2012 г. и реализирана в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата –2019 г.

Полезни връзки в район Лозенец
Дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси
Столична община – Подразделение Лозенец
тел. 02 904 12 63
тел. 02 904 12 64
тел. 02 904 12 65
тел. 02 904 12 66
тел. 02 904 12 67
тел. 02 904 12 68
тел. 02 980 06 42
тел. 02 980 92 39
тел. 02 980 09 12
факс 02 980 09 12

ДКЦ-13 (бивша 13-а поликлиника)
ул. Димитър Хаджикоцев 20
тел. (02) 866 54 11

4-то РПУ
ул. Крум Попов № 57
(02) 866 22 27 – дежурна част;
(02) 982 41 60

04 служба Пожарна безопасност и защита на населението
ул. Филип Кутев 7
(02) 868 73 28

Дирекция Социално подпомагане – Лозенец
Димитър Хаджикоцев №80
(02) 865 6782,
(02)865 5129,
(02)865 4656

Столичен инспекторат
тел.02/ 865 69 84

Бюро по труда (за Лозенец и Триадица)
ул.Луи Айер №34

(02) 868 34 06

Университети


Висши учебни заведения разположени на територията на района

Университет по архитектура, строителство и геодезия
1046 София, бул. Хр. Смирненски № 1
тел. 02/8661966

http://www.uacg.bg

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
е представен от следните факултети на територията на Район Лозенец:

Факултет по математика и информатика (ФМИ).
Основан е на 24.11.1889 г. като Физико-математическо отделение
към първото Висше училище в България – днешния Софийски университет.
Бул. Дж. Баучър № 5
тел. (+359 2) 81 61 202

http://www.fmi.uni-sofia.bg/.

Химически факултет
1164 София, бул. Джеймс Баучер № 1
тел. (+359 2) 8161 303
Факс (+359 2) 9625 438

http://www.chem.uni-sofia.bg

Факултет по физика и механика
1164 София, бул. Джеймс Баучер № 5
тел. (+359 2) 81 61

http://www.phys.uni-sofia.bg

Факултет по биология
1164 София, бул. Джеймс Баучер № 8
тел. (+359 2) 816 73 00

http://www.biofac.uni-sofia.bg.