Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter 3098 гр. София, ул. Ген Гурко 1
029872181; 029812606

http://www.sghg.bg

 

 

 

 

 

 

 

za_nas_istoriq_slideshow_1През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.

Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.

В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд  е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.

Галерията  получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.

През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.

Днес музеят е с четири отдела: живопис, скулптура, графика , съвременно изкуство и фотография, а колекцията наброява над 8 000 произведения на български художници от края на 19 век до наши дни. Част от скулптурните й творби са подредени на открито в Градската градина.

 

za_nas_sgrada_slideshow_1На мястото на днешната сграда на Софийската градска художествена галерия още в първите години на 20-ти век започват изкопните работи за Съдебна палата. Цар Фердинанд слага възбрана върху строителството, защото е категоричен, че не иска срещу дома му да се издига съдебна институция. Така се взема решение да се построи Градското казино по проект на арх. Наум Торбов. Казиното е открито през 1908 г. и в него се организират множество концерти и гастроли на чуждестранни музиканти. Един от музикантите, който по-късно ще свири до последно на потъващия кораб „Титаник“, е оркестрант именно в градското казино. След 1910 г. всяка събота гастролира и трупата на Народния театър. След големия пожар в Народния театър временно казиното се използва като театрален салон. Първият конкурс за красота в столицата се провежда тук.

Един от най-големите атентати в новата история се случва в Градското казино около 1 часа сутринта на 14 февруари (1 февруари стар стил) 1915 г. Извършен е в началото на Първата световна война, когато България все още е неутрална. Той вероятно е организиран от правителството на Османската империя и има за цел да компрометира привържениците на Антантата в българските политически кръгове.

Сградата е разширявана през 1940 година. След бомбардировките в столицата по време на Втората световна война,  казиното е много разрушено. Във възстановяването през 1948 г. се включват десетки студенти и художници от Националната художествена академия. Сградата е предоставена е на Съюза на българските художници и се ползва за изложбена зала. След ново разширяване и архитектурни промени от 1973 до 1976 г. е дадена на Софийска градска художествена галерия. Тя е архитектурен паметник на културата от местно значение.

 

 

КОЛЕКЦИЯТА

ScreenHunter 3099Колекцията на Софийска градска художествена галерия представя българското изкуство от края на 19-ти век до днес. От първите академични художници преди и след Освобождението, през влиянията на импресионизма, символизма и сецесиона, до промените през 30-те години на 20-ти век, сбирката показва в пълнота началото на светското изкуство у нас. Във фондовете се съхраняват произведения от първите години на социалистическата власт след 1944 г., от времето на култа към личността и последвалото „размразяване“ в началото на 60-те години. Изключително богато са представени 70-те и 80-те години. През последното десетилетие усилията на екипа са съсредоточени, както в посока на обогатяване на наличната сбирка, така и на интегриране на съвременните форми на изкуство в музейната политика.

Началото на колекцията е поставено през 1929 г. от първия уредник Коста Вълев. Започва като сбирка на творби от софийски художници или предимно на произведения, посветени на историята и съвремието на града. Днес това е само една от посоките. Във фондовете на музея продължават да влизат работи, които отразяват промените в града. Друга тенденция, съхранена от самото начало и развивана през годините, е колекционирането на портрети на представители на интелигенцията и обществени личности. През 2008 г. след сериозна събирателска акция галерията представи пред публиката своята колекция от автопортрети на художници, наброяваща над 200 творби.

През годините попълването на фондовете върви с различна интензивност. С обособяването на Градската галерия като самостоятелна институция през 1952 г. работата в тази посока се засилва. Основният източник са самостоятелните изложби, общите художествени изложби и конкурсите на тема София. Първият е обявен през 1964 г., а последният е организиран през 1989 г. Най-тежък е периодът 1991-2007 г., през който музеят няма бюджет за откупки и разчита единствено на дарения.

Колекцията е разделена в четири отдела: Живопис, Скулптура, Графика, Съвременно изкуство и фотография. Последният фонд е най-новият и е основан през 2004 г. в отговор на настъпилите промени в изкуството и в художествения живот.

Колекцията на СГХГ е представителна за развитието на българското изкуство от края на 19-ти век до днес. Тя покрива всички периоди, тенденции, стилове и имена. Доказателство за това е проектът „Възможната история“, реализиран през 2012-2013 г. Изследването е базирано върху сбирката на музея и е първият опит за нов прочит на историята на изкуството след премените през 1989 г.

 

Живопис

Скулптура графика

Съвременно изкуство и фотография

Нови постъпления

 

 

БИЛЕТЕН ВХОД

За лица над 18 г- 4.00 лева
За ученици, студенти и пенсионери – 2 .00 лева
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Семеен билет от 3 до 6 лица – 6.00 лева
Всеки втори и четвърти четвъртък от месеца – свободен ден
Лекции – 30 лева
Беседи – 60 лева

Наем зали за провеждане на външни събития – I зала – 355 лв/час, IIзала – 230 лв/час и по договаряне