Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
смърч
ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО
 |
 Габрово, ул. Минзухар 1 066808826 gabrovo@scdp.bg https://dgsgabrovo.scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Габрово е разположено върху част от северните склонове на Средна Стара планина и Средния Предбалкан. Обхваща гористата част от водосборния басейн на река Янтра и водосборните басейни на река Андъка – приток на река Дряновска. В най-общ вид районът на ДГС Габрово представлява неправилна многоъгълна фигура, която в посока изток-запад е с дължина 25 км. И в север-юг е 26 км.
Релефът е разнообразен – от подчертано планински в южната част до хълмисто-предпланински – на север. Най-високата точка, до която достига гората, е под връх „Бедек” – 1455 м, а най-ниската – при излизането на р.Лопушница от територията на стопанството – 200м. Средната надморска височина на стопанството е 665 м. Голяма разлика в надморската височина и разнообразният релеф определят разнообразието в почвите и растежните условия. Реките на територията на стопанството са Янтра, Андъка, Гъбенска река и Лопушница.
Най-разпространени растителни видове са бук, цер, зимен дъб, благун, габър и келяв габър. От изкуствено залесените насаждения – бял и черен бор, смърч, акация, зелена дугласка, червен дъб и топола. С по-малко участие в насажденията се срещат още явор, шестил, дива череша,ясен,бряст,сребърна липа,трепетлика, бреза, брекиня, турска леска, мъждрян, воден габър, космат дъб, клен, обикновена ела и бяла мура.
Основен дървесен вид, който дава облика на естествената дървесна растителност във високата част е букът, а в ниската основни дървесни видове са цер, благун, габър, зимен дъб и бук.
Общата площ на горските територии е 29 757,4 ха.
Залесената площ е 28 853,1 ха – 96,96 % от общата площ.
Горските култури са с площ 4 379,5 ха – 14,7 % от залесената площ.
Голата незалесена площ е 838,9 ха.
Средногодишно ползване на дървесината:
· едра – 7011 пл.м3
· средна – 6187 пл.м3
· дребна – 4071 пл.м3
· дърва – 17 756 пл.м3
Предвиденото средногодишно залесяване е 40,7 ха.
Ловната площ възлиза на 55 575 ха, разделени на 13 самостоятелни ловни района, стопаниствани от ЛРД „Чардафон” – Габрово. Ловува се на благороден елен, дива свиня, сърна и на вреден дивеч – лисица, чакал, вълк. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък.
Районът на стопанството е богат на природни забележителности, исторически места и манастири -ПП„Българка”, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, ЕМО „Етър”, МАИР „Боженци”, Соколски манастир, езерото „Беляковец”, „Бостанчетата” и др. Има отлични условия за развитие на туризъм, екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
ТП ДГС – СЕВЛИЕВО
|
гр. Севлиево, ул. Славянска 24 067533367 sevlievo@scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Севлиево се намира в Средния Предбалкан, като само най-северните части са в границите на Дунавско – хълмистата равнина. Средната надморската височина на стопанството е 415 м. Най-голяма е при вр. Черни връх – 1199.4м. Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.
Реките на територията на ДГС Севлиево са Росица и Видима.
Горската растителност е представена от :
- семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
- издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
- изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи
С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук. От храстите се срещат глог, шипка, дрян черен бъз, чашкодрян, леска, трънка, смрадлика, люляк, къпина.
Общата площ на горските територии е 23 261 ха. Залесената площ е 22 375 ха, което е 96.2% от общата площ. Иглолистните гори са на площ от 3088 ха, което е 13% от общата площ. Горските култури са с площ 4093 ха или 18 % от залесената площ. Незалесената площ е 840 ха, като най-много са поляните – 468 ха.
Характерно за стопанството е, че държавните гори са разпокъсани от гори на предимно физически лица.
Средногодишното ползване на дървесина е 18 480 м/3:
- едра – 1 609 м/3
- средна – 4 173 м/3
- дребна – 1 036 м/3
• дърва – 11 662 м/3
Предвиденото средногодишно залесяване е 6,9 ха, от които 1.1 ха след окончателна сеч, 4.2 ха след гола сеч, 1.6 ха – ново залесяване. Предвидените дървесни видове са : топола, цер, благун акация, сребролистна липа.
Ловната площ възлиза на 74 680 ха, от които 23261 ха са горски фонд. Държавният ловностопански район е предоставен на ДЛС „Росица” – 2 168 ха. Останалата горска площ е предоставена на ЛРД „Сокол” с 27 ловни дружинки.
Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня, пъдпъдък, гълъби и водоплаващ дивеч. Възможен е трофеен отстрел: благороден елен / тегло на трофея 7-13 кг/, сърна / 300-500 гр./, дива свиня /дължина на глигите до 24 см/. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък, заек. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.
Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
Стопанството разполага с къща за гости. Намира се на 28 км от гр.Севлиево в подножието на вр.Черни връх в село Млечево. Разполага с леглова база за 13 човека, самостоятелна кухня с трапезария, кабелна телевизия.
ОБЩИНА ХИСАРЯ
 |
Хисаря, бул. Генерал Гурко 14 033762180, 033762034, 033762415, 033762631 contacts@hisarya.bg http://www.hisar.bg |
Кмет на Община Хисаря
Инж. Пенка Ганева
Имейл: p.ganeva@hisarya.bg
Тел.: 0337 62 405
Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.
През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.
През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .
Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.
Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство
Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.
През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.
През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.
В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.
В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името
Хисаря .
В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.
Днешните квартали на град Хисаря:
– МОМИНА БАНЯ,
– ВЕРИГОВО,
– МИРОМИР,
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на
Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:
– Град Хисаря
– Беловица;
– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”
– Красново;
– Кръстевич;
– Мало Крушево;
– Михилци;
– Мътеница;
– Ново Железаре;
– Паничери ;
– Старо Железаре;
– Старосел ;
– Черничево.
Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.
Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.
През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.
Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.
ОБЩИНА ГЪРМЕН
 |
Гърмен, ул. Първа № 35 075232040, 075232047, 075233179, 075161062 obs_garmen@bitex.bg http://www.garmen.bg |
В древността районът е населяван от различни племена и племенни групи. Най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява главно тракийското племе беси. Сведения за траките се срещат и в Омировата “Илиада”, където се дава описание на тракийския аристократ Резос. Свидетелства за богатия живот на траките по тези места са останките в множеството могили, пръснати из Гърменското поле. При направените последни проучвания на някои от тях са намерени фрагменти от атически съдове, особено в местността Драача над селото. Могилни некрополи има и в землищата на съседните села Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне. Интересни находки са открити при изграждането на сушилня за тютюн в село Дебрен – там, където е сега училището.
След продължителни борби между настъпващите римски воини и местните траки към 146 година Гоцеделчевският край е вече под римско владичество. В местността Драача римляните заварват тракийското селище Кейрпара. Недалеч от него император Траян (98-117) изгражда нов град и в чест на победата над даките в Добруджа го нарича Никополис ад Нестум (град на победата на Места). Градът е построен през 102-106 г. от н.е. на левия бряг на река Места и отстои на около 7.5 км от Гоце Делчев, където днес се намира квартал “Заграде”. Издигнат е вероятно върху останките на тракийско селище.
В Никополис са сечени монети по времето на императорите Комод (176-192), Септимий Север (193-211), Каракала (192-217) и Гета (209-212), убит от брат си Каракала. Намерени са монети с образа на Юлия Домна – жена на император Септимий Север и майка на Каракала и Гета.
Градът е разрушен в края на VІ век от славяните. Тук се заселва племето смоляни, което владеело местата чак до Централните Родопи. Славяните изграждат много селища. Занимават се със земеделие и скотовъдство – сеят просо, пшеница, лен, конопени и бобови растения, отглеждат едър и дребен рогат добитък и птици. Кланят се на много богове, но особено почитат Перун. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан.
НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ТРАНСПОРТ, ВИК
Населени места
· Брой – 16
· Площ – 635 хектара
ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА
Пътна мрежа
На територията на община Гърмен третокласните пътища са с обща дължина 34 км:
Господинци – Балдево – Огняново – Гърмен – Дъбница – Хвостяне – Блатска
Гоце Делчев – Дъбница – Долно Дряново – Сатовча
Всички останали пътища са четвъртокласни с обща дължина 51 км.
Всички пътища са асфалтирани, но износени. Някои (като Гърмен – Ковачевица и Огняново – Рибново) са тесни и е наложително разширяването им.
Транспортното обслужване се извършва от 4 малки частни фирми и “Динамо” АД – Гоце Делчев. Разкрити са общо 14 линии. Автобусите, микробусите и такситата на територията на общината задоволяват нуждите на населението от транспортни услуги.
ВиК
Полските села на общината се захранват с питейна вода от р. Туфча. Някои от селата – Гърмен и Дебрен, имат и допълнителни самостоятелни водоизточници. Огняново и Марчево се водоснабдяват с минерална вода от Огняновските бани, а с. Дъбница – с помпа от сондаж на река Места.
Планинските села имат собствени водоизточници, от които се водоснабдяват гравитачно с изключение на с. Осиково и с. Скребатно, където водоснабдяването е с помпи.
На територията на община Гърмен няма пречиствателни станции. Водоснабдяването с питейна вода е недостатъчно, особено през лятото, когато повечето села са на режим.
Канализационната мрежа е изградена във всички села. Частично изградена е в селата Скребатно, Рибново, Хвостяне, Долно Дряново, Ореше, Крушево, Лещен.
Цената на водата е 1.06лв./м3
СЪОБЩЕНИЯ, ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ, ТОПЛОФИКАЦИЯ И ГАЗИФИКАЦИЯ
Съобщения
Във всяко село има пощенска служба. АТЦ са общо 6 – в Рибново, Осиково, Гърмен, Дъбница, Долно и Горно Дряново.
В цялата община, с изключение на много малко места, има покритие на GSM. Тарифата на БТК е 0.07 лв. за импулс.
Интернет-клуб има във всички по-големи села – Гърмен, Дебрен, Долно Дряново, Рибново.
Електроснабдяване
Общината се захранва с ел. енергия с електропроводи високо напрежение 20 kV от подстанция Гоце Делчев.
Във всички села са изградени мрежи с ниско напрежение 220 V.
Топлофикация и газификация
На територията на общината няма изградени съоръжения за топлофикация и газификация.
Население
Населението на община Гърмен към 09.02.2012 г. е 16 921 човека.
По села разпределението е следното:
1. Балдево – 202 човека
2. Горно Дряново – 1 074 човека
3. Гърмен – 2 036 човека
4. Дебрен – 2 503 човека
5. Долно Дряново – 1 307 човека
6. Дъбница – 2 251 човека
7. Ковачевица – 50 човека
8. Крушево – 277 човека
9. Лещен – 7 човека
10. Марчево – 157 човека
11. Огняново – 1 697 човека
12. Ореше – 305 човека
13. Осиково – 580 човека
14. Рибново – 2 934 човека
15. Скребатно – 296 човека
16. Хвостяне – 1 245 човека
Природни ресурси
Водни ресурси и горски фонд
Водните ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). Най-големи количества пресни подземни води се акумулират в речните пясъци и чакъли от ниските тераси на река Места и притоците й.
В долината на река Канина на около 1 км североизточно от село Огняново има 17 топли минерални извора. Температурата на водата обикновено варира от 35оС до 39.5оС. Общият дебит на находището е около 8 l/s. Почти всички извори са с аналогичен химичен състав – хидрокарбонатно-сулфатни, калциево-натриеви с минерализация от 0.23 до 0.28 g/l. Характерно за тези води е повишеното съдържание на флуор – от 3.5 до 4.5 mg/l.
Горският фонд заема 26 760 дка, или 69% от общата територия на общината. Той е сравнително богат – преобладават иглолистните гори (бор, смърч, бяла мура), но има находища и на широколистни, представени от бук и дъб.
Минерални ресурси
Подземните природни богатства в общината са доста разнообразни. В геоложко отношение територията е изградена от слабо плиоценски утайки, препокрити от старокватернерни чакъли.
Основата е плоска, заета от тектонски обусловени разширения на долината на река Места и притоците й. Югозападните Родопи са изградени от предпалеозойския метаморфен комплекс, който е представен от двуслюдени и биотитови гнайси с прослойки от слюдени шисти и мрамори.
Разседна зона с посока северозапад при селата Гърмен и Марчево е оформила хорст от гнайси, чието продължение е мраморната скала при село Огняново. На север от село Огняново главният разсед има почти северна посока и се съединява с Рибновския разлом.
Вертикалните тектонски движения, продължили и през кватернера, способстват за натрупването на мощни речни наноси по река Места, а плиоценският кизелгурен хоризонт е разкъсан при Гърмен от три системни разседа, които се срещат и в гнайсовата подложка. Доказателство за активната неотектоника са честите земетресения в района, чиито огнища са наредени най-вече по главните разломни зони – Гоцеделчевската и Огняновско – Рибновската.
Голям интерес представляват гнайсите в землищата на селата Крушево и Долно Дряново, които са с много добри декоративни качества, с възможности за полиране и са издръжливи на атмосферните условия. Използват се за облицовка на сгради.
Забележителности
Поддържан резерват Тъмната гора (площ 30.2 хa), обявен със заповед № 2811/10.10.1962 г. на ГУГ. Разположен е в Дъбрашкия дял на Западните Родопи при надморска височина 1500-1700 м, в землището на село Ковачевица. Създаден е да се запази част от вековната смесена гора – смърч, бук и ела.
Огняновски минерални бани (с. Огняново) – балнеоложки курорт с регионално значение. Лековитите минерални извори (17 на брой), модерният профилакториум и няколкото почивни станции дават богати възможности за отдих, профилактика и лечение.
Природни забележителности
Скални образувания Козият камък (0.6 ха ) и Черната скала в землището на село Ковачевица, обявени за забележителност със заповед № 1187/09.04.1976 г. на МГГП. Скалните образувания са с изходен пункт горско стопанство “Беслет”.
Дълбокият каньон на река Канина в местността Синия вир – на час и половина път пеша от с. Ковачевица.
Вековни чинари в село Гърмен, обявени със заповеди № 17 и № 961 от 08.06.1968 г., които са на възраст над 600 години.
Вековни бели тополи в с. Дъбница.
Пещерата Маноилова дупка край с. Осиково – най-дългата пещера в Дъбраш.
Исторически места
Кара таш (3.1 хa) – обявен със заповед № 357/09.02.1973 г. на МТТП.
Партизански мост (3.2 хa) – обявен със заповед № 3962/20.12.1973 г. на МГГП.
Релеф, климат, почви
Релефът е планински и полупланински, който във високите части преминава в хълмист. Общината се намира на границата на два климатични пояса – умереноконтинентален, който преобладава, и преходносредиземноморски, който прониква от долината на река Места. Сезоните са ясно изразени – лятото е топло, а зимата – умерено студена. Почвообразуващата основа са гнайси, а в ниските части – делувиални материали. Преобладават слабоизлужени канелени горски почви, на места ерозирали. Край Места почвите са алувиално-наносни и алувиално-ливадни.
Забележителности
|
|||
|
|||
 |
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
