Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

смърч

ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО

ScreenHunter 3234 Габрово, ул. Минзухар 1
066808826
gabrovo@scdp.bg
 https://dgsgabrovo.scdp.bg

 

 

 

 

 

 

 

ТП Държавно горско стопанство Габрово е разположено върху част от северните склонове на Средна Стара планина и Средния Предбалкан. Обхваща гористата част от водосборния басейн на река Янтра и водосборните басейни на река Андъка – приток на река Дряновска. В най-общ вид районът на ДГС Габрово представлява неправилна многоъгълна фигура, която в посока изток-запад е с дължина 25 км. И в север-юг е 26 км.

Релефът е разнообразен – от подчертано планински в южната част до хълмисто-предпланински – на север. Най-високата точка, до която достига гората, е под връх „Бедек” – 1455 м, а най-ниската – при излизането на р.Лопушница от територията на стопанството – 200м. Средната надморска височина на стопанството е 665 м. Голяма разлика в надморската височина и разнообразният релеф определят разнообразието в почвите и растежните условия. Реките на територията на стопанството са Янтра, Андъка, Гъбенска река и Лопушница.

Най-разпространени растителни видове са бук, цер, зимен дъб, благун, габър и келяв габър. От изкуствено залесените насаждения – бял и черен бор, смърч, акация, зелена дугласка, червен дъб и топола. С по-малко участие в насажденията се срещат още явор, шестил, дива череша,ясен,бряст,сребърна липа,трепетлика, бреза, брекиня, турска леска, мъждрян, воден габър, космат дъб, клен, обикновена ела и бяла мура.

Основен дървесен вид, който дава облика на естествената дървесна растителност във високата част е букът, а в ниската основни дървесни видове са цер, благун, габър, зимен дъб и бук.

Общата площ на горските територии е 29 757,4 ха.

Залесената площ е 28 853,1 ха – 96,96 % от общата площ.

Горските култури са с площ 4 379,5 ха – 14,7 % от залесената площ.

Голата незалесена площ е 838,9 ха.

Средногодишно ползване на дървесината:

· едра – 7011 пл.м3

· средна – 6187 пл.м3

· дребна – 4071 пл.м3

· дърва – 17 756 пл.м3

Предвиденото средногодишно залесяване е 40,7 ха.

Ловната площ възлиза на 55 575 ха, разделени на 13 самостоятелни ловни района, стопаниствани от ЛРД „Чардафон” – Габрово. Ловува се на благороден елен, дива свиня, сърна и на вреден дивеч – лисица, чакал, вълк. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък.

Районът на стопанството е богат на природни забележителности, исторически места и манастири -ПП„Българка”, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, ЕМО „Етър”, МАИР „Боженци”, Соколски манастир, езерото „Беляковец”, „Бостанчетата” и др. Има отлични условия за развитие на туризъм, екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.

ТП ДГС – СЕВЛИЕВО

ScreenHunter 3234 гр. Севлиево, ул. Славянска 24
067533367
sevlievo@scdp.bg

 

 

 

 

 

 

 

ТП Държавно горско стопанство Севлиево се намира в Средния Предбалкан, като само най-северните части са в границите на Дунавско – хълмистата равнина. Средната надморската височина на стопанството е 415 м. Най-голяма е при вр. Черни връх – 1199.4м. Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.

Реките на територията на ДГС Севлиево са Росица и Видима.

Горската растителност е представена от :

  • семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
  • издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
  • изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи

С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук. От храстите се срещат глог, шипка, дрян черен бъз, чашкодрян, леска, трънка, смрадлика, люляк, къпина.

Общата площ на горските територии е 23 261 ха. Залесената площ е 22 375 ха, което е 96.2% от общата площ. Иглолистните гори са на площ от 3088 ха, което е 13% от общата площ. Горските култури са с площ 4093 ха или 18 % от залесената площ. Незалесената площ е 840 ха, като най-много са поляните – 468 ха.

 

Характерно за стопанството е, че държавните гори са разпокъсани от гори на предимно физически лица.

Средногодишното ползване на дървесина е 18 480 м/3:

  • едра – 1 609 м/3
  • средна – 4 173 м/3
  • дребна – 1 036 м/3
    • дърва – 11 662 м/3

Предвиденото средногодишно залесяване е 6,9 ха, от които 1.1 ха след окончателна сеч, 4.2 ха след гола сеч, 1.6 ха – ново залесяване. Предвидените дървесни видове са : топола, цер, благун акация, сребролистна липа.

Ловната площ възлиза на 74  680 ха, от които 23261 ха са горски фонд. Държавният ловностопански район е предоставен на ДЛС „Росица” – 2 168 ха. Останалата горска площ е предоставена на ЛРД „Сокол” с 27 ловни дружинки.

Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня, пъдпъдък, гълъби и водоплаващ дивеч. Възможен е трофеен отстрел: благороден елен / тегло на трофея 7-13 кг/, сърна / 300-500 гр./, дива свиня /дължина на глигите до 24 см/. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък, заек. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.

Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.

Стопанството разполага с къща за гости. Намира се на 28 км от гр.Севлиево в подножието на вр.Черни връх в село Млечево. Разполага с леглова база за 13 човека, самостоятелна кухня с трапезария, кабелна телевизия.

ОБЩИНА ХИСАРЯ

Хисаря, бул. Генерал Гурко 14
033762180, 033762034, 033762415, 033762631
  contacts@hisarya.bg
http://www.hisar.bg

 

 

 

 

 

 

Кмет на Община Хисаря

Инж. Пенка Ганева

Имейл: p.ganeva@hisarya.bg

Тел.: 0337 62 405

 

 

 

 

 

 

Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.

Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.

Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.

ScreenHunter_19885 Oct. 27 14.04

Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.

В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.

През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.

През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация

През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.

Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство

Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.

ScreenHunter_19888 Oct. 27 14.05

През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.

По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.

През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.

В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.

В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.

След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.

Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името

Хисаря .

В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.

Днешните квартали на град Хисаря:

– МОМИНА БАНЯ,

– ВЕРИГОВО,

– МИРОМИР,

имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.

Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на

Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:

– Град Хисаря

– Беловица;

– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”

– Красново;

– Кръстевич;

– Мало Крушево;

– Михилци;

– Мътеница;

– Ново Железаре;

– Паничери ;

– Старо Железаре;

– Старосел ;

– Черничево.

ScreenHunter_19886 Oct. 27 14.05

Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.

Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .

На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.

През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.

Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.

 

 


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГЪРМЕН

 Гърмен, ул. Първа № 35
 075232040, 075232047, 075233179, 075161062
obs_garmen@bitex.bg
 http://www.garmen.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Гърмен е разположена в Югозападните Родопи. Обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. На изток граничи с община Сатовча, на североизток – Велинград, на северозапад – Банско, на югозапад – Гоце Делчев и на юг – Хаджидимово.

В територията на общината са включени селата: Балдево, Осиково, Рибново, Огняново, Скребатно, Марчево, Лещен, Горно Дряново, Хвостяне, Крушево, Ковачевица, Дебрен, Дъбница, Ореше и Долно Дряново, с общо население 16 379 жители (21.07.05 г.). Село Рибново е с най – голям брой жители (2 601), а с най – малък е с. Лещен (9). Село Гърмен (1 810 жители) е административен, стопански и културен център.

Община Гърмен е едно от най – топлите места в страната, независимо от заобикалящия планински релеф, тъй като се намира на границата на два климатични пояса – умереноконтинентален и преходносредиземноморски, проникващ от долината на р. Места. Количеството на валежите е 620 – 780 мм./м2 средногодишно, като разпределението е сравнително равномерно през четирите годишни сезона.

ScreenHunter_6789 May. 12 13.22

Снежната покривка се задържа между 70 – 100 дни, а относителната влажност на въздуха е 60 – 75%. Четирите сезона са ясно изразени, с топло лято и умерено студена зима. Специфичният микроклимат в региона е подходящ за развитието на туризма. Въздухът е лишен от индустриални замърсявания и вредни газове. Климатът позволява целогодишно балнео, климатолечение и разнообразни форми на туризъм.

Благоприятният климат, богатото видово разнообразие на горите, сравнително гъстата хидроложка мрежа, както и обширните ненаселени територии, главно в северната част на общината, създават благоприятни условия за развъждането на сърна, благороден елен, дива свиня, срещат се и мечки, вълци, видри и други видове едър и по – дребен дивеч.

Община Гърмен е с територия 388 479 дка, от тях близо 70% са горски фонд. Характерен за района е планинският и хълмисто – планински релеф, с най – високата точка – връх Беслет (1 938 м.). В югозападната и средна част на общината се наблюдават дълбоко врязани речни долини. Малка част от югозападната територия на общината е с типично равнинен релеф, като дял от Неврокопската котловина, през която протича р. Места.

Водните ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река ( Върбица ). Най – големи количества пресни подземни води се акумулират в речните пясъци и чакъли от ниските тераси на река Места и притоците и.

ScreenHunter_6790 May. 12 13.26

В долината на река Канина на около 1 км. североизточно от с. Огняново има 17 топли минерални извора. Температурата на водата обикновено варира от 35оС до 39.5оС. Общият дебит на находището е около 8 l/s. Почти всички извори са с аналогичен химичен състав – хидрокарбонатно – сулфатни, калциево – натриеви с минерализация от 0.23 до 0.28 g/l.

Характерно за тези води е повишеното съдържание на флуор – от 3.5 до 4.5 mg/l. Горският фонд заема 26 760 дка, или 69% от общата територия на общината. Той е сравнително богат – преобладават иглолистните гори ( смърч, бор, бяла мура ), но има находища и на широколистни, представени от дъб и бук.

Община Гърмен разполага с потенциал за развитието на различни алтернативни форми на туризъм – селски, културен, еко – и балнео-туризъм. Богата е на природни дадености и богато историческо и културно наследство.

Благоприятното разположение, близостта до утвърдени курорти като Разлог и Банско, както и минаващото трасе Гоце Делчев – Драма, през ГКПП Илинден и съществуващата сравнително добре развита хотелска база са основни предпоставки за развитието на туризма в областта.

История

В древността районът е населяван от различни племена и племенни групи. Най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява главно тракийското племе беси. Сведения за траките се срещат и в Омировата “Илиада”, където се дава описание на тракийския аристократ Резос. Свидетелства за богатия живот на траките по тези места са останките в множеството могили, пръснати из Гърменското поле. При направените последни проучвания на някои от тях са намерени фрагменти от атически съдове, особено в местността Драача над селото. Могилни некрополи има и в землищата на съседните села Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне. Интересни находки са открити при изграждането на сушилня за тютюн в село Дебрен – там, където е сега училището.

След продължителни борби между настъпващите римски воини и местните траки към 146 година Гоцеделчевският край е вече под римско владичество. В местността Драача римляните заварват тракийското селище Кейрпара. Недалеч от него император Траян (98-117) изгражда нов град и в чест на победата над даките в Добруджа го нарича Никополис ад Нестум (град на победата на Места). Градът е построен през 102-106 г. от н.е. на левия бряг на река Места и отстои на около 7.5 км от Гоце Делчев, където днес се намира квартал “Заграде”. Издигнат е вероятно върху останките на тракийско селище.

В Никополис са сечени монети по времето на императорите Комод (176-192), Септимий Север (193-211), Каракала (192-217) и Гета (209-212), убит от брат си Каракала. Намерени са монети с образа на Юлия Домна – жена на император Септимий Север и майка на Каракала и Гета.

Градът е разрушен в края на VІ век от славяните. Тук се заселва племето смоляни, което владеело местата чак до Централните Родопи. Славяните изграждат много селища. Занимават се със земеделие и скотовъдство – сеят просо, пшеница, лен, конопени и бобови растения, отглеждат едър и дребен рогат добитък и птици. Кланят се на много богове, но особено почитат Перун. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан.

Инфраструктура

НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ТРАНСПОРТ, ВИК

Населени места
· Брой – 16
· Площ – 635 хектара

ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА

Пътна мрежа

На територията на община Гърмен третокласните пътища са с обща дължина 34 км:
Господинци – Балдево – Огняново – Гърмен – Дъбница – Хвостяне – Блатска
Гоце Делчев – Дъбница – Долно Дряново – Сатовча
Всички останали пътища са четвъртокласни с обща дължина 51 км.

Всички пътища са асфалтирани, но износени. Някои (като Гърмен – Ковачевица и Огняново – Рибново) са тесни и е наложително разширяването им.

Транспортното обслужване се извършва от 4 малки частни фирми и “Динамо” АД – Гоце Делчев. Разкрити са общо 14 линии. Автобусите, микробусите и такситата на територията на общината задоволяват нуждите на населението от транспортни услуги.

ВиК

Полските села на общината се захранват с питейна вода от р. Туфча. Някои от селата – Гърмен и Дебрен, имат и допълнителни самостоятелни водоизточници. Огняново и Марчево се водоснабдяват с минерална вода от Огняновските бани, а с. Дъбница – с помпа от сондаж на река Места.

Планинските села имат собствени водоизточници, от които се водоснабдяват гравитачно с изключение на с. Осиково и с. Скребатно, където водоснабдяването е с помпи.

На територията на община Гърмен няма пречиствателни станции. Водоснабдяването с питейна вода е недостатъчно, особено през лятото, когато повечето села са на режим.

Канализационната мрежа е изградена във всички села. Частично изградена е в селата Скребатно, Рибново, Хвостяне, Долно Дряново, Ореше, Крушево, Лещен.

Цената на водата е 1.06лв./м3

СЪОБЩЕНИЯ, ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ, ТОПЛОФИКАЦИЯ И ГАЗИФИКАЦИЯ

Съобщения

Във всяко село има пощенска служба. АТЦ са общо 6 – в Рибново, Осиково, Гърмен, Дъбница, Долно и Горно Дряново.

В цялата община, с изключение на много малко места, има покритие на GSM. Тарифата на БТК е 0.07 лв. за импулс.

Интернет-клуб има във всички по-големи села – Гърмен, Дебрен, Долно Дряново, Рибново.

Електроснабдяване

Общината се захранва с ел. енергия с електропроводи високо напрежение 20 kV от подстанция Гоце Делчев.

Във всички села са изградени мрежи с ниско напрежение 220 V.

Топлофикация и газификация

На територията на общината няма изградени съоръжения за топлофикация и газификация.


Вижте по-голяма карта