Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Смолян

КМЕТСТВО ПЕТКОВО

 с. Петково, Обл. Смолян
 030292261, 0885660147
kmet_petkovo@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

 

Петково е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Селото се намира в Средните Родопи на 30 km източно от Смолян, на река Малка Арда. Административно към Петково спадат и махалите Орловица, Чиевци и Славейковци, намиращи се по на около 4-6 километра от центъра на селото.

Най-разпространеното предание за основаването на селото разказва, че преди около триста и петдесет години, при помохамеданчването на съседното село Малка Арда, някой си Петко, известен като Узун Петко, бяга оттам със семейството си и свои близки и се заселва няколко километра на запад, нагоре по течението на река Малка Арда.

С това и се слага началото на селището. Години наред заселниците се наричат петковци и когато къщите и хората се намножават, новообразуваното село се нарекло Петково, а махалата, където първо спират заселниците – Узунска – от името на водачът им Узун Петко.

Султански ферман за възстановяне на църквата в село Петково от 1836 година.
Но в турски данъчен документ от 1576 година, който представлява списък на едри овцевъди, така наречените джелепкешани, се споменава името на Саботин поп Цено от Петково, който е обложен с тридесет овце данък.

Преводачите са категорични, че в документа става дума за село Петково, сегашната Смолянска област. Тоест излиза, че през времето, за което се говори в преданието за заселника Петко, селото вече съществува. Според Христо Попконстантинов Петково е основано от хора от село Малка Арда по времето, когато то все още не е било помохамеданчено.

На около тридесет минути пеша от селото в североизточна посока се намира местността Градище, чието име говори за останки от руини. Там и в околността са намирани едри камъни, стари монети и ножове, червени керемиди. Съвсем наблизо е върхът Свети Костадин, на който според преданието е имало разрушена църква, а днес има параклис Св. Дух.

Недалеч оттук на запад, в землището на съседното село Славейно се намира местността Ѝниглово, за която се знае, че там е имало голямо средновековно селище от 500 – 600 къщи, чието население оказва силна съпротива на турците при тяхното нашествие и взело активно участие в епичните боеве при Чил тепе и Енихан, където загива и турският предводител на похода Ени хан, заради което е изгорено до основи от завоевателите. След опожаряването му населението се пръсва и е възможно една част да основава Славейно, а друга Петково.

Има и легенда, поддържана от някои изследователи, че двете села, Петково и Славейно, са основани от търновски боляри, споделили заточението на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир и, впоследствие, след смъртта му дошли по тези места.

Като едно от доказателствата, които се привеждат, е това, че само в двете села от околността се срещали имена като Ковня (Комня), Драгни, Ракшина (Шина), Чило (Момчил) и други, които напомнят някои от болярските имена през Втората българска държава и рядко се срещат в останалите родопски села от околността.

Един от старите мостове в Петково
Най-интересното предание, което се разказва в селото е за Злата Зенгин Милкова. Тя била красива мома и един турчин толкова много я харесал, че я отвлича от хорището. На няколко километра от селото Злата моли похитителя да и даде нож, за да си разреже ябълка и да си накваси устата.

Турчинът откликва на молбата и и дава своя нож. Ала вместо да разреже ябълката, Злата забива ножа в гърдите си, защото не иска да загуби честта си и християнската си вяра.

На това място извън селото сега има чешма, построена в чест на героичната и постъпка. Чешма в нейна чест има и в центъра на селото, на която са гравирани думите от народната песен създадена в селото, в памет на това събитие: Юнак си била дощерко, че си християнска вяра не даде.

В края на осемнадесет в. част от населението е помохамеданчено. Според Хр. Попконстантинов само три фамилии приемат исляма, а през 1876 година селото брои 250 християнски, 30 мохамедански и 10 цигански къщи. Има една църква, мюсюлманите използват за молитвен дом, медресе и имарет една двустайна къща, като на празници ходят в джамията в Малка Арда. Към 1912-1913 година броят на помаците, живеещи в Петково е 25. Оттук са и корените на известния наш ветроходец Николай Ташев многократен републикански шампион и участник на европейски и световни първенства!!!

КМЕТСТВО МОМЧИЛОВЦИ

 с. Момчиловци, Обл. Смолян
 0878417981
info@momchilovtsi.info
 http://www.momchilovtsi.info

 

 

 

 

 

 

 

Тя е изградена на базата на археологически находки, османски и възрожденски документи, преплетена е с легенди, предания и древна митология.

Многобройните, случайно намерени при селскостопанската обработка на земята, археологически находки свидетелстват, че животът на селото не е прекъсвал от бронзовата епоха насам.
Не се знае средновековното християнско име на селото, което то е носело до четиринадесети век.

През четиринадесети век тази област е завладяна от турците, които наричат селото Горно Дерекьой ( село в дере). Селото носи днешното си име от 1934 година, когато то е наречено на името на Момчил Юнак – последния християнски владетел на Среднородопската област.

През периода на Османското Средновековие XV – XVIII в. населението в Родопите е подложено на натиск да приеме исляма. Момчиловци е едно от малкото селища, които успяват да запазят християнството. Това става благодарение на силния български дух на жителите на селото, а според преданията и благодарение на щастлива случайност или невидима закрила.

XVIII – XIX в. е периодът на Българското Възраждане, когато среднородопските християнски селища, включително и Момчиловци участват в общонационалните възрожденски борби: борбата за българска църква, борбата за българско училище и борбата за национална независимост.
Но преди това тези селища преминали през борба, специфична само за тях – борбата за възстановяване на храмовете, тъй като в продължение на няколко века тези села нямали право да имат църкви.

В резултат на тази борба през 1834 година след много усилия и подкупи, заедно с други 8 села от района успяват да получат разрешение – ферман за построяване на църква. Църквата е осветена през 1836 година и е наречена Свети Константин и Елена.

Отначало към църквата било открито килийно училище от Йеромонах Григорий, който и до днес е почитан като светец от християнското население в Средните Родопи. Той бил грък – монах от Света гора, Атон. Най-напред се установява в Момчиловци, където научава родопския диалект и създава т. нар. гръцка транскрипция ( изписването на думите от родопския диалект с букви от гръцката азбука ).

На тази писменост превежда гръцките богослужебни книги и ограмотява своите ученици в килийните училища в Момчиловци и околните християнски селища. Въпреки гръцкия си произход, по-късно, застава на страната на местното население в борбата му срещу Цариградската патриаршия и Ксантийската митрополия за българска църква и българско училище.

След 1867 година килийното училище в селото постепенно прераства в българско и светско.
Руско – турската война от 1878 година Завършва с победа на Русия и възстановяване на българската държава, но Средните Родопи остават отново в пределите на Османската империя. Тази област е присъединена към българската държава през 1912 година след Балканската война.

Основен поминък в Родопите от Античността до средата на XX в. е овчарството. През периода на Българското Възраждане среднородопските християнски селища, поради липса на достатъчно и плодородна земя, развили много занаяти, които мъжете – занаятчии практикували през зимния сезон по бреговете на Егейско море, егейските острови и Мала Азия, а се завръщали за летния сезон при семействата си, за да съчетават занаята със селскостопанска дейност.

Според българските етнолози това е основната причина за високото ниво на традиционния бит и култура на среднородопските християнски селища. Така се получила една полуградска – полуселска култура.

За Момчиловци най-развити и масови занаяти били строителството, шивачеството и абаджийството, рибарството и златарството.

Според предания и средновековни документи рибарството датира още от преди 14 в. , когато родители пращали своите момчета като харизани или безплатни работници на Бистонското езеро, притежание тогава на Бачковския манастир, където те ловели риба в полза на манастира. Към 1913 година в Момчиловци е имало 80 рибари, които упражнявали занаята си на Бистонското езеро.

След Междусъюзническата война 1913 година, когато достъпът на българите към Беломорието бил спрян, по – голяма част от занаятите западнали, а повечето от тези занаятчии се преквалифицирали като строители, но освен в Родопите те вече упражнявали занаята си в източните краища на България.

В началото на двадесети век се появило и каменоделството. Група строители преминали италианската каменоделска школа на някой си Силвестър, който бил поканен от султана да строи обществени сгради и мостове, а строители от Средните Родопи били наети за негови помощници.

След 1913 година затварянето на икономическия излаз към Бяло море довел до тежка икономическа криза за Среднородопския регион. Момчиловци успява да оцелее благодарение на предприемчивостта и трудолюбието на своите жители.

КМЕТСТВО КУТЕЛА

с. Кутела, Обл. Смолян
 030592244, 0885660161
kmetstvo_kutela@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

Кутела е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Село Кутела се намира в Централните Родопи. На двадесет км от град Смолян, на 25 км от Пампорово и на 6 км от курортното ядро Хайдушки поляни. Самото село е разположено върху един хълм. Покрай него минава река Малка Арда.

Близо до село Кутела е минавала границата, разделяща Източна Румелия от Османската Империя.

Културни и природни забележителности

Мъжка и женска певчески групи, печелили златни медали на национални надпявания
В близост се намира Държавното ловно стопанство Кормисош.
Паметник за Илинденско-Преображенското въстание се намира на седем км. от Кутела в курорта Хайдушки поляни.

Кухня

Като традиционни могат да се посочат следните ястия:

Клин (пататник) – ястие от картофи
Пареник – ястие от картофи, два вида брашно, месо и сирене
Качамак – ястие от брашно и картофи
Мисирива трахана – приготвя се от шарен фасул, царевица и месо
Чеверме (печено).

КМЕТСТВО ВЛАХОВО

 с. Влахово, Обл. Смолян
 0885660143
kmetstvo_vlahovo@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

Влахово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Село Влахово се намира в планински район. Има изключително красива природа. Село Влахово е известно с пещерата Потока в местността Поточе.

В османски поименен регистър от 1841 г. се посочва, че от Влахово (Ефлях) са постъпили в армията петнадесет войници, което е косвено доказателство, че в селото са живели помаци.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Влахово има 55 къщи.

В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 г. е посочено, че в селото живеят триста помаци.

КМЕТСТВО ВИЕВО

 с. Виево, Обл. Смолян
 030222287, 0885660142
kmetstvo_vievo@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

Виево е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Село Виево е разположено на 27 км североизточно от Смолян сред красив планински пейзаж с надморска височина 1080 m. По данни от преброяването през 2013 година в селото живеят 413 души.

Според краеведчески изследвания село Виево и съседното село Славейно са възникнали от едно общо село Илинденя. Неслучайно в османски документ от 1839 година. Виево е с турско име Каршилъ саагър (Малко Каршилъ), а Карлуково (дн. Славейно) – Каршилъ кебир (Голямо Каршилъ) В друг османски документ, датиран от 1676 година, в който са изброени среднородопски села, доставили ечемик за османската войска, е отбелязано едно село Каршилъ със 126 кила (1 кило = близо 25 кг.) – с. 28).

Запазени са сведения за роднински връзки на населението от двете села, разделило се след приемането на исляма от виевци. Като следствие от ислямизацията виевци започват да се женят за ислямизирани родопчани и така в говора на селото се пренасят нехарактерни за говорите на околните села особености като акавизъм и др., пренесени от с. Търън, Средногорци, Смолянско, Маданско и др.

По време на османското владичество село Виево е център на нахия със свои деребеи, които тормозели християнското население от съседните села Горно Дерекьой (Момчиловци), Карлуково (Славейно), Петково особено в смутни времена като Априлското въстание, Руско-турската освободителна война и др.
Мъже от с. Виево са участвали в Отечествената война. В тяхна чест е издигната паметна плоча.

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Виево (Каршилъ-и съър) са постъпили в армията четири войници, което според Стоян Райчевски е косвено доказателство, че по това време в селото са живели помаци. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в селото живеят 150 помаци.

В периода 1 декември 1912 година- началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 130 къщи.

През 1912 година селото е превзето от българска войска, като виевските аги помолили славейновци да запазят селото и те ходатайствали пред военачалниците, но впоследствие селото било изгорено от други военни части.

КМЕТСТВО АРДА

 с. Арда, общ. Смолян
 030282236, 0885660141
kmetstvo_arda@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

Селото е разположено на 30 км южно от Смолян. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, Стайковска, Гудевица, Лагът, Гоздевица, Билянце и Горна Арда.

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Арда (Арда баше) са постъпили в армията тринадесет войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели българи мюсюлмани.

Към 1912-1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Арда (Ардабаши) е двеста.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Арда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.

Всяка година лятото около Илинден се провежда селския събор, все там…горе на салажа под паметника. В близост до село Арда, през махала Гудевица и махала Лагът (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.

В махала Гудевица до старата църква, строена през 1882 година се намира и сградата на Народно Читалище Бъдеще сега приемник на старото Пробуда основано през 1931 година.