Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Сливница
СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ПОДУЯНЕ
 |
 София, ул. Плакалница 51 028146100 raion@poduiane.info http://poduiane.info |
I. Историческа справка
Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава.
Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.
За произхода на името Подуяне има няколко легенди. Научно обяснение дава проф. Йордан Заимов, че името произлиза от славянската дума „под“ обор. До 15 век селището се е наричало Подуй, т.е. оборите, а жителите му подуяне или подуянци.
Подуянци се занимавали главно със земеделие и скотовъдство. Голямо имало Орханийко шосе /сега Ботевградско шосе/ което било оживено още през турско време. Кръстопътното положение на е било причина за един по-бурен живот.
Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност. Не случайно Васил Левски, когато идвал в София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Митър Данев /в началото на ул. „Черковна“/. Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в Подуяне.
След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. – 500 души. Новата столица на княжеството започнала да се разраства и като най- близко село до нея, Подуяне е едно от първите присъединили се села с Указ N 1118 от 16.03.1881 година . Тогавашния подуянски кмет Стоян Величков, предал на Софийската община неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столи¬цата имало фискален /финансов/характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.
След първата световна война , когато идват заселниците от различни краища на страната. Те заселват нови големи части от подуянското землище /днешните „Хаджи Димитър“, „Стефан Караджа“ и кв. „Левски“ .
Градските нрави са проникнали най- напред сред подуянските шопи. Въпреки това до Балканската война в Подуяне са носили своите китни шопски дрехи.
Дълги години след нея са се играли вити хора на старото хороизрище, а след това и пред черквата.
II. Физико-географска характеристика
1.Местоположение и граници на районa
Район „Подуяне” е с граници: бул. „Сливница”, Владайската река, околовръстната жп линия, северната и източната граница на регулацията на ж.к. Левски – зона Г, бул. „Владимир Вазов”, бул. „Ботевградско шосе”, северната граница на летищния комплекс, ул. „Летоструй”, ул. „Стоян Попов” и бул. „Данаил Николаев”. Район „Подуяне” граничи с районите: „Сердика”, „Кремиковци”, „Слатина” и „Оборище”.
Общата площ на района обхваща 10,7 км² /10 704 дка/. Релефът на земната повърхнина, върху който e разположен район „Подуяне” е разнообразен. Разчленението на релефа не е голямо, което е причина за наличието на удобни терени за застрояване.
На територията на района няма наличие на минерални извори и други природни ресурси за развитие на туризъм.
2. Води
•Перловска река – е една от известните дълги маловодни реки, които пресичат София, по протежение на столичния булевард „Евлоги Георгиев”. Известна забележителност на Перловската река е Орлов мост, откъдето започва Цариградско шосе. Реката е и северна граница на кв. „Лозенец”. Перловската река пресича и един от големите паркове в София – Южния парк.Реката извира от торфищата между Черни връх и върховете Голям и Малък Резен и първоначално не се вижда – тече на запад под огромни каменни блокове (морени). В разговорния език на софиянци реката е известна и като „канала”.
• Слатинска река – извира от северните склонове на планина „Витоша”. В горното си течение е известна под имената „Селска река”, „Аджибарица” и „Невачица”. След вливането на река „Въртопо” носи името „Слатинска река”. Общата дължина на реката е 18 км, а площта на водосборната и област е 56,25 км.
• Владайската река – приток на р. Искър. Общата й дължина е 23 км. В миналото е била наричана Луда Елешница и Клисурска. Извира от северозападните склонове на Витоша, пресича местността Торфено бранище, преминава под Златните мостове и се спуска към село Владая, чието име носи. В София пресича квартал Княжево, кв. Карпузица, кв. Овча купел и промишлена зона „Средец”. Оттам навлиза в централната част на града по бул. „Инж. Иван Иванов” и после по бул. „Сливница”. След площад „Сточна гара” минава през промишлена зона „Хаджи Димитър”, през кв. Орландовци, на север от кв. Малашевци и на изток от кв. Бенковски. Под Обрадовския манастир в нея се влива Перловската река и няколко стотин метра по течението се влива в р. Искър. Нейни притоци са Горнобанската (в кв. Овча купел) и Суходолската (на изток от кв. Бенковски) реки.
3. Население
Населението на район „Подуяне” е с обща численост 84 948 лица, като от тях 40 842 са мъже и 44106 са жени.
4. Здравеопазване
Жителите на района ползват услугите на следните здравни заведения:
•ДКЦ 18–ж.к. „Суха река“, ул. „Емануил Васкидович” № 51, тел.: 02 /847 19 14, уеб-сайт: http://www.dcc18.com
„Диагностично Консултативен Център 18 – София“ ЕООД е наследник на 18-та поликлиника, която е открита през 1994г. Както преди, така и след преобразуването й през 2000г. в ДКЦ 18, осигурява професионално медицинско обслужване. Високата квалификация и опитът на лекарите, работещи в ДКЦ 18 – София, съчетани с модерната диагностична и терапевтична апаратура, оправдават съвременните изисквания за високо качество на медицинските услуги и добра медицинска практика. ДКЦ 18 – София има трайни насоки на работа в областта на социално значимите заболявания: сърдечно-съдови, психиатрични, онкологични, ендокринологчини, алергологични. ДКЦ 18 – София осигурява пълен набор от медицински услуги, сред които:профилактични прегледи, изработване на индивидуални програми за педпазване от заболявания,алергологична диагностика, тестуване, консултации, лечение,диагностика и лечение на заболявания сърдечно-съдовата система,психологични услуги – индивидуална, семейна, детска психотерапия, семейни консултации и семейно планиране,експресни параклинични, микробиологични, серологични изследвания, ЕКГ, ехографии, велоергометрии и други изследвания, физиотерапия, рехабилитация и солариум. С оглед бързото нарастване на онкологичните заболявания в ДКЦ 18 – София има изграден мамологичен център, оборудван с медицинска техника, позволяваща адекватна профилактична дейност. През 2001г. е открит и Диабетен център за профилактика и промоция на здравето на болни от диабет.
•„Специализирана очна болница за активно лечение Акад. Пашев” ООД – кабинети на І-ви етаж в сградата на ДКЦ 18 – ж.к. „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 51, тел.: 02 / 948 79 01
•Медицински център „Здраве” – ж.к. „Суха река”, бл. 60
•Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов” – www.kandilarov.com
– жк „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 40
– жк „Левски В”, бл. 9а
•Медицинска лаборатория „Лозенец” – жк „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 40,
GSM: 0878 756 661
•ДКЦ 23 – ул. „Клисура” № 20, тел.: 02/945 74 29;
•Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) „Д-р Добринов” ЕООД – кв. „Хаджи Димитър” ,ул. „Клисура” № 20, тел.: 02/470 75 37 , уеб-сайт: http://www.dobrinov.com
Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) „Д-р Добринов” ЕООД извършва консултативно-диагностични прегледи със спирален компютърен томограф (скенер), съобразен с всички изисквания и стандарти на Европейския съюз.
5.Транспорт
На територията на район „Подуяне” са изградени две автогари:
•Автогара „Подуяне” – жк „Суха река”, тел.:02/ 945 01 43;
•Автогара „Изток” – кв. „Левски”
Район „Подуяне” разполага с много добре развит обществен транспорт. През района преминават:
•Трамвайна линия № 22;
•Тролейбусни линии № 1 , 2 , 4;
•Автобусни линии № 11, 12, 14, 72, 78, 79, 85, 86, 90, 100, 117, 118, 119, 120 , 305 , 404 , 413;
6.Промишленост
Основни отрасли в района са леката, хранително-вкусовата промишленост и търговията. По значимите предприятия и дружества са:
•„София Мел” АД, ул. „Павлина Унуфриева” № 4, тел.: 02/813 28 00, уеб-сайт: http://www.sofiamel.bg;
•Хлебни изделия „Подуяне–Нилана” – производство на хляб, ул. „Къкринско ханче” № 7;
тел.:02/ 847 38 56, уеб-сайт: http://www.nilana.bg
•„Брод и Ко” – трикотажни прежди, горен трикотаж и конфекция, бул. „Владимир Вазов” № 6, тел.:02/943 34 08 ,уеб-сайт: http://brod-co.com
•„Балкан стар”- извършва продажба на нови автомобили към крайни клиенти и следпродажбено обслужване на територията на цялата страна , ул. Резбарска №5 , тел.:02/943 34 08 , уеб-сайт: http://www.balkanstar.com
На територията на район „Подуяне” са изградени три топлоцентрали, захранващи следните квартали – жк „Хаджи Димитър”, жк „Суха река” и жк „Левски В” и „Левски Г”. В района не са развити отраслите селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов.
III. Хронология за обособяване на район „Подуяне“
1. С Указ № 3399 от 1987 г., публикуван в бр.97 на Държавен вестник се закриват районите на гр.София и се създават общини.
2. С приемането на Указ № 3405 от 14.12.1988 г., обнародван в ДВ, бр.10 от 05.02.1988 г. в гр.София са определени броя,границите и наименованията на създадените 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне /с граници:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,Слатинската река,ул.Свилен русев и бул.Цвятко Радойнов/, Слатина, Червена звезда (сега Изгрев), Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Връбница, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Банкя.
3. С Решение № 6 по Протокол № 2 на Столичен общински съвет от 20.11.1991 г., общините получават статут на Териториални общински администрации (ТОА) към Столична община.
4. С приемането на Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове, публикуван на 25.07.1995 г.. в бр.66 на ДВ, са определени границите на район „Подуяне”,а именно:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,северната и източната граница на регулацията на жк.Левски-зона Г,бул.Владимир Вазов,бул.Ботевградско шосе,северната граница на летищния комплекс,ул.Летоструй,ул. Стоян Попов, Слатинската река, ул. Боян Магесник и бул. Данаил Николаев.
Спорт
Стадион „Георги Аспарухов” е третият в историята стадион на футболен клуб Левски (София). През 1960 г. клубът официално започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години с пари от държавата. Официално стадион „Георги Аспарухов”, популярен просто като „Герена” (от тогавашното име на квартала, в който е построен), е открит на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски – Спартак (Плевен). Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 m, около него има изградена лекоатлетическа писта, а на трибуните има пейки за 28 000 седящи места, разположени в 4 сектора и 26 блока,3 официални ложи ,12 входа и осветление 1500 лукса. Западната трибуна е покрита с козирка. Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка с формата на буквата „Л”. В края на 2007 г. е подменено напълно тревното покритие на терена. Изградени са нови дренажни и отоплителни системи.През пролетта 2011 година е осъществен ремонт на сектор Г на стадиона след като е вандализиран от гостуващи привърженици. През лятото на 2011 е осъществен ремонт на сектор Б. Планира се ремонт на сектор В през есента и цялостна реконструкция на сектор А през 2012.
Спортен Клуб „Левски”
Спортен Клуб „Левски” е едно от най-старите спортни дружества в България.В СК „Левски” членуват 40 спортни клуба развиващи спортовете: аеробика, баскетбол, бадмингтон, бокс, борба, самбо, кеч, бойни изкуства, бридж, боулинг, вдигане на тежести, волейбол, гребане, спортна гимнастика, джудо, бойни спортове, кану-каяк, карате, културизъм, кърлинг, конен спорт, лека атлетика, плуване, ръгби, спортна стрелба, водна топка, скокове във вода, синхронно плуване, скейт борд, скуош, скокове батут, спортни танци, сумо, тенис, тае-куон-до, художествена гимнастика, хокей и хокей на трева.
ПФК „Левски”
„Левски” е един от най-старите отбори в България и със сигурност най-популярният. Галено е наричан „сините” или „лавината”. Той е единственият клуб, останал неизменна част от елита на футбола в страната от създаването му. Има положителен баланс срещу всички съществуващи до момента отбори. „Левски” е номер едно в родината си по общ брой спечелени трофеи – 26 титли, 26 купи, 3 суперкупи. „Сините” държат и още куп индивидуални рекорди. Идеята за създаването на „Левски” датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България – Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство. Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. На 24 май 1914 г. мечтата е осъществена. Затова и тази дата се смята и до днес за рождена на ПФК „Левски”, въпреки че на едно от най-старите му знамена стои другата година – 1911г. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива „Левски” се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно „сините” се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. – и със знаме.
Кмет
Биография
Ева Митова е завършила право в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. През 2007 г. е избрана за кмет на четвъртия по големина в гр.София район „Подуяне“. Преди да заеме позицията на кмет е работила в общинската администрация на района в продължение на 11 години. За периода 1996-2007 г. е преминала през всички нива в районната администрация и е придобила ясна представа за проблемите на район „Подуяне“. След проведените през месец октовмри избори за кметове и общински съветници Ева Митова е назначена за кмет на района.
ОБЩИНА КРЕСНА
 |
Кресна, ул. Македония 96 074332338 obstina_kresna@abv.bg http://www.kresna-bg.com |
Община Кресна се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината има седем населени места, от които един град (гр. Кресна) и шест села: Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Сливница, Стара Кресна и Ощава. Общото население е 6062 жители. Община Кресна (344 кв. км) се намира в Югозападна България и заема важно транспортно-географско положение. Оттук минава най-краткият път от столицата за съседна Гърция – първокласното международно шосе Е-79 и жп линията София-Кулата-Атина. Град Кресна (3879 ж.) е главен административен център на общината и отстои на 144 км южно от София.
Долината на Средна Струма разделя територията на общината на две части – Пиринска и Малешевска. Територията на община Кресна представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински, обхващайки части от Среднострумската долина с живописния Кресненски пролом, Малешевска планина с първенеца Ильов връх (1803 м.н.в.) и Северен Пирин с най високия си връх Вихрен (на границата с община Банско).
Забележителни форми на релефа са живописният Кресненски пролом на р. Струма, надиплените пясъчни сипеи Мело, причудливата каменна гора край с. Влахи, красиво изваяният скален комплекс Орлите, мраморният алпийски гребен Кончето – гордостта на Пирин, Синанишкия, Георгийския, Влахинския и Невързумския циркуси. От естествените водоеми изключителна туристическа атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера, известни още като “Кристалните очи на Пирин”.
Главната артерия е река Струма, която северно от Кресна образува красив пролом, носещ името на града. Тя има три леви притока, извиращи от Пирин – реките Ощавска, Влахинска и Градешка, и пет десни, събиращи водите си от Малешевска планина – реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Ганийца и Сливнишка. На територията на общината са изградени 18 изкуствени водоема средно с обем от 5000-25000 куб.м вода, от които само 4 са зарибени. От естествените водоеми изключителна атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера.
Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 4 основни находища – между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори.
Градешки минерални извори:
Балнеоложки курорт с местно значение; 5 минерални извора с температура на водата от 20 до 68 градуса; водите са бистри без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатни, сулфатно натриеви, силициеви и флуорни. Подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, дихателната система, нервната система, стомашно-чревния тракт и др.
Ощавски минерални бани:
Балнеоложки курорт с местно значение. 5 минерални извора с температура на водата от 38С до 65С; водите са бистри, без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви и флуорни, слабо радиоактивни. Подходящи са за лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдови, възпалителни-гинекологични и кожни болести. При хладкия извор има изградена баня с две закрити калолечебници.
Влахински минерален извор (Влашка чешма).
Студен минерален извор (3 км западно от с. Влахи). Водата е каптирана и се характеризира като хидрокарбонатна и сулфатно-натриева, слабо минерализирана; легенда разказва, че Градешките минерални извори някога са бликали тук, но са били осквернени от турците и пресъхнали.
Брезнишки минерални извори:
Каптирани два минерални извора с температура на водата 36С-38С и дебит 2,6 л/сек; има чешма в центъра на селото. Подходяща за лечение при белодробни, костно-ставни и кожни заболявания; на хълма на селото в двора на манастира “Св. Пророк Илия” има стара римска чешма с лековита вода, свидетелстваща за използването на минералните води в Горна Брезница още от древността.
История
Античен град край Кресна
Простира се на десния бряг на Струма, на позаравнена местност, близо до последните къщи на квартал Моравска. Следите му се откриват в протежение на около 2 км. В посока север-юг по брега на Струма и около 300 м. В посока изток-запад от брега на Струма към източните подножия на Малешевска планина. Това е една позаравнена тераса, прорязана от стеснените долини на реките Моравска и Мостецка. Редуват се обработваеми земи с необработваеми. Античното селище напомня за себе си с останки, откриващи се под формата на стари зидове, строителни материали, съдове, монети и други паметници, някои от които излизат при обработка на почвата, а други – на самата повърхност. Изобилието им потвърждава някогашния разцвет на селището, довел до материално и духовно замогване.
По сведения на местни жители земите тук са били обработвани и по време на робството, като тогава са се числяли като имоти на християнско–турското село Брезница. Първите научни светлинки за съществуването на античното поселение идват от акад. Д. Дечев. Той съобщава в труда си за открито тук светилище на Бендида- Артемида „Кулът на Артемида в Средна Струма”. В изследването са описани намерени тук няколко оброчни плочи на богинята. При направата на пътища, военни фортификационни съоръжения, различни строителства и при обработка на почвата над културния пласт, който на места се открива до 1 м дълбочина, са нанесени разрушения. Повечето от камъните на някогашните постройки са използвани вторично в строеж на нови къщи или при изграждане на огради на имоти, или просто са събрани на купчини, за да не пречат при работа. На много места са открити единични и групови гробове, всички ориентирани на изток.
В тях обикновено се намират останки от кости и почти никакви веществени материали от погребални церемонии. В един гроб, намиращ се на ската близо до пътя, по левия бряг на р. Моравска, са открити обгорели пръстен (малък, вероятно на момиче) и клинчета, с които е бил закован ковчегът. В гроба е имало въглени и пепел, което свидетелства и за пожар. В западната част на селото, в подножието на хълма Люти връх, пък са открити при направа на път 5 гроба, стоящи един до друг. Те са покрити с обикновени каменни плочи, без странично укрепване. Освен останки от кости, друго не е открито. Всички тези гробове вероятно са от времето на ранното християнство, чиито корени в Среднострумието се търсят още през I в. след Христа, когато в гр. Филипи (намирал се на 130 км югозападно от Кресна) Апостол Павел основал християнската община и към IV в. античният град край Кресна вече е бил християнски център с епископство, за което свидетелстват и останки от три открити тук антични черкви.
При направа на военни окопи през 1950 г. околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.
Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?
Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието.
Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Строителната керамика е представена най-вече от извити керемиди- ибрици и широки плоски керемиди- тегули. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди.
При изкопни работи през 1950г. е открит и детски мраморен саркофаг, чието устие е пригодено за поставяне на капак. На двете тесни страни има симетрично разположени гнезда на скобите, с които е бил захванат капакът. Саркофагът е с дължина 55 см., ширина- 42 см, дълбочина 25см и дебелина на стените при устието 10 см. Отличава се с прецизна изработка. По средата на четирите ъгъла вплита 4 глави на овни.
На лицевата част има и 4 четирилистни детелини, а на задната- 2 винетки. По украсата си саркофагът се доближава до саркофази, открити в античното селище под Сандански, както и в музея на Ватикана и Рим. Специалистите отнасят времето на изработката и използването му към II- III в. след Христа.
Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище.
Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.
В античното селище край Кресна са открити останки от 3 антични черкви. Районът на селището е обявен за паметник с културно-историческо значение- едно добро дело на Националния институт за паметниците на културата- София, и вече е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата.
Кмет
Николай Кирилов Георгиев
0889 848383
Приемни дни:
Четвъртък: от 9:00 – 12:00 и от 14:00 – 16:00
Правомощия на кмета:
Правомощията на кмета на общината са уредени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Кметът:
1. Pъководи цялата изпълнителна дейност на общината;
2. Насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
3. Назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл. 46, ал. 1, т. 4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
4. Отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
5. Организира изпълнението на общинския бюджет;
6. Организира изпълнението на дългосрочните програми;
7. Организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;
8. Организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
9. Възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия по чл. 46, ал. 1. Той има право да отменя техните актове;
10. Поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина;
11. Организира и ръководи управлението при кризи в общината;
12. Председателства съвета по сигурност и управление при кризи;
13. Възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им;
14. Изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, на кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация;
15. Представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
16. Осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
17. Утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;
18. Изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им.
ОБЩИНА СЛИВНИЦА
 |
Сливница, пл. Съединение № 1 072742300, 072744377 slivnitsa@slivnitsa.bg http://www.slivnitsa.bg |
Община Сливница се намира в централната част на Западна България. Разположена е на 25 км. от София и на 26 км. от западната ни граница със Сърбия. Заема площ от 187 кв.км, наброява 9760 жители и включва 13 населени места: Aдминистративният център Сливница и селата Алдомировци, Гургулят, Гълъбовци, Бахалин Братушково, Бърложница, Извор, Ракита, Радуловци, Драготинци, Пищене и Повалиръж.
През територията на общината преминава международният път Е – 80 Белград – Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево, така наречения диагонален път, свързващ Европа през Белград, София, Истанбул с Мала Азия. По същото направление преминава и жп линията София – Белград. Надморската височина варира от 600 до 800 метра.
Град Сливница е заграден от три страни с хълмове – на запад –Козяк / 762 м. /, на югоизток Могилата / 670 м. / и на север – Целовижда / 703 м. /. Те са изградени от триоски и юрски варовици, които благоприятстват развитието на различни карстови форми. Оголените варовикови терени се нагряват силно през деня и особено през лятото, а през нощта и зимата се охлаждат бързо и по такъв начин влияят върху микроклимата в района.
Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Лигнитни въглища, образувани в плиоценските басейни има край селата Алдомировци, Гълъбовци и Радуловци. Стопанско значение за общината имат единствено варовиците, които са плътни и здрави и са дали възможност за развитие в района на вародобива от преди повече от 100 г.
Сливница попада в умереноконтиненталната климатична област и в южнобългарската котловинна подобласт. Това се потвърждава от отрицателните стойности на средната януарска температура /- 2,5 градуса /, от сравнително високите юлски температури /18,4 градус/ и високата средногодишна температурна амплитуда / +22 градус/.
По генезис климатът в тази подобласт много прилича на този в Дунавската равнина и Предбалкана. Съществуват и определени различия. Нахлуващите от северозапад и север въздушни маси тук преодоляват преградата от Стара планина и високите гранични планини със Сърбия, вследствие на което получават известна трансформация.
Котловинният релеф пък създава възможност за продължително задържане на студен въздух в ниските части на района и образуването на интензивни температурни инверсии, мъгли и гръмотевични бури. Характерни са късните пролетни и ранните есенни застудявания и слани. Най-ниската температура, измерена в района е –31,8 градуса.
Околностите на Сливница са бедни на повърхностно течащи води. Единствената по – голяма река е Сливнишката, която е десен приток на р. Блато. Градът се снабдява с питейна вода от карстовите извори, находящи се близо до града, но разположени на територията на община Костинброд – около селата Безден, Опицвет и Богьовци.
В района най – широко разпространени почви са чернозем – смолниците. Отличават се с тежък механичен състав, голяма влагоемност и водозадържаща способност и по – малка водопропускливост, отколкото черноземите в Северна България. Миналият по тези земи през ХVIII век турски пътешественик Евлия Челеби пише за обширна и гъста широколистна гора, сменяща се с храсталаци и безлесни участъци, изпъстрени с цветя.
И от един Султански ферман се узнава, че на запад от София е съществувала такава гора, която трябвало да се използва за строителство. Безогледно е изсичана и за огрев на населението. Днес Сливнишките възвишения също са покрити с иглолистна гора, засадена през периода 1908 – 1909 г.
Районът на Сливница попада в Западнобългарския фаунистичен район. Природните дадености и самото местоположение на община Сливница са подходящи за развитието на селски туризъм. Сред природните забележителности в общината е местността Петлюк, Алдомировското блато, което се намира на около 1,5 км от жп. гара Алдомировци. В него се срещат много редки видове растения и водолюбиви птици.
В общината се развива и културно-познавателния туризъм. Издигнати са няколко исторически паметници в памет на загиналите, в името на отечеството, български воини:
Първи войнишки паметник – на височината Мрамора в село Алдомировци;
Пантеонa – в село Гургулят;
Паметник на пътя Е – 80;
Монумент “Героите на Сливница” – в центъра на град Сливница;
Паметник – костница – до храма “Св. св. Кuрuл u Meтoдий”;
Паметник на капитаните – в двора на бившето сливнишко поделение;
Паметници на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев – в двора на началното училище “Св. св. Кuрuл u Meтoдий”;
Мемориал “Новото гробище над Сливница” – в местността Длъгшан.
ПРОЕКТИ
– Подобряване на енергийната ефективност в ОДЗ гр. Сливница, филиал Горна Махала, филиал Център, ОУ Иван Вазов, с. Алдомировци и ЦДГ – с. Алдомировци
Проект Подобряване на енергийната ефективност в ОДЗ гр. Сливница, филиал Горна Махала, филиал Център, ОУ Иван Вазов, с. Алдомировци и ЦДГ – с. Алдомировци с договор за предоставяне на Безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/4.1-03/2010/034 от 13.12.2010 г, сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и община Сливница
Стойност на проекта: 483 675,45 лв. с ДДС
– Предотвратяване на рисковете от наводнения, чрез корекция на река Сливнишка в град Сливница – регулирана част – І етап
Проект Предотвратяване на рисковете от наводнения, чрез корекция на река Сливнишка в град Сливница – регулирана част – І етап по Договор за Безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/4.1-04/2010/009 от 01.06.2011 г, сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и община Сливница
Стойност на проекта: 1 052 630,90 лв с ДДС
– Почистване, възстановяване и затревяване на увредени зелени площи в централната градска част
10.07.2013
Проект от Национална Кампания Чиста околна среда – 2013 г на тема Обичам природата – и аз участвам с наименование: Почистване, възстановяване и затревяване на увредени зелени площи в централната градска част по договор за предоставяне на БФП № 9123/14.05.2013 г
Стойност на проекта: 10 000,00 лв.
– Създаване и развитие на социалната инфраструктура
Проект Създаване и развитие на социалната инфраструктура по програма за Трансгранично сътрудничество България-Сърбия с Договор за БФП № РД-02-29-356/20.10.2011 г.
Стойност на проекта: 583 803,35 евро с ДДС