София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б  028157610 info@vrabnitsa.bg  http://www.vrabnitsa.bg

Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).

По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.

На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.

Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.

На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.

В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.

След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.

В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.

Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.

Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.

Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.

През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.

С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.

Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.

С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.

С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.

Територия

Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка

Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.

Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.

Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.

В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.

Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.

В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.

Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.

София, ул. Плакалница 51  028146100  raion@poduiane.info  http://poduiane.info

I. Историческа справка
Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава.

Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

За произхода на името Подуяне има няколко легенди. Научно обяснение дава проф. Йордан Заимов, че името произлиза от славянската дума „под“ обор. До 15 век селището се е наричало Подуй, т.е. оборите, а жителите му подуяне или подуянци.

Подуянци се занимавали главно със земеделие и скотовъдство. Голямо имало Орханийко шосе /сега Ботевградско шосе/ което било оживено още през турско време. Кръстопътното положение на е било причина за един по-бурен живот.
Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност. Не случайно Васил Левски, когато идвал в София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Митър Данев /в началото на ул. „Черковна“/. Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в Подуяне.

След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. – 500 души. Новата столица на княжеството започнала да се разраства и като най- близко село до нея, Подуяне е едно от първите присъединили се села с Указ N 1118 от 16.03.1881 година . Тогавашния подуянски кмет Стоян Величков, предал на Софийската община неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столи¬цата имало фискален /финансов/характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.

След първата световна война , когато идват заселниците от различни краища на страната. Те заселват нови големи части от подуянското землище /днешните „Хаджи Димитър“, „Стефан Караджа“ и кв. „Левски“ .

Градските нрави са проникнали най- напред сред подуянските шопи. Въпреки това до Балканската война в Подуяне са носили своите китни шопски дрехи.

Дълги години след нея са се играли вити хора на старото хороизрище, а след това и пред черквата.

II. Физико-географска характеристика

1.Местоположение и граници на районa
Район „Подуяне” е с граници: бул. „Сливница”, Владайската река, околовръстната жп линия, северната и източната граница на регулацията на ж.к. Левски – зона Г, бул. „Владимир Вазов”, бул. „Ботевградско шосе”, северната граница на летищния комплекс, ул. „Летоструй”, ул. „Стоян Попов” и бул. „Данаил Николаев”. Район „Подуяне” граничи с районите: „Сердика”, „Кремиковци”, „Слатина” и „Оборище”.

Общата площ на района обхваща 10,7 км² /10 704 дка/. Релефът на земната повърхнина, върху който e разположен район „Подуяне” е разнообразен. Разчленението на релефа не е голямо, което е причина за наличието на удобни терени за застрояване.

На територията на района няма наличие на минерални извори и други природни ресурси за развитие на туризъм.

2. Води

•Перловска река – е една от известните дълги маловодни реки, които пресичат София, по протежение на столичния булевард „Евлоги Георгиев”. Известна забележителност на Перловската река е Орлов мост, откъдето започва Цариградско шосе. Реката е и северна граница на кв. „Лозенец”. Перловската река пресича и един от големите паркове в София – Южния парк.Реката извира от торфищата между Черни връх и върховете Голям и Малък Резен и първоначално не се вижда – тече на запад под огромни каменни блокове (морени). В разговорния език на софиянци реката е известна и като „канала”.
• Слатинска река – извира от северните склонове на планина „Витоша”. В горното си течение е известна под имената „Селска река”, „Аджибарица” и „Невачица”. След вливането на река „Въртопо” носи името „Слатинска река”. Общата дължина на реката е 18 км, а площта на водосборната и област е 56,25 км.

• Владайската река – приток на р. Искър. Общата й дължина е 23 км. В миналото е била наричана Луда Елешница и Клисурска. Извира от северозападните склонове на Витоша, пресича местността Торфено бранище, преминава под Златните мостове и се спуска към село Владая, чието име носи. В София пресича квартал Княжево, кв. Карпузица, кв. Овча купел и промишлена зона „Средец”. Оттам навлиза в централната част на града по бул. „Инж. Иван Иванов” и после по бул. „Сливница”. След площад „Сточна гара” минава през промишлена зона „Хаджи Димитър”, през кв. Орландовци, на север от кв. Малашевци и на изток от кв. Бенковски. Под Обрадовския манастир в нея се влива Перловската река и няколко стотин метра по течението се влива в р. Искър. Нейни притоци са Горнобанската (в кв. Овча купел) и Суходолската (на изток от кв. Бенковски) реки.

3. Население

Населението на район „Подуяне” е с обща численост 84 948 лица, като от тях 40 842 са мъже и 44106 са жени.

4. Здравеопазване

Жителите на района ползват услугите на следните здравни заведения:
•ДКЦ 18–ж.к. „Суха река“, ул. „Емануил Васкидович” № 51, тел.: 02 /847 19 14, уеб-сайт: http://www.dcc18.com
„Диагностично Консултативен Център 18 – София“ ЕООД е наследник на 18-та поликлиника, която е открита през 1994г. Както преди, така и след преобразуването й през 2000г. в ДКЦ 18, осигурява професионално медицинско обслужване. Високата квалификация и опитът на лекарите, работещи в ДКЦ 18 – София, съчетани с модерната диагностична и терапевтична апаратура, оправдават съвременните изисквания за високо качество на медицинските услуги и добра медицинска практика. ДКЦ 18 – София има трайни насоки на работа в областта на социално значимите заболявания: сърдечно-съдови, психиатрични, онкологични, ендокринологчини, алергологични. ДКЦ 18 – София осигурява пълен набор от медицински услуги, сред които:профилактични прегледи, изработване на индивидуални програми за педпазване от заболявания,алергологична диагностика, тестуване, консултации, лечение,диагностика и лечение на заболявания сърдечно-съдовата система,психологични услуги – индивидуална, семейна, детска психотерапия, семейни консултации и семейно планиране,експресни параклинични, микробиологични, серологични изследвания, ЕКГ, ехографии, велоергометрии и други изследвания, физиотерапия, рехабилитация и солариум. С оглед бързото нарастване на онкологичните заболявания в ДКЦ 18 – София има изграден мамологичен център, оборудван с медицинска техника, позволяваща адекватна профилактична дейност. През 2001г. е открит и Диабетен център за профилактика и промоция на здравето на болни от диабет.
•„Специализирана очна болница за активно лечение Акад. Пашев” ООД – кабинети на І-ви етаж в сградата на ДКЦ 18 – ж.к. „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 51, тел.: 02 / 948 79 01
•Медицински център „Здраве” – ж.к. „Суха река”, бл. 60
•Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов” – www.kandilarov.com
– жк „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 40
– жк „Левски В”, бл. 9а
•Медицинска лаборатория „Лозенец” – жк „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 40,
GSM: 0878 756 661
•ДКЦ 23 – ул. „Клисура” № 20, тел.: 02/945 74 29;
•Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) „Д-р Добринов” ЕООД – кв. „Хаджи Димитър” ,ул. „Клисура” № 20, тел.: 02/470 75 37 , уеб-сайт: http://www.dobrinov.com

Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) „Д-р Добринов” ЕООД извършва консултативно-диагностични прегледи със спирален компютърен томограф (скенер), съобразен с всички изисквания и стандарти на Европейския съюз.

5.Транспорт

На територията на район „Подуяне” са изградени две автогари:
•Автогара „Подуяне” – жк „Суха река”, тел.:02/ 945 01 43;
•Автогара „Изток” – кв. „Левски”
Район „Подуяне” разполага с много добре развит обществен транспорт. През района преминават:
•Трамвайна линия № 22;
•Тролейбусни линии № 1 , 2 , 4;
•Автобусни линии № 11, 12, 14, 72, 78, 79, 85, 86, 90, 100, 117, 118, 119, 120 , 305 , 404 , 413;

6.Промишленост

Основни отрасли в района са леката, хранително-вкусовата промишленост и търговията. По значимите предприятия и дружества са:
•„София Мел” АД, ул. „Павлина Унуфриева” № 4, тел.: 02/813 28 00, уеб-сайт: http://www.sofiamel.bg;
•Хлебни изделия „Подуяне–Нилана” – производство на хляб, ул. „Къкринско ханче” № 7;
тел.:02/ 847 38 56, уеб-сайт: http://www.nilana.bg
•„Брод и Ко” – трикотажни прежди, горен трикотаж и конфекция, бул. „Владимир Вазов” № 6, тел.:02/943 34 08 ,уеб-сайт: http://brod-co.com
•„Балкан стар”- извършва продажба на нови автомобили към крайни клиенти и следпродажбено обслужване на територията на цялата страна , ул. Резбарска №5 , тел.:02/943 34 08 , уеб-сайт: http://www.balkanstar.com
На територията на район „Подуяне” са изградени три топлоцентрали, захранващи следните квартали – жк „Хаджи Димитър”, жк „Суха река” и жк „Левски В” и „Левски Г”. В района не са развити отраслите селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов.

III. Хронология за обособяване на район „Подуяне“

1. С Указ № 3399 от 1987 г., публикуван в бр.97 на Държавен вестник се закриват районите на гр.София и се създават общини.
2. С приемането на Указ № 3405 от 14.12.1988 г., обнародван в ДВ, бр.10 от 05.02.1988 г. в гр.София са определени броя,границите и наименованията на създадените 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне /с граници:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,Слатинската река,ул.Свилен русев и бул.Цвятко Радойнов/, Слатина, Червена звезда (сега Изгрев), Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Връбница, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Банкя.
3. С Решение № 6 по Протокол № 2 на Столичен общински съвет от 20.11.1991 г., общините получават статут на Териториални общински администрации (ТОА) към Столична община.

4. С приемането на Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове, публикуван на 25.07.1995 г.. в бр.66 на ДВ, са определени границите на район „Подуяне”,а именно:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,северната и източната граница на регулацията на жк.Левски-зона Г,бул.Владимир Вазов,бул.Ботевградско шосе,северната граница на летищния комплекс,ул.Летоструй,ул. Стоян Попов, Слатинската река, ул. Боян Магесник и бул. Данаил Николаев.

Спорт

Стадион „Георги Аспарухов” е третият в историята стадион на футболен клуб Левски (София). През 1960 г. клубът официално започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години с пари от държавата. Официално стадион „Георги Аспарухов”, популярен просто като „Герена” (от тогавашното име на квартала, в който е построен), е открит на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски – Спартак (Плевен). Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 m, около него има изградена лекоатлетическа писта, а на трибуните има пейки за 28 000 седящи места, разположени в 4 сектора и 26 блока,3 официални ложи ,12 входа и осветление 1500 лукса. Западната трибуна е покрита с козирка. Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка с формата на буквата „Л”. В края на 2007 г. е подменено напълно тревното покритие на терена. Изградени са нови дренажни и отоплителни системи.През пролетта 2011 година е осъществен ремонт на сектор Г на стадиона след като е вандализиран от гостуващи привърженици. През лятото на 2011 е осъществен ремонт на сектор Б. Планира се ремонт на сектор В през есента и цялостна реконструкция на сектор А през 2012.

Спортен Клуб „Левски”

Спортен Клуб „Левски” е едно от най-старите спортни дружества в България.В СК „Левски” членуват 40 спортни клуба развиващи спортовете: аеробика, баскетбол, бадмингтон, бокс, борба, самбо, кеч, бойни изкуства, бридж, боулинг, вдигане на тежести, волейбол, гребане, спортна гимнастика, джудо, бойни спортове, кану-каяк, карате, културизъм, кърлинг, конен спорт, лека атлетика, плуване, ръгби, спортна стрелба, водна топка, скокове във вода, синхронно плуване, скейт борд, скуош, скокове батут, спортни танци, сумо, тенис, тае-куон-до, художествена гимнастика, хокей и хокей на трева.

ПФК „Левски”

„Левски” е един от най-старите отбори в България и със сигурност най-популярният. Галено е наричан „сините” или „лавината”. Той е единственият клуб, останал неизменна част от елита на футбола в страната от създаването му. Има положителен баланс срещу всички съществуващи до момента отбори. „Левски” е номер едно в родината си по общ брой спечелени трофеи – 26 титли, 26 купи, 3 суперкупи. „Сините” държат и още куп индивидуални рекорди. Идеята за създаването на „Левски” датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България – Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство. Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. На 24 май 1914 г. мечтата е осъществена. Затова и тази дата се смята и до днес за рождена на ПФК „Левски”, въпреки че на едно от най-старите му знамена стои другата година – 1911г. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива „Левски” се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно „сините” се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. – и със знаме.

Кмет

Биография

Ева Митова е завършила право в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. През 2007 г. е избрана за кмет на четвъртия по големина в гр.София район „Подуяне“. Преди да заеме позицията на кмет е работила в общинската администрация на района в продължение на 11 години. За периода 1996-2007 г. е преминала през всички нива в районната администрация и е придобила ясна представа за проблемите на район „Подуяне“. След проведените през месец октовмри избори за кметове и общински съветници Ева Митова е назначена за кмет на района.