с. Лесново, Общ. Елин Пелин  071552278, 071552276  kmetstvo_lesnovo@abv.bg  https://lesnovo.eu/

Новини и съобщения … виж тук!

Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 27 км източна посока от София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър. В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров „Велик Круп“ на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново – кратък исторически очерк“

Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци, Ганеви и Терзиевци. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии – Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов).

В Лесново се заселили и много преселници от Македония, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) – основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Джоров, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на дъщеря си (оттам и фамилията „дели балтия“, което ще рече „луда секира“). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от село Нови хан – на Бозаджиите.

Центърът на селото
В края на осемнадесети век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 година френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от град София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров Велик Круп на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на двадесети век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история Село Лесново – кратък исторически очерк.

Една от забележителностите на селото е църквата Свети Архангел Михаил построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в страната.

Редовни събития

От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Ивановден и Йордановден в селото се провежда празникът Деведжиите. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят Долната махала на селото.

Младежите от основната група пресъздават традиционна Шопска сватба и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с наниз пендари, с бели ръкави и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците.

Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и тъпанджията и гайдарджията, които пред всяка къща свирят деведжийската, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а сватбарите играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие.

На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят Горната махала, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне основната група – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от обществения и социален живот. Празникът завършва с добро настроение и кръшни хора.

ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ:

Конни състезания

Деведжии

Събор