Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Сираково
КМЕТСТВО СИРАКОВО
 |
 с. Сираково, общ. Минерални бани 039198586, 0886397611  |
Сира̀ково е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, Област Враца. Кмет на Кметство с. Сираково – 09 131/2344
Сираково е едно от малките села на равнината, но неговата история е твърде интересна. Първите обитатели в неговите околности са от каменомедната епоха IV-то хилядолетие пр.н.е. те основали селище в местността „Пчелиня“където се открива керамика, оръдия от кремик и камък. В същата местност има останки от тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр.н.е. на север от тук има две могили, а на запад една. това са могили гробници на местни тракийски владетели или герой живели в същото селище.
По време на римското господство /І-IV в от н.е./ върху естествената височина наричана калето римляните изградили укрепление чийто останки били сравнително добре запазени до края на миналия век, тук личели каменни стени на солидни землени валове на укреплението. В първите десетилетия на нашия век добролевчени и сираковчени разбили стените на калето и камъкът използвали за строеж на съвременни жилища.В наши дни върху калето е застроена западната половина на Сираково.
От крепостната стена са останали основи, личат и землените укрепителни съоръжения. В калето са разкрити и три латински надписа издълбани на камък.Върху единия има релефно изображение на мечка в борба с друго животно. От надписа може да се прочете че бенефицарият/подофицерът/ от първа военна част е направил посвещението. За съжаление от надписа липсват голяма част и ние не можем да узнаем нито името на бенефициария нито в коя военна част е служил.
Надписът е от II-ри век. Вторият и третият латински надпис разкриват за дарение на богинята Диана направени от ветерани които са служили в първи италииски и пети македонски легион на Римската армия. По всичко изглежда че след отбиване на военната си служба те са останали да живеят в крепостта при Сираково.
След IV век тази римска крепост е била разрушена от нашествията на различни варварски племена. През първата и втората българска държава върху развалините на сираковското кале е образувано малко българско село. Как са наричали римската крепост за сега не знаем но може би ще научим от някой нов латински надпис. За името на българското село през средновековието може да се твърди че е Сираково. Името е българско произлиза от сирак и е свързано с една легенда на сирак войвода живял преди падане под османско робство.
Това е така защото османските завоеватели още в 15 век наричат мястото с името сираково. В един османски регистър от средата на 15 век пише че „…. част от раята на с.Типченица живеят в мастото на име „Сираково“. Изглежда че средновековното сираково е било разрушено и обезлюдено от завоевателите. Такава е била съдбата на Баница, Девене, Рогозен и други села в този край. Заселване на хора от Типченица в Сираково е продиктувано от чисто икономически съображения на властта- да има работници в пустеещите поля и данъкоплатци. Село Сираково се среща и в турски регистър с дата 28 май 1606 година като владение /тимар/ на Шакретин Оглу който получавал от раята му 5000 акчета годишен доход. В края на 18 век Сираково е разграбено и опожарено от кърджалиите. Оцелелите му жители забегнали във влашко.
В началото на 19 век от тях се завърнали само фамилията Гарговци като част от тях останали във влашко а други в с.Крушовене. Няколко години след тях в Сираково дошли Бендурете /Първаноци, Рашовци, Панковци, Чанголеевци и Поповци/ те са от Синьо бърдо Врачанско. От там избягали поради кърджалиите живели във влашко а на връщане част от тях останали в с. Староселци Плевенско където са известни с прякора немчорете. Така Гарговци и Бендурете заселили отново Сираково. Селото е образувано първоначално при стаменова могила/присада/ а след 1890 година се премества на днешното си място. След първите две фамилии в Сираково дошли Гавриловци и Тотовци от Типченица, Тошковци и Тупанете от село Долна кремена, те са от долнокременкия род Тупанете и са все едно с пупанкьовци от Галиче.
От този род е Тошо Симеонов Тупанкьов участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година. По късно в Сираково се заселили Бикарете от с.Радотина, Ботевградско, Нефелченете от с.Нефела до Враца, Лиженете от с.Лик и Нечовците Дошли по-късно от Ломско и др. От 1857 до 1859 година в Сираково живеят татари а от 1859 до 1877 година тук обитават черкезки колонисти. Днес Сираково има чисто българско население известно с пословично трудолюбие и гостоприемство.
ОБЩИНА БОРОВАН
 |
Борован, ул. Иван Вазов № 1 091479440, 091479200, 0893666306 ob_borovan@abv.bg http://www.borovan.bg |
Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв.км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца.
Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период- в местностите Лапчовец и Езерото, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността Васков чукар. Установено е, че през І хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите Езерото и Тиев лъг. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди,датиращи от ІІ в. Пр.Хр.
Днешното село Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове /І-ІV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно- римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.
Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 година /Тимарски регистър/ е открит списък с имената на 325 жители на с.Борован, сред които пет свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 година борованчани построяват дървена църква, наречена Св.Параскева, а през 1843 година, каменна. Храмът Св.Николай е изграден през 1872 година и век по-късно е обявен за паметник на културата.
На 18 май /ст.стил/ 1876 година през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс Ботев път и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.
Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври 1877 година от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 година на 5905 през 1946 година. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.
През 1902 година в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище Будилник, преименувано през 1944 година на Цани Иванов. На 1 юни 1972 година е открита новата сграда на читалището и паметника Конника, посветен на загиналите в Септемврийското въстание.
Забележителности – Борованска могила /423м./, обявена през 1961 година за природо-исторически обект.
Инфраструктура и население
В началото на 1978 година Борован става административен център на селищна система,в която са включени още четири села, а с Указ от 28 август 1987 година Борован е обявен за Община.
Населението на общината е около 6000 жители.
Общината се намира се на 150 км. от гр. София и се явява естествен център между р. Дунав и Стара планина. През нея преминава главната пътна артерия, която свързва източното Черноморие със западните части на страната, главния път София – Ферибота Оряхово, който понастоящем играе важна роля в икономиката ни и е връзката на нашата страна със съседна Румъния и няколкото пътни артерии с регионално и национално значение – за АЕЦ Козлодуй, Монтана, Плевен, Бяла Слатина. Пътната мрежа на територията на общината е 176 км.
На територията на Общината се намират селата Борован, Малорад, Добролево, Нивянин и Сираково.