Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Севлиево
ГРАДСКА БИБЛИОТЕКА ГР. СЕВЛИЕВО
 |
 Севлиево, ул. Княз Борис I 20 067532722 biblioteka_sevlievo@abv.bg |
Градска библиотека – Севлиево съчетава в своята дейност образователни, информационни и културни функции. В нея се предоставя свободен и равен достъп до знания и информация на широк кръг потребители. Тя е място за продължаващо обучение, самоусъвършенстване и развлечение – място за всички поколения.
От 1987 година Градска библиотека разполага с отлична материална база. Върху площ от 2000 кв.м., на два етажа са разположени 4 отдела – заемна възрастни, детски отдел, читалня и информационен център.
Те предлагат на читателите уютна и стимулираща среда за работа, контакти и отмора. Библиотечните фондове включват както художествена литература за всички възрасти, така и специализирани и справочни издания от различни области на знанието. В читалнята се получават 12 периодични издания, има сбирка с учебници на английски език.
Започна изграждането на електронна база данни. Малките читатели на библиотеката могат да посещават освен детския отдел и клуба „Чета, знам, мога”, където рисуват и играят забавни игри.
В библиотеката функционира информационен център, оборудван с техника по програма „Глобални библиотеки”. Посетителите ползват свободно компютри и интернет. Така се улеснява и разширява достъпа до информация, знание и комуникация за гражданите.
Градската библиотека е отворена всеки делничен ден от 9,00 ч. до 18,00 ч. без прекъсване.
ТП ДГС – СЕВЛИЕВО
 |
гр. Севлиево, ул. Славянска 24 067533367 sevlievo@scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Севлиево се намира в Средния Предбалкан, като само най-северните части са в границите на Дунавско – хълмистата равнина. Средната надморската височина на стопанството е 415 м. Най-голяма е при вр. Черни връх – 1199.4м. Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.
Реките на територията на ДГС Севлиево са Росица и Видима.
Горската растителност е представена от :
- семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
- издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
- изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи
С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук. От храстите се срещат глог, шипка, дрян черен бъз, чашкодрян, леска, трънка, смрадлика, люляк, къпина.
Общата площ на горските територии е 23 261 ха. Залесената площ е 22 375 ха, което е 96.2% от общата площ. Иглолистните гори са на площ от 3088 ха, което е 13% от общата площ. Горските култури са с площ 4093 ха или 18 % от залесената площ. Незалесената площ е 840 ха, като най-много са поляните – 468 ха.
Характерно за стопанството е, че държавните гори са разпокъсани от гори на предимно физически лица.
Средногодишното ползване на дървесина е 18 480 м/3:
- едра – 1 609 м/3
- средна – 4 173 м/3
- дребна – 1 036 м/3
• дърва – 11 662 м/3
Предвиденото средногодишно залесяване е 6,9 ха, от които 1.1 ха след окончателна сеч, 4.2 ха след гола сеч, 1.6 ха – ново залесяване. Предвидените дървесни видове са : топола, цер, благун акация, сребролистна липа.
Ловната площ възлиза на 74 680 ха, от които 23261 ха са горски фонд. Държавният ловностопански район е предоставен на ДЛС „Росица” – 2 168 ха. Останалата горска площ е предоставена на ЛРД „Сокол” с 27 ловни дружинки.
Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня, пъдпъдък, гълъби и водоплаващ дивеч. Възможен е трофеен отстрел: благороден елен / тегло на трофея 7-13 кг/, сърна / 300-500 гр./, дива свиня /дължина на глигите до 24 см/. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък, заек. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.
Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
Стопанството разполага с къща за гости. Намира се на 28 км от гр.Севлиево в подножието на вр.Черни връх в село Млечево. Разполага с леглова база за 13 човека, самостоятелна кухня с трапезария, кабелна телевизия.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“ – гр. Севлиево
 |
гр. Севлиево, ул. Стефан Пешев 62
|
Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” 
Сградата, в която днес се помещава Градската художествена галерия, е една от най-красивите в града. Тя е построена като жилищна сграда от Илия Денчев, една от ярките фигури от периода на Възраждането в Севлиево. В младите си години той бил един от добрите майстори табаци, а впоследствие се сдобил и със собствена табахана. Още преди Освобождението започнал търговия с кожи на едро и изнасял в Европа собствената си продукция и тази на десетките кожарски работилница в града. Натрупал голямо състояние и авторитет, ангажирал се и с обществени дела. Бил редовен спомоществовател на възрожденската ни книжнина, един от основателите и основни дарители за построяването на новата севлиевска църква „Света Троица” през 1870 г. Признание за неговите заслуги е избирането му за народен представител в Учредителното събрание. 
По време на пътуванията си по търговски дела Илия Денчев бил силно привлечен от достиженията на техниката, изкуството, културата и архитектурата на модерна Европа. Веднага след подписването на Санстефанския мирен договор, той наема австрийския архитект Йосиф Шниттер за построяването на новия си дом. Най-голямата и модерна за времето си европейска сграда в Севлиево след известно време е приспособена за Районен съд. И днес тази сграда е една от най-красивите в Севлиево, достоен паметник на предприемчивия севлиевски дух. През 2008 г. е удостоена с приза „Фасада на годината”. От същата година в нея се помещава Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” със своя богат фонд, натрупван десетилетия. Безценни творби на световноизвестния скулптор Асен Пейков и десетки творби от „космическата” живопис на неговия брат, художника Илия Пейков, преживели детството и младежките си години в Севлиево, са част от постоянните й експозиции. 
Посетителите на галерията имат възможност да се насладят на подредените в красивите зали многобройни изложби на класическото и модерно изкуство. ЕКСПОЗИЦИИ В Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови”-Севлиево са експонирани творби (картини, скулптури, приложна изкуство) па площ 700 кв метра. на български автори творили в периода 1910-2010г. ПАРТЕР Зала 3 Акцент в експозицията от фонда на галерията е експозицията с творби на двамата братя Асен и Илия Пейкови. Асен (1908-1973) и Илия (1911-1988) Пейкови са родени в София в Семейството на Никола и Невенка Пейкови.След смъртта на майката през1915г. семейството се мести в родния град на бащата-Севлиево.През 1937г. Асен Пейков завършва Художествената академия в София в класа на големия скулптор проф. Андрей Николов.Асен напуска България през 1938г..Живее в Париж, Мадрид, САЩ, докато накрая се установява в Италия. В зала №3 можете да видите следните негови творби: 
-скулптурен портрет на Емилия Боканегра (мрамор) -бюст на Стефан Генев (бронз) -макет на скулптурата на Леонардо да Винчи (летище Фиумичино-Рим -авторски комплект шах, рисунки. Илия Пейков напуска България през 1943г. и се установява при брат си Асен Пейков.Илия Пейков е основоположник на „космическата живопис” Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови”-Севлиево притежава колекция от 20 негови творби от които 15 са показани в зала №3 Зали № 1 и 2 В залите са експонирани 33 картини (маслени бои,постел, акварел) и скулптори от фонда на галерията.Сред тях са платната на известни български художници: „Жътварки” на Енчо Пиронков, „Юли” на проф. Кою Денчев, „Прозорец” на акад. Светлин Русев, „Гора” на Христо Илев, „Мама с правнучето” на Милка Пейкова , портрети от Борис Шаров , Николай Русчуклиев Коста Петров,Евгени Поптошев, Антон Гюков. СУТЕРЕН В сутерена е разположена експозиция от скулптури на Кирил Анев, Митьо Солаков, Цветан Мандев, Георги Тютюнков и др. ФОАЙЕ Във фоайето на партера и първи етаж, както и на стълбището са експонирана графични и живописни творби на Румен Статков, Миглена Александрова, Иван Додов, Стефан Джумаданов, Иван Нинов, Евгений Босяцки, Пенчо Кулеков, Минчо Панайотов, акад. Румен Скорчев Веско Велев и др.Скулптури на Любен Денев, Панайот Кондов, Теодора Петева, Велизар Захариев. ПЪРВИ ЕТАЖ Зали № 5, 6, 7, 8 В залите на първи етаж всеки месец се откриват по две гостуващи изложби както на млади, така и на утвърдени автори от страната. Откриват се тематични изложби с творби от фонда на галерията, както и изложби от гостуващи галерии от други градове с мобилни експозиции от техните фондове. МАНСАРДА В залата на мансардата се експонират творби на деца, на гостуващи автори, реализират се концертни продукции и театрални постановки. ГРАДИНА НА ГАЛЕРИЯТА В градината на галерията се намират скулптури от Първия национален симпозиум по скулптура (камък) посветен на Асен Пейков-„Природа” на Снежана Симеонова, Иван Славов и Илия Върбанов.
ОБЩИНА СУХИНДОЛ
 |
Сухиндол, ул. Росица № 106 061362912 kmet@suhindol.egov.bg http://www.suhindol.bg |
Община Сухиндол се явява преходна между Дунавската равнина и Предбалкана. Разположена е в централната част на Северна България и заема западната част на област Велико Търново.
Общинският център Сухиндол се намира на 52 км. западно от областния град Велико Търново. Градът отстои на 117 км. от Българо – Румънската граница, както и на 30 км. от първостепенния шосеен път София – Севлиево – Велико Търново – Варна.
Географското положение на община Сухиндол определя до голяма степен нейното бъдещо икономическо, социално и културно развитие. Общината разполага с възможности за бърз достъп до земен и въздушен транспорт, което би допринесло за развитието на успешни устойчиви регионални и международни партньорства.
Близостта на общината до Румъния дава възможност за създаване на сътрудничество на ниво местни власти, бизнес, неправителствен сектор.
ОБЩИНСКА ПЪТНА МРЕЖА
Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.
Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии, които са собственост основно на автостопанствата в гр. Павликени и гр. Севлиево и други градове, тъй като на територията на община Сухиндол няма изградено собствено стопанство.
Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км. Изградената пътна мрежа е основно от третокласни и четвъртокласни пътища.
Отстоянието от първостепенен шосеен път София – Севлиево – В. Търново – Варна е 30 км. Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.
Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии.Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км.
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ
Всички населени места в общината са оборудвани със съоръжения за извършване на пощенски, телефонни и радио услуги, осигурени са Internet-връзки.
Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал, като покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община.
Има кабелна телевизия, покриваща територията на град Сухиндол. Територията на общината има покритие с мобилни комуникации на операторите Мобилтел, Глобул и Вивател.
ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ
На територията на общината енергийната система е на добро равнище. Всички населени места са електрифицирани.
Електроснабдяването на консуматорите в общината се осъществява предимно от подстанция гр. Павликени. Обслужването на населението се извършва от E.ON България
ВОДОСНАБДЯВАНЕ
Територията на община Сухиндол се обслужва от ВиК „Йовковци” ООД град Велико Търново, район гр. Павликени.
Във всички населени места на територията на общината има изградена водопроводна мрежа.
КАНАЛИЗАЦИЯ
Канализационната мрежа за отпадни води е изградена в гр. Сухиндол на около 50%.
Изграждането на канализационна мрежа и отвеждането на отпадъчните води е проблем, решаването на който, ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, подобряване инфраструктурата и ефективно опазване на околната среда.
НАСЕЛЕНИЕ
Населението на Община Сухиндол наброява около 3 105 души, в община Сухиндол няма населени места, които да са обезлюдени, въпреки че територията не е гъсто населена.
Средната гъстота е 20 д/ кв.км.
ИСТОРИЯ
Първите данни за съществуването на населено място по земите на днешния Сухиндол датират от епохата на Неолита, според археолозите от великотърновския исторически музей.
Сухиндол се оформя като лозаро-винарско средище още през древността, свидетелство за което е откритата по тези земи /местността Сопот/ плоча от началото на нашето хилядолетие, на която са изобразени Херакъл и Дионис като измежду постоянните атрибути на Дионис присъстват и гроздове, увити около главата му.
За първи път писмен белег за съществуването и названието на селището се среща в един турски регистър от края на 15в., където името му е записано „СУХЕНДОЛ”.
Известният австрийски етнограф, художник и пътешественик Феликс Каниц посещава Сухиндол през 1871г. като го нарича „СЮШЮНДОЛ”; „СЮГЮНДОЛ”; „ЗЮЧЮНДОЛ”; „ЮЧЧЮНДОЛ” и „СУХИНДОЛ”. Опит за обяснение на произхода на името прави ученият Никола Мънков, търсейки етимологията му в сухия дол, разделящ селото на две.
Името претърпява много морфологични и словообразувателни промени, докато се получи формата „СУХИНДОЛ”. Данните за образованието и културата по тези земи датират от далечната 1770г., тогава е открито килийното училище. През 1870г. са открити училище за възрастни и светско училище.
През същата година белочерковския учител Васил Неделчев основава в селото читалище, което Отец Матей Преображенски – Миткалото кръщава „ТРЕЗВЕНОСТ”.
През 30-те години на 20 в. в читалищния салон се играят много пиеси и оперети, а след края на Втората Световна война до обявяването на Сухиндол за град /декември 1970г./ местната библиотека е най-голямата селска читалищна библиотека в страната.
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО
 |
Севлиево, пл. Свобода 1 0675396127, 0675396185, 067532773 sevlievo@sevlievo.bg http://www.sevlievo.bg |
Община Севлиево се намира в Централна Северна България, област Габрово. Административният център гр.Севлиево е близо до географския център на страната, на 178 км. източно от столицата гр.София.
Територията на общината е 1070 кв.км., релефът е полупланински. Населените места са общо 53, град Севлиево и 52 села административно структурирани в 15 кметства и 15 населени места с кметски наместници. Населението на общината е около 44 500, от тях 27 500 живеят в града и 17 000 в селата.
Град Севлиево се намира в котловина с надморска височина 201 метра, като това е най-ниската точка на общината. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите температури от -25°С -34°С до +35°С +40 °С.
В града има футболен стадион, спортна зала, закрит плувен басейн, спортни игрища. На 5 км от града се намира Мотополигон „Горна Росица”, който четири пъти е обявяван за трасе №1 в света. На него се провеждат световни и европейски състезания по мотоциклетизъм.
„Ден на Севлиево“ от стотици години се чества на 14 октомври – Денят на Света Петка Българска, който се отбелязва с голям есенен панаир и множество културни изяви. В края на ХХ-ти век в града се развива силно промишлеността. Днешният икономически просперитет се дължи на големите чуждестранни инвестиции през последните години.
Фирмите от структурата на „Американ Стандарт“ – „Идеал стандарт – България“ АД за производство на санитарен фаянс и „Идеал стандарт – Видима“ АД за производството на санитарна арматура са водещи на международните пазари.
Съпътстващите производства на „Хамбергер Индустри“- Германия и на италианските фирми „Сиби“ и „Минерали и индустриали“. Машиностроителният завод „АББ-Авангард“ работи с инвестиции на Шведския концерн „АВВ“. Има много предприятия за мебелно производство, за текстилни изделия и други.
Севлиево има едно начално, две основни и едно общообразователно училища, създадени са три професионални гимназии – по механоелектротехника, по селско стопанство и по силикатна промишленост. В тях учат около 4 000 ученици.
Центърът за езиково обучение като извънучилищна форма обхваща над 300 деца, които изучават чужди езици и компютърна грамотност. В Школата по изкуствата около 200 деца учат музика, рисуване и народни танци.
В 4 целодневни детски градини и 3 обединени детски заведения са организирани отглеждането и възпитанието на повече от 1000 севлиевски деца от предучилищна възраст. В селата на общината има 10 основни училища и 15 детски градини с близо 1600 възпитаници.
В района на общината има условия за развитие на туризъм в пет основни направления: исторически, ловен, екологичен, религиозен и селски. За тяхното развитие помага създадената и създаваща се база от хотели, мотели и хижи, почивни станции и частни хотелски вериги.
Местността „Лъгът” във високата част на Стара планина разполага с много хижи и вили, които предоставят изходни точки за високопланински екотуризъм и за ловен туризъм. В резервата му има възможности за подборен отстрел на благородни елени, сърни, глигани. В този курорт туристите могат да практикуват конен спорт с елитни породисти коне, плуване и риболовен спорт.
Севлиево в историята
В близост до съвременния град Севлиево през средновековието като административен, стопански и духовен център на региона е съществувал средновековният град Хотел. На него е наречена след турското нашествие административната област /нахия/ Хоталич. Археологическите проучвания на този голям средновековен град се извършват в продължение на 30 години. Там е съществувала мощна крепост още по времето на Източно Римската империя /Византия/. Стратезите й са оценили местоположението като изключително важно за защитата на подстъпите към проходите в централната част на планината Хемус.
По-късно през Х век българите изграждат на това място голям град, състоящ се от крепост и подградие с четири квартала. Крепостта е разположена на площ от 15 декара и от нея са разкрити и проучени стотици метри крепостни стени, пет крепостни порти, отбранителни кули, болярската църква и болярското жилище. Във външния град на площ от около 50 декара са разкрити почти сто жилищни и стопански постройки, три църкви и отбранителни зидове. От 1994 г. обектът е със статут на паметник на културата с национално значение.
Съвременният град Севлиево за пръв път се споменава в османски данъчен регистър /дефтер/ от 1516 година със старото име Селви. По-късно в друг дефтер от 1580 година, съхраняващ се в Анкара е вписано Нефс-и Селви таб’-и Хоталич, тоест село Селви става административен център на нахията Хоталич със значението на град. Според османските административни критерии за град той притежавал два квартала, петъчна джамия с трима служители и пазар, тук се събирали пет пътя и пет потока.
Определянето на Селви за административен, духовен и стопански център на областта Хоталич, която по това време се състояла от 37 населени места, дава началото на неговото бързо нарастване и развитие. През 1580 година населението на Селви се състои от 49 домакинства, през 1751 година домакинствата вече са 301, а през 70-те години на ХІХ век град Севлиево се населява от около 10 000 жители.
Най-старата обществена постройка, която и днес е част от централния градски пейзаж е часовниковата кула. Строежът й е завършен през 1779 година и от тогава часовникът й отмерва времето. Тя е един от символите на града и градския живот. В 1834 година севлиевци обновяват изцяло старата църква „Св.Пророк Илия”, съществуваща още от ХVІІІ век, а през 1836 година възстановяват изцяло средновековния ставропигиален манастир „Успение на Пресвета Богородица” край с.Батошево.
През 1844 година севлиевският първенец и народен будител Хаджи Стоян Николов построява на своя земя и със собствени средства първото в града светско училище. То е и едно от първите светски училища в българските земи. В 1846 година за учител в него е назначен младият тогава Петко Рачев Славейков, който въвежда модерната за времето си взаимоучителна метода и изучаването на светски науки. В 1858 година майстор Кольо Фичето построява каменния мост над река Росица, в източния край на града.
През втората половина на ХІХ век Севлиево е вече град с богати традиции в духовния и културен живот, с формирано гражданско общество. Идеята на Васил Левски за извоюване на политическа свобода чрез всенародна революция имала много поддръжници и в нашия град.
В основания от него таен революционен комитет се включили хора от различни социални слоеве на тогавашното градско население. Успоредно с тайната революционна дейност в 1870 година било поставено началото и на читалище „Росица” като културно и просветно огнище. След трагичната смърт на Васил Левски младите революционери начело със Стефан Пешев възстановили в 1875 година революционния комитет и организирали българското население в Севлиевската каза за предстоящата въоръжена борба.
По време на Априлското въстание от 1876 година на всенароден бунт за свобода и независимост се вдигнало населението на севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им махали. От 1 до 11 май се водили сражения за защитата на Балканската република. Там се сражавали и въстаниците от Габровската чета, начело с войводата Цанко Дюстабанов. Севлиевският балкан е един от центровете на масови въстанически действия през1876 година, наред със Средногорието и Родопите. След жестокия разгром на въстанието, на площада в град Севлиево били обесени осем от организаторите и ръководителите му. В четата на Христо Ботев, преминала р.Дунав с кораба „Радецки”, участвали и седем четника от Севлиевско.
Над 200 опълченци от Севлиевския край геройски се сражават в Руско-турската война от 1877-78 год., за да се появи отново на политическата карта на Европа името България. На 15 юли 1877 година полусотните на есаул Иван Антонов от 30-ти Донски казашки полк и поручик Александър Верещагин от Владикавказкия конен полк водят ожесточено сражение в западните покрайнини на града срещу настъпващия башибозук. В бойните действия на помощ на руските освободители се включили и севлиевски доброволци.
Първият свободен ден на града е 16 юли 1877 година, който е и началото на съвременната му история. До административната реформа през 1901 година град Севлиево е център на окръг, състоящ се от две околии – Севлиевска и Габровска.