СТАРООБРЯДЧЕСКИЙ ХРАМ ПОКРОВ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

с. Айдемир, ул. Лозарска 41, Татарица 0876110942 pokrovbogorodica@abv.bg

Всеки храм носи име в памет на някакво събитие в житието на Исус Христос, Божията майка или в памет на светите апостоли и техните угодници. За този храм е избрано името Покров Богородичен, на руски „Покров Пресветой Богородице”. Руската църква, както е известна, се намира в някогашното село Татарица, което днес е част от село Айдемир.

Първоначално тук имало само параклис, но богослужения също са били изпълнявани. По-късно параклисът се разширява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. Храмът е един автентичен архитектурен паметник, съхраняващ и помнещ историята на селото и заселниците му още от идването им от далечна Русия. И до ден днешен той продължава да крепи и поддържа старообрядческия православен дух в тях.

За изграждането на църквата са използвани модели на други православни храмове. Тя има правоъгълна форма, която местните оприличават на кораб, носещ се по вълните на житейското море, в който е упованието им за спасението им всички житейски скърби и проблеми.

В покривната част е устроена глава, на която е поставен руски, старообряден кръст. В края на храма е издигната камбанария със седем камбани за благовещяване към благослужения и възвещаване на неприсъстващите за действията в храма или за известяване за нещо случило се. Вътре храмът се състои от три части: олтар, средна и притвор (паперт).

Олтарът представлява главната част на храма, която е предназначена за свещениците и е недостъпна е за обикновените хора без нужда. Мъжете могат влизат при изпълнението на определени ритуали, но за жените тя е изцяло забранена. Олтарът се намира в източната част на храма, а входът в западната, което символизира отдалечаването на християните от тъмнината и приближаването им към светлината – Исус Христос. В средата на олтара има пристол (украсена маса), предназначена за невидимото присъствие на Исус Христос по време на божествена литургия.

Олтарът е светлината на храма и докосването до нея се разрешава само на свещенослужителите. Там те подготвят тайнствата. Там се намират и светите мощи на храма, Евангелието, дарохранителницата и кръстът. Вляво на олтара има друга маса, наречена „жертвеник”, защото на нея се прави безкръвна жертва и се приемат просфори в памет на живи и умрели. Олтарът е разделен от средната част чрез иконостас с три врати – северна, южна и главна и двукрилна завеса – аредия (царски двери). Наречени са „царски”, защото се приема, че по време на великия ход в светите Дарове влиза и царят на славата – Христос.Отдясно на царските двери на иконостаса е изобразен Исус Христос, отдясно – Божията майка, под тях Тайната вечеря, а над тях четирите евангелисти и Благовещението на Пресвета Богородица. По-горе е описано битието на Исус Христос, над него са изобразени светите апостоли и пророци, а най-горе светия кръст.След иконостаса под централната част на храма се намира амвонът, а в двете му страни се намира клиросът – за певците и светците. В краищата им са поставени хоруви, необходими при църковни рождения. В края към изхода частта се нарича притвор (паперт). Това е мястото за неприелите светото кръщение или неизповядалите се грешници.В средната част най-близо към олтара стоят мъжете, а към изхода -жените.

Частите са разделени с декоративни стени, по които по подобие на иконостаса са поставени икони на скандилав, по които се поставят свещи, също така до тях има свещници. В мъжката част (отдясно) е поставена имитация на Кръста Господен с плащаница. От върха на основния купол към амвона се спуска като полюлей голям свещник. Над паперта се издига камбанарията. Говори се, че най-голямата камбана е била дадена от руски богатири и в нея е имало голямо количество златен примес. Чувала се е много надалеч, но през 1939 година е имало голям пожар, при който камбаната паднала от високо и се е счупила. Говори се, че тогавашните власти решили, че няма кой да разбере какво е количеството на златния примес и при претопяването за ново изливане извлекли златото. Затова гласът на новата камбана бил по-различен и не е ехтял така надалеч, както на старата.