Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Русе
КМЕТСТВО ПРОСЕНА
 |
 с. Просена, ул. Васил Левски 27 А 081512280 kmetstvo_prosena@abv.bg |
Просена е село в Северна България. То се намира в община Русе, област Русе.
Селото се намира на 18 км СИ от гр. Русе. Населението е около 600 жители.
Добре развито зърнопроизводство, а в последните години се увеличват площите с нови трайни насаждения.
До преди Освобождението на България от османска власт селото се е обитавало от мюсюлманско население от татарски произход. В него е бил разположен бивакът на турския военачалник Поросан, който е престоял дълго в селото. След неговото заминаване селцето се нарича Поросан, а по-късно получава името Просена.
През следващите години селото е покосено от чума и холера, при което измира по-голямата част от населението и селото почти се заличава. След това селото се премества на сегашното си място.
След Освобождаването на България от османска власт в малкото турско селище започват да се заселват българи от съседните села. От Гагаля се заселват родовете: Вълкови, Аврамови, Сенковци, Караганчеви и други, а от село Долно Абланово идва родът Интиреви. Околностите на селото са били предимно от гори, които хората изсичат и започват да обработват освободената земя, а връзката с града е ставала с каруци по черен път.
Населението е участвало в две войни, в Балканската война загиват: Андрей Йорданов Вълков, Велико Андреев Вълков, Илия Минев.
В Отечествената война вземат участие 40 – 50 човека бойци, а свидни жертви стават Никола Добрев Минев и Йордан Пасев Керезов.
В новия подем на селското стопанство хората от село Просена не остават назад, като показателен за това е факта че през септември 1948 г. се основава първото ТКЗС. Това става благодарение на Иван Атанасов Енев.
През 1892 г. в с. Просена е създадено първото училище, което се помещава в частна турска къща и се състои от една класна стая, а децата се обучават от един учител и в едно помещение се учат четири отделения.
По инициатива на по-будни младежи от селото през 1928 година се основава читалище „Напредък“ от Иван Александров, Петър Копчев, Димитър Пенев. Закупени са първите книги със средства набрани от членски внос. По това време читалището е имало 150 члена, с чиято помощ се закупуват библиотечен шкаф и две маси, пейки за сядане са направени на доброволни начала. Читалището постепенно се утвърждава и започва активна театрална самодейност – изнасят се първите пиеси и ежегодно се коледува.
След 9.IX.1944 година е сменено името на читалището на „Пробуда“, а днес името му е „Максим Горки“. През годините читалището се е помещавало в различни сгради, а от дейността са се заделяли средства за за построяването на нов читалищен дом. С помощта на местното население и кооперативното стопанство през 1969 г. е започната сградата, а през 1971 година завършена и обзаведена. Киносалонът е с 200 места, има обособени клубове, гримьорни, книгохранилище, а библиотеката е обзаведена според съвременните изисквания. Сформирани са битов хор, драматичен състав, клуб „Млад приятел на книгата“, библиотечния фонд наброява 5670 тома. Всяка година се закупуват нови книги, получават се и дарения. Към читалището има и самодейна вокална група с ръководител Недка Ганчева (пенсионирана учителка).
СДРУЖЕНИЕ ЕВРОНАДЕЖДА
 |
гр. Русе, ул. Пирот 24 0899460517 evronadejda@gmail.com |
СДРУЖЕНИЕ ЕВРОНАДЕЖДА е със седалище град Русе.
Дейността на сдружението е:
– Да подпомага развитието на образованието, спорта, културата и здравеопазването и да разширява обмена на информация в сферите.
– Да утвърждава критериите за научност и опазване при управлението и интерпретацията на информационнитеnмасиви, с които ще борави сдружението.
– Да участва в изработването на проекти на етични и научни стандарти в областта на образованието, спорта, културата и здравеопазването.
– Да подпомага и развива професионалното образование в областта на спорта, културата и здравеопазването.
– Да защитава правата и интересите на служителите ангажирани в сферите на образованието, спорта, културата и здравеопазването.
– Да популяризира сред широка общественост работата и професията на учителя, лекаря, преподавателите във висшите учебни заведения. Разработване на проекти за участие по програми с възможност за осигуряване на средства.
– Да установява и развива връзки със сродни международни организации.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ
 |
гр. Русе, пл. Батенберг 3 082825002 pr@museumruse.com https://www.museumruse.com |
Регионалният исторически музей в Русе осъществява своята културна дейност
на територията на областите Русе, Разград и Силистра.
Музеят е открит на 1 януари 1904 г. като музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”. Сбирката прераства в градски музей през 1937 г. Музеят става държавен през 1949 г. През 1952 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2000 г. е регионален. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. културни ценности. Развива своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно наследство, проучването на историята и природата на Североизточна България.
Сега Регионален исторически музей – Русе представя седем експозиции, от които три на открито – Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.
Отдел “Археология”
Отдел “Археология” е най-старият и най-големият в Регионалния исторически музей – Русе. Той е пряк наследник на Археологическата музейна сбирка, създадена през 1904г. към Русенската мъжка гимназия “Княз Борис” и е основата, върху която възниква и успешно се развива по-късно музейното дело в Русе. Отделът обединява научните раздели “Праистория”, Тракийска археология”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”.
Фондът му наброява близо 70 000 предмета, които представят най-важните черти в облика на материалната и духовна култура на Русенския край до края на ХІVв. Сред тях са енеолитна идолна пластика и керамика, тракийското сребърно съкровище от Борово, тракийски накити, колекция от тракийски шлемове, предмети на бита и въоръжение от римската епоха, накити от периода на Първото българско царство (VІІ-ХІв.), сребърно съкровище от с. Баниска (ХІІІв.), релефни керамични икони от Червен (ХІVв.), стенописи от средновековни скални манастири, много колективни монетни находки и др.
Повечето от съхраняваните в отдела експонати произхождат от археологически разкопки, началото на които е поставено през 1904г. Проучени са голям брой значими обекти, сред които се открояват Русенската селищна могила, неолитното селище при с. Копривец, тракийските могилни некрополи край Борово и Брестовица, античната гробница-мавзолей при с. Бабово, римските кастели Ятрус и Сексагинта Приста, античният некропол при с. Пейчиново, ранносредновековните некрополи при Николово, Красен, Табачка, Тръстеник, ранносредновековното укрепено селище при с. Стърмен, средновековният град Червен, скалният манастир “Св. архангел Михаил” при с. Иваново и много други. Някои от тези обекти се проучват десетилетия и са определящи за развитието на българската археологическа наука.
Успоредно с археологическите разкопки, отделът осъществува и постоянни теренни обхождания и наблюдения, резултатите от които попълват археологическата карта на България. Осъществяват се и дейности за контрол на състоянието на археологическите паметници, за тяхното опазване, консервация и реставрация. Отделът подготвя и експонира голям брой изложби в град Русе и други селища на страната, както и в чужбина. Отделни експонати се представят и в експозициите на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, на Националния исторически музей в София и др. През 2005г. в отдела работят един старши научен сътрудник, двама доктори, други изявени специалисти. Резултатите от тяхната дейност са обнародвани в много книги, монографии и други научни публикации.
В момента в отдела работят четирима специалисти: Димитър Чернаков, Стоян Йорданов, Върбин Върбанов и Деян Драгоев.
Отдел “Етнография”
Отдел “Етнография” е създаден през 1970 година. Предмет на дейност на отдела е да издирва, събира и съхранява материали представящи традиционната селска и градска култура в периода от ср.на 19-ти до ср. на 20-ти век, къкто и да документира традиционната селска и градска духовна култура. В момента във фонда на отдела се съхраняват над 6 500 инвентарни единици. Това са предмети от селския и градски бит , битували на територията на русенския етнографски регион в посочения период. Най-значими са следните колекции:
от селски тъкани и облекла, представящи традиционните тъкачни техники и орнаментика, както и характерните женски, мъжки и детски носии.
от копия на оригинални обредни хлябове, които са част от празнично-обредната система на местното население.
от накити за традиционния костюм.
От европейски и японски порцелан и фаянс, битувал в гр. Русе през вт. пол.на 19-ти до ср. на 20-ти век.
От европейско и българско стъкло, от гр. Русе
– от сребро – съдове и накити, от град Русе
Научният фонд на отдел “Етнография” съдържа богата информация за традиционната култура на над 80 села в русенския етнографски регион. Ежегодните теренни проучвания, провеждани от Регионален исторически музей самостоятелно или с участието на други културни институции, дава възможност за наблюдение и научен анализ на състоянието и развитието на традиционната култура. В научния фонд на отдела се съхраняват досиета на отделните села, съдържащи информация за традиционни календарни и семейни празници, народна вяра, народна медицина, песенен и инструментален фолклор, фолклорна поезия и проза.
В момента в отдела работят двама уредника: Искра Тодорова и Десислава Тихолова-фолклорист.
Отдел „История на България ХV-ХІХ век“
Отделът е сформиран през 1958 г. Като самостоятелно звено, част от структурата на Исторически музей – Русе. За няколко десетилетия във вонда са постъпили под формата на дарения или откупки над 4000 фондови единици. Материалите имат непосредствена връзка с историята на Русе през период на Българското възраждане.
Най-значими сред експонатите са личните вещи, писма, оръжие, документи на видни русенски революционери, общественици, културно-просветни дейци, чиято дейност има национални измерения. С особена историческа стойност са: оръжейната колекция, архивът на семейство Обретенови, архивът на Панайот Хитов. В колекцията от книги, която съдържа арабски, турски и персийски ръкописи, старопечатни книги на църковнославянски и турски, има уникални екземпляри.
Освен научна стойност, експонатите съхранявани във фонда на отдела имат и безспорни експозиционни качества и успешно са включвани в регионални и национални изложби.
В момента в отдела работят двама специалисти: Теодора Бакърджиева и Ренета Рошкева
Отдел „Нова история“
Съхранява близо 15 000 културни ценности от края на XIX до средата на XX век. Богатият веществен, снимков и документален материал отразява обществено-политическия стопански и културен живот в града и региона по това време. Акцент в събирателската работа през последното десетилетие са материали за бележити русенски личности и фамилии. Интерес представляват следните колекции:
– Монети и банкноти от Третото българско царство
– Печати
– Пощенски картички
– Ордени, медали и значки
– Военни униформи и атрибути от 5-ти Пехотен Дунавски полк
– Издания на русенските печатници
– Произведения на литературата и изкуството на русенски автори
– Документи на банкови и застрахователни дружества
– Табели
– Албуми
– Майсторски свидетелства
– Покани
– Алманаси
– Градоустройствени планове и архитектурни проекти
– Предизборни материали
– Знамена
– Медицинска техника и инструменти
– Музикални инструменти
– Фотоапарати и фотографска техника
– Снимки на русенски фотографи
– Кинопрожекционна техника
– Учебници и учебни пособия
– Спомени на известни русенски личности
– Архив на в. “Светлоструй” 1928 – 1941 г.
– Архив на Съюза на писателите от провинцията
Уредник: Мариана Димитрова
Отдел „Най-нова история“
Отделът се обособява през 1965 година. Дългогодишната събирателска дейност на музейните уредници обхваща политическия, икономическия, културен и всекидневен живот в Русе от времето на социализма и постсоциализма. Най-нова тенденция в събирателската дейност на раздела е записването на устни истории от периодите на комунизма и демокрациятая, работа с метода „Oral History“ при тяхното колекциониране и изследване. Фондът на отдела се състои от приблизително 11 000 инвентарни единици и притежава следните колекции:
– значки, ордени и медали;
– знаците на социалистическия пейзаж
– техника от периода на социализма – радиоапарати, телевизори, пишещи машини, диапроектори и др.
– вещи на известни русенци като Константин Димчев (актьор), Стефан Вачев (диригент на Младежкия-симфоничен оркестър) и др.;
– материали, свързани с историята на БРП– униформи, документи, снимки;
– документи и снимки, представящи историята на бригадирското движение;
– фотоси, свързани с развитието на промишлеността и селското стопанство в Русе и региона;
– печатни материали и снимки от първия международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе;
– снимки, свързани с Еко-протестите в Русе, дали ход на демократичните промени в България;
– предизборни материали от периода на демокрацията
– документи, вещи и видеозаписи, свързани с историята на репресираните от комунистическия режим и на горянското движение в Русенско
Отделът няма постоянна експозиция, но се представя чрез различни временни изложби:“Политическия плакат”;“125 години Военноморскифлот”, съвместно с отдел Нова история и Военноморски музей-Варна и др.
Научно-изследователската дейност на специалистите в отдела обхваща теми от политическия, културния и обществения живот на Русе и региона, както и етноложко изследване на проблемите на всекидневната култура в индустриалния град.
Уредници: Владислав Атанасов и Искрен Великов
Отдел „Природа“
Отдел Природа към Регионален исторически музей-Русе е основан през 1954 г. от учителя-естественик Михаил Халваджиев. За основа на отдела служи част от сбирката на кабинета по естествена история към Държавната Мъжка гимназия “Княз Борис” в гр. Русе. Принос за нейното обогатяване имат всички учители естественици, работили там, но най-голям е приносът на препаратора Юрий Шумлянски и на учителя Васил Ковачев.
През 1959 г. е открита първата експозиция на отдела, просъществувала до 1969 г.
От 1957 до 1979 г. препаратор е Иван Иванов.
От 1958 до 1960 г. уредник е Венелин Бешовски.
От 1960 до 1994 г. уредник е Еберхард Унджиян.
От 1979 до 2007 препаратор е Симеон Симеонов.
От 2007 до днес препаратор е Христо Христов
От 1994 до 1995 г. уредник е Венета Глушкова.
От 1996 г. до днес уредник е Венцеслав Петков.
От 2003 г. в отдела постъпва специалист-ботаник Мая Кубратова, която поема работата по разделите Ботаника и Геология.
От 1970 до 1989 г. отделът е преместван изцяло или на части в крайно неподходящи помещения 14 пъти и е сменял адреса си 5 пъти.
От 1989 г. за първи път от 19 години лабораторията по препариране, канцеларията, библиотеката и част от фондовете на отдела се намират заедно в една сграда.
В момента фондовете на отдела съхраняват над 7000 фондови единици от разделите гръбначни, безгръбначни, геология, палеонтология и ботаника, както и над 5000 диапозитива, негатива, снимки и над 6000 книги и периодична литература.
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ СПОРТНИ ИМОТИ – ГР. РУСЕ
 |
гр. Русе, ул. Черно море 2 082821637, 082881696 wrestlingrachev@gmail.com |
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ СПОРТНИ ИМОТИ – ГР. РУСЕ е специализирано звено на бюджетна издръжка към Община Русе.
ОП „Спортни имоти” е създадено с предмет на дейност:
– стопанисване на спортните имоти;
– експлоатация и поддържане на спортните имоти;
– отдаване под наем на незастроени площи, съоръжения, инвентар и услуги;
– организиране и провеждане на спортни прояви.
КМЕТСТВО НОВО СЕЛО
 |
с. Ново Село, общ. Русе 081132253 novoselo@ruse-bg.eu |
Ново село се намира в Централната част на Северна България, в община Русе, област Русе.
В България има още шест села със същото име. Те са намират в община Самоков (област София), в община Велико Търново (област Велико Търново), община Ново село (област Видин), община Кюстендил (област Кюстендил), община Стамболийски (област Пловдив) и община Стара Загора (област Стара Загора).
Отстои на около 23 км югоизточно от гр. Русе, на 57 км югозападно от гр. Тутракан, на 55 км северозападно от гр. Разград и на 100 км североизточно от гр. Свищов.
Населението наброява около 1200 души.
Ново село се намира в Дунавската равнина, на около 20 км от р. Дунав. Местността е с равнинно-хълмист релеф. Надморската височина е 199 м.
Попада в умереноконтиненталния климатичен пояс, характеризиращ се със сухи, горещи лета и студени зими.
Инфраструктура – На около 23 км се намира гр. Русе, който е важен транспортен център – през него минават няколко международни транспортни коридора, които свързват Централна, Северна и Западна Европа.
Селището е водоснабдено, електрифицирано и телефонизирано. В него функционират кметство, поща, църква, аптека и магазини. Здравното обслужване е представено от един лекарски и един стоматологичен кабинет. Има основно училище и детска градина. Читалище „Надежда“ организира различни културни мероприятия.
Основното препитание на населението е селското стопанство, като преобладава растениевъдството. Отглеждат се зърнени култури – ечемик и жито. Фирмите са малки и обхващат добивния, производствен и търговски сектор. Регионът около селото е подходящ за отглеждане на грозде за производство на вино.
Туризъм
Местна културна забележителност е църквата Св. Пророк Илия, построена през 1868 г.
В гориста местност край селото има приятен басейн, който е подходящ за почивка и слънчеви бани.
Недалеч от Ново село може да се посети Природен парк Русенски Лом, където могат да се видят Ивановските скални църкви и средновековната крепост Червен.
Природен парк Русенски Лом предлага много добри условия за пещерен и вело туризъм. За туристите, търсещи екстремни преживявания паркът предлага спускания с кану, преходи на коне и велосипеди, скално катерене.
КМЕТСТВО ХОТАНЦА
 |
с. Хотанца, Област Русе, л. Св. Георги 2 А 081922271, 0894696545, 0894476990 weneta_nedeva@abv.bg |
Село Хотанца област Русе се намира в С еверно централен планов регион на страната и е част от община Русе.
В село Хотанца се намира: Православен храм Св.Георги и Евангелска методистка църква.
Методистката църква в село Хотанца е основана 1885 година, след Освобождението на България от Турско робство, от заселили се в селото българи – евангелисти.
Църковната сграда е построена през 1892 година. Близо до методистката църква се намира православният храм Св. Георги.
Православния храм Свети Георги в Хотанца е построен през 1937 година. Близо до него е разположена Евангелистката църква на Хотанца.