Рила
ПРИРОДЕН ПАРК – РИЛСКИ МАНАСТИР
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Природен парк “Рилски манастир” заемащ площ от 25253,2 ха, и е един от най-големите природни паркове в България . Той изцяло попада на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина .Природния парк обхваща територии разположени от 750 м,до 2700 метра надморска височина,като най-високата точка е вр. Рилец с 2713 м н.в.
Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк Рила /сега Национален парк Рила/, а като отделна защитена територия Паркът е обособен през 2000 г. Границите на Парка са определени със Заповед № РД-310/26.06.2000 г. (ДВ, бр. 56/11.06.2000 г.) на Министъра на околната среда и водите. Площта на Парка в тези граници, съгласно заповедта, възлиза на 27370,7 ха. Но според изчисления от цифровия модел на Парка, разработен въз основа на цифровите модели от Лесоустройствен проект 2000 на ДГС Рилски манастир, общата му площ възлиза на 25253,2 ха. На територията на Природния парк се намира един резерват – Риломанастирска гора, който заема 3 665 ха – 14% от територията му.
Основните цели, които могат да се определят като приоритетни в работата на специалистите в парковата дирекция са:
- Осъществяването на координация между Българската православна църква, като собственик на по-голяма част от територията на парка, и държавните институции.Тази взаимовръзка и отношения трябва да гарантира преди всичко запазването на хармонията между природата и манастира, просъществувала от столетия.
- Поддържането на разнообразието на екосистемите и опазването на биологичното разнообразие в тях. Развитието на научни, образoвателни и рекреационни дейности.
- Поставяйки в центъра духовната роля на манастира и възраждането му кaто духовен, културен и просветен център, е основание да формулираме и третата главна цел – развитието на туризма при отговорност за опазване на природата и нормални правила на поведение на туристите.
ЗА ТУРИСТИТЕ
Природен парк “Рилски манастир” е вторият по посещаемост парк в страната ни след Природен парк “Витоша”.
През 2007 и 2008 година специалистите, работещи в парковата дирекция, осъществиха Мониторинг на туристическия поток. Той бе осъществен по план-програма на Дирекцията на Природен парк “Рилски манастир” и е финансиран от Държавната агенция по горите при Министерски съвет на Р България, като част от него е осъществен и със средства от Фондациите DBU и „Алфред Тьопфер”- Германия. Благодарение на събраната информация през този двегодишен период, бяха направени редица анализи, които са основополагащи за развитието на различните форми на туризъм на територията на природния парк.
През 2007 година Природен парк „Рилски манастир” е посетен от 793 697 бр. посетители: богомолци, гости и туристи, а през 2008 година техният брой се е увеличил на 1 002 204 бр., което показва 22.5.% увеличение на посетителите. През територията на парка преминават множество пешеходни туристически маршрути с висок интензитет на посещаемост, а именно:
Пътека на младия природолюбител
Пътеката е изградена на 7 км от Рилския манастир, в красивата местност Кирилова поляна. Тя предоставя чудесни условия за пряко общуване на младите природолюбители с природата. В символичната “класна стая“, където чиновете са обработени пънове за сядане, “горският учител” и информационните табла запознават децата с различните дървесни, храстови и тревисти видове. Тук могат да се видят различните видове маркировки, които се срещат в горите, къщички за птици и хранилки за животни, а от горския будилник те научават кои животни са най-ранобудни, какви са техните песни и как да ги пазят и да им помагат. По пътеката са изградени кътове за отдих, а като завършек на пътешествието се организират детски забавни игри.
Рилски манастир – Кирилова поляна
Кирилова поляна се намира на около 7 км източно от Рилския манастир. Маршрутът до нея започва от красивата местност Бачкова чешма, на около километър над манастира. По него могат да се видят около 35 дървесни и храстови вида, обозначени с табелки на латински и български език. Преходът дава възможност да се посетят църквите “Покров Богородичен” и “Свети Лука”. За тях има подробно описание в “Пътеводителя на светите места”, издание на ПП “Рилски манастир”. До Кирилова поляна достига и шосеен път, който при летни условия е абсолютно проходим от лек автомобил.
Кирилова поляна – Сухото езеро (около 2 ч)
Пътеката започва от Кирилова поляна (1500 м н.в.) и е част от Европейския маршрут Е-4. Маркировката е бяло-зелено-бяло. Заради видовото разнообразие по маршрута, което наброява над 70 дървесни, храстови и тревни растения, я наричат ботаническа. След половинчасов преход се навлиза в местността Къркулиците, от чиято най-висока точка може да се види Рилският манастир. Преходът минава покрай борова гора, през тревиста поляна и след изкачване на малко възвишение стига до долината на Сухото езеро (1928 м н.в.). Понякога в летните дни то пресъхва напълно, откъдето идва и името му. Вляво се вижда живописен водопад, а в района му се жълтеят красивите цветове на планинския крем – рядък вид и балкански ендемит. До Кирилова поляна води 7-километров асфалтиран път от Рилски манастир по течението на Рилска река. В района има места за къмпиране, няколко бунгала, търговски павилиони за хранене.
Кирилова поляна – Рибни езера – Смрадливото езеро (около 5 ч)
Маршрутът започва в източния край на Кирилова поляна (1500 м н.в.). Мястото е обозначено с информационно табло. Движи се по дефилето на Рилска река и дава възможност на туристите да се запознаят с над 90 вида дървесни, храстови и тревни растения. В подножието на дълъг скален масив расте редкият и застрашен вид рилски равен. След железния мост има отклонение, по което се стига до живописен водопад на Дяволска река. От местността Тиха Рила пътя преминава в добре оформена пътека, криволичеща покрай р Рилска. Пътеката нагоре към езерата е добре маркирана с бяло-жълто-бяло и с ясно обозначени характерни погледни места. Изминава се за около час и половина. Малко над горния край на Долното рибно езеро се намира хижа “Рибни езера”, а на 300 метра от нея е Горното Рибно езеро, разположено в дъното на циркуса. Северозападно от хижа “Рибни езера” се тръгва по пътека към Смрадливото езеро (2294 м н.в.) – най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров. Дължината на му достига 800 м, а най-голямата му широчина е 375 м. От Кирилова поляна до кота 2000 може да се стигне с моторно превозно средство (желателно е да е високопроходимо) по чакълиран път.
Други популярни маршрути, които може да посетите:
Рилски манастир – Мальовица Продължителност около 6 часа и 30 мин. Съществува опасност от лавини
Рилски манастир – Седемте Рилски езера
Рилски манастир – Радовичка река – хижа “Македония”
Международен туристически маршрут Е -4 Пиринеи – Алпи –- Олимп
Всички тези маршрути са добре обозначени и маркирани със съответните цветове от парковата дирекция.
За любознателните туристи Дирекцията на парка е създала следните тематични образователни маршрута:
Дендрологичен маршрут “Бачкова чешма – Гробът на св. Иван Рилски”. По него могат да се видят около 35 дървесни и храстови вида, обозначени на латински, като на дърветата са поставени табелки на български език.От изготвените брошури предоставяни от природния парк , може да се получи информация за особеностите на всеки дървесен или храстов вид.
Маршрут “Културноисторическото наследство на Рилски манастир”, включващ посещение на най- големия действащ манастир в България, разглеждане на главната черква, старата манастирска кухня /магерница/, музейните сбирки и уникалната архитектура на вътрешния двор.Посещение на постницата “Свети Евангелист Лука” – до която се стига по живописна пътека, преминаваща покрай резерват “Риломанастирска гора”.
Маршрут „В горския дом” (детски кръгов маршрут) се намира в една от многото красиви местности на Природен парк „Рилски манастир”- местността Бричебор – Мандрата.
Разходката по пътеката не само е предизвикателството за децата , но тя ще бъде приятна за всеки турист решил да научи нещо повече за гората. В специално изградената „Класна стая” от природни материали може спокойно да си отдъхне всеки , децата да поиграят , да научат как да се ориентират в гората и още безброй интересни неща.
КМЕТСТВО ЗЕЛЕНДОЛ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Зелендол е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Делиязмино.
Селото се намира на второкласен международен път 106 за Северна Македония през ГКПП Станке Лисичково. Отстои от столицата София на 97 km, от Благоевград на 4,3 km, а от границата със Северна Македония на 26 km. Съседни села са Селище, Горно Българчево, Долно Българчево, Покровник. В подножието му минава малка рекичка, а само на 1500 метра в посока Благоевград е река Струма.
Културни и природни забележителности
Наименования на местности и забележителности свързани със селото: черква „Пресвета Богородица“, начално училище „Иван Рилски“ (което се използва за детска градина), Чуката (от където се вижда целият Благоевград, река Струма, Рила и Пирин планини), Белия камък, Петревото къще, Равнака, Светата вода.
Кмет на село Зелендол е:
Ангел Атанасов Младенов – тел: 074153002
КМЕТСТВО СМОЧЕВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Смочево е село в Западна България. То се намира в община Рила, Област Кюстендил.
Село Смочево се намира в планински район. Климатът е умерено – континентален; Селото е на около 86 км път от българската столица София, на около 48 км от Кюстендил, на около 26 км от Дупница и на около 5 км от Рила;
– Църкви и параклиси
– Църква Св. Пророк Илия
В Смочево се намира и забележителният параклис Летни Св. Никола. Той е единствен по рода си и много прочут.
Археологически находки
В регионалният исторически музей Акад. Йордан Иванов-Кюстендил се съхраняват монети на Персей (179-168 г. пр. Хр.),съкровище от с. Смочево.
Традиционни поминъци
В близкото минало е широко разпространено: винарство-домашно производство на вино; ракиджийство-домашно производство на гроздова, сливова ракия, производство на млечни продукти;
Културни прояви
Трифон Зарезан-14.02 зарязване на лозята
Селищен Велик Денски събор
Селищен събор Илинден 20.07.
КМЕТСТВО РИЛСКИ МАНАСТИР
КМЕТСТВО ПАСТРА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Пастра е село в Западна България. То се намира в община Рила, Област Кюстендил.
Село Пастра се намира в полите на планината Рила, в нейната югозападна част. Разположено е по поречието на Рилска река от двете страни на пътя за Рилски манастир. Селото се намира на тринадесет километра от манастира и на осем километра от град Рила. Разстоянието до София е 99 километра.
Селото е с площ от 39.948 кадратни километра. Средна надморска височина в района е 803 метра.
Най-ранното сведение за селото датира от края на XIV век. Тогава то е споменато в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Пъстра и е придадено във владение на манастира.
Читалище Св. Йоан Рилски се намира в началото на селото по пътя за Рилския мантастир. Църква Св. Харалампи е в края на селото. В околностите се намират ВЕЦ Пастра и Каменица. На около 16 км. от селото по пътя за ВЕЦ Каменица е язовир Калин, следват Карагьол и хижа Иван Вазов.
В края на селото се намира каскада от водопади, носещи името Дяволски води. Те представляват поредица от падове с височина между 5 и 15 метра, а водите се вливат в река Рилска. Непосредствено срещу склона с водопадите е изградено едноименно ханче.
В История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му с автор Асен Хр. Меджидиев е посочено, че в село Пастра е открито училище през 1890 година. По спомени на хора от селото през 1902-1903 година се открива училище в частна къща на село Пастра.
През 1912 година се построява училище срещу Гатера в долната махала. В момента там се намира читалище „Св.Йоан Рилски“
През 1966 година е дадено разрешение да се изгради училище, което е построено на доброволни начала /безплатно/ от хората от селото. На 2 юли 1990 година е открита детска градина, която престава да съществува след решение от 13 декември 1999 година на общинския съвет в Рила.
Край селото има дом за душевно болни, построен през 1920 година и чиито условия са определени като отвратителни и крайно неприемливи в два последователни доклада на мисии на Съда по правата на човека в Страсбург през 2003 година и 2004 година.
Ледник Пастра на остров Тринити в Антарктика е наречен на село Пастра.