Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

реставрация

ОБЩИНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Гоце Делчев, ул. Христо Ботев 26
0885473355, 0889590267
museum@gocenet.net
 http://www.gotsedelchevmuseum.bg

 

 

 

 

 

 

 

Общински Исторически Музей – Гоце Делчев

През 1947 г. е поставено началото на музейното дело от членовете на исторически кръжок “Никополис ад Нестум” към читалище “Просвета”. Музеят е регионален център за проучване, съхранение и опазване на културното наследство на града и общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.

Експозицията е разположена в къща, строена през 1877 година от български майстори в стил “барок”. Характерни са дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори-резбари, потомци на Дебърската резбарска школа. Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма.

Общински Исторически Музей – Гоце Делчев е един от 100-те Национални туристически обекта от януари 2013 г. под №59б, както и член на Национално сдружение „Български музеи“ от 2013 г.

Untitled collage (7)Научна дейност на музея

С. Паскова. Раннохристиянски паметници от територията на град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). SPARTACUS II. БАН – АИМ, Международен симпозиум 1 –4 октомври 2002 Сандански.

С. Паскова. Исторически музей в град Гоце Делчев – традиции, възможности, бъдеще. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. III, 2003.

С. Паскова. Археологически проучвания в град Гоце Делчев през последните десет години. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. IX, 2003.

С. Паскова. Етнографията и фолклорът в Гоцеделчевски район – традиции в развитие. Международни годишни четения по хуманитаристика на тема “Фолклор, културно наследство и туризъм”. Бургас, 2003.

С. Паскова. Обредната трапеза от Гоцеделчевски район. XI национална конференция на Министерство на културата, БАН и Етнографски институт с музей. Пловдив, 2005.

С. Паскова. Честването на 100 годишнината от създаването на Неврокопската епархия и 10 години от възстановяване на седалището й в град Гоце Делчев през 1994 година. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. IV, Благоевград, 2005.

Тотко Стоянов и С. Паскова. Нови находки на тракийско въоръжение от село Плетена и село Беслен, Гоцеделчевско. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XII, 2006.

С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район – традиции, възможности и бъдеще. В: Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще. Т. I. Министерство на културата, НЦМГИИ и Архитектурно – етнографски комплекс Етъра. 2006.

С. Паскова. Град Неврокоп и събитията, преди, по време и след Априлското въстание. В: Българско Възраждане – идеи – личности – събития, Годишник на Общобългарски комитет и фондация “Васил Левски”. Т. VIII, 2006.

С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район. В: Музеи, паметници, реставрация. Списание на Министерство на културата и Националния център за музей София. (2007).

С. Паскова, И. Вълчев. Ранното християнство в Никополис ад Нестум и градската му територия (по писмени, епиграфски и археологически данни). Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XIII (2008).

С. Паскова, И. Вълчев. Култова пластика от фондовете на Общински исторически музей град Гоце Делчев. Сп. Археология (2008).

С.Паскова.Възпитаници на Солунската бъргарска мъжка гимназия от Неврокоп и района.”Гласовете ви чувам-личностите на гимназията и България”сборник издаден от Министерството на културата и МНИ по повод 130 години от основаването на гимназията,Благоевград,2011 г.

С.Паккова.Тракийски култови теракоти от фонда на ОИМ-Гоце Делчев.Известия на ЮЗУ”Неофит Рилски”Благоевград,2009г.

С.Паскова.Добри практики:Постоянни и временни експозиции-проблеми и постижения в работата на ОИМ-Гоце Делчев.Доклади и съобщения на Национална конференция-семинар,Хасково 20 ноември 2010г.

С.Паскова.Опълченци в МОО от Неврокопско и Драмско.Издание на Исторически музей гр.Велинград по повод 100 години от Балканската война. 5 октомври 2012г.

2008 г. издаден сборник По следите на белия вятър.По автентични спомени на преселници -бежанци в Неврокоп от Сярско и Драмско- със съдействието на Община Гоце ДЕЛЧЕВ.

Мнения от книгата за посещения

”За нас беше изключително удоволствие да бъдем тук. Нека не звучи шаблонно, но се чувстваме горди, че има такива непознати кътчета и хора в България – като в Гоце Делчев. Това ни кара да я обичаме повече, защото Вие спасявате духа на миналото, духа на Неврокоп!”

Мая Новоселска и Теди Москов

“За нас беше истинско удоволствие да посетим този музей. България и хората на България имат какво да предложат на Европа. Бяхме очаровани от прекрасния прием. Сигурни сме, че 2007 година ще бъде забележителна за този град.”

Гости на Община Гоце Делчев от Белгия.

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ НА БАН

ScreenHunter 477 гр. София, ул. Съборна 2
029882406
naim@naim.bg
  http://naim.bg

 

 

 

 

 

 

 

National Archaeological Museum Sofia, Bulgaria (Entrance)Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България), два Филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново) и Археологически музей. С оглед оптимизация на дейността, през 2003 г. в Археологическия музей беше осъществена структурна промяна, в резултат на което бяха обособени два отдела: Експозиции и Фондове. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси в НАИМ-БАН се обслужват от няколко специализирани звена (Редакционно-издателска група; Научен архив; Счетоводство; Канцелария и деловодство). Директор на НАИМ-БАН е доц. д-р Христо Попов, зам.-директор – доц. д-р Стефан Александров, научен секретар – гл. ас. д-р Таня Христова.

Научният състав на НАИМ-БАН към момента възлиза на 67 души, а разпределението му по степени и звания е както следва: “доктор на историческите науки” – 8; “доктор” – 59; ст.н.с. I ст. – 7; ст.н.с. II ст. – 38; н.с. I ст. – 13; н.с. II ст. – 6; н.с. III ст. – 2.

Разностранните дейности на НАИМ-БАН се осъществяват в тясно сътрудничество и взаимодействие с музеите в страната, държавни институции (Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, НИПК), регионални и местни органи на изпълнителната власт и различни неправителствени организации.

Научната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. се осъществява в рамките на редица проекти с национално и международно финансиране. Проектите с национално финансиране са 27, 21 от които на бюджетна субсидия от БАН, а останалите – на базата на договори с Националния фонд за научни изследвания (3), Националната енергийна компания (1), Изпълнителна агенция “Пътища” (1) и Български държавни железници (1). Международното научно сътрудничество включва изпълнение на проекти по договори и спогодби на ниво Академия (9) и на ниво Институт (9).

Теренната работа на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. включва планирани, спасителни и аварийни археологически разкопки и теренни обхождания и се осъществява на повече от 100 археологически обекта, чиято хронологическа атрибуция обхваща времето от ранния палеолит до късната османска епоха.

Научният състав на НАИМ-БАН по традиция регистрира годишно между 100 и 150 участия с доклади в международни, национални и регионални научни форуми в България и чужбина.

Публикационната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. включва общо 415 заглавия във вид на самостоятелно отпечатани монографии или студии, статии и рецензии в авторитетни научни издания у нас и в чужбина. НАИМ-БАН е издател на 14 периодични издания и поредици, от които само едно (списание “Археология”) се публикува с частична финансова субсидия от БАН.

Научната колегия на НАИМ-БАН редовно участва в подготовката на специалисти. През 2004 г. 38 учени и специалисти от НАИМ-БАН водиха 83 лекционни курса, 10 учебни проекта и един семинарен курс в 5 висши учебни заведения, с общ хорариум повече от 3000 часа. В края на 2004 г. в НАИМ-БАН имаше 5 редовни докторанта.

Научно-приложната дейност на НАИМ-БАН се изразява предимно в разнообразни изяви, свързани със спецификата на функциониране на Археологическия музей – инвентаризация на музейните фондове, инвентиране на новопостъпили материали, подготовка и представяне на постоянни и временни експозиции, реставрация, консервация и фотодокументиране, осъвременяване на музейните описи. Освен това, специалисти от различни секции на НАИМ-БАН традиционно участват като автори, съавтори, консултанти и рецензенти в разработката на нови тематико-експозиционни планове за нуждите на музеите в страната.

Научно-популяризаторската дейност на колектива на НАИМ-БАН включва авторски разработки на сценарии за научно-популярни и документални филми, участия в тематични телевизионни и радиопредавания и рубрики, многобройни интервюта за централната, регионалната и местна преса и електронни медии.

 

 

Научни звена и отдели