Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ТЪРГОВИЩЕ

s1_onblogo Търговище, бул. Митрополит Андрей 2
 060165216
trgmuseum@abv.bg

 

 

 

 

 

Untitled collage (1)

 

Решението за създаване на търговищкия музей датира от 11 януари 1951 г. През 1959 г. става самостоятелен професионален институт, със статут на окръжен музей. Системно проучва и популяризира на историята на Търговищкия край.

От 2006 г. е преобразуван в регионален музей. Определящ за държавната и общинска политика по музейното дело и опазване на културно-историческото наследство на територията на Община и Област Търговище.

Има формиран богат музеен фонд веществени и документални паметници от неолита /VІІ хил. пр. Хр./ до нашето съвремие, над 44 000 музейни ценности. Общоисторически музей със специализирани отдели: „Археология”; „История на България ХV-ХІХ в.”, „Нова и най-нова история”, „Етнография”, „Фондове”, „Научен архив и недвижими културни ценности” и „Връзки с обществеността”.

Има формиран богат музеен фонд веществени и документални паметници от неолита /VІІ хил. пр. Хр./ до нашето съвремие, над 44 000 музейни ценности. Общоисторически музей със специализирани отдели: „Археология”; „История на България ХV-ХІХ в.”, „Нова и най-нова история”, „Етнография”, „Фондове”, „Научен архив и недвижими културни ценности” и „Връзки с обществеността”.

Десет от музейните сгради са адаптирани недвижими културни ценности от ХІХ и ХХ век, като две от тях са с национално значение.

Музеят се намира в началото на старинния възрожденски квартал Вароша. Има 5 постоянни експозиции, разположени в близост: Археологическата експозиция; Етнографската експозиция; Къща-музей „Никола Симов-Куруто“; Училище „Св. Седмочисленици“, Славейковото; експозиция „Икони и църковна утвар”; крепост „Мисионис” (ІV-ХІV в.) край гр.Търговище.

Музеят развива богата и разнообразна научноизследователска и издателска дейност. Разполага с Музеен образователен център, където се работи с различни възрастови групи.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГРАД СИЛИСТРА

Силистра, ул. Г. С. Раковски 24
086820388, 0878967468
museumsilistra@abv.bg
 http://www.museumsilistra.com

 

 

 

 

 

 

 НОВИНИ: Виж тук!

 

На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 учителският съвет при Държавното педагогическо училище взема решение за изграждане на музей. Съществуването на музея се узаконява с утвърждаване на Устава на 11 януари 1899 г. от министъра на народното просвещение Иван Вазов. Първият завеждащ музея е учителят по история Тодор Икономов.

През лятото на 1913 г., когато Южна Добруджа е анексирана от Румъния, със закриването на всички български училища, се затваря и музеят. За да се спаси богатата колекция от експонати, те са пренесени в музеите в Русе и София. В деня на румънската окупация силистренският учител Методи Божинов с големи трудности е успял да пренесе до София и предаде на Етнографския музей атрибутите на последния гръцки владика на Силистра. В Русе са занесени други ценни реликви, между които и златните съдове, подарени на града от Русия през 1828 г.
В периода на румънското управление на града учителят по история Перикле Папахаджи създава значителна колекция от материали от античността и средновековието, която експонира в сградата на румънската гимназия. През 1940 г., след връщането на Южна Добруджа на България, тази сбирка е отнесена в Констанца и Букурещ.

Untitled collage (1)На 19 октомври 1941 година се състои учредително събрание, на което е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. В приетия устав се посочват основните цели на музея, а именно: „а) да сплоти всички любители на историята и етнографията в околията; б) да действа в околията за събиране и запазване на всички етнографски ценности; в) да създаде специално помещение – музей, в който да се съхраняват всички исторически и етнографски ценности“. В управата на музея се включват Стоян Анастасов, Новак Петров, Йордан Игнатов, Димитър Железаров, Жечко Русев, Драган Бобчев, Атанас Неделчев и други представители на местната интелигенция. Поради липса на специални помещения, музеят се настанява в една от стаите на читалище „Доростол“.

През есента на 1942 г. в югоизточните покрайнини на Силистра е открита римска сводеста гробница от ІV в. Местният Историко-етнографски музей предприема проучване на гробницата под ръководството на секретаря на музея Новак Петров и Жечко Русев, член на неговия управителен съвет. Откриването на гробницата става сензация не само за научните среди, но и за цялата общественост. Пълно научно изследване на силистренската гробница, нейното устройство, декоративна система и стенописи прави академик Димитър П. Димитров. Поради липса на подготвени специалисти в областта на археологията и музейното дело, ръководството на музея често търси методическа и научна помощ от Археологическия институт в София.
Затрудненията от финансово и организационно естество, които Историко-етнографския музей среща, предопределят по-нататъшната му съдба. На общо събрание на членовете на музея от 23 април 1943 г. се взема решение да прекрати съществуването си като самостоятелна институция и предаде имуществото си и събраните предмети на читалище „Доростол“, което да определи уредник на музея и да гласува отделен бюджет.

През 1947 г., под ръководството на кмета на града Тодор Топоров, учителя Жечко Русев и общественика Тодор Данев се провежда първото събрание за учредяването на музеен съвет. В него влизат адвокатът Константин Абаджиев, секретар Теодора Гигова, уредник Жечко Русев и членове: Тодор Топоров, Драган Бобчев, Атанас Неделчев, Борис Данев и Цветана Хаджидимитрова. Управата на града решава музеят да се помещава в тогавашната сграда на печатница на в-к „Свободна Добруджа“.

В периода 1947-1951 година уредник на музея е Жечко Русев. От 1951 г. с министерско постановление № 1608 музеят преминава към Околийския народен съвет и за уредник е назначена Цветана Хаджидимитрова.
С решение на ИК на ОНС – Русе от 26 юни 1952 г. се създава охраняема зона около Римската гробница и се изграждат първите защитни съоръжения. Съставя се комисия от арх. Марин Данев, Цветана Хаджидимитрова и Крум Шопов, които заснемат и описват всички паметници и музейни сбирки в околията. Регистрирани са 22 архитектурни паметници и 113 надгробни могили.
През 1954 г. на музея в Силистра се предоставя нова сграда по ул. „Илия Блъсков“, в която се подрежда за първи път постоянна музейна изложба „Каменно-медна епоха и родовото общество“.

След 1959 г., когато е създаден Силистренски окръг, се приема съвместен план с Института по опазване паметниците на културата за укрепване, консервиране и възстановяване на паметниците на културата в окръга. Създават се условия за реставрация на крепостта „Меджиди табия“ и крепостната стена на р. Дунав, извършват се археологически разкопки съвместно с Археологическия институт при БАН при с. Попина. Провеждат се експедиции по селищата на окръга, в резултат на което фондът се обогатява през 1961-1962 г. с ценни и оригинални експонати като римските: бронзов шлем-маска, мраморна статуя на жена, глава на лъвче, слънчев часовник и др.
На 1 юли 1961 г. музеят се мести в сградата на бившия затвор, заедно с дворното място по ул. „Отец Паисий“. В 23 общини се откриват изложби, за които се събират над 1000 предмета. С тях се подрежда голяма етнографска изложба в гр. Силистра, която се открива на 4 октомври 1961 г. Изложбата е подредена в 8 зали, 2 фоайета и заема 155 линейни метри.
На 1 април 1962 г. в една от залите на музея се открива първата по рода си изложба в страната „Икономическо и културно развитие на гр. Силистра след 9.ІХ.1944 година“.

През 1964 г. по случай 20-годишнината от социалистическата революция в България, в салона на читалище „Доростол“ музейните специалисти подреждат голяма изложба, посветена на работническото революционно движение в Силистренски окръг.
През 1966 г. се завършват строителните работи и реставрацията на крепостта „Меджиди табия“ и сградата на етнографския музей. Същата година започват първите спасителни археологически проучвания на римския град Дуросторум.
През 1967 г. официално са открити първите постоянни експозиции на музея: археологическата в крепостта „Меджиди табия“ и етнографската – в Етнографския музей.

През 1968 г. е направено изключително археологическо откритие в Силистра – гроб на висш римски военен, положен с цялото си въоръжение и личната си колесница.

През 1969 г., съвместно със СУ „Климент Охридски“, се поставя началото на планомерните разкопки на средновековния град Дръстър.
С Решение на МС № 627 от 28 декември 1971 г. е открит Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“.

През 1978 г. в Художествената галерия музеят открива още две постоянни експозиции: „История на капитализма и революционното работническо движение“ и „Социалистическо строителство“. В с. Калипетрово се оформя и открива етнографски комплекс.
През 1990 г. официално е открита новата археологическа експозиция в обновената сграда на Археологическия музей.
С ПМС № 80 от 7 април 2006 г. Историческият музей в Силистра придобива статут на Регионален исторически музей.
През 2012 г. археологическата експозиция на музея е изцяло обновена, като са изложени копие на римската колесница и макет на средновековния град.
В периода 2014-2015 г., по време на изкопни работи за подмяна на канализационната мрежа на града, са разкрити и проучени над 30 археологически обекта – основно антични и средновековни, сред които епископска и патриаршеска базилики, непозната крепостна система на античния Дуросторум, османска укрепителна система, десет римски представителни сгради.

 

ЕКСПОЗИЦИИ

 

Етнографски музей – Силистра

08Етнографски музей – Силистра е открит 1967 г. и е част от структурата на РИМ-Силистра. Разположен е в двуетажна сграда, строена в средата на 19 в. Експозицията е разположена на площ от 300 кв.м., представяща бита, поминъка, материалната и духовна култура на населението от Силистренски регион от средата на XIX век до 40-те години на XX в.

В момента във фонда на отдела се съхраняват над 5 900 движими културни ценности. Това са основно предмети от селския и градски бит, занаятчийски инструменти, обреден реквизит, музикални инструменти от територията на Силистренски етнографски регион в посочения период.

 

 

 

Архeологически музей – Силистра

01Археологическият музей в Силистра се помещава в сграда (паметник на културата) построена в периода 1923–1926 г. като клон на Румънската национална банка в града. От 1990 г. тук е разположена археологическата експозиция на РИМ–Силистра. Експозицията заема площ от 400 кв. м. и включва паметници от праисторическата, антична и средновековна епохи.

Праисторическата колекция съдържа уникални експонати, като съкровището от медни брадви и тесли от V хил. пр. Хр, съкровището от бронзови сърпове и брадви от II хил. пр. Хр.

 

 

 

Работно време:
вторник – събота
09:30ч. – 12:00ч.
12:30ч. – 17:00ч.

 

Работно време: Май – Октомври
Всеки ден
10:00 ч.-17:30 ч.

 

 

 

 

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВИДИН

ScreenHunter 2602 Видин, ул. Цар Симеон Велики 13
094601710, 094601707
museumvd@mail.bg
 http://museum-vidin.domino.bg

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter 2601Историческият музей е един от най-старите научни и културни институти във Видин, важен общественозначим център за съхранение, научна обработка и популяризиране на културно-историческите ценности.

Началото на музейното дело във Видинския край датира от 1910 г., когато е създадено Археологическо дружество и е уредена първата музейна сбирка. След войните от средата на 20-те години на ХХ век археологическото дружество “Бонония” активизира събирателската си дейност и под ръководството на учителя Васил Атанасов урежда експозиция предимно от нумизматични материали и български шевици в сградата на старата турска поща.

 

 

 

ScreenHunter 2603Мястото на Видинския музей в националната музейна мрежа е утвърдено с успехите му в изграждането на музейните експозиции, структурирането на отделите и постиженията в научноизследователската област.

Музеят е с добре изградена и пълноценна структура, съответстваща на неговия общоисторически профил:

Археология (с раздели “Праистория”, “Античност” и “Средновековие”) – богатата експозиция на отдела е разположена в основно реставрираната сграда на Конака (1977 г.).

Нумизматика – фондът наброява над 30 хиляди монети.

Етнография – експозицията се намира
в музея “Кръстатата казарма” от 1969 г.

Българските земи XV-XIX в. – експозицията е разположена в Конака.

Нова история

Най-нова история

Връзки с обществеността

Библиотечният фонд на музея, наброяващ над 4600 тома, обслужва както музейните специалисти, така и много учреждения, граждани, студенти и ученици.

За музейните фондове, съхраняващи над 63 хиляди експоната, се грижат квалифицирани музейни специалисти – историци и филолози.

 

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛЯ

тел. 094/ 601710 – директор
тел. 094/ 601707 – уредници
e-mail: museumvd@mail.bg
web: museum-vidin.domino.bg

 

ScreenHunter 2600

Вход:
Ученици, студенти, пенсионери – 2.00 лв.
Граждани (българи и чужденци) – 4.00 лв.
Семеен билет (семейство с две деца) – 10.00 лв.
Екскурзоводска беседа – 20.00 лв.
Безплатен ден – всеки последен четвъртък от месеца и 18 май – Международен ден на музеите

 

 

 

Музеен магазин “Баба Вида” предлага картички, дипляни,
брошури и следните музейни издания:

Антична пластика от Видинския музей

Народни носии от Видински окръг

Водач “Баба Вида” – двуезично издание

Пътеводител на град Видин

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЛАГОЕВГРАД

ScreenHunter 3775 Благоевград, кв. Вароша, ул. Рила 1
073885370, 073885373
rimbld@gmail.com
 http://museumbld.com

 

 

 

 

 

 

 НОВИНИ – виж тук!

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЛАГОЕВГРАД

 

downloadРегионален исторически музей – Благоевград е център за изучаване, съхранение и популяризиране на културно-историческото, природното и художествено наследство на Пиринския край. Разположен е в регион с изключително стратегическо, геополитическо и културно-историческо значение и от основаването си през 1952 г. до днес, заема почетно място в духовния живот на града и цяла Югозападна България. Намира се в старинния квартал „Вароша” в Благоевград, в близост до църквата „Въведение Богородично” и заедно с тях е включен в Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекти”.

Експозиционната площ на музея е разгърната на четири нива и разкрива природното богатство, археологическото, историческо, етнографско и художествено наследство на Пиринския край – малка, но съществена част от внушителния фонд от над 100 000 стойностни културни ценности, които днес РИМ – Благоевград притежава, опазва, изучава и популяризира. Между тях специално място заемат уникалните неолитните колекции от глинени съдове с бялорисувана керамика; култови глинени фигурки – предимно женски, неолитни печати и култови предмети от глина – олтарчета, тронове, модели на къщи. С изключителна стойност са материалите от епохата на траките – глинена мегарска купа и въоръжение на тракийски войн от края на IV – началото на III век пр. Хр.; колекция от изящно изработени глинени лампи; грациозни теракотени женски и животински фигурки; надгробни и оброчни мраморни плочи; медицински инструменти; цветни глинени маски на Вакханки и Сатир. От епохата на Българското средновековие специално място заслужават две големи сбирки: раннобългарски накити от X – XI век, уникални в изработката си със съчетаването на славянски, прабългарски и антични местни занаятчийски традиции; голяма колекция от живописна художествена керамика в сграфито техника от XIІІ век (гр. Мелник­). Музеят опазва изключителни по рода си културни ценности от периода на Българското възраждане, а магията на българското народно изкуство намира отражение в богатата етнографска съкровищница на музея – колекции от тъкани, костюми, керамика, метал и дърво от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония. Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват и колекциите от картини на Златю Бояджиев, рисунки на Владимир Димитров-Майстора, живописни платна на Стоян Сотиров. Значимият резерв от културни ценности музеят показва чрез постоянни, временни и пътуващи изложби, съобразени с новите европейски културни програми и модели на общуване.

Untitled collage (10)Първостепенната роля в опазването на културните ценности е поверена на Лабораторията за консервация и реставрация, едно от основните звена в структурата на музея, в която с последователност и професионализъм специалистите ревностно следват сложния и отговорен процес по обгрижване на движимото и недвижимо културно наследство на целия Пирински край.

РИМ – Благоевград поддържа ползотворни международни контакти с много институти в Европа. Особено ценни са постиженията ни в областта на археологията. Плод на международни контакти е регистрацията и проучването на няколко археологически паметници от различни периоди. Още през 1977 г. започва работа международната българо-полска експедиция под наименованието „Струма“ за регистриране обекти по долината на р. Струма, в която вземат участие специалисти от Археологическия институт при Ягелонския университет в град Краков и университетите във Вроцлав и Познан, а от българска страна – от АИМ при БАН – София и РИМ – Благоевград, както и студенти от двете страни. С тази експедиция се поставя началото на натрупването на база данни за изготвяне на Археологическа карта на България – мечтата на няколко поколения български археолози. От 1986 до 2007 г. българо-френска експедиция, в партньорство с Universite de Parisq Sorbonne-Panteon, проучва и едно от най-старите селища в Европа – в. м. Ковачевски падини“ край с. Ковачевица, Санданско, – един изключително ценен за световната наука археологически паметник от седмото хилядолетие пр. Хр.. В сътрудничество с Американския университет в България от 1992 г. г започват археологически проучвания и на обекти от късно-бронзовата епоха в Благоевградска община (Струмско, Марена, Бучино).

Плод на трансгранично сътрудничество през последните години е и изграждането на Зала за увеличена реалност по Програма за европейско териториално сътрудничество „Гърция – България 2007-2013 г.“

Регионален исторически музей – Благоевград организира ежегодно и редица международни и национални научни форуми, високо оценявани от академичната общност в България – Национален археологически институт с музей при БАН, Институт за исторически изследвания при БАН, Институт по балканистика с Център по тракология, Македонски научен институт – София.

Днес музеят има добре изградена образователна стратегия. Специализирана работа с ученици и студенти предлагат временните експозиции „Благоевград – поглед в миналото” и „Класната стая от нашето недалечно минало”, в които се организират презентации, уроци по родолюбие, исторически възстановки и прожекции на филми. През 2010 г. институцията стана първия музей в страната, в който бе реализирана интерактивна експозиция по археология и екология за деца “Музеен детски кът” по проект “Подобряване работата на българските музеи с деца и млади хора”, финасиран от Фондация „Америка за България“.

От 2011 г. сградата на музея е адаптирана за хора с двигателни увреждания.

От създаването си до днес Регионален исторически музей – Благоевград продължава да опазва и популяризира хилядолетната история и непреходна красота на Пиринския край – доказателство за това са множеството награди и отличия, извоювани през последните години – Специална награда на Фондация „Ценности” и НДК за съхранение и експониране на колекцията „Златю Бояджиев” в VI – салон на изкуствата – НДК (2001 г.); Юбилеен медал „Илинденско-Преображенско въстание”, връчен от Президента на РБългария (2003 г.); Почетна грамота с плакет за принос в развитието на Благоевград и общината (2007 г.); Специална награда от XIV-ти салон на изкуствата НДК-София за подбора и представянето на изложбите „Златю Бояджиев”, „Владимир Димитров – Майстора”, „Стоян Сотиров”, както и за участието в представянето на част от етнографската колекция на музея в ревю-спектакъла „Момина руба” (2009 г.).

Това е една малка част от публичната страна на музейната дейност. С висок професионализъм и непресъхваща енергия, повече от 60 години музеят следва основната си мисия – да съхранява историческата памет и традиция за поколенията, да възпитава, да формира самочувствие и обществена активност.

Факти

2011

От 2011 г. сградата на Регионален исторически музей – Благоевград е адаптирана за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат.

2010

През 2010 г. Регионален исторически музей – Благоевград стана първия музей в страната, в който бе реализирана интерактивна експозиция за деца “Музеен детски кът” по проект “Подобряване работата на българските музеи с деца и млади хора”.

1999

За популяризиране на природното богатство на Пиринския край през 1999г. в РИМ-Благоевград е създаден Център по природозащита за Национален парк “Рила”.

1952

Основаване на музея.

 

Работно време и цени – виж тук!

 

 

 

 

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ

ScreenHunter 3761 гр. Русе, пл. Батенберг 3
082825002
 pr@museumruse.com
https://www.museumruse.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Регионалният исторически музей в Русе осъществява своята културна дейност
на територията на областите Русе, Разград и Силистра.

149565_129932527060099_2463874_nМузеят е открит на 1 януари 1904 г. като музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”. Сбирката прераства в градски музей през 1937 г. Музеят става държавен през 1949 г. През 1952 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2000 г. е регионален. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. културни ценности. Развива своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно наследство, проучването на историята и природата на Североизточна България.

Сега Регионален исторически музей – Русе представя седем експозиции, от които три на открито – Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.

 

 

 

Отдел “Археология”

3Отдел “Археология” е най-старият и най-големият в Регионалния исторически музей – Русе. Той е пряк наследник на Археологическата музейна сбирка, създадена през 1904г. към Русенската мъжка гимназия “Княз Борис” и е основата, върху която възниква и успешно се развива по-късно музейното дело в Русе. Отделът обединява научните раздели “Праистория”, Тракийска археология”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”.

Фондът му наброява близо 70 000 предмета, които представят най-важните черти в облика на материалната и духовна култура на Русенския край до края на ХІVв. Сред тях са енеолитна идолна пластика и керамика, тракийското сребърно съкровище от Борово, тракийски накити, колекция от тракийски шлемове, предмети на бита и въоръжение от римската епоха, накити от периода на Първото българско царство (VІІ-ХІв.), сребърно съкровище от с. Баниска (ХІІІв.), релефни керамични икони от Червен (ХІVв.), стенописи от средновековни скални манастири, много колективни монетни находки и др.

Повечето от съхраняваните в отдела експонати произхождат от археологически разкопки, началото на които е поставено през 1904г. Проучени са голям брой значими обекти, сред които се открояват Русенската селищна могила, неолитното селище при с. Копривец, тракийските могилни некрополи край Борово и Брестовица, античната гробница-мавзолей при с. Бабово, римските кастели Ятрус и Сексагинта Приста, античният некропол при с. Пейчиново, ранносредновековните некрополи при Николово, Красен, Табачка, Тръстеник, ранносредновековното укрепено селище при с. Стърмен, средновековният град Червен, скалният манастир “Св. архангел Михаил” при с. Иваново и много други. Някои от тези обекти се проучват десетилетия и са определящи за развитието на българската археологическа наука.

Успоредно с археологическите разкопки, отделът осъществува и постоянни теренни обхождания и наблюдения, резултатите от които попълват археологическата карта на България. Осъществяват се и дейности за контрол на състоянието на археологическите паметници, за тяхното опазване, консервация и реставрация. Отделът подготвя и експонира голям брой изложби в град Русе и други селища на страната, както и в чужбина. Отделни експонати се представят и в експозициите на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, на Националния исторически музей в София и др. През 2005г. в отдела работят един старши научен сътрудник, двама доктори, други изявени специалисти. Резултатите от тяхната дейност са обнародвани в много книги, монографии и други научни публикации.

В момента в отдела работят четирима специалисти: Димитър Чернаков, Стоян Йорданов, Върбин Върбанов и Деян Драгоев.

 

 

 

 

Отдел “Етнография”

11Отдел “Етнография” е създаден през 1970 година. Предмет на дейност на отдела е да издирва, събира и съхранява материали представящи традиционната селска и градска култура в периода от ср.на 19-ти до ср. на 20-ти век, къкто и да документира традиционната селска и градска духовна култура. В момента във фонда на отдела се съхраняват над 6 500 инвентарни единици. Това са предмети от селския и градски бит , битували на територията на русенския етнографски регион в посочения период. Най-значими са следните колекции:

от селски тъкани и облекла, представящи традиционните тъкачни техники и орнаментика, както и характерните женски, мъжки и детски носии.

от копия на оригинални обредни хлябове, които са част от празнично-обредната система на местното население.

от накити за традиционния костюм.

От европейски и японски порцелан и фаянс, битувал в гр. Русе през вт. пол.на 19-ти до ср. на 20-ти век.

От европейско и българско стъкло, от гр. Русе

– от сребро – съдове и накити, от град Русе

Научният фонд на отдел “Етнография” съдържа богата информация за традиционната култура на над 80 села в русенския етнографски регион. Ежегодните теренни проучвания, провеждани от Регионален исторически музей самостоятелно или с участието на други културни институции, дава възможност за наблюдение и научен анализ на състоянието и развитието на традиционната култура. В научния фонд на отдела се съхраняват досиета на отделните села, съдържащи информация за традиционни календарни и семейни празници, народна вяра, народна медицина, песенен и инструментален фолклор, фолклорна поезия и проза.

В момента в отдела работят двама уредника: Искра Тодорова и Десислава Тихолова-фолклорист.

 

 

 

 

Отдел „История на България ХV-ХІХ век“

1Отделът е сформиран през 1958 г. Като самостоятелно звено, част от структурата на Исторически музей – Русе. За няколко десетилетия във вонда са постъпили под формата на дарения или откупки над 4000 фондови единици. Материалите имат непосредствена връзка с историята на Русе през период на Българското възраждане.
Най-значими сред експонатите са личните вещи, писма, оръжие, документи на видни русенски революционери, общественици, културно-просветни дейци, чиято дейност има национални измерения. С особена историческа стойност са: оръжейната колекция, архивът на семейство Обретенови, архивът на Панайот Хитов. В колекцията от книги, която съдържа арабски, турски и персийски ръкописи, старопечатни книги на църковнославянски и турски, има уникални екземпляри.
Освен научна стойност, експонатите съхранявани във фонда на отдела имат и безспорни експозиционни качества и  успешно са включвани в регионални и национални изложби.

В момента в отдела работят двама специалисти: Теодора Бакърджиева и Ренета Рошкева

 

 

 

Отдел „Нова история“

groupСъхранява близо 15 000  културни ценности от края на XIX до средата на XX век. Богатият веществен, снимков и документален материал отразява обществено-политическия стопански и културен живот в града и региона по това време. Акцент в събирателската работа през последното десетилетие са материали за бележити русенски личности и фамилии. Интерес представляват следните колекции:

– Монети и банкноти от Третото българско царство
– Печати
– Пощенски картички
– Ордени, медали и значки
– Военни униформи и атрибути от 5-ти Пехотен Дунавски полк
– Издания на русенските печатници
– Произведения на литературата и изкуството на русенски автори
– Документи на банкови и застрахователни дружества
– Табели
– Албуми
– Майсторски свидетелства
– Покани
– Алманаси
– Градоустройствени планове и архитектурни проекти
– Предизборни материали
– Знамена
– Медицинска техника и инструменти
– Музикални инструменти
– Фотоапарати и фотографска техника
– Снимки на русенски фотографи
– Кинопрожекционна техника
– Учебници и учебни пособия
– Спомени на известни русенски личности
– Архив на в. “Светлоструй” 1928 – 1941 г.
– Архив на Съюза на писателите от провинцията

Уредник: Мариана Димитрова
Отдел „Най-нова история“

Отделът се обособява през 1965 година. Дългогодишната събирателска  дейност  на музейните уредници обхваща политическия, икономическия, културен и всекидневен живот в  Русе  от времето на социализма и постсоциализма. Най-нова тенденция в събирателската дейност на раздела е записването на устни истории от периодите на  комунизма  и демокрациятая, работа с метода „Oral History“ при тяхното колекциониране и изследване. Фондът на отдела се състои от приблизително 11 000 инвентарни единици и притежава  следните колекции:
– значки, ордени и медали;
– знаците на социалистическия пейзаж
– техника от периода на социализма – радиоапарати, телевизори, пишещи машини, диапроектори и др.
– вещи на известни русенци като Константин Димчев (актьор), Стефан Вачев (диригент на Младежкия-симфоничен оркестър) и др.;
– материали, свързани с историята на БРП– униформи, документи, снимки;
– документи и снимки, представящи историята на бригадирското движение;
– фотоси, свързани с развитието на промишлеността и селското стопанство в Русе и региона;
– печатни материали и снимки от първия международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе;
– снимки, свързани с Еко-протестите в Русе, дали ход на демократичните промени в България;
– предизборни материали от периода на демокрацията
– документи, вещи и видеозаписи, свързани с историята на  репресираните от комунистическия режим и на горянското движение  в Русенско

Отделът няма постоянна експозиция, но се представя чрез различни временни изложби:“Политическия плакат”;“125 години Военноморскифлот”, съвместно с отдел Нова история и Военноморски музей-Варна и др.
Научно-изследователската дейност на  специалистите в отдела обхваща теми от политическия, културния и обществения живот на Русе и региона, както и етноложко изследване на проблемите на всекидневната култура в индустриалния град.

Уредници: Владислав Атанасов и Искрен Великов

 

 

 

Отдел „Природа“

indexОтдел Природа към Регионален исторически музей-Русе е основан през 1954 г. от учителя-естественик Михаил Халваджиев. За основа на отдела служи част от сбирката на кабинета по естествена история към Държавната Мъжка гимназия “Княз Борис” в гр. Русе. Принос за нейното обогатяване имат всички учители естественици, работили там, но най-голям е приносът на препаратора Юрий Шумлянски и на учителя Васил Ковачев.

През 1959 г. е открита първата експозиция на отдела, просъществувала до 1969 г.

От 1957 до 1979 г. препаратор е Иван Иванов.

От 1958 до 1960 г. уредник е Венелин Бешовски.

От 1960 до 1994 г. уредник е Еберхард Унджиян.

От 1979 до 2007 препаратор е Симеон Симеонов.

От  2007 до днес препаратор е Христо Христов

От 1994 до 1995 г. уредник е Венета Глушкова.

От 1996 г. до днес уредник е Венцеслав Петков.

От 2003 г. в отдела постъпва специалист-ботаник Мая Кубратова, която поема работата по разделите Ботаника и Геология.

От 1970 до 1989 г. отделът е преместван изцяло или на части в крайно неподходящи помещения 14 пъти и е сменял адреса си 5 пъти.

От 1989 г. за първи път от 19 години лабораторията по препариране, канцеларията, библиотеката и част от фондовете на отдела се намират заедно в една сграда.

В момента фондовете на отдела съхраняват над 7000 фондови единици от разделите гръбначни, безгръбначни, геология, палеонтология и ботаника, както и над 5000 диапозитива, негатива, снимки и над 6000 книги и периодична литература.

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВРАЦА

ScreenHunter 3734 Враца, пл. Христо Ботев 2
092620373, 092624457, 092620220
vratsamuseum@mail.bg
 https://vratsamuseum.com

 

 

 

 

 

 

МУЗЕЙНОТО ДЕЛО ВЪВ ВРАЦА

Untitled collage (10)Началото на музейното дело във Враца е сложено в зората на Българското Възраждане. Свързва се с ръкополагането на Св. Софроний за епископ Врачански и с неговата мисия на духовен и политически пастир сред населението из северозападните български земи. Създател на първата колекция от старини във Враца, достигнала обема на общественозначима музейна сбирка, е богатият врачански търговец хаджи Тошо Ценов. Несъмнено тя е обогатявана и от сина му Димитраки Хаджитошев – изявен борец за църковна и национална независимост. Своя разцвет обаче колекцията постига при наследника му Тодораки Хаджийски, а за значимостта й говори с възхита унгарският пътешественик Феликс Каниц. През 1894 г. същата е предадена на Народната библиотека и Народния музей в София.

Идеята за създаване на музей се подема в средата на 20-те години на ХХ в. През 1925 г. се полагат основите на музейна сбирка във врачанската мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”. Малко след нея припламва опитът за създаването на музейна сбирка в Ученолюбивото дружество „Развитие”. През 1939-1940 г., при построяването на новата сграда на дружеството, двете сбирки са обединени, но англоамериканската бомбардировка на 24 януари 1944 г. засяга сградата и музейната зала, унищожавайки част от експонатите.

След Деветосептемврийската политическа промяна музеят е преместен в ремонтираната и пригодена за експозиция Кула на Мешчиите. В резултат на 1608 ПМС от 1951 г., през 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей. Три години по-късно в Кула на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия. Постепенно – до края на 60-те и началото на 70-те години – се доизгражда и оформя музейната структура с разкриването на почти всички негови отдели и с практически стъпки за осигуряване на достатъчно работни помещения за нарастналата колегия.

По повод 100-годишнината на Ботевата чета, през 1976 г. е завършен и открит Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” във Враца. През 70-те години уредниците създават редица музейни сбирки в читалищата, училищата и домове на известни личности. По брой на сбирките Врачански окръг се нарежда на едно от първите места в страната. В 1977 г. към музея е създадена и научна група.

На следващата година, в изпълнение решенията на Втория конгрес на културата, на основата на Окръжния исторически музей е структурирана Дирекция „Културно-историческо наследство”, която административно обединява и ръководи музея, художествената галерия, мероприятието „Ботев път”, историческия музей в гр. Оряхово, художествената галерия в гр. Мездра, музейните сбирки в окръга, всички звена, които имат пряко отношение към културно-историческото наследство в региона. Водещата роля в дирекцията естествено поема музеят.

През 1980 г. са завършени и открити новите експозиции в новата музейна сграда, явяваща се обособена част от комплекса Дворец на културата в гр. Враца. Тази сграда е едно от малкото здания в страната (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите и в унисон с представата за един модерен, съвременен музей.

През 1987 г. Окръжният исторически музей увеличава сградния си фонд с още един квартал – открит е за посещение Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански”, включващ в себе си Възнесенското училище, Хаджийската къща, къщата „Иван Замбин”, къщата „Григорий Найденов”, църквата „Св. Възнесение”, шапрона с транспортните средства, занаятчийските работилници и един навес за земеделска техника.

По повод завръщането на Рогозенското съкровище във Враца, през 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана за целта зала. Закупени са витрини от Германия, специална техника от Канада. В залата е установен температурен и влажностен режим според последните изисквания на науката.

През следващата година пространствено се оформя и обособява дългоочакваният Лапидариум. Това позволи ценни експонати, като мозайката от с. Галатин, надгробни стели, посветителни ари, колони и други архитектурни детайли, каменна пластика и епиграфски паметници да бъдат организирани и показани в експозиция на открито, която е приобщена и органически свързана с останалите експозиции в централната сграда на музея.

През 2000 г. Историческият музей с художествена галерия е превърнат в Регионален исторически музей. Присвоеното ново качество е висока оценка не само за институцията, а и за града, за поколенията музейни специалисти, събирали и популяризирали културно-историческото наследство на Врачанския край, дали свой принос за израстването и развитието на музея и галерията, защитавали навсякъде нейния престиж, за общината и гражданството, изградили чудесната материална база и пристрастно защитавали я от всякакъв род посегателства.

Експозиции

Експозиции в Централна сграда

Зала „Археология“
Зала „Тракийски съкровища“
Зала „Рогозенско съкровище“
Зала „История на България XV-XIX в.“
„Ботева зала“
Зала „Нова история“
Зала „Носители на Международна Ботевска награда“
Зала „Каменна дъга“
Зала „Zn ART – МУЗЕЙ ОТ ХАРТИЯ”
ХГ „Иван Фунев“
Лапидариум
Зала „Първа Атомна“

Експозиции в ЕВК „Св. С. Врачански“

Във Възнесенско училище
Транспортни средства
В къща-музей „Иван Замбин“
В къща-музей „Димитраки Хаджитошев“
В къща-музей „Григорий Найденов“
В църква „Св. Възнесение“

Експозиции в ЕВК „Никола Войводов“

В къща-музей „Никола Войводов“
В Капитанска къща