РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РАЗГРАД
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РАЗГРАД
![]() |
![]()
|
Началото на Разградския исторически музей е поставено от родолюбивия общественик, местен училищен инспектор, по-късно академик в областта на природните науки Анание Иванов Явашов.
През 1887 година той провежда първите разкопки в западната част на Хисарлъшката крепост (Абритус). С откритите археологически находки Явашов урежда същата година музейна сбирка в старата сграда на местната мъжка гимназия. Ето защо 1887 е годината, в която се поставя началото на музейното дело в Разград.
На 19.03.1922 година, в училище „Св.Св. Кирил и Методий“ /сега Художествена галерия/, по инициатива на Анание Явашов се свиква Общо събрание на родолюбиви българи, предимно учители и се учредява Разградското археологическо дружество. Дружеството си поставя за цел: „издирването, съхраняването и изучаването старините в Разград и околията и да буди интерес към тях сред населението„. Десетилетия наред то е основния двигател за изучаване миналото на Разград и Разградски район.
Така започва целенасочено проучване на миналото на Разградския край, което полага основите за бъдещото съществуване на сегашния музей.
Експозиции
Музей „Абритус“
Археологическата експозиция е построена на тематико-хронологически принцип, обхващащ движими паметници от най-ранно засвидителстваната епоха в Лудогорието – късния палеолит – до края на Второто българско царство.
Обособени са пет главни теми, съответстващи на главните етапи от развитието на човешкото общество.
Всяка от тези главни теми е представена чрез няколко подтеми, характеризиращи отделните етапи на съответната епоха.
Късноантичен град ABRITVS
През 1 в.н.е., върху руините на тракийско селище римските завоеватели построяват военен лагер, превърнал се по-късно в едно от най-значимите селища в провинция Долна Мизия – Абритус. Античните автори споменават Абритус основно във връзка с битката, състояла се в неговата околност през 251 година и завършила с разгром на римските войски от нахлулите готи и убийството на император Траян Деций. В началото на IV в.н.е, при император Константин I Велики (306 -337 г.) градът е укрепен с дебела крепостна стена, обхващаща площ 14 хектара, с четири крепостни порти и тридесет и пет кули. Въпреки това той нееднократно е разрушаван при нападенията на варварски племена – готи (376-378 г), хуни(447 г.) и от авари и славяни (586 г.) През периода на късната античност , след налагането на християнството за официална държавна религия, градът е известен като седалище на епископ. В средата на VI в.н.е. градът е обект на възстановителната дейност на император Юстиниан Велики (527 -565 г). Градът окончателно загива в края на VIв.н.е.
Етнографски музей
Експозицията представя традиционната култура на най-характерната местна етнографска група – „капанци“.
Разкриват се елементи от древни календарни и семейни празници и обичаи. Представят се различни вярвания за здраве, дълголетие, плодородие и щастие. Легендите и преданията от Лудогорието ни пренасят в епохата на създаване на Дунавска България / VII в. / и представят местното капанско население като потомци на прабългарите. За произхода на името капанец съществуват различни обяснения, които имат предимно легендарно-митологичен характер. То се свързва с черната капковидна шевична украса от женските ризи, с „капите“ / калпаците /, носени от мъжете и с езическите храмове – „капища“. Популярни са преданията за капана, организиран от българите на византийската императорска войска през 811г. и за „закапанените“/ заточените / последователи на върналите се към езичеството наследници на княз Борис. Името капанец се споменава за първи път в регистър от ХVII век,отнасящ се за село Равно, Разградско.
Къща-музей „Станка и Никола Икономови“
Kъща – музей „Станка и Никола Икономови“ е открита на 17 април 1980 г. Експозицията, уредена в дома на двамата възрожденци, се състои от фотодокументална част и приблизителна възстановка на бита на семейство Икономови. В първото помещение са експонирани фоторепродукции на портрети и картини, факсимилета на документи, отразяващи живота и дейността на двамата просветители,ксерокопия на книгите им „Земледелие“, „Две прикаски за славните жени и за Аза человекомразеца“ и „Ерминия“ – ръководство за обучение по взаимоучителната метода. Във второто помещение са показани предмети и лични вещи от всекидневния бит на Икономови, а в следващото е направена възстановка на гостната.
Къща-музей „Димитър Ненов“
Известният български пианист и композитор Димитър Ненов е роден в Разград на 1 януари 1902г. Музейната експозиция е открита в родната му къща през м.май 1992г. В нея се съхраняват архивни документи и снимки за живота на артиста, единственият запазен запис от негово изпълнение на Концерт за пиано в ла мажор от Лист, издания, копия и оригинали на негови творби, спомени на негови ученици. Музеят разполага и с малка концертна зала, където целогодишно се организират камерни концерти, изложби и срещи. От 1993г. къща-музей „Д.Ненов“ е един от организаторите на „Национален конкурс за млади пианисти“, от 2001г. – международен.