Първомай, ул. Братя Миладинови 50А 033662201 obaparv@parvomai.escom.bg  http://www.parvomai.bg

Община Първомай се намира в близост до областните градове Пловдив, Стара Загора и Хасково. Общината е с административен център град Първомай. Притежава развита лека промишленост.

Землището на града заема част от някогашния Тракийски плиоцентски басеин, залял и отчасти затрупал обширна вулканична област, съставена от андензити, риолити и вулканични туфи, смесени със старотерциерни варовици и мергели.

Младите тектонични движения са силно развити и са причина за чести земетресения, най-известно от които е Чирпанското земетресение (VІІІ –ІХ степен по MSK), чийто епицентър е бил по-близко до Първомай, отколкото до Чирпан.

Районът, в който е разположен град Първомай, е заселен със живот от най-дълбока древност. Най-известните находки от територията на общината са: намерения през 1965 г. на около 12 км южно от града скелет на дейнотериум (Deinoterium thraces kovatchis), запазен на около 90 %, чиято възраст е около 10 милиона години и прочутия Езеровски златен пръстен – V век пр. н. е., с най-дългия известен засега надпис на тракийски език.
Най-древните останки в самото землище на града са от праисторическото селище в местността Старите лозя (на около 1 км южно от Първомай). Културният пласт е висок около 2 м с диаметър около 500 м. Селището е съществувало през каменномедната епоха.

Тук е намерен макетът на пещ, изложен в Археологическия музей в Пловдив. При всяко разораване на терена тук се появяват все нови и интересни находки по на около 8 – 9 хиляди години!Праисторически селища са отбелязани и на 3-4 км северозападно от града и в източната част на кв. Любеново.

От тракийския период са отбелязани находки на около 3-4 км западно от града, на около 1,5 км северозападно от кв. Любеново и южно от Първомай – по левия бряг на река Мечка.

Почвено-климатичните и хидроложки условия обуславят специализацията и развитието на производството на зеленчуци, технически култури, трайни насаждения и зърнени култури.

През територията на Община Първомай протичат реките Марица, Каялийка и Мечка и редица по малки рекички, които се вливат в тях.

Има изградени два язовира от национално значение – “Брягово” и “Езерово”, и още тридесетина микроязовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река.

Около водните обекти са разположени разнообразни широколистни гори.

През територията на града преминават международния път Е 80, жп линията от Европа през София, Пловдив и Истамбул за Мала и Южна Азия, шосето от Стара Загора и Чирпан за Асеновград и Смолян. По-голяма част от пътникопотока е от транзитен характер и това обуславя възникването на редица обслужващи обекти – ресторанти, мотели, бензиностанции и газстанции.

Автомагистрала „Марица“ е автомагистрала, която се намира в близост до Първомай и когато бъде завършена ще свързва Първомай с ГКПП Капитан Андреево.

Вижте по-голяма карта

Чирпан, пл. Съединение 1 041699630, 041693521, 041699615, 041696238 obshtina@chirpan.com http://www.chirpan.bg/

Община Чирпан се намира в Горнотракийската низина, в югозападната част на област Стара Загора и включва части от Средна гора на север (Чирпанските възвишения) и част от долината на река Марица на юг. Средната надморска височина e от около 240 м. Климатът е умерено континентален. Населените места в общината са 21, от които 20 са села. Община Чирпан граничи с общините Стара Загора, .

Град Чирпан се намира на 39 км. от областния град Стара Загора и на 56 км. от Пловдив. Разположен е в близост до пресечната точка на две магистрали с международно значение – Тракия ( София – Бургас ) и Марица ( София – Свиленград ). Общината заема площ от 522,9 кв. км., което представлява 0,47% от територията на страната и 10,18% от територията на областта.

Град Чирпан е разположен на главната пътна и железопътна транспортна артерия София – Пловдив – Бургас и поддържа редовни автобусни връзки със София, Димитровград, Стара Загора, Пловдив, Хасково и други градове и селища в околността и страната. Поради разположението на Чирпан всички автобусни линии София – Бургас преминават през града.

Промишлеността в Общината е представена от предприятия в машиностроителната, шивашката и хранително – вкусовата промишленост. Чирпан има изградени позиции във винопроизводството и по – специално в производството на леките бели и шампанизирани вина, произвеждани в Новико, приемник на Ловико – Чирпан.

Районният кооперативен съюз също изкупува грозде и произвежда в четирите си винарски изби червени и бели трапезни вина. На местния пазар се налага и успешно работещата от няколко години винарска изба в село Свобода. Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Чирпан и определя структурата на общинската икономика.

Обработват се 281 хил. дка ниви и градини, при стопанисвана 320 747 декара, което представлява 11,4% от стопанисваната земя на област Стара Загора, при относителен дял на населението 7,2%. В години с най – интензивна структура на растениевъдния и животновъдния отрасъл заетите са надвишавали 4400 души, а сега при статистически данни за 2001 г. наетите по трудов договор в аграрния отрасъл, включително горското стопанство, лова и риболова са 1018 души.

Произвежда се предимно пшеница, памук, царевица, ечемик, слънчоглед, грозде и зеленчуци. През последните години все по – широко навлизат етерично – маслените култури: салвия, лавандула и други. В Чирпан се намира Институтът по памука и твърдата пшеница, постигнал забележителни успехи в селекцията на редица сортове пшеница, които се продават успешно извън страната и са важен фактор за развитието на селското стопанство в България. Добре развито е животновъдството.

Всички селища в общината са електрифицирани. Те се обслужват от Електроснабдяване – НЕК АД – Чирпан. Всички населени места на Общината са с изградена водопроводна мрежа за питейно – битово водоснабдяване. Основен водоизточник е подстанция Марица, от където се осигурява вода с дебит 150 л./секунда както и подстанция Бяла. Голяма част от водопроводите се нуждаят от подмяна. Само в град Чирпан обаче е изградена канализационната мрежа (60 800 м).

По отношение на телекомуникациите община Чирпан разполага с добре изградена телефонна мрежа: общият брой на телефонните постове за 2001 г. е 9284, в т.ч. домашни – 7973. На територията на общината има покритие на двата мобилни оператори и Интернет връзка.

С подкрепата на общината в Чирпан е изграден „Център за развитие на община Чирпан“, неправителствена организация, работеща в подкрепа на бизнеса и за местното развитие (икономика, социална сфера, образование, здравеопазване, култура, опазване на околната среда). Центърът разполага с учебна база в центъра на града, организира обучения, предоставя офис, информационни и консултантски услуги на МСП.

История

Чирпан се смята за наследник на антично римско селище, което е било разположено близо до римския град Пизус, на 7 км. от сегашното местоположение на града. Смята се, че селището е основано от преселници.

Историческите документи дават основание да се смята, че градът е съществувал на сегашното си място от началото на 15век.

Името на Чирпан се смята, че произлиза от римското име на селището и е свързано най-вече с извора Текир, около който се е формирал градът. През Възраждането, периода 18 – 19 век, Чирпан се характеризира като град с добре развито земеделие и занаяти.

След Освобождението на България през 1878 г. гражданите на Чирпан са сред първите, които започват организирана борба за обединението на България и записват името на града в революционната летопис на Съединисткото движение. Днес на датата 6 септември (Деня на Съединението) се отбелязва празникът на града.

През следосвобожденския период занаятите западат заради загубата на пазари в Османската империя, но процъфтяват лозарството и винарската промишленост.

През 1928 година градът е силно засегнат от Чирпанското земетресение. В помощ на пострадалото население, при разчистването на руините, търсенето на оцелели, изграждането на палаткови лагери, продоволствието и храненето на оцелелите, са се включили активно скаути от съществуващата по това време „Организация на българските младежи разузнавачи“ (ОБМР).

Земетресение с магнитуд 6,9 по Рихтер разтърсило Чирпанско. Точно на 14 април 1928 г. – Велика събота, малко преди обяд силен земен трус с център седем-осем километра северозападно от Чирпан разтърсва града и околните му села. Четири дни по-късно, на 18 април вечерта, друг силен трус с център близо до Пловдив довършва разрушенията, които първия трус започва.

Земетресението е толкова силно, че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните щети от него са огромни. При двата труса са разрушени напълно 26 000 сгради, 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а около 500 души са ранените. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди семейства остават без покрив, деформирани са ж.п. линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Родният град на Яворов е сринат напълно.

При първия трус малко преди обяд на 14 април скалата на Форел-Меркели отчита 10-а степен. Първо рухват покривите, после се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се евакуират в полето. Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът от 11-а степен по Форел-Меркели е опустошителен за Пловдив и цялата област.

Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.

След опустошителното земетресение от 1928 г. в Чирпан в красив парк са построени пет обширни болнични сгради. За чирпанската болница е получена щедра помощ от Полския Червен кръст. Болницата е учредена с Акт от 08.11.1928 г., подписан от Цар Борис ІІІ, членове на Българското Царско правителство и Правителството на Полска Република, както и от чирпански народни представители, Кмета на града и чирпанския болничен лекар д-р Христо Златаров.

По онова време народният представител Крум Кораков прави критична бележка, че това е луксозна болница, изпреварила времето си. Така се създава възможност за разгръщане на болничната дейност в региона. От създаването на болницата и до днес в нея се лекуват жителите на две общини – Чирпанска и Братядаскаловска.

Вижте по-голяма карта

Черноочене, ул. Шеста № 9 036916225, 036916361, 036916265 obshtina_chernoochene@abv.bg http://chernoochene.com

Община Черноочене се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали. Общината има 51 населени места с общо население 9 607 жители. Черноочене е единствената селска община в област Кърджали, но винаги е заемала значимо място в социално-икономическия облик на Източните Родопи.

Районът има богата хилядолетна култура, както и вековни традиции в цивилизованото съжителство на етноси и религии. Черноочене е входната врата към Родопите. Оттук минават едни от най – важните пътни артерии към централната част на страната. Районът разполага с квалифициран трудов ресурс, развита инфраструктура и материално – техническа база. Те са предпоставка за благоприятната инвестиционна среда и навлизане на български, западни и турски капитали.

Общината е разработила програма за устойчиво развитие през следващите пет години. Очакваме финансиране по няколко европейски програми, насочени към селското стопанство, леката индустрия и историческия туризъм. И през настоящия век община Чероочене ще остане привлекателно място за живот, бизнес и отдих.

Община Черноочене е разположена в Източните Родопи на площ от 339 квадратни километра. Тя е една от седемте общини на Кърджалийска област. Намира се на 240 км. от София и на 100 километра от държавните граници с Република Турция и Република Гърция. Черноочене граничи с общините Кърджали, Минерални бани, Хасково, Ардино, Първомай и Асеновград.

Теренът на общината е пресечен и има изразен планински характер. 36,6 процента от цялата земя се стопанисва, а 14,3 процента /48 649 декара/ се обработват. В община Черноочене днес живеят около 16 500 души, които населяват 51 селища, влизащи в състава на 22 кметства. Турци и българи оформят етническия състав на района, като 95 процента от населението са представители на турския етнос.

Средната гъстота на населението е 37,5 души на квадратен километър при 81 средно за страната. Относителния дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3 процента от цялото население. В родопската община функционира една поликлиника, една здравна служба, 21 фелдшерски здравни пункта, 12 начални училища, 10 основни, едно средно-образователно училище, 9 библиотеки, 3 читалища. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода Боровица, дълъг 5 км. и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса. Водата на Боровица се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори. В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база Женда. В нея се отглеждат глигани, муфлони, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм.

Природните богатства, изградената материално – техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

ИКОНОМИКА

Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60 процента от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението.

Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1 200 тона от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света.

В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари.

От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

ЛЮБОПИТНО

Районът на днешната община Черноочене е бил населяван още от каменно-медната епоха /3500 години пр. н. е./. При проведени археологически разкопки в местността „Градище“, разположена на 10 километра от Черноочене, са открити множество култови предмети и оръдия на труда от кост, керамика и метал.

Тук е открита и уникална колекция от 57 глинени и мраморни идоли. В този район археолозите намират и медна пластика на тракийски конник.

В местността „Градище“ животът е продължил и през по-късните епохи. За това свидетелстват откритите множество предмети от античността до Средновековието. На върха на „Градище“ се е издигала средновековна военна крепост, а останки от зидовете й могат да се видят и до днес.

Районът на община Черноочене е богат и на много мегалитни паметници, свързани с цивилизацията на траките. Това са предимно скални ниши, скални гробници и шарапани /винарни/. По-голям интерес сред тях представляват скалната гробница в местността Гузгун кая /Горящ камак/ на 3 километра източно от село Душка, и нишите край село Безводно.

На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода „Боровица“, дълъг 5 километра и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса. Водата на „Боровица“ се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори.
В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в произвоството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

КМЕТ

Кметът на Община Черноочене Айдън Ариф Осман е роден на 15 юни 1963 година в град Кърджали. Основното си образование завършва в с. Житница, общ. Черноочене. Образованието си продължава в Техникума по механо-техника в Кърджали, специалност „Електрообзавеждане на промишлени предприятия“. Дипломира се през 1983 година.

Завършва педагогика, специалност български език и литература. Има придобита магистратура в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – приложна лингвистика. Завършил е „Право“ и е магистър-юрист.

Работил е в бившите военни заводи „Арсенал“ – Казанлък. В периода 1990-1992 година е кмет на село Житница. От 1992 до 1999 година – два мандата, е зам.-кмет на Община Черноочене.
Избран е за кмет на община Черноочене през 1999, 2003 и 2007, 2011 година. Преизбран е за пети мандат през 2015 г.

Член е на Областен съвет на ДПС Кърджали, член на Областно оперативно бюро на ДПС, член на ЦС на ДПС. Женен е, има дъщеря и син.

Вижте по-голяма карта