Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

проекти

СДРУЖЕНИЕ ИНИЦИАТИВА ЗА РАЗВИТИЕ – КЪРДЖАЛИ 

Untitled гр. Кърджали, бул. България 82, вх. В, ет. 2
036124976, 036165033, 0887001950
aid_kd@abv.bg
http://aid-kd.mreja.org/

 

 

 

 

 

 

 

 

Kardzhali-municipality“Сдружение инициатива за развитие – Кърджали решава” е учредено на 04.12.2002 година и вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Решение 1283 от 29.12.2002 година от Кърджалийския окръжен съд, като сдружение с обществено полезна дейност. Учредено е от 19 учредителя – представители на различни институции, организации и хора с различни професии. Нашето сдружение възникна в резултат на инициативата “Планиране на обществени дейности”, осъществена в област Кърджали от Института за устойчиви общности по Програма демократична мрежа, финансирана от Американската агенция за международно развитие.

Всички членове на сдружението участваха в осъществяването на тази инициатива, по която се разработиха и реализираха 4 конкретни проекта (всеки на стойност между 10 000 и 12 000 лева) – два в областта на образованието и два в социалната сфера: „Клуб – Мело Кино Мания“, “Компютърната грамотност – достъпна за всички”, “За един по-достоен начин на живот”, “Здравна информация за родители на деца от 0 до 14 годишна възраст” . Проектите бяха осъществени с партньорството на: Община Кърджали, ХЕИ – Кърджали, Бюро по труда – Кърджали, Център на неправителствените организации – Кърджали, Общински детски комплекс – Кърджали, ОУ “П. К. Яворов” и ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – Кърджали, СОУ “П. Р. Славейков”.
Имаме достатъчно натрупан практически опит в логистиката и провеждането на семинари, работни срещи, фокус групи, фасилитиране на работни срещи, провеждането на анкети, планирането, подготовката и провеждането на обществени форуми, провеждането на обучения, прилагане на интерактивни методи в обучението, работа с групи в неравностойно социално положение, работа с деца в риск.

Основните цели на нашата организация са:
Да развива и утвърждава духовните ценности, гражданското общество и демократичните принципи;
Да създава условия за широко обществено обсъждане на проблеми свързани с икономическото развитие, демократичното укрепване, образованието, социалната сигурност и опазването на околната среда с цел разширяване на участието на гражданите при взимането на решения и при разрешаването на проблемите;
Да инициира и подпомага взаимодействието между граждани, организации и институции за съвместна работа по планиране и осъществяване на проекти, насочени към задоволяване на конкретни нужди на населението.

 

 

ПРИНЦИПИ НА РАБОТА приети на учредителното събрание на 04.12.2002 година

• Членовете на сдружението са партньори, а не конкуренти.
• Всеки член е свободен да участва в програми и проекти на други организации и получава подкрепа от сдружението при реализиране на такива, които са в посока целите на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право да получава и дава информация относно целите, Реализиращите се проекти и резултатите от работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право на лично мнение и оценка за работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението спазва договорените ангажименти свързани с работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението се стреми да избягва нападки срещу личността на другия.
• При възникнали конфликти между членове на сдружението, въпросът се разглежда на неформална среща на Общото събрание.
• Всеки има право да прави конструктивни предложения по организацията и начина на работа на сдружението.
• Всички членове на сдружението са равноправни.
• Дневният ред на Общото събрание се оформя на базата на предложения, направени от всички членове на Сдружението.

 

 

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ НА БАН

ScreenHunter 477 гр. София, ул. Съборна 2
029882406
naim@naim.bg
  http://naim.bg

 

 

 

 

 

 

 

National Archaeological Museum Sofia, Bulgaria (Entrance)Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България), два Филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново) и Археологически музей. С оглед оптимизация на дейността, през 2003 г. в Археологическия музей беше осъществена структурна промяна, в резултат на което бяха обособени два отдела: Експозиции и Фондове. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси в НАИМ-БАН се обслужват от няколко специализирани звена (Редакционно-издателска група; Научен архив; Счетоводство; Канцелария и деловодство). Директор на НАИМ-БАН е доц. д-р Христо Попов, зам.-директор – доц. д-р Стефан Александров, научен секретар – гл. ас. д-р Таня Христова.

Научният състав на НАИМ-БАН към момента възлиза на 67 души, а разпределението му по степени и звания е както следва: “доктор на историческите науки” – 8; “доктор” – 59; ст.н.с. I ст. – 7; ст.н.с. II ст. – 38; н.с. I ст. – 13; н.с. II ст. – 6; н.с. III ст. – 2.

Разностранните дейности на НАИМ-БАН се осъществяват в тясно сътрудничество и взаимодействие с музеите в страната, държавни институции (Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, НИПК), регионални и местни органи на изпълнителната власт и различни неправителствени организации.

Научната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. се осъществява в рамките на редица проекти с национално и международно финансиране. Проектите с национално финансиране са 27, 21 от които на бюджетна субсидия от БАН, а останалите – на базата на договори с Националния фонд за научни изследвания (3), Националната енергийна компания (1), Изпълнителна агенция “Пътища” (1) и Български държавни железници (1). Международното научно сътрудничество включва изпълнение на проекти по договори и спогодби на ниво Академия (9) и на ниво Институт (9).

Теренната работа на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. включва планирани, спасителни и аварийни археологически разкопки и теренни обхождания и се осъществява на повече от 100 археологически обекта, чиято хронологическа атрибуция обхваща времето от ранния палеолит до късната османска епоха.

Научният състав на НАИМ-БАН по традиция регистрира годишно между 100 и 150 участия с доклади в международни, национални и регионални научни форуми в България и чужбина.

Публикационната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. включва общо 415 заглавия във вид на самостоятелно отпечатани монографии или студии, статии и рецензии в авторитетни научни издания у нас и в чужбина. НАИМ-БАН е издател на 14 периодични издания и поредици, от които само едно (списание “Археология”) се публикува с частична финансова субсидия от БАН.

Научната колегия на НАИМ-БАН редовно участва в подготовката на специалисти. През 2004 г. 38 учени и специалисти от НАИМ-БАН водиха 83 лекционни курса, 10 учебни проекта и един семинарен курс в 5 висши учебни заведения, с общ хорариум повече от 3000 часа. В края на 2004 г. в НАИМ-БАН имаше 5 редовни докторанта.

Научно-приложната дейност на НАИМ-БАН се изразява предимно в разнообразни изяви, свързани със спецификата на функциониране на Археологическия музей – инвентаризация на музейните фондове, инвентиране на новопостъпили материали, подготовка и представяне на постоянни и временни експозиции, реставрация, консервация и фотодокументиране, осъвременяване на музейните описи. Освен това, специалисти от различни секции на НАИМ-БАН традиционно участват като автори, съавтори, консултанти и рецензенти в разработката на нови тематико-експозиционни планове за нуждите на музеите в страната.

Научно-популяризаторската дейност на колектива на НАИМ-БАН включва авторски разработки на сценарии за научно-популярни и документални филми, участия в тематични телевизионни и радиопредавания и рубрики, многобройни интервюта за централната, регионалната и местна преса и електронни медии.

 

 

Научни звена и отдели

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА

 Нова Загора, ул. 24-ти май 1
045762121, 045764303
obshtina@nova-zagora.org
 http://www.nova-zagora.org

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Нова Загора е част от Сливенска област. Тя е разположена в югозападната част на областта. Площта й е 876,9 кв.км. На север обхваща южните склонове на Межденик, части от долината на р. Тунджа и от Средногорието, на югоизток – северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното новозагорско поле.

Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Тя е втората по големина община в Сливенска област и обхваща територия от 876,9 кв.км. От нея 725 517 дка са селско стопански фонд и 116 056 дка са горски фонд.

В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 80,04% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 11,66%. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,89% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 1,86%.

През територията на Общината преминават реките Тунджа, Блатица, и Овчарица. Тук се намира и язовир “ Жребчево”.

Община Нова Загора със своя природен потенциал, социално – икономически параметри и образователна структура се характеризира като сравнително добре развита по отношение на икономиката и инфраструктурата и се нарежда на второ място в областта след община Сливен.

По последни данни към 30.01.2008г. населението на община Нова Загора е 45 111 души. Гъстотата на населението е 51 д./кв. км, по-ниска от средната за страната и областта. Общината е съставена от 1 град и 32 села.

Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал имащ важно значение за икономическото развитие на общината. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й.

Община Нова Загора е богато селскостопанско средище и е важен железопътен и шосеен център, заема значителна роля за развитието на промишлеността и селското стопанство.

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Върху тяхното количество влияят непостоянния режим на реките, ограничените валежи през летните месеци и голямата замърсеност на речните, езерните и язовирните води.Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.км. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й.

С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.

От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).

Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата Еленово, Загорци, Кортен.

Социални дейности

– При осъществяване на социалната политика Община Нова Загора
следва основните човешки права, утвърдени в международните документи и конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и за правата на детето
– отчита необходимостта от осигуряване на по-добро качество на живот и грижа за специфични общности, групи и индивиди в риск в община Нова Загора, чрез достъпна социална защита, качествени социални услуги, равен достъп и възможности, пълноценно и активно участие във всички области на обществения живот.
– подкрепя съхраняването, поддържането и установяването на жизнени общности и интеграцията на всяко дете и възрастен в тях.

Основни функции вменени на отдел „Образование, младежки дейности, спорт, здравеопазване и социална политика”, който провежда държавната и общинска политика в областта на социалните дейности на територията на Община Нова Загора:

– Планира цялостната дейност в социалната сфера;
– Осигурява на единното методическо ръководство;

– Координира и осъществява контрола по изпълнението на държавната и общинска политика в областта на социалните дейности;
– Координира и контролира дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Организира дейностите по разработване, възлагане, управление и предоставяне на социални услуги;
– Координира взаимодействието на общината с различни институции и организации в социалната сфера;
– Предлага и организира дейности по социални проблеми, с цел усъвършенстване дейността и подобряване на качеството на предоставяните услуги в специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Участва в разработването на наредби, проекти, стратегии, планове и други вътрешни нормативни актове в сферата на социалните дейности;
– Разработва и изпълнява интегрирани политики в подкрепа на децата в риск, хората с увреждания и старите хора;
– Координира разработването на общинската стратегия и годишните планове за развитие на социалните услуги в община Нова Загора и контролира тяхното изпълнение;
– Координира дейностите, свързани с разрешаване на социални проблеми на гражданите на територията на община Нова Загора;
– Организира и администрира работата на Комисията за детето;
– Участва в работни групи, комисии и съвети по проблеми, касаещи социалните услуги за населението на територията на община Нова Загора;
– Оказва съдействие на клубовете на пенсионерите и на хората с увреждания по социални въпроси.

Исторически забележителности

ScreenHunter_4606 Dec. 03 13.10Селищна могила Караново

Селищната могила се намира в северозападната част на съвременното село Караново. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет – Австрия.

Резултатите от проучванията на Карановската могила позволяват да се поставят и решат редица важни въпроси, свързани с хронологията и периодизацията на новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.

Карановската селищна могила служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа.

Могилата е разположена на 10 км северозападно от град Нова Загора, на 5 км северно от пътя Стара Загора – Нова Загора.

Античен и средновековен обект

На 1 км северозападно от селищната могила се намира античното и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора. Известно е в науката от края на XIX в. От 1978 г. тук са провеждани археологически проучвания. Разкрити са раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за изпичане на керамика. Проучванията дават интересни данни за живота на местното население от I в. пр. Хр. до средате на XIII в.

Надгробна Дългата могила

На 1 км югоизточно от античния и средновековен обект се намира надгробната Дълга могила – част от голям могилен некропол. При спасителни проучвания през 1976г. в периферията на могилата са разкрити три зидани гробници. Погребаните са били тракийски лекари. Намерен е изключително богат надгробен инвентар – бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. Хирургическите инструменти, открити в трите гробници, много добре запазени и украсени, са най-добрите образци, намерени досега в България и едни от най-добрите на територията на някогашната Римска империя. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници – четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза. Гробниците датират от I-II в.

Крепост в местността Калето

На 500 м северозападно от античния и средновековен обект се намира крепост. Обитавана е през римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки, сред тях – оловен печат на Ирина Комнина – снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118).

Археологическите обекти в землището на с. Караново разкриват живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. до средата на XIII в., в продължение на близо 8 000 години.

Селищна могила Дядово

Селищната могила до с. Дядово е разположена непосредствено на югозапад от съвременното село Дядово, близо до извор. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Висока е 18 метра. Тук са застъпени основните праисторически епохи – новокаменна, меднокаменна, бронзова епоха. Обитавана е и през ранната желязна епоха. През ранновизантийския период върху могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули, която го е защитавала. През българското средновековие – XI – XII в. върху могилата е съществувало селище с гробище. и малка църква, които са проучени изцяло.

През 1977 г. започват съвместни българо-холандски археологически проучвания в изпълнение на културна спогодба между България и Холандия. През 1984 г. се присъединяват специалисти от унимерситета Токай в Япония, които продължават да работят и сега.

Селищната могила до с. Дядово впечатлява със своите размери и резултати от археологическите проучвания и представлява интересен паметник на културата с туристическо значение.

Могилата е разположена на 10 км южно от град Нова Загора, по пътя Нова Загора – Раднево, който е част от международния път Свиленград – Русе (Турция-Румъния) .

Теке Св. Илия

Тюрбето (гробницата) на Кадемли баба султан е разположено на върха Адатепе (Свети Илия) от Светиилийските възвишения, югозападно от село Графитово. Тюрбето е принадлежало на изповядващия бекташизма Муса Чобан, известен и като Кадемли баба Султан. Споменава се от турския пътешественик Евлия Челеби. Върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Най-ранните следи от животтук са от ранната желязна епоха.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПИРДОП

 Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2
071815242
obstina@pirdop.bg
 http://www.pirdop.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.

pirdop

Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.

Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.

Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.

 

Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.

pirdop_1

Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.

Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.

 

Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.

pirdop_2

Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.

ОБЩИНА ТУНДЖА

 Тунджа, пл. Освобождение № 1
 046661565, 046661575
 contact@tundja.net
 http://www.tundzha.net

 

 

 

 

 

 

 

Община Тунджа е разположена в югоизточната част на Тракийската низина и е една от съставните общини на Ямболска област като заема северозападната й част. Обширната територия, която обхваща я нарежда на второ място по големина сред общините в Република България. Община Тунджа е с площ от 1218.36 кв. км.

Природни резервати:
Резерват „Горна Топчия“ е разположен в землището на с. Коневец, община Тунджа, Ямболска област. Със Заповед № 1171 / 24.11.1951 г. на МГГП се обявява площта от 160.2 ха за резерват с цел „съхраняване на естествени лонгозни гори и местообитания на колхидски фазан“.

ScreenHunter_7426 May. 15 10.40

Извън резервата, в непосредствена близост с неговата северозападна граница, са съхранени три вековни дървета на възраст около 600г. от вида летен (обикновен) дъб, който е доминантен за резервата и заема 61.8% от площта му. В литературата е описан като лонгозен екотип или влажнонизинен вариетет, който най-често се посочва като отделен вид дъб – Quercus longines Syev.

Облика на резервата дава растителността, характерна за крайречните заливни гори – лонгозите. Те са типични за източната част на Балканския полуостров. Съобществата им са изградени при участието на голям брой южноевксински, малоазийски и средиземноморски видове. От дървесните видове най-голямо е участието на летния дъб, който формира смесени съобщества с полския бряст, полския ясен, полския клен, бяла топола и други дървесни видове.

Характерен белег на лонгозните гори са лианите, представени в резервата с 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни елементи скрипка (Smilax excelsa) и гьрбач (Periploca graeca). Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др. Елементите на релефа, климатичните особености и близостта на р.Тунджа предразполагат към богато фаунистично разнообразие.

ScreenHunter_7430 May. 15 10.45

От безгръбначните са установени три от общо 11 защитени видове насекоми. Голямото нощно пауново око (Saturnia pyri) е най-голямата наша пеперуда и достига до 12 см. Червената горска мравка (Formica rufa) достига до 4см. дължина, прави големи мравуняци в гората и унищожава значителен брой вредни насекоми. Гъсеничарят (Calosoma sycophanta) е един от редките български видове.

Херпетофауната е богата – жълтокорема бумка, голяма и зелена крастава жаба, дървесница, змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна костенурка, шипобедрена и шилоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, смок стрелец и пъстър смок. Съставът на орнитофауната е в зависимост от сезона, като по време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много видове с висок природозащитен статус, свързани с река Тунджа – сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед.

Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан (Phalocrocorax pygmeus) зимува в района. Гнездят синигери, кълвачи, кукувица, сврачки, сови, синявицови, дроздове, чучулиги. В днешни дни, въпреки добрите условия колхидският фазан е рядкост за резервата. Рязко намалената му численост най-вероятно е вследствие на засиленото през последните години браконерство и увеличилият се брой на хищниците.


Вижте по-голяма карта