Природонаучен музей
ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ КОТЕЛ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Музеят е създаден от местният учител Васил Георгиев (1875–1963), който в продължение на 60 години събира богата природонаучна сбирка за Котленския регион. Музеят е учреден като самостоятелна институция през 1951 г., а през 1981 г. се сдобива със сградата, в която се помещава и към момента.
В нея на площ от 1000 кв.м. е организирана уникална експозиция – животинските видове са показани в естествените си местообитания. Изложени са и редки, застрашени от изчезване видове като: дропла, черен лешояд, черен щъркел, скален орел, видра, кафява мечка. Във фонда на музея се съхраняват около 30 000 експоната от живата и неживата природа на Източна Стара планина. Експонатите са разпределени тематично в музея – безгръбначни, фосили, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници.
Безгръбначните фосили са представени в зала Палеонтология. Тук се намират повече от 100 вида вкаменели останки от живели през Мезозойската ера корали, миди, охлюви, амонити, белемнити и други безгръбначни морски обитатели. В зала ботаника са показани близо 200 вида висши растения. Особен интерес будят лечебните растения, групирани по своето действие. Привлича и красотата на ранните пролетни растения. Чрез макети са представени и основните видове гъби у нас. Показани са и видовете дървета и храсти съставящи горите на Котленската планина.
Насекомите са представени от 218 вида дневни и нощни пеперуди, бръмбари, ципокрили и водни кончета. Тук може да се види най-голямата наша пеперуда – Голямо нощно пауново око. Интерес представляват бръмбарите – Еленов рогач, Носорог, Египетски свещен торник. Експонираните 57 вида риби са включени в 2 биогрупи – сладководни и морски обитатели. Показаните 22 вида земноводни и влечуги са включени в биогрупа на биотопен принцип. Тук са застрашените от изчезване в България Смок мишкар и Змиегущер и сухоземните костенурки Шипоопашата и Шипобедренна.
Чрез интересно решени биогрупи са представени местообитанията и характерни моменти от начина на живот на бозайниците и птиците. Представени са Белият и Черният щъркел, Дроплата, Сивият жерав, Къдроглавият и Розовият пеликан, Скалният и Белоглавият Орел и мн. др. От бозайниците – Европейската сърна, Дивата свиня, Кафявата мечка, вълкът и мн. др.
Музеят има висок потенциал за екологичното образование на учещите се.
Работно време:
Без почивен ден
8.30 – 17.30ч.
Цени за посещение на Природонаучен музей Котел
възрастни – 4,00 лв.
деца и пенсионери – 2.00 лв.
ОБЩИНА КОТЕЛ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Котел е красив малък град в източната част на Стара планина. Разположен е в китна котловина, заобиколена отвсякъде от стръмни ридове. Предполага се, че името му идва от голям карстов извор, един от многото в района. Околностите на Котел са богати и на много пещери.
Градът се намира на около 50 км от Сливен по пътя през селата Ичера и Градец. Има и друг път, свързващ двата града, който е с около 18 км по-дълъг – през Петолъчката.
Село Жеравна се намира на 14 км от Котел. Всяка една къща в Жеравна е уникален паметник на културата. На 12 км югоизточно от Котел е и Медвен, известен с 120-те си културни паметници, датиращи от епохата на Възраждането.
В Галатанското училище в Котел е уредена музейна експозиция на великолепни образци на килимотъкаческото изкуство, а в Кьорпеевата къща е уреден етнографски музей. Природното разнообразие на Котленския регион е отразен в Природонаучния музей. В църквите “Св. Троица” и “Св. Св. Петър и Павел” има запазени красиви дърворезби. В Котел се намира и първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика “Филип Кутев”.
Според историческите сведения Котел е относително нов град – възникнал е в началото на Османското робство – ХІV-ХV век, когато тук се заселват бежанци от околните разрушени села и крепости. Иначе околностите на Котел са били обитавани от най-дълбока древност, за което свидетелстват археологическите открития.
През вековете след създаването си Котел укрепва и забогатява, благодарение на развитието на занаятите. През ХVІІІ и ХІХ век градът е бил важен културен и икономически център. Местните занаятчии имали относителните привилегии, осигурени им от факта, че доставяли различни стоки за нуждите на имперската войска. Най-голяма известност имали местните тъкани и килими – и до днес котленските килими и китеници са символ за майсторска изработка и красиви шарки.
Съвсем естествено замогването на града отворило очите на населението за просвета и култура. Първото светско училище в Котел отваря врати през 1812 г. Градът и до днес пази репутацията си на възрожденски културен и просветен център, дал на България едни от най-известните имена в просветата – Петър Берон, Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Алеко и Стефан Богориди и др. Котленци са били и много смели революционери – голяма част от четата на Хаджи Димитър е била сформирана от котленски попълнения.
След Освобождението голям пожар унищожава по-голямата част от сградите, като оставя незасегнати само сградите в махала „Галата“ в покрайнините на града. Днес в този квартал могат да се видят чудесно запазените стари възрожденски къщи. Останалата част от Котел също блести с красивите си сгради, но те са представители на архитектурата на късното Възраждане.