Плевун
КМЕТСТВО ПЛЕВУН
с. Плевун, общ. Ивайловград 036642266 |
Пелевун е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, Област Хасково.
Селото е сгушено между последните ридове на Източните Родопи, в подножието на връх Св. Илия, наричан от местните Бърчинката.
Като цяло е ориентирано с изложение юг-югоизток. Релефът е предимно ниско-планински, доста насечен от множеството рекички и дерета. Климатът е умерен с изразено средиземноморско влияние.
Често явление през зимата и лятото са силните поривисти североизточни и югоизточни ветрове, поради отвореността на селото в тази посока. В землището са изградени множество малки микроязовири като по големи от тях са Спукатината, Ляската и Върбината.
Действителното име на селото е Пелевун. То е второто по големина село в община Ивайловград. Названието е от гръцки произход и означава Стара гора; селището е много старо, ярка черта върху облика му са оставили гръцките жители, като и до днес са запазени множество стари къщи от този период.
В северозападния край на селото съществува запазено гръцко гробище. Заселено е с българи, потомци на бежанци от Източна Тракия и малоазианци. Населението на селото е християнско. Църквата Св.Св.Панталеймон и Елена е една от най-големите в общината и е с историческо значение.
По време на Руско-турската освободителна война именно от нея Капитан Петко войвода само с няколко души от четата си стреля и избива главатарите на обсадилия селището башибозук и така спасява населението на селото от жестоко клане.
На връх Св. Илия над селото има малък параклис.
На няколко километра от селото се намират останките от старинната крепост Лютица, която местните жители наричат Калето.
В близост до селото/местност Чаирите/има останки от тракийски долмен, обявен за археологически паметник на културата с национално значение. В признателност на Капитан Петко войвода, пред църквата е изграден величествен паметник в негова чест, станал като емблема на селото.
В центъра на селото в сградата на старото училище има постоянна музейна сбирка (носии, исторически сведения, предмети от бита). На близкия връх Черни рид е изграден паметник-костница, посветен на загиналите от войните местни жители.
Оттук е и най-бързият достъп до защитената местност Меандрите на Бяла река, отличаваща се с уникална флора и фауна, местообитание на единствения за страната черен лешояд.
На четири км. от селото е изградена първата в страната площадка за изхранване на Черен лешояд /Картал/ – застрашен от изчезване вид, с помощта на Зелени Балкани и доброволци.
Основният поминък на местното население е селското стопанство, предимно тютюнопроизводство и животновъдство. Традиционно се отглежда и сусам, от който се произвежда Сусамов тахан /използва се и като лечебно средство при гастрити и стомашни язви/.
Работна сила има заета и в добива на облицовъчни камъни /гнайс и мрамор/ от открити кариери /Пелевунски камък/.