Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Плевен

КМЕТСТВО ЛАЗАРОВО

ScreenHunter 4236 с. Лазарово, ул. Георги Димитров 20
091422230
 kmetstvo_lazarovo@abv.bg

 

 

 

 

 

 

Лазарово е село в Северна България. То се намира в община Кнежа, област Плевен. В близост е до град Червен Бряг и град Бяла Слатина. Селото граничи със землищата на Бреница, Еница, Кнежа, Койнаре.

На 1 януари 1979 г. преминава от Врачански към Плевенски окръг. Преди е било към Белослатинска околия.

Лазарово е разположено на два хълма, разположени от двете страни на малка река, която местните хора наричат „барата“. В селото има китни градини, хубави лозя, паркове и стара църква.

ScreenHunter_145 Dec. 09 21.47

Разположението на селото и котловинният релеф дават предпоставки за топло лято и студени зими. Зимните температури достигат оптималните за Северна България стойности в някои години и до -30 градуса по Целзий! Въпреки това тук почвите са плодородни и реколтата обилна, което привлича арендатори и земята се обработва.

Тук пустеещи земи няма. Развито е и животновъдството. Отглеждат се предимно крави за добив на мляко.

След освобождението от османска власт, село Струпен бързо се увеличава макар, че живота и благосъстоянието на вече свободни българи не станал по-добър. Немотията последвалите няколко войни не попречили на населението в селото бързо да се увеличава.

При преброяването през 1946 г. жителите на село Лазарово започват да намаляват. Една от причините за намаляването на селското население е индустрализацията на големите градове, за която са необходими много свежи сили от работна ръка. По големите градове се издигат много фабрики и заводи, и промишлените градове бързо нарастват за сметна на земеделските села и градове от равнината. Тези промени, които стават в страната не подминават и с. Лазарово, макар и малко, но с много бъдна младеж, която като птички отлита по-големите градове, жадни за знания и труд, и за по-добър живот.

От 1989 г. селото остарява с всеки изминат ден и се обезлюдява, както и самата България. Младите хора, притиснати от безработицата и безпаричието избягаха по другите държави и станаха бели роби, измикяри само да могат да преживяват. Но все пак надеждата крепи човека, макар, че тя умира последна.

Ние трябва да се гордеем със с. Струпен преживяло пет царства – Трибалското, Римското, Първо Българско царство от 681 г. до 1018 г., Второто Българско царство от 1185 г. до 1396 г., Трето Българско царство от 1878 г. до 1946 г., просъществувало и при тиранията на две империи – Византийска, Турска. С всеки изминал ден тук само умират хора, но не се раждат.

Млади хора и колкото имаше и те избягаха, селото остарява и се обезлюдява, пустее ли пустее. То е преминало през толкова много препятствия, имало толкова много премеждия, разорявано, опожарявано, обезлюдявано – каквато е била и съдбата на много други села и градове, но се запазвала малка искрица живот, която отново като птицата Феникс го издирало от пепелищата за нов живот.

В Лазарово виреят много черници, листата на които се изпозват за хранене на буби за производство на коприна.

Друго предназначение на черницата е добиването на „дудовица“ (ракия от черничев плод).

В селото има много подпочвени води, особено в ниските части. Там са запазени в оригиналния им вид две чешми. Водата е изворна и може да се консумира целогодишно. Земята е плодородна и добивите са доста високи. Местният климат позволява да виреят всякакви земеделски култури.

Хората са трудолюбиви и въпреки, че средната възраст на населението е 65 години, пролетно време животът на полето кипи. Независимо от възрастта всички обработват земите си. Тук пустеещи земи няма.

Запазени са някои от традиционните празници като „Традиционната национална вечер“, която се провежда всяка година в навечерието на 3 март. Тогава бабите вадят от скриновете старите носии, с които навремето са се кипрели по празници техните майки и баби. Организира се конкурс за най-оригинална носия, надпяване и надиграване. Това е нещо, което наистина си заслужава да се види.

„Съборът“ се празнува на 21 ноември – Архангеловден по стар стил.

КМЕТСТВО ОРЕХОВИЦА

 с. Ореховица, Общ. Плевен
 065532333, 0879125005, 0879125006

 

 

 

 

 

 

 

 

Ореховица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен.

Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата София по права линия е 111.727 kм, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км.

На изток землището е ограничено от Хълмовете на десния бряг на река Искър. На север граничи със землището на селата Гигенска махала и Славовица, а на Юг със землището на село Ставерци. Селото се намира в равнина, оградена отвсякъде с хълмове.
Климатът е умерено-континентален.

Ранната история на заселване на землището датира от тракийско време; племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през седемдесетте години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони.

Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността Царевец над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото.

Край селото има древен римски път, както и малък кастел на един от меандрите на р. Искър.
Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от петнадесети век. Селото е регистрирано като войнушко в османските регистри. През деветнадесети век поселения има на четири места — Раховица, Чифте Раховица, Свирча и Чингене-сарай.

Някога в тази местност е имало три села, едно от които — татарско. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от рях, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.

Църквата Св. Симеон Стълпник е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвувания и труд на местното население и бежанците от Беломорска Тракия и Македония, заселили се тук след Освобождението от Турско иго. Официално е открита и осветена през 1896 година от Врачанския митрополит.

По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на Данаил Несторов от Дебърската зографска школа. Сградата на Основно Училище Христо Смирненски също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба.

В двора на училището се намира и паметника на загиналите през Балканската война 1912-1913, Междусъюзническата война 1913 и Първата световна война 1914-1918. Паметникът е от пирамидален тип.

Дата на откриване: 1 януари 1914 година. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей.

КМЕТСТВО БОЖУРИЦА

 с. Божурица, Общ. Плевен
 0879124970, 0879124969, 0879124971
bojurica_kmet@mbox.digsys.bg
 

 

 

 

 

 

 

Божурица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Обл. Плевен.

Божурица е село в Северна България. Намира се на осемнадесет км от град Плевен. Река Вит дели селото на Ново и Старо село.

Селото е разположено на пет хълма. По време на турското робство едната част е била турско гробище.

Също така в селото e вилняла черната смърт. След епидемията от чума, земята в селото е била изорана от два бивола.

Жителите на село Божурица са предимно православни християни.

В центъра на село Божурица е направен паметник с имената на ранените и загиналите в Междусъюзническата война. Предстои строежът на храм.

КМЕТСТВО КОМАРЕВО

 с. Комарево, Обл. Плевен
 036232280, 0885804938

 

 

 

 

 

 

 

Комарево е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен. Комарево има спирка на жп линията Плевен – Черквица.

Селото е разположено в централна северна България на около двадесет км. на север от град Плевен и на около петнадесет км. от река Дунав в долината на река Вит.

Землището на селото е равнинно и почти цялата земя е обработваема. Селото се намира в зона с умерено-континентален климат с големи температурни амплитуди.

Сборът на село Комарево в миналото се е провеждал на 7 ноември. След като тази дата вече не е официален празник – сборът на селото се провежда през първата събота на месец ноември.

Личности

Банко Банков – министър на земеделието в периода 21 май 1937 година – 14 ноември 1938 година
Петър Данаилов (1926 година) – политик от БКП и министър на енергетиката (1973 година-1976 година).

ОБЩИНА ПЛЕВЕН

 Плевен, пл. Възраждане №2
064881200, 064844230
mayor@pleven.bg
 http://www.pleven.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Град Плевен

Untitled collage (5)На еднакво разстояние от Стара планина и р. Дунав, в самото сърце на Дунавската равнина се намира гр. Плевен. Той е разположен в малка синклинална долина, наречена още Кайлъшка долина, образувана от р. Тученица и нейните притоци Гривишка и Чаира. Плевен е на 170 км североизточно от София и с населението си от 106 хиляди души е седмият по големина в България.

Хилядолетната история на гр. Плевен е градена от различни племена и народи.Най-ранните данни за човешка дейност се отнася към края на новокаменната епоха (края на шестото хилядолетие пр. н. е .), когато тук са живели земеделско- скотовъдни племена. Останки за тяхната материална и духовна култура са намерени в местността Кайлъка.Следващата историческа епоха е каменно–медната (6-о хилядолетие пр. н. е. до 3750 г. пр. н. е.), за което свидетелстват богати археологични находки отново в парк „Кайлъка”. Маркирани са селища и в самия град, както и на десния бряг на р. Вит .

Вълчитрънското съкровище е най-съвършеното произведение на първобитната торевтика. Предназначено е най-вероятно за култови цели. Чашите са използвани за черпене от големите съдове и за разливане в по-малки. Предполага се, че е принадлежало на някои от тракийските царе-жреци, споменати в „Илиада” и „Одисея” и в най-старите гръцки предания.
Днес оригиналното Вълчитрънско съкровище се пази в Националния археологически музей, а неговото копие – в Регионалния исторически музей в Плевен, чиято експозиция е втора по големина в страната.

В историческото развитие на Плевен важно място заемат останките, свързани с материалната и духовна култура на траките. Разкрити са керамичен материал, плоските и в могили погребения с техните погребални дарове, състоящи се от бронзови украшения, железни оръжия (махейрите), криви тракийски ножове през старата и нова желязна епоха. (1200-100 г. пр.н.е.). Тракийските населения не са били изолирани. Мизи и трибали са имали парично обращение и търговски обмен с гръко-римския свят. Историята на гр. Плевен през Римската и Ранновизантийската епоха е тясно свързана с локализираната край него крайпътна станция Сторгозия, останките на която са съхранени и до наши дни.

В края на втори век и началото на трети век Сторгозия е била вече селище от градски тип. Разкрит е култов комплекс, състоящ се от раннохристиянска базилика и разположена на север от нея стопанска сграда.

През IV, V и VI столетие, времена изпълнени с несигурност, когато земите били кръстосвани и опустошавани от различни варварски племена, вероятно кайлъшкото население е търсило убежище зад непрестъпните стени на крепостта. В седми век с преселението на славяните е настъпил краят на античните времена и тук.

За първите прабългарски пребивавания в местността Плочата на 500 м западно от крепостта свидетелстват останките от интересно погребение, обред, характерен за езическата религия на прабългарите. Археологичн

ите материали показват, че животът в кайлъшкото селище е продължил и през Средновековието. С периода IX-XI в., когато тук е съществувало славяно-българско селище, са свързани останките от жилища, кухненска керамика, а също и една златна монета от Роман III Аргир /XI в./. Фрагменти от византийска керамика, свидетелстващи, че селището през периода на Първата българска държава не е било изолирано и е поддържало търговски връзки с Византия. Съдовете, използвани от населението, са от луксозната за времето си българска рисувана и гледжосана керамика, тип „сграфито”, а също и фрагменти от вносна византийска керамика.

Разнообразният археологичен материал от периода на Втората българска държава е неоспоримо доказателство за пълно с живот селище, за едно население с развити занаяти, търговия и парично обращение.

Единственият писмен документ, от който се разбира, че крепостта е съществувала през XIII в. и който споменава за пръв път името на града през Средновековието, е грамота във връзка с маджарските походи в България по времето на Константин Тих. Тя е свързана с похода на крал Стефан V на 10 декември 1270 г. и дадена като награда на видния унгарски военачалник и благородник бан Паньит, завладял българско селище.

С последните години от свободното си съществуване на средновековното укрепено селище Плевен свидетелства находката от 22 сребърни монети от цар Иван Александър, изобразен със сина си Михаил /1331-1355 г./, намерена в северния кораб на раннохристиянската базилика.

Untitled collage (6)Новооткритото византийско съкровище при с. Къшин

Намерените край с. Къшин 2343 монети са т. нар. византийски корубести монети, те са вдлъбнати като легенчета и са изработени от мед. Най-ранната монета е от времето на Емануил Първи Комнин /1143 – 1180/. Между монетите има и такива на Андроник Първи Комнин, Исак Втори Ангел /1185- 1195/, на Алекси Трети Ангел и няколко на Йоан Трети Дука Ватаци. Освен тези, има и монети на българското и латинско монетосечене, т. е. началото на находката е от първата половина на 12 век и продължава и през 13 век. Монетите тежат общо 6,620 кг непочистени. Предполага се, че това е семейно съкровище и гърнето е заровено при някакви катаклизми, като укривателят не е успял после да си прибере имането. Вероятната дата на укриването е 1321 г., а по-късен вариант е около татарското нашествие.

Многовековната история на град Плевен, изградена в по-голяма си част върху намерените на територията на днешния град и в околностите му веществени движими и недвижими паметници, оставени от десетки поколения, показват, че животът е протекъл най-дълго в Кайлъка. След нашествието на османците Плевенският край споделил съдбата на цяла България. Коренно се изменило политико-икономическото и културно положение на българското население. В мрачните години на робството Плевен не губи своя български облик. Тук се строят църкви, основават се читалища, тук е създадено и първото светско девическо училище в страната от Анастасия Димитрова. Важен исторически момент е, че именно в Плевен Апостола на Свободата Васил Левски създава първия частен революционен комитет в дома на Анастас Попхинов, брат на най-верния съратник на Левски – Данаил Попов.

Името на Плевен става световноизвестно по време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. Петмесечните боеве за освобождението му през 1877 г. са едни от най-забележителните страници в многовековна история на града. Те са и едни от най-значителните събития в Освободителната война – по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски, по дадените жертви, и най-вече – по своята решаваща роля за хода и изхода на войната.

В края на юни 1877 г. руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руските военни части превземат Никопол сравнително лесно, преди подкрепленията да достигнат града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове, след като той се укрепява в града, там започват да пристигат първите руски части.

За превземането на Плевен през лятото на 1877 г. се водят три тежки кръвопролитни щурма, завършили с неуспех. Нарастващият брой на руските жертви в трите щурма довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник-щаб става руският генерал Едуард Тотлебен.

На 13 септември започва вторият етап от бойните действия за завладяването на Плевен – блокадата на града, която продължава до 10 декември.

Положението на блокираната турска армия става критично. Избухват епидемии, провизиите и медикаментите привършват.

На 28 ноември (10 декември н. с.) 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецки разгромява и пленява 43-хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници – маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Само месец и половина след победата при Плевен турското правителство приема руските условия, започва преговори и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ИСКЪР

 Искър, ул. Георги Димитров 38
065163700, 065162196
iskar@iskarbg.com
 http://iskarbg.com

 

 

 

 

 

 

 

 

Географска характеристика на територията на общината

Община Искър се намира в западната част на регион Плевен. Територията и е разположена в централна та част на Дунавската хълмиста равнина по двата бряга по поречието на река Искър Тя има важно кръстопътно и транспортно положение. През територията и в посока запад- изток преминава първокласен шосеен път, който е с международно значение, тъй като това е най-пряката връзка за чуждестранните туристи от средна на западна Европа към Черноморските курортни комплекси.

ScreenHunter_18957 Jul. 17 11.26

Като администрация териториална единица община Искър съществува от 1978 година с обща площ 239 кв.км, което е 6% от територията га регион. На север общината граничи с община Долни Митрополия, на юг с община Червен Бряг, на изток с община Долни Дъбник и на запад с Кнежа. Тук са се оформели двете основни релефни форми – низините и хълмистите равнини, по десния бряг на река Искър се срещат пресечени терени и свлачища.

Равнинно хълмистият характер в съчетание с умерено континенталният климат и предимно черноземните почви са много добра предпоставка за развитие на селското стопанство.

Общината има 243 899 дка поземлен фонд, в т.ч. 171 000 дка обработваема земя. Горският фонд община Искър е 18 458 дка. Насажденията са преди всичко малки комплекси гора разпръснати между работните земи в землищата на населените места. Съставът на горските насаждения е твърде разнообразен – преобладаващи са евро-американската топола и акацията. По поречието на река Искър има върбови насаждения.

По малки площи са заети от мъждрян, благун, цер и дъб.

Горският фонд, разгледан от страна на заетите земи представлява предимно не обработваеми земи 89,5% от него са гори и полезащитни пояси, 9,2% пасища.

Водните ресурси включват: река Искър, притокът и р. Писаровска и два язовира край гр. Искър и с. Староселци.

Подземните богатства са представени от нефт, експлоатиран в с. Долни Луковит и кариерни материални – варовици, пясък и чакъл.

Административно териториална и социално-икономическа характеристика
Населението на община Искър е 8731 жители /по данни на служба ГРАО към 2004.
По кметства са разпределени като следва:

Гр. Искър – 4059 жители;
С. Долни Луковит – 2251 жители;
С. Староселци – 1058 жители;
С. Писарово – 1363 жители;
През последните години населението е с отрицателен естествен прираст. Процентът на безработицата варира от 48 до 60% причините са не работещата икономика и забавянето на поземлената реформа.

Основен структуроопределящ отрасъл е селското стопанство. Промишлеността на територията на общината е слабо развита.

ScreenHunter_18958 Jul. 17 11.26
Представена е главно от “Пелтина” ООД предприятие за производство на консерви;
ОВО-БУЛ’’ ЕООД производител на течни пастьоризирани яйчни продукти. Предприятието е построено през 1997 г. върху площ от 2000 кв.м в град Искър;

Борима АД цех за производство на автоматични предпазители и други изделия от метал и пластмаса.

Туризмът не е развит в общината.

Община Искър включва общински център – гр. Искър и три кметства. Местните органи на самоуправление, имащи отношение към управлението на отпадъците са структурирани в съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация и се представляват от Общинския съвет, Кмета на общината и кметове га кметства.

Общината разчита на субсидии от републиканският бюджет и на собствени приходи, които са недостатъчни и съставляват около 30% от общински бюджет.

Културни забележителности в общината

Храмът “Св. Димитър Солунски” в гр. Искър е изграден със султански ферман през 1837 г. По архитектурен план можем да го отнесем към типичния за този период градеж – еднокорабна постройка, дълга 16 м и широка 6 м, със засводен таван и камбанария към нея. Стените са изографисани през 1847 г. от Димитър Доспевски. В двора на църквата някога е било килийното училище. Църквата е архитектурен и художествен паметник на културата втора степен. В момента е в процес на реставрация.

Читалищата са основните културни и обществени центрове в общината. Във всяко населено място има по едно читалище. Те са независими, самостоятелни юридически лица. Всички читалища разполагат с богати библиотеки и са центрове на художествената самодейност, клубове и кръжоци за работа с деца.

Повече от 50 години в читалището в с. Писарово съществува женски певческа група, която след дълго прекъсване беше възобновена през 2005 година. (Отдолу са показани снимки на грамотите и наградите, получени от състава през годините.)

През 2006г. Община Искър беше наградена от Националния конвент на експертите и официалното представителство на уникалните градове в Европа, за уникално историческо и културно наследство и за принос към авторитета на Република България.

Църквата “Св. Димитрий в град Искър има 170 годишна история и е регистрирана в обявена за паметник на културата..
В историческия музей в с. Д. Луковит се съхраняват експонати от времето на Римската империя, както и от бита на българина.
Читалището в с. Долни Луковит съхранява музейна сбирка дарена от покойния майстор – бъчвар Пъшо Николов, член на Задругата на майсторите.

ScreenHunter_18959 Jul. 17 11.26

Основната дейност на четирите читалища – по едно във всяко селище, е библиотечната. Художествената самодейност е представена от четирите вокални състава, носители на множество награди и отличия от фестивалите “Златен кестен” Петрич, “Балканфолк” В. Търново, “Златна царевица” Кнежа, “Мара Врачанка” Враца, “Листопад на спомените” Варна, “Цепелина” Б. Слатина и много други.
Вратите на читалищата са отворени и за малки певци и музиканти, поети и художници, танцьори или деца, дошли просто да се забавляват в многобройните клубове и кръжоци.

На 1 май в с. Долни Луковит се провежда изложба на животни, организирана от местното животновъдно дружество и националният селекционен център.
На 02 Май се провежда земеделския събор в местността Тульово край с. Писарово. В жертва се принася агне, за плодородна година и богата реколта, раздава се курбан чорба, провеждат се надпявания, пехливански борби и др.
На 9ти Май в с. Староселци традиционно се отбелязва годишнината от края на Втората световна война, с тържествен концерт, беседа и среща с ветераните – участници във войната. А в град Искър датата 9ти Май се отбелязва под надслов “На чаша руски чай” На 2 Юни, в с. Д. Луковит се прави панихида в памет на загиналите през войните 1912-1913 и 1915-1918г.

 

 


Вижте по-голяма карта